Aleksandr Mitrofanovich Fedorov

Written by Радостин Русев
Aleksandr Mitrofanovich Fedorov Aleksandr Mitrofanovich Fedorov

6/18.07.1868–22.04.1949

Pуски писател и преводач, емигрант от „първата вълна“ в България.

Статия

Необичайно разностранна творческа личност – поет, белетрист, драматург, преводач, журналист, художник, актьор. Изключително продуктивен, влиятелен и много издаван в дореволюционна Русия автор на романи, разкази, стихотворения, пиеси, фейлетони, статии.

Роден е в Саратов на 6 (18) юли 1868 г. в семейството на бивш крепостен селянин. 11-годишен остава кръгъл сирак, завършва начално енорийско училище, после учи в Саратовското реално училище, но два месеца преди завършването му е изключен заради спречкване с директора. Живял е в Москва, Уфа, а от 1896 г. – в Одеса.
Първите си стихотворения печата още като ученик – във в. „Саратовский дневник“ (1885–1887), после започва редовно да публикува и във в. „Саратовский листок“ (1887–1889). През 90-те г. на XIX в. е сред най-често често публикуваните автори в „Русское богатство“, едно от най-популярните по това време списания в Русия; негови стихотворения се появяват и в други авторитетни периодични издания като „Русская мысль“, „Вестник Европы“. Дебютната му книга „Стихотворения“, сравнително благосклонно посрещната от критиката, е издадена през 1894 г. в Москва.

Изявява се на театрална сцена като актьор от пътуваща трупа – в спектакли като „Дон Карлос“, „Доходно място“ и др. Сам пише пиеси – „Катастрофа“ (1897, в съавторство с А. Н. Будишчев ), „Старый дом“ (1902), „Обыкновенная женщина“ (1904) и др. Комедията му в 5 действия „Бурелом“ (1900), смятана за най-добрата негова драматургична творба, е поставена веднага след написването й в „Малый театр“ в Москва и в Александринския театър в Санкт-Петербург, където жъне успех благодарение и на проникновената игра на актрисата М. Г. Савина.

Занимава се и с преводаческа дейност. През 1895 г. публикува в отделно издание превод на поемата на А. Тенисън „Mод“, както и „Светилото на Азия“ на Едуин Арнолд. За издание на Шекспир под редакцията на С. А. Венгеров превежда пиесата „Троил и Кресида“, ранните поеми „Венера и Адонис“ и „Лукреция“, както и сонети. През 1901 г. излиза книга с негови преводи на стихотворения на Ада Негри. Превежда също Р. Бърнс, А. дьо Мюсе, А. Шение, Дж. Кардучи, драмите на Е. Ростан „Сирано дьо Бержерак“ и „Далечната принцеса“ и др.

Първият му роман е „Степь сказалась“, публикуван в списание „Живописное Обозрение“ през 1898 г. (в отделно издание излиза през 1900 г.), последван от „Наследство“ (1899) също в „Живописное Обозрение“, „Земля“ в „Русское Богатство“ (1903), „Природа“ в „Мир Божий“ (1904) и т.н.

През 1911–1913 г. в Москва излиза седемтомник с негови събрани съчинения. До 1918 г. в Русия са издадени или преиздадени повече от 50 негови книги с романи, разкази, стихотворения и пиеси.

През 1919 г. А. М. Фьодоров напуска родината си и емигрира в България, където остава постоянно (въпреки първоначалното си намерение да поеме към Париж) и продължава да твори в продължение на четвърт век до края на живота си. Негови стихотворения, разкази, публицистика, както и преводи на български поети се публикуват почти навсякъде в Европа, където руската емиграция има свои културни и литературни центрове. Преподава руски език и литература в столична мъжка гимназия, във Висшата кооперативна школа и във Военната академия. Един от инициаторите и председател на Съюза на руските писатели и журналисти в България (1930). Почетен член на Дружеството на руските художници в България.

Проявява жив и траен интерес към българското фолклорно и поетическо творчество, подобно на други руски творци от „първата“ емиграция като К. Д. Балмонт, В. Н. Нечитайлов, А. В. Бинецки.

През 1924 г. публикува в София „Антология болгарской поэзии“, в която с кратки биографични данни и преведени на руски стихотворения представя 35 български поети от различни поколения. Според автора на предговора Ст. Чилингиров съставителят, добре запознат с българската литература и действителност, с българския език, е успял без онова пристрастие, с което се отнасят един към друг местните поети, да подбере и извлече от техните произведения именно онова, което през неговия обективен поглед представлява известна ценност и би могло да представи българското творчество пред чуждия читател в достоен и изискан вид. Преводите на А. М. Фьодоров са оценени, пресилено или не, като „най-добри от всички, които до този момент са се появявали на какъвто и да е друг език“. Специално се отбелязва и това, че оригиналът в тях се усеща максимално, дори в някои стихотворения като „Хайдушки песни“ на П. Яворов например, които по стихотворен ритъм и строеж на поетическата фраза са почти непреводими на друг език, колкото и да е близък до българския. Не са рядкост у Фьодоров, смята авторът на предговора, и такива случаи, когато преводът от един сравнително беден език на по-богат, при сходни поетични емоции, въодушевяващи преводача, надминава оригинала, особено в стихотворения на по-млади поети, които често са взимали своите мотиви от руската поезия и са се подчинявали на нейното дълбоко влияние.

Антологията на А. М. Фьодоров не остава незабелязана в българските литературни среди. Рецензията за нея в списание „Пламък“ е твърде повърхностна и, естествено, крайно предубедена, поради левите идеологическите пристрастия на автора ѝ Г. Милев, за когото Фьодоров е един, „най-малкият“, от „белогвардейските поети, от които и Русия няма никаква нужда, щом ги е изпъдила далеч от себе си – като напр. Балмонт, Бунин, С. Черни и др.“. Аналитична, достатъчно задълбочена и най-вече обективна обаче е оценката за антологията във в. „Развигор“. Авторът й Д. Б. Митов посочва като грешка на съставителя опората му предимно върху антологията „Български поети“ под редакцията на Христо Цанков-Дерижан, издадена също от Министерството на народното просвещение през 1922 г., от което произтичат недостатъците на труда, свързани както с подбора на автори (поместени са автори, които „въобще нямат нищо общо с поезията“, за сметка на такива като Хр. Ясенов или Хр. Смирненски), така и с историко-литературните и критически бележки към всеки поет (не са правени като за чужди читатели, а почти изцяло са преведени оттам). В крайна сметка обаче Митов заключава, че антологията е правена от „човек с поетическо чувство и с разбирания по поезията“, а в някои случаи Фьодоров направо е „направил поети“ не толкова даровити автори, като е „оживил стиховете им с истинско поетическо чувство“. Класиците Ботев, Вазов и Яворов според него са добре преведени, особено Яворов, който в най-висока степен се удал на Фьодоров.

А. М. Фьодоров подготвя за печат през 1931 г. още една антология – на българската народна поезия. Тя съдържа 150 текста от българския фолклор, тематично класифицирани в 10 „отдела“: „Зеленый шум“, „Небесное в земном“, „Герои и богатыри“, „Неволя, горе и беда“, „Любовь и красота“, „Юмор“, „Разлука“, „Чудеса и тайны“, „Испытание и возмездие“, „Быт и нравы“. Подборката на оригиналните текстове е правена от 6 сборника с народни песни, чиито съставители са Б. Цонев, П. П. Славейков, К. Шапкарев, Б. Ангелов, Ат. Илиев и М. Арнаудов. Въпреки че високо цени и съвременната българска лирика, като твърди, че поети като Пенчо Славейков, Иван Вазов, Яворов и някои други могат да правят чест не само на малка страна като България, започнала своя културен живот едва половин столетие по-рано, в предговора си А. Фьодоров все пак отбелязва, че българската народна поезия за него е несравнимо по-дълбока, разнообразна и богата във всички отношения. Той отдава това на превъзходство на мистиката и хумора в нея, на богатството на поетически образи, нежност и печал в любовните песни, както и на особеното очарование, заложено в битовите и обредни песни.

За съжаление този интересен труд все още не е видял бял свят, ръкописът дълги години е подложен на митарства, мени местонахождението си, мистериозно се губи от погледа на изследователи. Той вече е налице и достъпен, а публикуването му е предизвикателство, което в момента стои пред група изследователи от Института за литература при БАН, работещи по научно-изследователски проект „Изгнание и литература: руски писатели емигранти в България (А. М. Фьодоров)“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката.

А. М. Фьодоров умира на 22 април 1949 г., погребан е на Централните софийски гробища.

Дълги години името и творчеството му тънат в забрава. В Съветския Съюз е преиздаван единствено романът му „Степь сказалась“ (Уфа, 1981), няколко разказа, както и отделни стихотворения, включени в различни сборници. Ситуацията не се променя съществено и в постсъветската епоха. В последно време интересът към А. М. Фьодоров в научните среди видимо се разраства, но пълноценното, истинското завръщане на твореца при читателя все още предстои.

Библиография

Съчинения

  • Стихотворения. М., 1894.
  • Наследство. Роман. В 2 ч. СПб., Тип. С.-Петерб. акц. о-ва „Издатель“, 1898.
  • Стихотворения. СПб., Тип. А. С. Суворина, 1898.
  • Степь сказалась. Роман: В 2 ч. СПб., Т-во худ. печати, 1900.
  • Бурелом. Пьеса. В 5 действиях. СПб., Театр и искусство, 1900.
  • Стихотворения. СПб., 1903. Изд. 2-е – 1909.
  • Обыкновенная женщина. Стихия. Бурелом. Старый дом. Пьесы. СПб., Изд-во О. Н. Поповой, 1903.
  • Рассказы. В 2 кн. СПб., О. Н. Попова, 1903.
  • Земля. Роман. М., С. Скирмунт, 1905.
  • Природа. Роман. В 3 ч. СПб., С. Скирмунт, 1906.
  • Сонеты. СПб., Изд-во „Шиповник“, 1907.
  • Стихи. [СПб.], 1908.
  • Подвиг. Роман. СПб., Тип. т-ва „Общественная польза“, 1909.
  • Песни земли. Стихотворения. Москва, 1909.
  • За океан. Роман. СПб., 1909.
  • Собрание сочинений в 7 т. М., Издание Н. Н. Клочкова, 1911–1913: Т.1. Весенний ветер. Рассказы, 1911; Т. 2. Утро. Рассказы, 1911; Т. 3. Судьба. Роман, 1911; Т. 4. Мой путь. Стихотворения, 1911; Т. 5. Наследство. Роман, 1912; Т. 6. Бумажное царство. Роман, 1912; Т. 7. Солнце жизни. Роман. Ч. 1, 1913; Т. 7. Солнце жизни. Роман. Ч. 2, 1913.
  • Федоров А. М. Степь сказалась: Подготовка текста, пред. и ком. М. Г. Рахимкулов. Уфа: Башкирское книж. изд-во, 1981.

Преводи

  • Арнольд, Э. Свет Азии. Пер. А. М. Федорова. Москва, 1895.
  • Теннисон, А. Магдалина: Поэма. Пер. А. М. Федорова, вст. ст. И. И. Иванова. Москва, Д. В. Байков, 1895.
  • Ростан, Э. Принцесса грёз: Пьеса. Пер. с франц. А. М. Федорова. М., С. Ф. Разсохин, 1896.
  • Бернс, Р. Субботний вечер в деревне. Поэма. Пер. А. М. Федорова. Одесса, 1896.
  • Ростан, Э. Сирано-де-Бержерак. Героическая комедия. В 5 актах, в стихах. Пер. А. М. Федорова. СПб., Театр и искусство, 1898.
  • Негри, А. Стихотворения. Пер. А. М. Федорова. СПб., 1901.
  • Антология болгарской поэзии. София, Министерство народного просвещения, Фонд Ивана Вазова, 1924.

За него

  • Ашешов, Н. А. М. Федоров. Стихотворения. Издательство О. Н. Поповой. СПб, 1903. – Образование, СПб., 1903, № 4, 122–123.
  • Батюшков, Ф. Д. Новые побеги русской поэзии. – Мир Божий, 1903, № 10, 1–21.
  • В. О. Писателското утро на г. г. Федоров и Нилус. – Сила, София, г. ІІ, бр. 19, 14 февруари 1920, 13–14.
  • Гичева, Н. Поетът Александър Фьодоров. – В: Бялата емиграция в България. София, ИК Гутенберг, 2001, 237–243.
  • Гринкевич, Н. Сумерек загадочная странность… – Простор, Алма-Ата, 1990, № 7, 146–150.
  • Двинятина, Т. И. А. Бунин и А. М. Федоров: к истории творческих отношений. – Сибирский филологический журнал, 2015, № 1, 43–50.
  • Дзивгов, Ал. Руски писатели в България. – Балкански журнал, София, 1922, № 5, 9–10.
  • Каназирска, М. Вдали от берегов. А. М. Федоров в Болгарии. – Новый журнал, 2011, № 265, 3–26.
  • Каназирска, М. После России: к проблеме культуры российской эмиграции в Болгарии (1920–1940). Велико Тырново, 2013.
  • Косик, В. Софии русский уголок. Очерки со стихами о русских, покинувших Россию после октябрьской революции 1917 года и последовавшей за ней гражданской войны. Москва, 2008.
  • Лущик, С. Реальный комментарий к повести Валентина Катаева „Уже написан Вертер“. Одесса, 1999.
  • Решетникова, О. „Изгнанник я, не вольный гость...“ – Литературная Россия, № 37, 11 сентября 1992, 10–11.
  • Русев, Р. Руската литературна емиграция в България: духовна мисия, ценности. – В: Изгнаничеството. Драма и мотивация. Завръщането на съвременните славянски емигрантски литератури у дома. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ и издателство „Карина М“, 1996, 229–241.
  • Русев, Р. Руското емигрантско присъствие в българския литературен живот през 20-те години на ХХ век. – В: Бялата емиграция в България. София, ИК Гутенберг, 2001, 213–220.
  • С. Ч. Александър Митрофанович Феодоров [очерк]. – Балкански журнал, София, 1922, № 7, с. 4.
  • Сырова, Ю. Жизнь и творчество Александра Митрофановича Федорова в контексте литературной эпохи конца XIX – начала XX веков. – Вопросы филологических наук, 2006, № 3, 43–47.
  • Сырова, Ю. Избранная библиография произведений Александра Митрофановича Федорова и литературы о нем (1885–2005). Саратов, 2006.
  • Федоров А. М. Автобиография. В: Первые литературные шаги: Автобиографии современных русских писателей. Сост. Ф. Ф. Фидлер. Москва, Типография т-ва И. Д. Сытина, 1911. 102–106.
  • Ярмолинец, В. Возвращение на Волгу. Неопубликованные стихи А. М. Федорова. – Новый журнал, Нью-Йорк, 2018, № 292, 267–273.
  • Ярмолинец, В. На грани забвения. Реконструкция семейной биографии писателя А. М. Федорова. – Волга, 2019, № 1. https://magazines.gorky.media/volga/2019/1/na-grani-zabveniya.html.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP