Дмитрий Сергеевич Лихачов

Автор Ана Стойкова
Дмитрий Сергеевич Лихачов Дмитрий Сергеевич Лихачов

28.11.1906–30.9.1999

Руски теоретик и историк на литературата, филолог, палеославист, културолог, изкустовед.

Статия

Роден в Санкт Петербург в семейството на електроинженер. Завършва класическа гимназия в родния си град, а през 1923 г. постъпва в Отделението по езикознание и литература на Факултета по обществени науки на Ленинградския университет, където се дипломира едновременно по две  специалности – романо-германистика и славистика. През 1928 г. е арестуван заради участието си в нелегален студентски кръжок и е осъден на пет години затвор за контрареволюционна дейност. Прекарва четири години (1928–1932) в лагер на Соловецките острови в Бяло море, а след предсрочното си освобождаване се завръща в Ленинград. Успява да получи отмяна на присъдата си и работи в различни издателства като редактор и коректор.

През 1938 г. Лихачов постъпва като младши научен сътрудник в Института за руска литература (Пушкински дом) в Ленинград, с който остава свързан до края на научната си дейност. През следващите години става старши научен сътрудник (1941), доктор на науките (1947), член на Научния съвет на Института (1948) и завеждащ Сектора по староруска литература (1954). От 1946 г. работи в Ленинградския държавен университет като доцент, а от 1951 г. като професор. През 1953 г. е избран за член-кореспондент, а през 1970 – за академик в Академията на науките на СССР. Той е чуждестранен член на Българската академия на науките (1963), Сръбската академия на науките и изкуствата (1971), Унгарската академия на науките (1973), Британската академия (1976), Австрийската академия на науките (1978), Гьотингенската академия на науките (1988), Американската академия на науките и изкуствата (1993). Избран е за почетен доктор на университетите в Торун (1964), Оксфорд (1967), Единбург (1971), Бордо (1982), Цюрих (1982), Будапеща (1985), София (1988), Прага (1991) и Сиена (1992). Председател на Руския фонд на културата (от основаването му през 1986).

За своята научна и обществена дейност Д. С. Лихачов е удостоен с множество правителствени награди – два пъти с Държавната награда на СССР за научните му трудове История культуры Древней Руси (1952) и Поетика древнерусской литературы (1969) и Държавната награда на Руската федерация за серията  Памятники литературы Древней Руси (1993). Лауреат е на Кирило-Методиевската награда на БАН (1977) и пръв носител на международната награда „Братя Кирил и Методий“ (1979, заедно с Роже Бернар). През 2001 г. в Русия е учреден Международен благотворителен фонд на негово име.

Научните занимания на Д. С. Лихачов са в много широка област, свързана с теорията и историята на руската и другите славянски средновековни литератури и култури и с тяхното съвременно развитие и състояние. Голяма част от неговите теоретични постановки, почиващи върху наблюденията му над старата руска литература, са валидни за цялата православнославянска средновековна традиция. Особено ценни от тази гледна точка са неговата Текстология (1962), в която той за пръв път обръща внимание на значението на историята на създаването на средновековния текст като ключ към интерпретацията му, и издадената през 1967 г. Поэтика древнерусской литературы, в която разработва проблема за художественото време и пространство върху материал от литературата на славянското Средновековие. Лихачов за пръв път обосновава необходимостта от комплексно изучаване на средновековното литературно произведение на фона на неговото обкръжение в ръкописа и във връзка с мястото на възникването му и с цялостната продукция на книжовното средище.

За теоретичното осмисляне на културните взаимодействия през славянското Средновековие и на въпроса за пътищата и начините, по които се осъществява пренасянето на византийско-славянския културен модел от средновековна България в Киевска Русия, важно значение има неговата концепция за функционирането на православнославянските литератури като система. Лихачов въвежда термина ‘литературна трансплантация’, с който означава процеса на пренасяне, адаптация и самостоятелно развитие на старобългарските литературни явления на руска почва, а  старобългарската литература от Симеоновата епоха, чийто език и репертоар са общи за средновековните православнославянски литератури, нарича литература посредница. Независимо от това, че някои от идеите му пораждат дискусия, негов несъмнен принос в съвременната интерпретация на тези процеси е утвърждаването на историческата роля на старобългарското книжовно и литературно наследство за създаването на руската и другите православнославянски средновековни литератури и култури.

Сред важните изследвания на Лихачов трябва да се посочат също онези, които са посветени на старите руски летописи, на процесите на прехода от средновековна към нова литература, на културата на смеха в староруската литература, на теоретичните аспекти на средновековното литературно творчество – поетиката, жанровете и стила, връзките на литературата с фолклора и с изобразителното изкуство и др. Той отделя специално внимание на най-важните паметници на староруската историография – преди всичко Повесть временных лет и Слово о полку Игореве, които превежда на съвременен руски език и коментира (1950), а по-късно им посвещава множество нови издания и изследвания. По негова инициатива и под ръководството му през 80-е години на XX в. излиза Энциклопедия Слова о полку Игореве.

Друга страна на неговите интереси намира израз в изследвания, свързани с теорията и историята на изобразителното изкуство. В тях той разработва въпросите за произхода и същността на изкуството, за неговите прояви и за закономерностите в развитието на художествения процес. Лихачов е автор и на редица публикации, посветени на ролята на културата като общонационална духовна основа и на значението и необходимостта от съхраняването на културното наследство и традициите.

 

Избрани съчинения

  • Национальное самосознание Древней Руси: очерки из области русской литературы XI–XVII вв. Москва–Ленинград, 1945.
  • Культура Руси эпохи образования Русского национального государства. (Конец XIV – начало XVI в.) Ленинград, 1946. (reprint The Hague, Paris: Mouton, 1967).
  • Русские летописи и их культурно-историческое значение. Москва–Ленинград, 1947.
  • Слово о полку Игореве. Подготовка текста, перевод с древнерусского, примечания, вступительная статья. Лениград, 1949.
  • Повесть временных лет. По Лаврентьевской летописи 1377 г. Историко-литературный очерк, подготовка текста, перевод с древнерусского (совм. с Б. А. Романовым) и комментарии. Под ред. В. П. Адриановой-Перетц. Ч. 1–2. Москва–Ленинград, 1950.
  • Слово о полку Игореве: Историко-литературный очерк, подготовка текста, перевод с древнерусского (совм. с Б. А. Романовым) и комментарии и примечания. Под ред. В. П. Адриановой-Перетц. Москва–Ленинград, 1950.
  • Литература XI–XIII вв. – В: История культуры Древней Руси. Под ред. Н. Н. Воронина, М. К. Каргера. Москва–Ленинград, 1951. Т. 2: Домонгольский период, ч. 2: Общественный строй и духовная культура, 163–215.
  • Возникновение русской литературы. Москва–Ленинград, 1952.
  • Изображение людей в летописи XII–ХIII веков. – Труды Отдела древнерусской литературы, 10, 1954, 7–43.
  • Человек в литературе Древней Руси. Москва–Ленинград, 1958. (2 изд. 1970, 3 изд. 2015).
  • Некоторые задачи изучения второго южнославянского влияния в России. – В: Исследования по славянскому литературоведению и фольклористике. Доклады советской ученых на IV Международном съезде славистов. Москва, 1960, 95–151.
  • Изучение „Слова о полку Игореве“ и вопрос о его подлинности. – В: „Слово о полку Игореве“ – памятник XII века. Москва–Ленинград, 1962, 5–78.
  • Культура Руси времени Андрея Рублева и Епифания Премудрого (конец XIV – начало XV в.). Москва–Ленинград, 1962.
  • Об эстетическом изучении памятников культуры прошлого. – Вопросы литературы, 1963, № 3, 100–111.
  • Текстология: на материале русской литературы Х–XVII вв. Москва–Ленинград, 1962. (2 перераб. и доп. изд. 1983, 3 перераб. и доп. изд. (при участии А. А. Алексеева и А. Г. Боброва) 2001).
  • Поэтика древнерусской литературы. Ленинград, 1967 (2 доп изд. 1971; 3 доп изд. 1979).
  • Предвозрождение на Руси в конце XIV – первой половине XV века. – В: Литература эпохи Возрождения и проблемы всемирной литературы. Москва, 1967, 136–182.
    Древнеславянские литературы как система. – В: Славянские литературы. VI Международный съезд славистов, Прага 1968. Доклады советской делегации. Москва, 1968, 5–48 (на бълг. език: Литературна мисъл, 13, 1969, 1, 338).
  • Размисли за националното своеобразие и европейското значение на старобългарската литература. – Литературна мисъл, 14, 1970, 2, 73–85 (=Делото на Константин-Кирил Философ. София, 1972, 94–110).
  • Человек в литературе Древней Руси. Москва, 1970.
  • Зарождение и развитие жанров древнерусской литературы. – В: Славянские литературы. VII Международный съезд славистов, Варшава, август 1973 г. Доклады советской делегации. Москва, 1973, 160–177.
  • Развитие русской литературы Х–XVII вв.: эпохи и стили. Ленинград, 1973.
  • Гoлемият свят на руската литература. Изследвания и статии. Съст. и ред. П. Динеков. София, 1976.
  • Смеховой мир Древней Руси. Ленинград, 1976 (совм. с А. М. Панченко).
  • Монументально-исторический стиль древнеславянских литератур. – В: Славянские литературы. VIII Международный съезд славистов, Загреб – Любляна, сентябрь 1978 г. Доклады советской делегации. Москва, 1978, 119–150.
  • Литература – реальность – литература. Ленинград, 1984.
  • Прошлое – будущему: статьи и очерки. Ленинград, 1985.

За него

  • Биография Д.С. Лихачева. – В: Площадь Д. С. Лихачева
  • Библиография трудов Д.С. Лихачева. – В: Площадь Д. С. Лихачева (с пълни текстове на публикациите)
  • Николова, Св. Дмитрий Сергеевич Лихачов като изследовател на старите славянски литератури. – Език и илитература, 42, 1987, 4, 3–11.
  • Салмина, М. А. Литература о жизни и трудах академика Дмитрия Сергеевича Лихачева. – В: Исследования по древней и новой литературе. Ленинград, 1987, 417–448.
  • Николова, Св. Лихачов, Дмитрий Сергеевич. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. 2. София, 1995, 547–553.
  • Сазонова, Л. И. Академик Дмитрий Сергеевич Лихачев (К 100-летию со дня рождения). ИМЛИ РАН, 30.11.2006
  • Трендафилов, Хр. Българинът като културен посредникLiterNet. Електронно списание, 30.03.2010.
  • Запесоцкий, А.С. Дмитрий Лихачев – великий русский культуролог. Санкт-Петербург, 2012.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP