Статия

Роден в Санкт Петербург. Следва в Историко-филологическия факултет на Санкт-Петербургския университет (1894–1898) при А. И. Соболевски, С К. Булич, А. А. Шахматов и В. И. Ламански. Студентската му работа „Орбелският триод“ (1898), написана под ръководството на Ламански, получава златен университетски медал. През 1901–1903 г. е командирован за работа в библиотеките и архивите на Германия, Австро-Унгария, Сърбия и България, където се запознава с паметници на старите славянски литератури, изучава славянски езици и слуша лекции по езикознание. От 1904 г. е частен доцент по славистика в Санкт-Петербургския университет, където защитава магистърска теза „Сложните местоимения и окончания за родителен падеж единствено число от мъжки и среден род на неличните местоимения в славянските езици. Етимологически изследвания“ (1905). Доцент в Харковския университет (1907–1909), професор в Нежинския историко-филологически институт (1909–1916), в Юриевския (дн. Тартуски) (1916–1920), в Саратовския (1919–1927) и в Московския (от 1927–1930) университет. В 1907 г. заедно с П. А. Лавров посещава България и Атон, където се запознава със старобългарските дарствени грамоти. Те стават тема на докторската му дисертация „Грамоты болгарских царей“ (1911), за която получава Ломоносовската награда на Академията на науките. Член-учредител (1915) и участник в работата на Комисията за научно издаване на славянската Библия при Петроградската духовна академия. Член-кореспондент (1921) и академик (1925) на Руската АН (впоследствие АН на СССР). Действителен член на Научно-изследователския институт за език и литература РАНИОН (1925), чуждестранен член на Българската (1930) и Полската (1930) академия на науките. През 1934 г. е арестуван от сталинския режим по т.нар. дело на славистите (на „Руската национална партия“). В скалъпен процес той е обвинен, заедно с други учени слависти, в създаване на антисъветска организация, свързана с чуждестранни правителства и задгранични емигрантски центрове, целяща сваляне на съветската власт. Осъден е на 10 години лагер и е изпратен в Соловки. Впоследствие лагерът е заменен с тригодишно заточение в Сибир, а през 1936 г. Илински е освободен и се заселва в гр. Томск (Западен Сибир), където за кратко намира работа като библиотекар в краеведския музей. Там в края на 1937 г. е отново арестуван, осъден е и е разстрелян. През 1938 г. е изключен посмъртно от АН СССР; през 1967 г. е възстановен като академик с постановление на на Президиума на АН през като част от пълната му реабилитация. След смъртта му последните негови трудове, готови за публикация, са загубени.

Научните занимания на Г. А. Илински са в областта на сравнително-историческото изследване на старите и съвременните славянски езици, тяхната фонетика, морфология и лексикология, праславянската граматика, историческата лексикология и етимология, кирилометодиевистиката, археографията, текстологията и издаването на стари славянски книжовни паметници. Заедно с Шахматов работи над създаването на „Речник на руския език“, където съставя историко-етимологичните коментари към речниковите статии. Важно значение имат неговите етимологични проучвания, които съдържат приноси за изучаването на праславянския език, територията на славянската прародина, праславянската ономастика и др. Сред най-важните му трудове са „Праславянска граматика“ (1916) и „Етимологичен речник на славянските езици“, който остава незавършен.

Важно място в изследванията му заемат проблемите на българската и сръбската средновековна литература и книжнина, които разглежда всестранно. Така например в проучването си върху българските царски грамоти (1911) ученият се спира на цял кръг проблеми, свързани със средновековната българска държава, нейното вътрешно устройство, бита, духовната и материалната култура на средновековните българи, както и техните имуществени, правови и социални отношения. През годините той подготвя описва, изучава и издава и други южнославянски средновековни паметници, сред които са Софийският октоих от XIII в. (1905), Бан-Кулиновата грамота (1906), Македонският кирилски лист (1906), Листовете на Ундолски (1905), Копитаровият триод (1906), Македонският глаголически лист (1909), Слепченският апостол (1912), Охридските глаголически листове (1915), Златоструят на Бичков (1929), Погодинските листове (1929) и много други. В тези публикации той излага историята на откриването и изучаването на паметниците и се спира на палеографските, правописните и граматичните им особености, а текстологичната работа върху текстовете му позволява в много случаи да възстанови загубени четения и да коригира направени от предшествениците му изводи. Направените от него научни издания на средновековни славянски ръкописи се отличават с точност при предаването на оригиналните текстове, с изчерпателни историко-лингвистични коментари и подробни словоуказатели.

Резултат на издирванията на Илински в областта на кирилометодиевистиката са публикациите му, в които той изказва становища по важни въпроси, като произхода и историята на славянската писменост, дискусионни моменти от живота и мисиите на славянските първоучители и проблеми на творчеството им. Той пръв изказва хипотезата, че кирилицата е създадена от старобългарския писател и книжовник Константин Преславски с цел да замени глаголицата, посвещава специални изследвания на личността и произведенията на Климент Охридски и Черноризец Храбър. Една от най-големите му заслуги за палеославистиката е съставената от него първа по рода си кирило-методиевска библиография (1934), в която са събрани и систематизирани тематично библиографските описания на огромна по обем научна и художествена литература, свързана с живота и дейността на Константин-Кирил и Методий, на техните ученици и последователи, както и на кирило-методиевските традиции в различни страни. Томът обхваща над 4000 заглавия на книги, студии, статии и рецензии, публикувани в Европа между 1516 и 1934 г. Подобен библиографски каталог Илински подготвя и за известните му старобългарските ръкописи от ХII до XVIII в., но той остава неиздаден. Сред особено ценните публикации на учения са няколко каталога на неописани дотогава сбирки от славянски ръкописи – на Б. Копитар в Любляна (1904), на Ст. Веркович в Загреб (1904), на П. А. Сирку в Петербург (1908) и на библиотеката на Зографския манастир (1908).Големи са заслугите на Илински и за създаването и развиването на научните връзки между руските слависти и изследователи и научни институции от други славянски страни – България, Югославия, Полша, Чехословакия и др. Активната му научна дейност и изключителната ценност на трудовете му го представят като забележителен учен, един от най-изтъкнатите слависти на ХХ в.

Съчинения

• Грамоты царя Иоанна Асеня II. – Известия Русского археологического института в Константинополе, 7, 1901, 25–39.
• О некоторых архаизмах и новообразованиях праславянского языка. Морфологические этюды. Прага, 1902.
• Сложные местоимения и окончания родительного падежа единственного числа мужского и среднего рода неличных местоимений в славянских языках. Этимологические исследования. Варшава, 1903 (2 изд. Москва, 1905).
• К истории славянских азбук. – Византийский временник, 2, 1904, 1–2, 45–48.
• Об одном афонском Служебнике в Погодинском древнехранилище Имп. Публичной библиотеки. – Русский филологический вестник, 52, 1904, 3–4, 207–224.
• Рукописи Копитара в Люблянской лицейской библиотеке. – Известия Отделения русского языка и словесности, 9, 1904, 1, 247–272.
• Рукописи Верковича в Загребской Академической библиотеке. – Русский филологический вестник, 51, 1904, 1–2, 154–161.
• Софийский Октоих XIII в. – Известия Отделения русского языка и словесности, 10, 1905, 1, 204–228.
• Среднеболгарские листки Ундольского XII–XIII вв. – Известия Отделения русского языка и словесности, 10, 1905, 3, 284–294.
• Ein Grigorovičsches Menaeum-Blatt aus dem XII Jahrhundert. – Archiv für Slavische Philologie, 27, 1905, 424–431.
• Отрывок среднеболгарской служебной минеи XII–XIII вв. – Русский филологический вестник, 53, 1905, 1, 62–71.
• Грамота бана Кулина. Опыт критического издания текста с приложением фототипического снимка. Санкт-Петербург, 1906.
• Копитарова триодь XIII в. – Русский филологический вестник, 55, 1906, 1–2, 199–215.
• Апокриф „Acta Pilati“ в списке Орбельской Триоди XIII в. – Русский филологический вестник, 56, 1906, 3–4, 209–217.
• Македонский листок. Отрывок неизвестного памятника кириллической письменности XI–XII вв. Санкт-Петербург, 1906.
• Сверлижские отрывки. Санкт-Петербург, 1906;
• Значение Афона в истории славянской письменности. – Журнал Министерства народного просвещения, н.с., 18, 1908, 1, 1–41;
• История славян. Курс, читанный в Харьковском университете. Осеннее полугодие 1908 г. Харьков, 1908.
• Краткий курс истории южных славян, читанный в 1907/1908 учеб. г. Харьков, 1908.
• Мануйловский апостол XIII в. – Известия Отделения русского языка и словесности, 12, 1908, 1, 366–379.
• Пергаменные рукописи П. А. Сырку. – Русский филологический вестник, 59, 1908, 1–2, 350–361.
• Рукописи Зографского монастыря на Афоне. – Известия Русского археологического института в Константинополе, 13, 1908, 253–276.
• Значението на Св. Гора за историята на славянската книжнина. – Славянски глас, 7, 1909, 3, 100–112.
• Македонский глаголический листок. Отрывок глаголического текста Ефрема Сирина, XI в. Санкт-Петербург, 1909.
• Грамоты болгарских царей. Москва, 1911 (репринт London 1970).
• Слепченский апостол XII в. Москва, 1912.
• Охридские глаголические листки. Отрывок древне-церковно-славянского евангелия XI в. Петроград, 1915.
• Звук ch в славянских языках. – Известия Отделения русского языка и словесности, 20, 1915, 3, 53–118.
• Праславянская грамматика. Нежин, 1915.
• Кто был черноризец Храбр? – Византийское обозрение, 3, 1917, 151–156.
• О грамоте папы Адриана II в Похвальном слове Кириллу и Мефодию. Саратов, 1921.
• К вопросу о чередовании гласных ряда -о, -е в начале слова в славянских языках. – Slavia, 2, 1923, 232–276.
• Один эпизод из корсунского периода жизни Константина Философа. – Slavia, 3, 1924, 45–64.
• „Написание о правой вере“ Константина Философа. – В: Сборник в чест на В. Н. Златарски. София, 1925, 63–89.
• Златоструй А. Ф. Бычкова XI в. София, 1929 (Български старини, 10).
• Към въпроса за българското влияние върху староруското църковно право. – Български преглед, 1, 1929, 1, 243–248.
• Погодинские кирилловско-глаголические листки. – Byzantinoslavica, 1, 1929, 86–118.
• Где, когда, кем и с какой целью глаголица была заменена „кириллицей“? – Byzantinoslavica, 3, 1931, 79–88.
• Об епископском титуле Климента Словенского. – Македонски преглед, 7, 1932, 4, 11–24.
• Опыт систематической кирилло-мефодьевской библиографии. Под ред. и с дополнениями М. Г. Попруженка и Ст. М. Романского. София, 1934 (второ изд.: Кирило-Методиевска библиография (1516–1934). Под общата ред. на Св. Николова. София, 2003, 55–400). 

За него

• Романски, Ст., Ст. Младенов. Г.А. Ильинский (по случаю выборов в члены-корреспонденты БАН). – Летопис на БАН, 12, 1931, 31–33, 51–55.
• Mazon, A. Iljinskij G. – Revue des Études Slaves, 22, 1946, 294–295.
• Журавлев, В. К. Григорий Андреевич Ильинский (1876–1933). Москва, 1962.
• Булахов М. Г. Восточнославянские языковеды. 1. Минск, 1976, 229–236.
• Милтенова, А. Илински, Григорий Андреевич. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия, 2. София, 1995, 100–106.
• Баранкова Г. С., И. Б. Еськова. Труды и дни Григория Андреевича Ильинского (1876—1937). – Московский журнал, 2000, 7, 2–14.
• Николова, Светлина. За кирило-методиевската библиография до 1934 година и Григорий Андреевич Илински. – В: Кирило-Методиевска библиография (1516–1934). Под общата ред. на Св. Николова. София, 2003, 7–54.
• Рецензии за труда [Опыт систематической кирилло-мефодьевской библиографии] на Григорий Илински. – В: Кирило-Методиевска библиография (1516–1934). Под общата ред. на Св. Николова. София, 2003, 401–418.
• Димитрова, М. Илински, Григорий Андреевич. – В: Чуждестранна българистика през XX век. Енциклопедичен справочник. София, 2008, 220–222.
• Першина, Н. С. Ильинский, Григорий Андреевич. – В: Православная энциклопедия, 22, Москва, 2014, 366–367 (ползван на 28.04.2020).
• Ильинский Григорий Андреевич. – В: Открытый список (ползван на 28.04.2020)