Russian Reflections on Bulgarian Literature in the 20th Century

Written by Радостин Русев
Russian Reflections on Bulgarian Literature in the 20th Century Russian Reflections on Bulgarian Literature in the 20th Century

В богатата и дълга история на руско-българските литературни диалози и обмена на духовни ценности между руси и българи ХХ столетие се вписва като логично продължение на процес, активиран през Българското възраждане. Това е процес, преобърнат по отношение на друг от още по-стари времена.

Статия

Първоначално старобългарският език и старобългарската писменост проникват в Русия, за да бъдат вградени като елемент в основите на руската литература, култура и духовност (източниците на руската литература са свързани с българската литература от епохата на царуването на Симеон Велики, 893–927 г.). През следващите векове (особено през ХVІІІ и ХІХ в.), обратно, се разраства руското културно влияние в България. Отначало чрез постъпващите в българските православни храмове и манастири руски църковни книги, а сетне и чрез потока от светски книги, учители, литератори и учени, стимулирали Българското възраждане и съдействали за създаването на новата българска култура и духовност.

Към края на ХІХ и в самото начало на ХХ столетие руската култура и руската литература заемат приоритетно място в йерархията на културните ценности на българския народ и българската интелигенция. Податливостта към тяхното изключително въздействие се обяснява (Василев 1926: 1) със стремежа на пробуждащата се след векове чуждо угнетение нация да намери подобаващ образец за своето по-нататъшно културно развитие. В преходен период, когато българската нация още не е осъзнала своите истини и не е оформила своя дух, моралът и социалните идеи на руското художествено творчество формират самосъзнанието и самоусещането на нейната интелигенция. Руската книга и руската литература стават „стожер, около който започва да се върти българската култура“ (Бобчев 1930: 140). Те са онзи извор, от който българският народ черпи духовни блага, а интелигенцията попива и възпроизвежда руската култура до такава степен, че българският културен и литературен живот би могъл се разглежда и като „превод от руски“, като „своеобразно огледало и опитно поле на руската култура“ (Нилов 1926: 1). „Единственият извор, от който ние можехме да черпим духовни блага – пише писателят Добри Немиров, – това беше Русия със своята литература и своя вътрешен живот. Руският език стана необходим у нас най-напред на идейната интелигенция през деветдесетте години. (...) Още по-после Русия вече стана духовно огледало за нас, понеже всичко, което тя ни даваше, се възприемаше лесно чрез руската книга“ (Немиров 1922: 138).

В различни етапи от своето творчество влиянието на руската литература върху себе си изпитват не един и двама български писатели и поети. „Руската връзка“ отчетливо се проявява например в българския символизъм. Пейо Яворов се ориентира към новата френска лирика, но в по-ранните му поетически опити несъмнено се долавя влиянието на руската лирика. Еманиул Попдимитров откровено подражава химните на Константин Балмонт. Същият Балмонт, превеждайки музикалните стихове на Николай Лилиев, когото цени като художник-импресионист и виртуоз, открива тяхната необичайна близост с руската поезия и остава изненадан от лекотата, с която те се претворяват в руски превод, а книгите му „Птици в нощта“ и „Лунни петна“ смята за образци на музикалната поезия, които го сродяват с руските поети, приели за основа на своето художествено творчество точно музиката като ключ към духовното прозрение.

Един пласт от лириката на родоначалника на българския символизъм Теодор Траянов (1882–1945) има за опора основополагащите митологеми на руския символизъм. Поемата му „Песен на песните“ (1923) например съдържа множество пресечни точки, както и по-скрит или съвсем директен диалог с философските концепции и схеми, с поетиката, композиционните, образните и символните системи на Дмитрий Мережковски, Владимир Соловьов, Вячеслав Иванов, Валерий Брюсов, Андрей Бели или Александър Блок (Русев 2008: 36–47). Поетическите текстове на българския поет спокойно биха могли да бъдат четени и като текстове на някои от руските символисти. При това става дума не за повърхностни и формални интертекстуални връзки, за случайни пресечни точки и за преплитане на сходни теми, нито за периферни и епизодични образи, които имат съответни паралели в поезията на Траянов, или за далечни отзвуци от чужди мотиви в съзнанието и в творчеството му, а за нещо повече – за съвсем друг тип отношения, отношения от генетично естество, за дълбочинна обусловеност.

Руското емигрантско културно и литературно присъствие в България през 20-те и 30-те години на ХХ век е поредният епизод от тенденцията на проникване на руското културно влияние в българската действителност.

Макар и инцидентна по своя характер, срещата на България с руската култура в лицето на емигрантски писатели, учени, публицисти, театрални и просветни дейци се оказва от изключително значение от гледна точка на взаимното общуване и контактите между двете култури – българската и руската. Руското емигрантско присъствие в България налага траен отпечатък върху доста сфери на българския живот: култура, изкуство (особено театър), наука, литература, образование, обществено-политическа мисъл. То дава и тласък към преосмислянето на всички онези процеси в българската култура и българската литература от предходните десетилетия, състояли се не без руско влияние.

Мнозина от руските емигранти по един или друг начин се вписват и забележимо присъстват и в българския литературен живот (Русев 2001: 213–220). На фона на тогавашната литературна ситуация непреднамерената среща с руската култура идва дори като дар от съдбата и катализатор на редица процеси в българския културен и литературен живот. Това е кризисен период за българската литература (Митов 1927а, 1927б), усложнен от тежката икономическа ситуация, от липсата на културни традиции и силна интелигенция, от минималния интерес на хората към художественото творчество, неприучени да гледат на изкуството и книгата както към материалните вещи, т.е. като към неща от първа необходимост.

Чрез художествени преводи, биографични очерци за писатели, литературни портрети, рецензии за новоизлезли книги и други възможни форми българската литература бива представяна пред читателите на рускоезичните емигрантски периодични издания, и то не само у нас, а и в останалите центрове на руската емиграция – Париж, Берлин, Прага. Благодарение на руските емигранти българската литература и българският фолклор „обикалят” Европа: списание „Русская мысль“ (1922, № 1-2) публикува в Прага преводи на стихотворения от Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Кирил Христов, Стилиян Чилингиров, Дора Габе, направени от А. М. Фьодоров; в априлския брой на същото списание са поместени 20 български народни песни от Югозападна България, събрани и преведени от фолклориста В. Нечитайлов; не криещият пристрастията си към поезията на славянските народи К. Балмонт обнародва преводи на български народни песни във вестник „Последние новости“ (Париж)... По този начин, с посредничеството на език като руския, непознатата навън българска литература става достояние на широка читателска аудитория, добавя приятели и привлича вниманието върху себе си.

За съжаление руското емигрантско присъствие в българския културен и литературен живот през 20-те и 30-те години на ХХ век все още остава незаслужено пренебрегван, недооценен от историците на българската литература факт, една като че ли все още непрочетена докрай страница от историята на руско-българските връзки, на руско-българския междукултурен и междулитературен диалог, въпреки предостатъчните основания да не бъде така.

През втората половина на века социално-политическите процеси, оказващи в една или друга степен косвено въздействие върху художественото съзнание и творчеството на писателите, в двете страни са аналогични до такава степен, че обуславят и сходни резултати от писателския труд. Поразителен синхрон и възникване на безкраен ред близки художествени образи, мотиви, проблеми и идеи се наблюдават например в литературата от 60-те и 70-те години, поставяща (само формално, разбира се), в центъра селото и селската проблематика, а в действителност насочена към универсални, общочовешки теми.

Това е изпълнен с драматизъм и трагизъм период за двете литератури – руската и българската. Върху художествената литература и писателите се упражнява невиждан натиск от страна на тоталитарната власт. На литературата се възлагат несвойствени функции, а нейните автори са подложени на строга цензура. Всичко това, макар и странно на пръв поглед, може да има и силно стимулиращ ефект върху художественото творчество. Поетът Й. Бродски например определя като „парадоксално-позитивно” влиянието на идеологическата цензура върху художественото творчество, доколкото обуславя „ускорението на метафоричния език“ (Бродски 1978), на иносказателността, подтекста, недоизказаността. Именно този начин на писане, основан върху езоповия език, прилагат в творчеството си руските и българските „селски“ писатели: В. Распутин, В. Астафиев, В. Шукшин, В. Белов, Ф. Абрамов; Й. Радичков, В. Попов.

Комплицираните и спорни явления от историята на руската литература през нейния съветски период и българо-руските литературни отношения от това време днес са сериозно предизвикателство за научни изследвания. Редица от тези явления подлежат на неизбежно преосмисляне както във връзка с идеологизираното им в определени исторически моменти възприемане и тълкуване, така и през призмата на духовните ценности на настоящия ХХІ век.

Последните години на съветската епоха са белязани с небивалия резонанс, предизвикан в България от публицистичния взрив в руската литература и от завръщането на т.нар. „арестувана“ литература, състояли се към средата на 80-те години. Скоро след това, през последното десетилетие на ХХ и в началото на ХХI век, въпреки попътния вятър от разрастването на интернет, настъпва един от може би най-безличните периоди в историята на връзките и отношенията между двете литератури: паралелните явления все повече намаляват, очертават се и симптоми на известна отчужденост. Обяснението за това може да се потърси в сложните процеси, протичащи в обществото и в съзнанието на българите след 1989 г., получили отражение и в отношението към руската култура и литература като реакция на тяхното масирано присъствие в България през втората половина на ХХ столетие. Оказва се, че освен всички неоценими позитиви, които това присъствие носи със себе си, може да има и негативни последствия когато чужда литература за дълъг период от време на практика заменя родната, почти измествайки я и на книжния пазар, и в училищата.

Само бъдещето ще покаже дали двете литератури, руската и българската, отново биха могли да намерят пресечни точки и общ език помежду си.

Библиография

  • Бобчев 1930: Бобчев, С. Руската книга и славянското съзнание у българите. – Славянски глас, 4, 1930.
  • Бродски 1978: Бродский, И. Язык – единственный авангардист. – Русская мысль, 26 января 1978.
  • Василев 1926: Василев, Вл. Несколько слов о русском влиянии в Болгарии. – День русской культуры. Варна, 6 июня 1926.
  • Митов 1927а: Митов, Д. Независими писатели. – Литературни новини, № 2, 2 октомври 1927.
  • Митов 1927б: Митов, Д. Стари и млади. – Литературни новини, № 8, 13 ноември 1927.
  • Немиров 1922: Немиров, Д. Руският интелигент. – В: Памяти профессора А. К. Медведева. Русско-болгарский сборник. София, 1922.
  • Нилов 1926: Нилов, Ив. Злоба дня. – День русской культуры. Варна, 6 июня 1926.
  • Русев 2001: Русев, Р. Руското емигрантско присъствие в българския литературен живот през 20-те години на ХХ век. – Бялата емиграция в България. София, 2001.
  • Русев 2008: Траяновата „Песен на песните“ и поезията на руските младосимволисти: интертекстуални диалози. – В: Теодор Траянов и неговата епоха. София, Издателски център „Боян Пенев“, 2008.

 

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP