Пахомий Серб (Логотет)

Автор Радослава Станкова
Пахомий Серб (Логотет) Пахомий Серб (Логотет)

ХV в. – ок. 1484 г.

Сръбски книжовник, автор на жития, похвални слова и служби, редактор и съставител, преводач и писател. Живял и работил в Русия от 1438 г. до края на живота си (1484 г.). Допринесъл за основни характеристики на руската литература от ХV в.

Статия

Пахомий Логотет, наричан в Русия Серб (грц. Παχώμιος Λογοθέτης), е сръбски йеромонах, дошъл от Атон в Новгород през 40-те години на ХV в., а през 50-те години на ХV в. пребивава във Великото Московско княжество. За съжаление почти нищо не се знае за неговата младост, преди пристигането му в Русия, освен, че е бил атонски монах и се предполага, че преди това е работил в канцеларията на някой от сръбските владетели (или в Печката патриаршия, вж. Турилов 2009).

Прозвището му Логотет не е възникнало случайно. Той е един от най-плодотворните писатели в Русия, определян като основоположник на руската литература от ХV в., тъй като е автор на повече произведения, отколкото всичките му съвременници взети заедно (в руската литература са известни само двама книжовници дотогава – летописецът Нестор и Епифаний Премъдри). Живее около 20 години в Троицко-Сергиевия манастир и оставя в наследство множество оригинални, преведени и редактирани текстове. В летописите от Троицко-Сергиевата Лавра е запазен запис, че е редактирал Псалтир от 1459 г. (това вероятно е ръкопис от РГБ, МДА 23, където на л. 225 е запазен негов съкратен подпис), а в ръкописен служебен миней за ноември от Новгород, датиран от 1438 г. (РНБ, Соф. 191), игуменът Дионисий е написал, че съдържа произведения на свещеноинок Пахомий.

По времето когато е работил в Новгород, Пахомий Серб създава комплекс от богослужебни текстове, посветени на Варлаам Хутински (житие, похвално слово и служба), Похвално слово и служба за празника Знамение от иконата на св. Богородица в Новгород през 1170 г. (изд. от Яблонский 1908), вероятно по това време е написал и Повест за пътешествието на новгородския архиепископ Йоан в Йерусалим (Прохоров 1989). В Троицко-Сергиевата лавра до 1459 г. работи върху жития, похвални слова и служби на Сергий Радонежски, Никон Радонежски и митрополит Алексей. В периода 1459–1461 г., по времето на архиепископ Йона, Пахомий за втори път отива в Новгород и по заповед на архиепископа допълва свои стари произведения и създава нови – Житие за архиепископ Евтимий ІІ, Похвално слово за Покров Богородичен и Служба за Антоний Печерски.

В края на 1461 и началото на 1462 г. се завръща в Москва и по поръчка на великия княз Василий ІІ Василиевич и митрополит Теодосий отива в Кирило-Белозерския манастир за да събира материали и да напише житие на основателя му Кирил Белозерски. През 1463 г. се завръща в Троицко-Сергиевата лавра. През 1470 г. отново отива в Новгород, където по поръчение на архиепископ Йона пише (или редактира) Житие на Сава Вишерски и Служба на св. Онуфрий. През 1472 г. по поръчка на великия княз Иван ІІІ Василиевич и митрополит Филип, във връзка с пренасянето на мощите на митрополит Петър и с преустройството на Успенския събор в Москва, Пахомий Серб създава Похвално слово и два канона за митрополит Петър. През 1473 г. в Москва по молба на пермския епископ Филотей съставя канон за Стефан Пермски. Предполага се, че преди смъртта си още веднъж отива в Новгород и написва жития на новгородските епископи Йоан и Моисей.

Така Пахомий Логотет е автор или редактор на десет или единадесет жития (за Варлаам Хутински, за Сергий Радонежски, за Никон Радонежски, за митрополит Алексей, за Кирил Белозерски, за Михаил Черниговски и боярина Фьодор, за Сава Вишерски, за новгородските архиепископи Ефимий II и Моисей, и вероятно за Йоан и Йона), на редица похвални слова и сказания (за намиране на мощите на митрополит Алексей, за пренасяне на мощите на митрополит Петър, за Покров Богородичен, за празника Знамение на Богородица в Новгород, за Варлаам Хутински, за Сергий Радонежски, за Климент Римски и Повест за гибелта на хан Бату), на четиринадесет служби (за Варлаам Хутински, за Знамение Богородично в Новгород, за Сергий и Никон Радонежски, за митрополит Алексей, за Ефимий Новгородски, за Антоний Печерски, за Кирил Белозерски, за Сава Вишерски, за митрополит Йона, за Михаил Черниговски и боярина Фьодор, за Стефан Пермски, за пренасяне на мощите на митрополит Петър, за Димитрий Прилуцки) и над двадесет канона за същите празници и светци (за Варлаам Хутински, за Покров и Знамение Богородично, за Сергий Радонежски, за Никон Радонежски, за митрополит Алексей, за Ефимий Новгородски, за Антоний Печерски, за Сава Вишерски, за Михаил Черниговски и за боярина Фьодор (2 канона), за Кирил Белозерски (2 канона), за пренасяне на мощите на митрополит Петър (2 канона), за Стефан Пермски (2 канона), за Ефимий Новгородски, за Петър и Феврония, за московския митрополит Йона, за Борис и Глеб, за всички руски светци и вероятно за преподобния Онуфрий и пророк Илия). Службите съдържат проложни жития и стихове към тях, и в редица случаи по два канона.

Ръкописите с автографи от Пахомий, в които той сам се назовава Логотет, са конволюти от ранния му Новгородски период – 40-те години на ХV в. днес в РНБ в Санкт Петербург – Соф. 429 (съдъращ два цикъла от Житие и слово за Варлаам Хутински и за Знамение на иконата на Богородица) от църквата на Сергий Радонежски (Карбасова, Левшина, Шибаев 2019) и Соф. 1248 (с житието на Сергий Радонежски) от Кирило-Белозерския манастир (Шибаев 2008).

С името на Пахомий Серб се свързва и създаването на съкратената руска редакция на Историческата палея, запазена в препис с негов автограф от 1445 г. (в РГБ, Троице-Серг. 180). Предполага се, че той има отношение към летописната книжнина на Великото Московско княжество (Творогов 1989: 500) и към формирането на Стишния пролог в Русия (редакция, запазена в западно-руски преписи от края на ХV в. и от ХVІ в., вж. Турилов 2006). Предполага се, че Пахомий Серб е преводач, преписвач и съставител на сборник от 1443 г. с текстове на Симеон Нови Богослов.

Произведенията на Пахомий Серб са запазени в множество преписи от следващите векове. При това той е професионален писател – работи по поръчка и получава възнаграждение за труда си. Много добре владее стила на православната църковна книжнина и често компилира от известни произведения (включително и произведенията на Григорий Цамблак и митрополит Киприан). Понякога само добавя предговор и заключение към чужди текстове. Освен това повтаря, съкращава или допълва свои текстове, редактирайки и преработвайки материала според конкретния светец. От десетте жития, съставени от него, само две-три са оригинални произведения, останалите са редакции и преработки на предходни текстове. От съвременна гледна точка той е в голяма степен компилатор и редактор, но в контекста на Средновековието това е често срещана практика. В своите оригинални текстове, като например Житието на Кирил Белозерски, се основава на устни предания и разкази на съвременници очевидци. Историческа стойност има и Житието на архиепископ Ефимий Новгородски, когото е познавал лично (той е бил един от първите му поръчители). За кратко време той създава множество жития за светци, за живота на които нищо не знае и се основава на предходни текстове, на наложената стилистика и на наративните модели и библейски топоси за изобразяване на светците.

Пахомий Серб в продължение на години задава еталона за агиографската книжнина в руската средновековна литература. Той оформя модела, по който се създават житията за местни светци в руската традиция. Агиографските му текстове съдържат исторически и литературно обработен материал според средновековния книжовен канон и установените топоси. Наративните му произведения имат ясна схема – увод, изложение, заключение, и често завършват с разкази за чудеса. Иновация в руската литература за ХV в. е описанието на природата и красотата на манастирите. Езикът му е витиеват, усложнен, с множество библейски цитати и риторични похвати (анафори, хайретизми, обръщения към прославяния светец).

В някои от химнографските му произведения (в службите за Антоний Печерски, за Стефан Пермски и за пренасяне на мощите на митрополит Петър, в един от каноните за светците Борис и Глеб, в двата канона за Знамение Богородично) се забелязва акростих, образуван не само от първите букви, но и от цели думи (понякога само в последните три песни на канона) (вж. Спасский 2008).

В руския културен контекст от началото на ХV в. се появява необходимост от църковни богослужебни текстове за местни светци и Пахомий Серб се оказва подходящ за подобна дейност. Умението му да борави с книжовния материал му донася бърз успех и широка известност. Има голям авторитет за времето си и едва е успявал да удовлетвори всички поръчки, които е получавал. Така си създава положение на официален писател – към него се обръщат великият княз, митрополитът и епархиалните архийереи – и това е показател колко е била необходима неговата книжовна дейност. Най-големият принос на Пахомий Логотет в руската средновековна книжнина се изразява в морално-назидателния патос на текстовете му и в езиковия изказ. Произведенията на Пахомий Серб, както и на неговия съвременник Епифаний Премъдри, са представителни за стила „плетение словес“ в Русия през ХV в. (стил, възникнал в южнославянската книжнина в края на ХІV в.). Формално и стилистично текстовете му оказват значително влияние на руските книжовници до средата на ХVІ в. Като цяло творчеството му се свързва с Второто южнославянско влияние в Русия (Турилов 2008, Турилов 2012, Буланин 2018).

Текстовете, създадени от Пахомий Логотет през ХVІІ в., са издадени в първите печатни книги и до днес се използват от руската православна църква в богослужението.

Библиография

  • Архангельский, А. Пахомий Логофет. – В: Русский биографический словарь в 25 томах. Под наблюдением председателя Императорского Русского Исторического Общества А. А. Половцева. СПб., 1902, Т. 13, 414–417.
  • Буланин, Д. М. К изучению механизмов „второго южнославянского влияния“ на русскую письменность. – Палеоросия. Древняя Русь: Во времени, в личностях, в идеях. № 2 (10), 2018, 141–166.
  • Горский, А. А. Пахомий Серб и великокняжеское летописание второй половины 70-х гг. XV в. – Древняя Русь. Вопросы медиевистики. № 4 (14), 2003, 87–93.
  • Горский, А. А. „Повесть о убиении Батыя“ и русская литература 70-х гг. XV в. – В: Средневековая Русь. Вып. 3, М., 2001, 191–221.
  • Духанина, А. В. Атрибуция Пахомию Сербу старшего проложного Жития Стефана Пермского. – Древняя Русь. Вопросы медиевистики, № 4 (70), 2017, 93–106.
  • Зубов, В. П. Епифаний Премудрый и Пахомий Серб (к вопросу о редакциях „Жития Сергия Радонежского“). – ТОДРЛ, Т. 9, М.– Л., 1953, 145–158.
  • Исидорова, З. Н. К вопросу о происхождении прозвища Логофет у Пахомия Серба. – Slověne, 2019. Vol. 8, № 2, 113–139.
  • Карбасова, Т. Б. Пахомий Серб в работе над Агиографическим циклом митрополита Алексея. – Сборник в честь В. К. Зиборова (= Опыты по источниковедению, 5), СПб., 2017, 106–151.
  • Карбасова, Т. Б. Похвальное Слово Варлааму Хутынскому и его источники. – Вестник церковной истории, 3/4 (51/52), 2018, 5–28.
  • Карбасова, Т. Б., Левшина, Ж. Л., Шибаев, М. А. Житие Варлаама Хутынского в автографе Пахомия Серба. – ТОДРЛ, Т. 66, СПб., 2019, 171–196.
  • Кириллин, В. М. Похвальные речи Пахомия Логофета: К вопросу о риторическом мастерстве писателя. – Славянский альманах 2009. М., 2010, 32–49.
  • Кириллин, В. М. Слово похвальное иконе Пресвятой Богородицы "Знамение" Пахомия Логофета. – Древняя Русь. Вопросы медиевистики. № 1 (47), 2012, 79–84.
  • Ключевский, В. О. Древнерусские жития святых как исторический источник. М., 1871. (М., 1988), 113–167.
  • Кучкин, В. А. Из литературного наследия Пахомия Серба: (Старшая редакция жития митрополита Алексея). – Источники историографии славянского средневековья. М., 1967, 242–257.
  • Некрасов, И. С. Пахомий Серб, писатель XV века. Одесса, 1871.
  • Прохоров, Г. М. Пахомий Серб (Логофет). – В: Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вып. 2 (вторая половина XIV–XVI в.). Ч. 2: Л–Я, Отв. ред. Д. С. Лихачев. Ленинград, 1989, 167–177.
  • Спасский, Ф. Г. Акростихи и надписания канонов русских миней. – В: Спасский, Ф. Г. Русское литургическое творчество, Москва, 2008, 403–433.
  • Творогов, О. В. Хронограф Русский. – В: Словарь книжников и книжности Древней Руси, Вып. 2 (вторая половина XIV–XVI в.), Ч. 2: Л–Я, Ленинград, 1989, 499–505.
  • Турилов, А. А. Восточнославянская книжная культура конца XIV–XV в. и „второе южнославянское влияние“. – В: Турилов, А. А. Межславянские культурные связи эпохи средневековья и источниковедение истории и культуры славян: Этюды и характеристики, Москва, 2012, 519–555.
  • Турилов, А. А. К вопросу о сербском компоненте во „втором южнославянском влиянии“. – Russica Romana. Vol. 14, Pisa. Roma, 2008, 2007, 23–37.
  • Турилов, А. А. К истории Стишного пролога на Руси. – Древняя Русь. Вопросы медиевистики, № 1 (23), 2006, 70–75.
  • Турилов, А. А. Культурные связи Московской Руси и Сербии в XIV–XVI вв. – В: Москва – Сербия. Белград – Россия: Сборник документов и материалов, 1: Общественно-политические связи XVIXVIII вв., Москва, Белград, 2009, 78–115.
  • Шибаев, М. А. Авторский вариант Жития Сергия Радонежского. – ТОДРЛ, Т. 58, СПб., 2008, 290–319.
  • Шибаев, М. А. Житие Сергия Радонежского и Новгородско-Софийский свод. – Древняя Русь. Вопросы медиевистики, 1 (23), 2006, 53–58.
  • Яблонский, В. М. Пахомий Серб и его агиографические писания. СПб.: Синодальная тип., 1908.
  • Янковская, Л. А. Проблема атрибуции новгородских произведений Пахомия Логофета и место агиографа в развитии новгородской письменности XV века. – Slavia orientalis. Roc. 28, № 2, Warszawa, 1979, 195–208.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP