Румяна Павлова

Автор Радослава Станкова
Румяна Павлова Румяна Павлова

1933–2011

Български русист, медиевист, езиковед и общественик, посветил живота си на българо-руските езикови и културни контакти.

Статия

Румяна Павлова е родена на 8 май 1933 г. в с. Горно Спанчево, Благоевградско.

Завършва средно образование в Ловеч (1951) и след това българска и руска филология в Софийския университет (1956). Била е гимназиална учителка в София (1957–1962). През 1963 г. е назначена за преподавател в Първа катедра по руски език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и по-късно започва задочна аспирантура (1966–1970) в Института по славянознание и балканистика към АН на СССР в Москва, с научен ръководител Е. В. Чешко и научен консултант С. Б. Бернштейн. През 1971 г. защитава кандидатска дисертация на тема „Сопоставительное исследование конструкций с предлогами причинного значения в болгарском и русском современных литературных языках“. Аспирантурата ѝ в Москва създава у нея интерес към сравнителното славянско езикознание. Специализирала е в Москва, Ленинград, Киев, Берлин и Белград. От 1975 г. е избрана за доцент, а от 1981 г. е професор в Софийския университет, където чете курсове по историческа граматика на руския език, руска диалектология и спецкурсове по българо-руските езикови и културни взаимоотношения.

В периода от 1976 до 1979 г. е заместник декан на Факултета по славянски филологии на СУ. Ръководител е на секция „Руски език“ в Научно-изследователския институт за руски език и литература (1977–1981) и на Езиково-текстологичната лаборатория за проучване на старобългарски текстове (1981–1991) към СУ. Член е на различни научни съвети и множество редакционни колегии, между които Годишник на СУ, списанията Език и литература, Съпоставително езикознание и др.

През 1990 г. защитава дисертация на тема „Петър Черноризец“ за научната степен доктор на филологическите науки, а след това е преподавател и в Нов български университет, където е директор на програма „Славистика“.

Дълги години проф. Павлова се занимава с творчеството и личността на старобългарския писател Петър Черноризец и прави първото комплексно изследване на книжовното дело и личността му. Издава за пръв път творбите му в пълен обем, с превод и коментар на съвременен български език. За книгата си „Петър Черноризец. Старобългарски писател от Х в.“ (изд. 1994 г.), получава голямата награда на БАН „Свети Кирил и Методий“ за 1996 г.

Носител е и на орден „Св. Кирил и Методий“ І ст. (1983) и на почетен знак със синя лента на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (2003). Като гост-преподавател на Хумболтовия университет в Берлин (1984–1985) проф. Павлова чете лекции по история на руския и на българския език, по сравнителна граматика на славянските езици и спецкурс по старобългарски език за аспиранти и асистенти. В Славистичния институт в Кьолнския университет е гост-професор от 1989–1990 и 1991–1995 г. Чете лекции по история на руско-българските езикови връзки, история и историческа граматика на българския книжовен език, синтаксис на съвременния български книжовен език, история на българската ръкописна книжнина, българска диалектология и др. Отделни лекции е изнасяла в Москва, Санкт Петербург, Киев, Варшава, Хале, Вюрцбург, Магдебург, Краков, Одеса и другаде. Международната ѝ дейност е свързана и с участието ѝ в Международния комитет на славистите (1984–1988), с ръководството на съвместни научни проекти с университетите във Варшава, Краков и Трондхайм, с участие в международни конгреси, симпозиуми и конференции по славистика, русистика и българистика. Обществената ѝ дейност е свързана с Дружеството на русистите в България, на което тя е председател от 1986 до 1991 г. и вицепрезидент на МАПРЯЛ (Международна асоциация на преподавателите по руски език и литература). През 2001 г. като главен редактор възстановява списанието „Болгарская русистика“ и популяризира българо-руските културни контакти през вековете.

След тежко боледуване проф. дфн Румяна Павлова умира на 29 юни 2011 г. в София. Румяна Павлова е автор на 10 книги и на над 120 научни статии. Научните ѝ интереси са разностранни. В началото те са в областта на съвременния руски език, но впоследствие палеославистиката става основна област за нейните изследвания – езиковедски, текстологични, археографски, палеографски и теоретични.

Публикациите ѝ са свързани с българо-руските езикови и книжовни контакти, с разпространението на руски ръкописи и оригинални текстове сред южните славяни през Средновековието. В областта на нейните научни интереси са преводите в България и Киевска Русия и тяхното разпространение в православната славянска книжнина. Археографските и текстологическите проучвания на средновековните писмени паметници, както и тяхното издаване са сред приоритетите на изследователката. Тя поставя въпроса за изследването на древноруските ръкописи като източник за историята на старобългарския език и предлага методика за изучаването на лексиката на двата езика.

От съпоставителния исторически синтаксис Румяна Павлова се насочва към историята на българския и руския език в книгата си „Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи“ (1979). Системно представените езикови различия между старобългарския и староруския език в тази книга се превръщат в добра основа за решаване на някои спорни въпроси за произхода на старите славянски преводи от гръцки. В тази книга е подложен на критика терминът „първо южнославянско влияние“, като за културно-историческите и езикови факти от периода Х–ХІ в. се предлага да се говори за „българско книжовно влияние“. Идеята, че руските преписи на старобългарските паметници са важен източник за историята на българския език и че благодарение на руските преписи познаваме произведения на старобългарски автори, оригиналите, на които са безвъзвратно изчезнали, дава важен тласък в развитието на българската медиевистика.

Тази проблематика се превръща в основна задача на колегите ѝ от Езиково-текстологичната лаборатория в СУ, която обединява специалисти от областта на палеославистиката и византинистиката. Плод на научно-изследователската работа в Лабораторията са лексикална картотека на древноруските ръкописи от ХІ в., тритомно издание на Симеоновия изборник от 1073 г., подготовка за издание на 16 слова на Григорий Богослов, редица авторски публикации и електронен корпус на древноруските ръкописи от ХІ в.

Комплексният подход към един писмен паметник и изследването на всички негови преписи дава добри научни резултати в работата на проф. Павлова. Движението на руски писмени паметници към България изследователката отнася към ХІІ в. Проучването на проложните жития на някои руски светци в Простия (нестишен) пролог насочва вниманието ѝ върху мястото и времето на първоначалния превод на този писмен паметник. Тя стига до извода, че отделни русизми се откриват в единствено в проложните жития на някои руски светци (Борис и Глеб, Олга), докато в преведените от гръцки език текстове подобно явление не се забелязва, което е показателно, че поддържаната от руски учени хипотеза за руски превод не е издържана за Простия пролог. Така проучванията на историческата лексикология се поставят в основата на изследванията на славянските преводи през Средновековието. Някои резултати от проучванията ѝ в тази насока са изложени в увода на изданието (в съавторство с Веселка Желязкова) „Станиславов (Лесновски) пролог от 1330 г.“ (1999 г.). Те илюстрират мястото на старобългарската книжовна традиция в староруската книжнина.

Друг голям текст, върху който проф. Румяна Павлова работи над 10 години е съчинението Пандекти на късновизантийския автор Никон Черногорец. Този текст има три превода в славянска среда. Изследователката убедително аргументира тезата за българския произход на третия превод (често обявяван в научната литература за сръбски), поставя под съмнение и тезата за староруски произход на първия превод. Дългогодишната й работа с този текст и неговите преписи завършва с двутомно издание (в съавторство със Събка Богданова), отпечатано в Германия – Die Pandekten des Nikon vom Schwarzen Berge (Nikon Černogorec) in der ältesten slawischen Übersetzung. (T. 1–2, Frankfurt am Main, 2000).

В Германия е издадена и последната ѝ книга – Восточно славянские святые в южно-славянской письменности ХІІІ–ХІV вв./ Ostslavische Heilige in südslavischen Kanontexten der Slavia Orthodoxa im 13.–14. Jahrhundert (Martin-Luther-Universität Halle-Wittenberg, 2008). В нея намират отражение дългогодишните изследвания на Румяна Павлова върху Пролога. Поставя се проблемът за руските жития и памети в южнославянските нестишни пролози. В книгата се обръща внимание на факта, че отбелязването на някои източнославянски светци и внасянето им в месецословите е в резултат на каноничен акт от началото на ХIII в., с който на Балканите е осъществена редакция на южнославянските календари. Събраният и систематизиран материал е много полезен за бъдещите изследователите при работата им върху славянския култов пласт в Простия пролог. Книгата представлява справочник с данни за множество славянски светци – репертоарът на източно-славянски светци в южнославянските ръкописи, българските светци, покоровители на столицата Търново и сръбските светци от ХІІІ в. Категорично е заключението на авторката, че анализът на четивата за руските памети в състава на обикновения Пролог и на т.нар. „русизми“ поставят под съмнение източнославянския характер на превода, който всъщност е старобългарски и вероятно още по времето на цар Петър е преведена негова ранна редакция. Р. Павлова опровергава широко разпространената в палеославистиката хипотеза, че обикновеният Пролог в достигналите до нас южнославянски ръкописи е преписан от източнославянски източник. Тази хипотеза се основава на два факта: първо, че в южнославянските преписи на обикновения Пролог има памети за храмови киевски празници и имена на източнославянски светци и второ, че там се срещат лексикални русизми. Материалът обаче показва, че в южнославянските преписи на Пролога няма памети за киевски храмови празници. Картината на прослава на киевски светци в двете традиции на обикновения Пролог не потвърждава мнението за някакво буквално преписване. В южнославянските ръкописни пролози са се запазили отделни русизми само в някои жития на източнославянски светци.

Библиография на трудовете на проф. Павлова е публикувана в юбилеен сборник в нейна чест Slavia Orthodoxa. Език и култура (2003) и в сп. Език и литература, кн. 1–2, 2013, 193–194.

Библиография

Книги

  • Болгаро-русские и русско-болгарские языковые связи. С., Изд. Народна просвета, 1979.
  • Текст на Симеоновия сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). – В: Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т. 1, Изследвания и текст. С., БАН, 1991, 191–725 (в съавт. с Цв. Ралева и Ц. Досева).
  • Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т. 2. Речник-индекс. С., БАН, 1993 (в съавт. със С. Богданова, В. Вълчанов, Ц. Досева, С. Иванов, Цв. Ралева, В. Христова, П. Янева).
  • Петър Черноризец. Старобългарски писател от Х в. С., БАН, 1994 (= Кирило-Методиевски студии, кн. 9).
  • Станиславов (Лесновски) пролог от 1330 г. Велико Търново, Изд. Фабер, 1999 (в съавт. с В. Желязкова).
  • Pandekten des Nikon vom Schwarzen Berge (Nikon Černogorec) in der ältesten slawischen Übersetzung. T. 1–2, Frankfurt am Main, 2000 (= Vergleichende Studien zu den slavischen Sprachen und Literaturen, 6), (в съавт. със С. Богданова).
  • Восточно славянские святые в южно-славянской письменности ХІІІ–ХІV вв./ Ostslavische Heilige in südslavischen Kanontexten der Slavia Orthodoxa im 13.–14. Jahrhundert. Martin-Luther-Universität, Halle (Saale), 2008 (hrsg. von Swetlana Mengel).

Статии и студии:

  • Конструкции, выражающие отношение причины в древнеболгарском языке. – Годишник на Софийския университет. Факултет по славянски филологии. Т. 63, С., 1970, 69–146.
  • О принципах русско-болгарской сопоставительной грамматики. – В: Теория и практика создания учебников и учебных пособий по русскому языку. С., 1973, 106–113.
  • Неизвестен ръкопис с подписа на българския патриарх Теодосий Търновски. – Език и литература, 30/2, 1975, 25–38.
  • О некоторых вопросах исследования древнерусского синтаксиса ХІ–ХІV вв. (Предложно-падежные конструкции). – Болгарская русистика, 1, 1975, 34–38.
  • Русские рукописи Народной библиотеки им. Ивана Вазова в Пловдиве. – Болгарская русистика, 5, 1976, 22–26.
  • Вопросы преподавания исторической грамматики русского языка в Болгарии. – Болгарская русистика, 6, 1976, 25–27.
  • Вопросы исследования древнерусского синтаксиса ХІ–ХІV вв. – В: Славянска филология, Т. 15, Доклади и статии за VІІІ международен конгрес на славистите. С., 1978, 231–242.
  • Пергаменные рукописи Библиотеки Академии наук СССР. – Болгарская русистика, 1, 1978, 76–79.
  • Среднеболгарская псалтырь ХІІІ в. – Археографический ежегодник за 1977 год, АН СССР, М., 1978, 253–258.
  • Три рукописи четырнадцатого века с подписью болгарского патриарха Феодосия. – В: Славистични изследвания. кн. 4. Сборник посветен на VІІІ международен конгрес на славистите. С., 1978, 127–142.
  • Староболгарский литературный язык на Руси. – Болгарская русистика, 6, 1979, 34–48.
  • Учительные слова Петра Черноризца. – Palaeobulgarica/ Старобългаристика, ІІІ/4, 1979, 51–63.
  • Историческите лингвистични дисциплини в подготовката на филолозите-русисти. – Руски и западни езици, 1, 1980, 8–13.
  • К вопросу о русском языковом влиянии в Болгарии. – Русский язык в школе, 6, 1980, 65–71.
  • Нов Владимирски летописец. – Език и литература, 5, 1980, 1–11.
  • Руските и съветски учени за древните културни и езикови българо-руски контакти (Х–ХІ в.). – Руски и западни езици, 6, 1980, 2–10.
  • Староруските писмени паметници за историята на българския език. – Български език, 30/4, 1980, 305–314.
  • Вековни езикови взаимодействия между българи и руси. – Съпоставително езикознание, 6 ,1981, № 3–5, 42–50.
  • Древните българо-руски книжовни и езикови връзки. – В: Българистика и българисти. Статии и изследвания.Българистиката в чужбина. Портрети на българисти. С., 1981, 101–106.
  • Към въпроса за книжовното наследство на Петър Черноризец. – Старобългарска литература, 9, 1981, 76–79.
  • Петър Черноризец в старобългарската литература. – Руски и западни езици, 2, 1981, 6–10.
  • Значението на староруската книжнина за изучаване историята на българския език. – В: Първи международен конгрес по българистика. Доклади. Симпозиум по кирило-методиевистика и старобългаристика. С., 1982, 321–330.
  • Некоторые проблемы изучения языковых взаимодействий болгар и русских (ІХ–ХІV вв.). – Славянска филология. Доклади и статии за ІХ международен конгрес на славистите. Т. 17. Езикознание. С., 1983, 33–44.
  • Некоторые проблемы изучения языковых взаимодействий болгар и русских. – В: ІХ Международный съезд славистов. Резюме докладов и письменных сообщений. М., 1983, 52–53.
  • Още един непознат среднобългарски ръкопис. – Език и литература, 5, 1983, 23–31.
  • Неотбелязано съчинение в Берлинския сборник. – Palaeobulgarica/ Старобългаристика, ІХ/2, 1985, 120–121.
  • Словото на Петър Черноризец за богатите и бедните в руската книжнина. – В: Кирило-методиевите традиции в славянските езици. Първи полско-български сборник. С., 1985, 126–143.
  • Der Schriftsteller Peter Černorizec im altbulgarischen Srifttum. – In: Festschrift für Wolfgang Gesemann. München, 1986, 203–211 (= Beiträge zur Bulgaristik, 1).
  • Творчеството на Петър Черноризец като продължение на Кирило-Методиевото дело в България. – В: Кирило-Методиевски студии, кн. 4, С., 1987, 311–314.
  • Некоторые проблемы изучения болгарско-восточнославянских языковых контактов. – Болгарская русистика, 2, 1988, 10–17.
  • Пандекты Никона Черноризца в славянской письменности. – В: Славянска филология, Т. 19, Доклади и статии за Х Международен конгрес на славистите. С., 1988, 99–116.
  • Сведения о Борисе и Глебе в южно-славянской письменности ХІІІ–ХІV вв. – Palaeobulgarica/ Старобългаристика, ХІІ/4, 26–40.
  • Слово Петра Черноризца о посте и молитве, о церковном чине и уставе. – В: Tradycije Cyryla i Metodego w językach i literaturach slowiańskich. Drugi tom polsko-bulgarski. Warszawa, 1988, 107–119.
  • Вопросы изучения древнеболгарского литературного языка в Киевской Руси в начальный период ее християнизации. – Die slawischen Sprachen, 19, 1989, 89–99.
  • Въпроси на редакциите на старобългарския език. – Във: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Кирило-методиевистика. Симпозиум. С., 1989, 125–130.
  • Жития княгини Ольги в южнославянских рукописях ХІІІ–ХІV вв. – Болгарская русистика, 5, 1989, 42–53.
  • Ранните староруски ръкописи в историята на българския език. – Годишник на Софийския университет. Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“. Т. 83 (3), 1989, 157–162.
  • Функционирование русского языка и его лингвистические проблемы. – Болгарская русистика, 6, 1990, 20–35 ( в съавторство с В. Г. Костомаров, Л. Н. Григорьева, Г. В. Хруслов, А. Местайоки, А. Е. Супрун).
  • Източнославянски езикови особености в Изборника от 1073 г. – В: Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т. 1, Изследвания и текст. С., 1991, 148–161.
  • За творчеството на Петър Черноризец. – Старобългарска литература, 25–26, 1991, 73–84.
  • Климентови ли са „Поучение за спасението на душата“ и „Слово за душевната полза“? – Език и литература, 2, 1991, 10–33.
  • О методима описа књиге пролог (на материјалу пролога из Вукове збирке и других збирка). – Међународни славистички центар. Београд, Панчево, Нови Сад, Тршић, 11–16. 9. 1990. Научни састанак слависта у Вукове дане. Београд, 20/2, 1991, 427–432.
  • Житие Феодосия Печорского в южнославянских рукописях ХІІІ–ХІV вв. – Palaeobulgarica/ Старобългаристика, ХVІ/2, 1992, 50–67.
  • Пандекти. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. С., 1992, 317–318.
  • Жития русских святых в южнославянских рукописях ХІІІ–ХІV вв. – В: Славянска филология, Т. 21, Доклади и статии за ХІ Международен конгрес на славистите. С., 1993, 92–105.
  • За историята на произведенията на Никон Черногорец в славянската писменост. – В: Търновска книжовна школа. Т. 6. Българска литература и изкуство от търновския период в историята на православния свят. Велико Търново, 1999, 203–220.
  • Нова научна хипотеза за Петър Черноризец. – Български писател, 1, № 29, 1994.
  • Пролог Рс 705 от Народната библиотека на Сърбия в Белград. – Palaeobulgarica/ Старобългаристика, ХХ/2, 1996, 110–128.
  • Култът към източнославянските светци и православните южни славяни. – Старобългарска литература, 32, 2001, 45–62.
  • За руско-българските контакти през ХV-ХVІ век. – В: Образ и слово. Εικονα και Λογος. Юбилеен сборник по случай 60-годишнината на проф. Аксиния Джурова. С., 2004, 299–304 (= Studia Slavico-Byzantina et Mediaevalia Europensia. Vol. VIII)
  • Культ святого великого князя Мстислава у южных славян (Материалы). – В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. Материали от Международна научна конференция. Велико Търново, 13-14 декември 2002 г. Велико Търново, 2004, 72–91 (същото в Рукописная книга Древней Руси и славянских стран: от кодикологии к текстологии. Санкт-Петербург, 2004, 76–94).
  • Проложното житие на светите братя Кирил и Методий. – Български език, 3, 2005, 12–16.
  • За значението на ръкопис РНБ Соф. 1324. – В: Нѣсть ѹеникъ надъ ѹителемь своимь. Сборник в чест на проф. д.ф.н. Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. С., 2005, 253–262.
  • Неотбелязани славянски творби в ръкописа Хлуд 189. – Във: Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина. С., 2005, 199–208 (= Старобългарска литература, 33–34).
  • О русско-болгарских культурных связях в первые два столетия турецкого ига. – Болгарская русистика, 1–2, 2005, 9–12.
  • Восточнославянская служба святым Борису-Роману и Глебу-Давиду у южных славян. – В: Реката на времето. Сборник в памет на проф. Людмила Боева (1934 – 2001). Река времен. Сборник статей памяти проф. Людмилы Боевой (1934 – 2001). С., 2007, 96–101.
  • Славянските светци в южнославянските преписи на обикновения Пролог. – В: Средновековието в огледалото на един филолог. Сборник в чест на Светлина Николова. С., 2009, 215–227. (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 18)
  • Химнографска прослава на източнославянските светци Борис-Роман и Глеб-Давид в писмеността на южните православни славяни. – В: Пѣнїе мало Геѡргию. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. д.ф.н. Георги Попов. С., 2010, 160–166.
  • Раля Михайловна Цейтлин (90 години от рождението ѝ). – Palaeobulgarica/ Старобългаристика, ХХХІV/1, 2010, 85–89 (в съавторство с Ц. Досева).

За нея

  • Богданова, С., Цв. Ралева, Румяна Павлова на шейсет години. – Съпоставително езикознание, 18, 1993, 2, 95–98.
  • Богданова, С., Цв. Ралева, Библиография на трудовете на Румяна Павлова. –Съпоставително езикознание, 18, 1993, 2, 98–102.
  • Ралева, Цв. Румяна Павлова на 65 години. – Palaeobulgarica/ Старобългаристика, ХХІІ/2, 1998, 121–125.
  • Богданова, С. Павлова, Румяна Цветанова (8.V.1933) – В: Кирило-Методиевска енциклопедия, Т. 3, С., 2003, 29–33.
  • Станков, Р. Пътят на учения (Румяна Павлова на 75 години). – Palaeobulgarica/ Старобългаристика, ХХХІІ/2, 2008, 116–121.
  • Станков, Р. IN MEMORIAM Румяна Павлова (8.V.1933–29.VІ.2011). – Palaeobulgarica/ Старобългаристика, ХХХ/4, 2011, 81–82.
  • Ралева, Ц. In memoriam За проф. Румяна Павлова с тъга в сърцето. – Език и литература, 3–4, 2012, 203–205.
  • Slavia Orthodoxa. Език и култура, Сборник в чест на проф. дфн Румяна Павлова. Състав. и ред. С. Богданова, Ц. Досева, В. Желязкова, Цв. Ралева, Р. Станков (състав. и предговор). Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2003, 420 с.

Галерия със снимки

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP