Pachomius the Serb (Logothetes)

Written by Радослава Станкова
Pachomius the Serb (Logothetes) Pachomius the Serb (Logothetes)

ХV в. – ок. 1484 г.

Сръбски книжовник, автор на жития, похвални слова и служби, редактор и съставител, преводач и писател. Живял и работил в Русия от 1438 г. до края на живота си (1484 г.). Допринесъл за основни характеристики на руската литература от ХV в.

Статия

Пахомий Логотет, наричан в Русия Серб (грц. Παχώμιος Λογοθέτης), е сръбски йеромонах, дошъл от Атон в Новгород през 40-те години на ХV в., а през 50-те години на ХV в. пребивава във Великото Московско княжество. За съжаление почти нищо не се знае за неговата младост, преди пристигането му в Русия, освен, че е бил атонски монах и се предполага, че преди това е работил в канцеларията на някой от сръбските владетели (или в Печката патриаршия, вж. Турилов 2009).

Прозвището му Логотет не е възникнало случайно. Той е един от най-плодотворните писатели в Русия, определян като основоположник на руската литература от ХV в., тъй като е автор на повече произведения, отколкото всичките му съвременници взети заедно (в руската литература от този период са известни имената само на двама книжовници дотогава – летописецът Нестор и Епифаний Премъдри). Живее около 20 години в Троицко-Сергиевия манастир и оставя в наследство множество оригинални, преведени и редактирани текстове. В летописите от Троицко-Сергиевата Лавра е запазен запис, че е редактирал Псалтир от 1459 г. (това вероятно е ръкопис от РГБ, МДА 23, където на л. 225 е запазен негов съкратен подпис), а в ръкописен служебен миней за ноември от Новгород, датиран от 1438 г. (РНБ, Соф. 191), игуменът Дионисий е написал, че съдържа произведения на свещеноинок Пахомий.

По времето когато е работил в Новгород, Пахомий Серб създава комплекс от богослужебни текстове, посветени на Варлаам Хутински (житие, похвално слово и служба), Похвално слово и служба за празника Знамение от иконата на св. Богородица в Новгород през 1170 г. (изд. от Яблонский 1908), вероятно по това време е написал и Повест за пътешествието на новгородския архиепископ Йоан в Йерусалим (Прохоров 1989). В Троицко-Сергиевата лавра до 1459 г. работи върху жития, похвални слова и служби на Сергий Радонежски, Никон Радонежски и митрополит Алексей. В периода 1459–1461 г., по времето на архиепископ Йона, Пахомий за втори път отива в Новгород и по заповед на архиепископа допълва свои стари произведения и създава нови – Житие за архиепископ Евтимий ІІ, Похвално слово за Покров Богородичен и Служба за Антоний Печерски.

В края на 1461 и началото на 1462 г. се завръща в Москва и по поръчка на великия княз Василий ІІ Василиевич и митрополит Теодосий отива в Кирило-Белозерския манастир за да събира материали и да напише житие на основателя му Кирил Белозерски. През 1463 г. се завръща в Троицко-Сергиевата лавра. През 1470 г. отново отива в Новгород, където по поръчение на архиепископ Йона пише (или редактира) Житие на Сава Вишерски и Служба на св. Онуфрий. През 1472 г. по поръчка на великия княз Иван ІІІ Василиевич и митрополит Филип, във връзка с пренасянето на мощите на митрополит Петър и с преустройството на Успенския събор в Москва, Пахомий Серб създава Похвално слово и два канона за митрополит Петър. През 1473 г. в Москва по молба на пермския епископ Филотей съставя канон за Стефан Пермски. Предполага се, че преди смъртта си още веднъж отива в Новгород и написва жития на новгородските епископи Йоан и Моисей.

Така Пахомий Логотет е автор или редактор на десет или единадесет жития (за Варлаам Хутински, за Сергий Радонежски, за Никон Радонежски, за митрополит Алексей, за Кирил Белозерски, за Михаил Черниговски и боярина Фьодор, за Сава Вишерски, за новгородските архиепископи Ефимий II и Моисей, и вероятно за Йоан и Йона), на редица похвални слова и сказания (за намиране на мощите на митрополит Алексей, за пренасяне на мощите на митрополит Петър, за Покров Богородичен, за празника Знамение на Богородица в Новгород, за Варлаам Хутински, за Сергий Радонежски, за Климент Римски и Повест за гибелта на хан Бату), на четиринадесет служби (за Варлаам Хутински, за Знамение Богородично в Новгород, за Сергий и Никон Радонежски, за митрополит Алексей, за Ефимий Новгородски, за Антоний Печерски, за Кирил Белозерски, за Сава Вишерски, за митрополит Йона, за Михаил Черниговски и боярина Фьодор, за Стефан Пермски, за пренасяне на мощите на митрополит Петър, за Димитрий Прилуцки) и над двадесет канона за същите празници и светци (за Варлаам Хутински, за Покров и Знамение Богородично, за Сергий Радонежски, за Никон Радонежски, за митрополит Алексей, за Ефимий Новгородски, за Антоний Печерски, за Сава Вишерски, за Михаил Черниговски и за боярина Фьодор (2 канона), за Кирил Белозерски (2 канона), за пренасяне на мощите на митрополит Петър (2 канона), за Стефан Пермски (2 канона), за Ефимий Новгородски, за Петър и Феврония, за московския митрополит Йона, за Борис и Глеб, за всички руски светци и вероятно за преподобния Онуфрий и пророк Илия). Службите съдържат проложни жития и стихове към тях, и в редица случаи по два канона.

Ръкописите с автографи от Пахомий, в които той сам се назовава Логотет, са конволюти от ранния му Новгородски период – 40-те години на ХV в. днес в РНБ в Санкт Петербург – Соф. 429 (съдъращ два цикъла от Житие и слово за Варлаам Хутински и за Знамение на иконата на Богородица) от църквата на Сергий Радонежски (Карбасова, Левшина, Шибаев 2019) и Соф. 1248 (с житието на Сергий Радонежски) от Кирило-Белозерския манастир (Шибаев 2008).

С името на Пахомий Серб се свързва и създаването на съкратената руска редакция на Историческата палея, запазена в препис с негов автограф от 1445 г. (в РГБ, Троице-Серг. 180). Предполага се, че той има отношение към летописната книжнина на Великото Московско княжество (Творогов 1989: 500) и към формирането на Стишния пролог в Русия (редакция, запазена в западно-руски преписи от края на ХV в. и от ХVІ в., вж. Турилов 2006). Предполага се, че Пахомий Серб е преводач, преписвач и съставител на сборник от 1443 г. с текстове на Симеон Нови Богослов.

Произведенията на Пахомий Серб са запазени в множество преписи от следващите векове. При това той е професионален писател – работи по поръчка и получава възнаграждение за труда си. Много добре владее стила на православната църковна книжнина и често компилира от известни произведения (включително и произведенията на Григорий Цамблак и митрополит Киприан). Понякога само добавя предговор и заключение към чужди текстове. Освен това повтаря, съкращава или допълва свои текстове, редактирайки и преработвайки материала според конкретния светец. От десетте жития, съставени от него, само две-три са оригинални произведения, останалите са редакции и преработки на предходни текстове. От съвременна гледна точка той е в голяма степен компилатор и редактор, но в контекста на Средновековието това е често срещана практика. В своите оригинални текстове, като например Житието на Кирил Белозерски, се основава на устни предания и разкази на съвременници очевидци. Историческа стойност има и Житието на архиепископ Ефимий Новгородски, когото е познавал лично (той е бил един от първите му поръчители). За кратко време той създава множество жития за светци, за живота на които нищо не знае и се основава на предходни текстове, на наложената стилистика и на наративните модели и библейски топоси за изобразяване на светците.

Пахомий Серб в продължение на години задава еталона за агиографската книжнина в руската средновековна литература. Той оформя модела, по който се създават житията за местни светци в руската традиция. Агиографските му текстове съдържат исторически и литературно обработен материал според средновековния книжовен канон и установените топоси. Наративните му произведения имат ясна схема – увод, изложение, заключение, и често завършват с разкази за чудеса. Иновация в руската литература за ХV в. е описанието на природата и красотата на манастирите. Езикът му е витиеват, усложнен, с множество библейски цитати и риторични похвати (анафори, хайретизми, обръщения към прославяния светец).

В някои от химнографските му произведения (в службите за Антоний Печерски, за Стефан Пермски и за пренасяне на мощите на митрополит Петър, в един от каноните за светците Борис и Глеб, в двата канона за Знамение Богородично) се забелязва акростих, образуван не само от първите букви, но и от цели думи (понякога само в последните три песни на канона) (вж. Спасский 2008).

В руския културен контекст от началото на ХV в. се появява необходимост от църковни богослужебни текстове за местни светци и Пахомий Серб се оказва подходящ за подобна дейност. Умението му да борави с книжовния материал му донася бърз успех и широка известност. Има голям авторитет за времето си и едва е успявал да удовлетвори всички поръчки, които е получавал. Така си създава положение на официален писател – към него се обръщат великият княз, митрополитът и епархиалните архийереи – и това е показател колко е била необходима неговата книжовна дейност. Най-големият принос на Пахомий Логотет в руската средновековна книжнина се изразява в морално-назидателния патос на текстовете му и в езиковия изказ. Произведенията на Пахомий Серб, както и на неговия съвременник Епифаний Премъдри, са представителни за стила „плетение словес“ в Русия през ХV в. (стил, възникнал в южнославянската книжнина в края на ХІV в.). Формално и стилистично текстовете му оказват значително влияние на руските книжовници до средата на ХVІ в. Като цяло творчеството му се свързва с Второто южнославянско влияние в Русия (Турилов 2008, Турилов 2012, Буланин 2018).

През ХVІІ в. текстовете, създадени от Пахомий Логотет, са издадени в първите печатни книги и до днес се използват от руската православна църква в богослужението.

Библиография

  • Архангельский, А. Пахомий Логофет. – В: Русский биографический словарь в 25 томах. Под наблюдением председателя Императорского Русского Исторического Общества А. А. Половцева. СПб., 1902, Т. 13, 414–417.
  • Буланин, Д. М. К изучению механизмов „второго южнославянского влияния“ на русскую письменность. – Палеоросия. Древняя Русь: Во времени, в личностях, в идеях. № 2 (10), 2018, 141–166.
  • Горский, А. А. Пахомий Серб и великокняжеское летописание второй половины 70-х гг. XV в. – Древняя Русь. Вопросы медиевистики. № 4 (14), 2003, 87–93.
  • Горский, А. А. „Повесть о убиении Батыя“ и русская литература 70-х гг. XV в. – В: Средневековая Русь. Вып. 3, М., 2001, 191–221.
  • Духанина, А. В. Атрибуция Пахомию Сербу старшего проложного Жития Стефана Пермского. – Древняя Русь. Вопросы медиевистики, № 4 (70), 2017, 93–106.
  • Зубов, В. П. Епифаний Премудрый и Пахомий Серб (к вопросу о редакциях „Жития Сергия Радонежского“). – ТОДРЛ, Т. 9, М.– Л., 1953, 145–158.
  • Исидорова, З. Н. К вопросу о происхождении прозвища Логофет у Пахомия Серба. – Slověne, 2019. Vol. 8, № 2, 113–139.
  • Карбасова, Т. Б. Пахомий Серб в работе над Агиографическим циклом митрополита Алексея. – Сборник в честь В. К. Зиборова (= Опыты по источниковедению, 5), СПб., 2017, 106–151.
  • Карбасова, Т. Б. Похвальное Слово Варлааму Хутынскому и его источники. – Вестник церковной истории, 3/4 (51/52), 2018, 5–28.
  • Карбасова, Т. Б., Левшина, Ж. Л., Шибаев, М. А. Житие Варлаама Хутынского в автографе Пахомия Серба. – ТОДРЛ, Т. 66, СПб., 2019, 171–196.
  • Кириллин, В. М. Похвальные речи Пахомия Логофета: К вопросу о риторическом мастерстве писателя. – Славянский альманах 2009. М., 2010, 32–49.
  • Кириллин, В. М. Слово похвальное иконе Пресвятой Богородицы "Знамение" Пахомия Логофета. – Древняя Русь. Вопросы медиевистики. № 1 (47), 2012, 79–84.
  • Ключевский, В. О. Древнерусские жития святых как исторический источник. М., 1871. (М., 1988), 113–167.
  • Кучкин, В. А. Из литературного наследия Пахомия Серба: (Старшая редакция жития митрополита Алексея). – Источники историографии славянского средневековья. М., 1967, 242–257.
  • Некрасов, И. С. Пахомий Серб, писатель XV века. Одесса, 1871.
  • Прохоров, Г. М. Пахомий Серб (Логофет). – В: Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вып. 2 (вторая половина XIV–XVI в.). Ч. 2: Л–Я, Отв. ред. Д. С. Лихачев. Ленинград, 1989, 167–177.
  • Спасский, Ф. Г. Акростихи и надписания канонов русских миней. – В: Спасский, Ф. Г. Русское литургическое творчество, Москва, 2008, 403–433.
  • Творогов, О. В. Хронограф Русский. – В: Словарь книжников и книжности Древней Руси, Вып. 2 (вторая половина XIV–XVI в.), Ч. 2: Л–Я, Ленинград, 1989, 499–505.
  • Турилов, А. А. Восточнославянская книжная культура конца XIV–XV в. и „второе южнославянское влияние“. – В: Турилов, А. А. Межславянские культурные связи эпохи средневековья и источниковедение истории и культуры славян: Этюды и характеристики, Москва, 2012, 519–555.
  • Турилов, А. А. К вопросу о сербском компоненте во „втором южнославянском влиянии“. – Russica Romana. Vol. 14, Pisa. Roma, 2008, 2007, 23–37.
  • Турилов, А. А. К истории Стишного пролога на Руси. – Древняя Русь. Вопросы медиевистики, № 1 (23), 2006, 70–75.
  • Турилов, А. А. Культурные связи Московской Руси и Сербии в XIV–XVI вв. – В: Москва – Сербия. Белград – Россия: Сборник документов и материалов, 1: Общественно-политические связи XVIXVIII вв., Москва, Белград, 2009, 78–115.
  • Шибаев, М. А. Авторский вариант Жития Сергия Радонежского. – ТОДРЛ, Т. 58, СПб., 2008, 290–319.
  • Шибаев, М. А. Житие Сергия Радонежского и Новгородско-Софийский свод. – Древняя Русь. Вопросы медиевистики, 1 (23), 2006, 53–58.
  • Яблонский, В. М. Пахомий Серб и его агиографические писания. СПб.: Синодальная тип., 1908.
  • Янковская, Л. А. Проблема атрибуции новгородских произведений Пахомия Логофета и место агиографа в развитии новгородской письменности XV века. – Slavia orientalis. Roc. 28, № 2, Warszawa, 1979, 195–208.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP