Григорий Цамблак

Автор Радослава Станкова
Григорий Цамблак Григорий Цамблак

ок. 1364/5–1419/20

Киевски митрополит, дипломат, игумен на няколко манастира, книжовник в българската, сръбската, молдавската и руската литератури. Автор на произведения във всички средновековни жанрове – ораторска проза, агиография и химнография. Представител на Търновската книжовна школа.

Статия

Григорий Цамблак е роден в българската столица Търново около 1364/1365 г. Произхожда от знатен влашки род, чиито представители са имали значителна роля в историята на Византия, България и Сърбия. Предполага се, че има родство с митрополит Киприан (Дончева-Панайотова 1978, Дончева-Панайотова 2004: 212–215). Датата на раждането му се установява приблизително, въз основа на написаното от него Надгробно слово за митрополит Киприан, където авторът съобщава, че по времето когато Киприан посещава Търново (1379), той е бил юноша (Спасова 1998, Thomson 1998). Приема монашество и получава образованието си в кръга на патриарх Евтимий, в центъра на културния живот в България по това време. Вероятно известно време живее на Атон, където възприема религиозните постулати на исихазма (Дончева-Панайотова 2004: 128–130). Не е известно дали е бил в Търново по време на обсадата и падането на столицата на Второто българско царство под османска власт (1393), а също и дали е пребивавал в Бачковския манастир. Биографичните данни за него са съвсем оскъдни, затова доста моменти от биографията му са дискусионни – например периодът, когато е работил в Сърбия като игумен на Дечанския манастир (преди или след мисията в Молдова), кога е бил в Константинопол и други негови пътувания.

Вероятно Григорий Цамблак е изпратен в Сърбия с дипломатическа задача от цариградския патриарх и е станал игумен на един от най-значимите сръбски манастири, в средището на Сръбската патриаршия, в близост до Печ. Това вероятно е станало между 1397 и 1398 г., след поражението на Вук Бранкович край Никопол и преди 1402 г.

В заглавието на Житието за Стефан Дечански пише, че Григорий (монах и презвитер) е игумен на манастира Дечани. Според Дж. Сп. Радойчич (1963: 175–182) става дума за събития от началото на ХV в. или по-точно периода 1402–1404 г., след Ангорската битка, когато наследниците на Вук Бранкович (Мара и синовете им Гргур и Джордже) се опитват с турска помощ да си върнат изгубените земи в Южна Сърбия. По това време деспот Стефан Лазаревич се сдобрява с Бранковичите, но в текста на Григорий Цамблак няма и намек за Лазаревичите. Затова аргументите на Радойчич се определят като неприемливи и е по-вероятно Григорий Цамблак да е работил в Сърбия в самия край на ХІV в., а не в началото на ХV в. (Петровић 1984, Thomson 1998: 37–51, Дончева-Панайотова 2004: 132–134). Освен това липсата на данни за султан Баязид в Разказа за пренасяне на мощите на света Петка от Търново и Видин в Сърбия е косвено свидетелство, че текстът е писан преди битката при Ангора 1402 г.

Известно е, че през 1401 г. екуменистичната патриаршия решава да изпрати Григорий Цамблак в Молдова и той отива там през 1402 г. Изпратен е на дипломатическа мисия в Сучава и впоследствие остава там на служба презвитер на молдовлахийската църква (в столичния съборен храм). Там той създава редица похвални и поучителни слова, Пространно житие и Служба за мъченика Йоан Нови Сучавски.

През 1406 г. митрополит Киприан го вика в Москва, но на път за там Григорий Цамблак научава за смъртта му и известно време остава във Великото Литовско княжество (Thomson 1998: 52–54). Три години по-късно Григорий Цамблак произнася Надгробното слово за Киприан (текстът се датира от 1409 г. според споменаване в него, че са изминали 30 години след посещението на митрополит Киприан в Търново през 1379 г.) и този акт е свързан с пристигането от Византия на новия глава на руската църква – митрополит Фотий. Спори се къде точно е било произнесено това слово – във Вилнюс, в Киев или в Москва (Thomson 1998: 54–56, Дончева-Панайотова 2004: 204–206).

През първото десетилетие на ХV в. Григорий Цамблак се включва в борбата за възстановяване на Киевската митрополия като център на църковната власт в Русия. През 1414 г. той се отправя към Константинопол с предложение от великия литовски княз да бъде поставен начело на Киевската катедра и така предизвиква скандал, защото внася разкол в руската църква (анатемосан е и от московския митрополит Фотий, и от константинополския патриарх). Въпреки това е поставен на киевския митрополитски престол от Събор на епископите през 1415 г. Константинополският патриарх Йосиф (поставен на престола през 1416 г.) впоследствие признава избора на Григорий Цамблак за митрополит (по сведения на късен украински летопис). Това събитие предизвиква извоюването на автокефалност на Руската църква в средата на ХV в.

След като е избран за западноруски митрополит, Григорий Цамблак се захваща да узакони този акт и едновременно с това да разшири своя диоцез. Самопровъзгласява се за „киевски и всеруски митрополит“ (Дончева-Панайотова 2004: 59). Вероятно по времето, когато е митрополит, той съставя сборника с поучения наречен Книга на Григорий Цамблак с 18 авторски слова, посветени на празници от православния календар. Едновременно с това установява в западноруската митрополия култа към почитаната в Румъния, Сърбия и България преподобна светица Петка Търновска (Параскева Епиватска), чествана в Русия още от времето на митрополит Киприян. Всички източнославянски преписи на Житието на св. Петка с Разказа за пренасянето на мощите й, написан от Григорий Цамблак, отразяват сръбско посредничество, защото съдържат молитва към деспот Джордже Бранкович (Турилов 2001: 260–261, 269 и бел. 41).

Известно е, че през 1418 г. Григорий Цамблак участва на Църковния събор в Констанц (Германия), където се обсъжда унията между двете християнски църкви, но няма убедителни доказателства той да е бил привърженик на тази уния (Първев, Банев 1982: 124). Редица руски летописи съобщават, че след събора Григорий Цамблак се е завърнал в Литва и е починал през зимата на 1419 или 1420 г. в Киев.

Григорий Цамблак е противоречива личност, космополит в междуславянска и междубалканска среда. Той е един от най-плодовите и популярни автори на православния свят през ХІV–ХV в. Автор на пространни и проложни жития и съответните служби за мъчениците Стефан Дечански и Йоан Нови Сучавски, Разказ за пренасяне на мощите на преподобната Петка (предположително и на служба за нея – Кожухаров 2004: 180–181), две похвални слова (за Патриарх Евтимий и за митрополит Киприан), Послание към великия тверски княз Йоан Михайлович и две приветствени речи (към папа Мартин V и към отците на Констанцкия събор). Като образован книжовник, автор на множество произведения, той влиза в историята на четири литератури – българската (Похвално слово за патриарх Евтимий, Слово за пренасяне на мощите на Петка Търновска), сръбската (Житие и Служба за Стефан Дечански), руската (Надгробно слово за митрополит Киприян) и румънската (Пространно житие и Служба за мъченика Йоан Нови Сучавски).

Основната част от литературното наследство на Григорий Цамблак се състои от похвални и празнични слова за триодния и минейния църковен цикъл, поучения за монашеския живот – над 25 проповеди и беседи (Бегунов 1978: 318–319, Бегунов 2005, Дончева-Панайотова 2004: 304–306). Към творчеството му се приписват и редица анонимни произведения, отделни тълкувания на Псалтира в западноруски ръкописи и извлечения от негови текстове, с името Григорий, принадлежащи на следващите векове.

Григорий Цамблак като автор се е самоназовавал в произведенията си с различни монашески санове, в зависимост от съответния период от живота си (мних, йеромонах, презвитер, игумен, архиепископ, митрополит) и така може да се датират и локализират словата му. Като църковен проповедник той се придържа към стилистиката на Търновската книжовна школа от втората половина на ХІV в., характерна за неговия учител Патриарх Евтимий. Като високообразован книжовник той познава добре гръцката и славянската литература, произведенията на светите отци и текстовете за местните славянски светци, които често използва като свои образци (Наумов 1984, Кенанов 1984, Кенанов 1994, Ангушева-Тиханова 2001, Angusheva-Tihanova 2004). Като дипломат и свещеник той напълно се адаптира към интересите на съответната държава, където твори – сръбски агиограф или родоначалник на славяно-молдавската литература. Способността му да твори във всяка географска област от православната славянска култура го води до идеята за общност на православните славяни. Като химнограф възражда акростиха (в службите за Стефан Дечански и Йоан Нови Сучавски).

Цялостното творчество на Григорий Цамблак е запазено в стотици преписи от ХVІ–ХVІІ в., които свидетелстват за връзката между славянските и молдо-влахийската литератури (Турилов 1982). Неговият авторски сборник е имал широко разпространение – известни са над 10 преписа от ХV–ХVІІ в. (). Повечето от съчиненията му с календарна богослужебна употреба са включени в Макариевите чети-минеи (Казакевич 1982). Запазени са множество преработки и адаптации на агиографските, риторичните и химнографските му произведения в руската книжнина.

Съчиненията на Григорий Цамблак сравнително рано попадат в първите печатни книги – Божидар Вукович включва в отпечатания във Венеция (през 1536–1538 г.) Празничен миней неговата Служба за Стефан Дечански, а Мъчението на Йоан Нови Сучавски е било преведено на румънски език от митрополит Варлаам и издадено през 1643 г. в Яш в състава на Тържественик (Петков 1984).

Житията, написани от Григорий Цамблак, оказват влияние върху иконографията в Румъния (Бакалова 1991) и Сърбия (Шакота 1965, Ђурић 1985).

Библиография

  • Ангелов, П. Житието на Стефан Дечански от Григорий Цамблак в сръбските родослови и летописи. – В: Търновска книжовна школа. Т. 3. (Григорий Цамбак. Живот и творчество), С., 1984, 347–351.
  • Ангушева-Тиханова, А. Григорий Цамблак чете византийската литература. – Старобългарска литература, кн. 32, 2001, 75–82.
  • Бакалова, E. Цамблаковото "Мъчение на св. Йоан Нови" в румънската монументална живопис от XVI–XVII вв. – Palaeobulgarica, ХV/4, 1991, 56–77.
  • Бегунов, Ю. К. Малоизвестные и неизвестные сочинения Григория Цамблака. – Byzantinobulgarica, Т. 5, 1978, 311–322.
  • Бегунов, Ю. Творческое наследие Григория Цамблака. Велико Търново, 2005.
  • Данчев, Г. Страници из историята на Търновската книжовна школа. С., 1983.
  • Дончева-Панайотова, Н. По въпроса за родство между митрополит Киприан и Григорий Цамблак. – Старобългарска литература, кн. 3, 1978, 77–85.
  • Дончева-Панайотова, Н. Григорий Цамблак и българските литературни традиции в Източна Европа XV–XVII в. Велико Търново, 2004.
  • Ђурић, В. Икона св. краља Стефана Дечанског. Београд, 1985.
  • Иванова, К. Похвално слово за първомъченик Стефан от Григорий Цамблак. – Старобългарска литература, кн. 18, 1985, 93–106.
  • Казакевич, А. Н. Произведения старинной болгарской литературы в Четьях-Минеях митрополита Макария: к изучению новгородского наследия ВМЧ. – В: Руско-балкански културни връзки през Средновековието. С., 1982, 156–157.
  • Кенанов, Д. Топика в произведенията на Григорий Цамблак. – В: Търновска книжовна школа. Т. 3. (Григорий Цамбак. Живот и творчество) С., 1984, 144¬–150.
  • Кенанов, Д. Творчески връзки между Патриарх Евтимий и Григорий Цамблак. – В: Търновска книжовна школа. Т. 5. (Паметници. Поетика. Историография) Велико Търново, 1994, 45–57.
  • Кенанов, Д. Озареният Григорий Цамблак. По материали от вилнюските ръкописни и старопечатни сбирки. Велико Търново, 2000.
  • Киселков, В. С. Митрополит Григорий Цамблак. С., 1943.
  • Кожухаров, Ст. Химнографското наследство на Григорий Цамблак. – В: Проблеми на старобългарската поезия. С., 2004, 179–226.
  • Мечев, K. Григорий Цамблак. С., 1969.
  • Наумов, А. Е. За литературно-естетическите възгледи на Григорий Цамблак. – В: Търновска книжовна школа. Т. 3. (Григорий Цамбак. Живот и творчество) С., 1984, 51–56.
  • Петканова, Д. Григорий Цамблак и Козма Индикоплевст. – В: Slavia Orthodoxa: Език и култура. Сборник в чест на проф. Румяна Павлова. С., 2003, 306–309.
  • Петканова, Д. Григорий Цамблак и византийските хроники. – В: "... Нѣсть оученикъ надъ оучителемъ своимъ". Сборник в чест на проф. Иван Добрев. С., 2005, 55–66.
  • Петков, Г. "Мъчение на св. Йоан Нови Белградски" от Григорий Цамблак в превод на румънски език от митрополит Варлаам. – В: Търновска книжовна школа, Т. 3 (Григорий Цамбак. Живот и творчество). С., 1984, 119–126.
  • Петровић, Д. Лик Стефана Дечанског у Житиjу и служби од Григориjа Цамблака. – В: Търновска книжовна школа, Т. 3 (Григорий Цамбак. Живот и творчество). С., 1984, 66–73.
  • Първев, Г., Банев, К. Срещата на Григорий Цамблак с папа Мартин V на Събора в Констанц през 1418 г. – Исторически преглед, 5, 1982, 113–126.
  • Радоjчић, Ђ. Сп. О Григориjу Цамблаку. – В: Творци и дела старе српске књижевности. Титоград 1963, 175–182 (= Гласник Српске академиjе наука, књ. 1, св. 1-2, Београд, 1949).
  • Русев, П., Давидов, А. Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература. С., 1966.
  • Cпасова, M. Към въпроса за годината, през която е роден Григорий Цамблак . – В: Славистични проучвания: Сборник в чест на XII международен славистичен конгрес. Велико Търново, 1998, 69–86.
  • Спасова, М. Книгата Григорий Цамблак. София: УИ “Св. Климент Охридски”. София, 2019.
  • Темчин, С. Ю. Гимнографическое творчество Григория Цамблака: Вильнюсский список службы с житием Иоанну Новому Сучавскому. – Krakówsko-wileńskie studia sławistyczne. Kraków, 2, 1997, 143–203.
  • Турилов, А. А. К вопросу о периодизации русско-южнославянских литературных связей XV–XVI вв. – В: Руско-балкански културни връзки през Средновековието. С., 1982, 68–74.
  • Турилов, А. А. Южнославянские памятники в литературе и книжности Литовской и Московской Руси XV – первой половины XVI в.: Парадоксы истории и географии культурных связей. – Славянский альманах, 2000. М., 2001, 247–285.
  • Търновска книжовна школа. Т. 3 (Григорий Цамблак: Живот и творчество), С., 1984.
  • Шакота, М. Зограф Лонгин – сликар и књижевник XVI в. – В: Стара српска књижевност. Приредио Ђ. Трифуновић. Београд, 1965, 533–540.
  • Яцимирский, А. И. Григорий Цамблак: Очерк его жизни, административной и книжной деятельности, СПб., 1904.
  • Яцимирский, А. И. Из истории славянской письменности в Молдавии и Валахии XV–XVI вв., СПб., 1906.
  • Григорий Цамблак в ru.wikipedia.org
  • Angusheva-Tihanova, А. The Mount Reflecting Heaven: The Sermon on the Transfiguration by Gregory Camblak in the Contex of Byzantine and Medieval Slavic Literature. – Byzantinoslavica, LXII, 2004, 217–238.
  • Thomson, Fr. J. Gregory Tsamblak: The Man and the Myths. Gent, 1998. (Slavica Candensia, 25/2).

Галерия със снимки

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP