Васил Николаев Попович

Автор Николай Желев
Васил Николаев Попович Васил Николаев Попович

1833–1897

Български писател, критик, преподавател, езиковед. Възможно е да се приеме като автор на най-ранната прозаична творба на български език.

Статия

Роден е в гр. Браила на 18 октомври 1833 г. Учи в румънска гимназия, впоследствие се премества в българска. Става писар в английското консулство в Браила и Галац от 1848 г. до 1850 г. От 1851 г. до 1856 г. учи в Киевската втора гимназия. През 1857 г. се записва студент в Киевския университет, не след дълго прекъсва и става студент в Историко-филологическия факултет на Московския университет, където редактира сп. „Братски труд“. През 1859 издава първото си произведение „Откъс от разказите на моята майка. Разходка до лозето. Българска повест“.

През 1861 г. се завръща в Браила и се посвещава на разнообразна дейност. Помага за издаването на вестника на Раковски „Български лебед“. Учителства в Централното българско училище в Болград. В Браила участва в трупата на Добри Войников. През 1869 г. е избран за дописен член на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките).

След Освобождението публикува единствената си стихосбирка „Детска гусла“ (1879). Избран е за народен представител. Продължава да бъде учител в Българското княжество и става дори учител по български език на княз Батенберг (1881). В края на живота си публикува следните заглавия: изследването „За звуковете. Конспект из етимологията на новобългарския език“, драмите "Примерните родители срещу примерните си деца", "Пролетариите или трай коньо за зелена трева". Умира в София на 7 август 1897 г.

Творчеството на Васил Попович е разнообразно. Той се изявява и в прозата и в поезията. Пише може би най-ранната българска повест, много разкази, драми, редица стихотворения, най-известните му, от които са за деца, събрани в стихосбирката „Детска гусла“.
Повестта му „Откъс от разказите на моята майка. Разходка до лозето“ излиза през 1859 г. приблизително година преди „Войвода“ на Каравелов (1860) и „Нещастна фамилия“ на Васил Друмев (1860). Предположително е да си говори дали е първата българска повест, тъй като зависи с какви критерии определяме едно произведение да се смята за част от българската литература. Стига ли единствено и само авторът да има определен произход, т.е. щом е българин, всичко написано е съответно част от българската литература или единствено всичко, което е написано на български е българска литература. Възможно е да се изведат и други критерии, но в случая „Разходка до лозето“ е произведение, което остава относително чуждо за българската публика, тъй като излиза на чужд език (руски) и в чужда страна – Руската империя. Това колебание по никакъв начин не отменя факта, че Васил Попович е един от ранните български прозаисти, както и достойнствата на повестта му.

Произведението има усложнена структура. Майка разказва на сина си случки, за които самата тя е чувала. Тя е свидетел единствено на трима българи, които са побити на кол и като малка не осмисля напълно видяната ужасяваща гледка. Подобно на „Войвода“ и „Нещастна фамилия“ основният мотив е страданието на българите под османска власт.

Като първо драматургично произведение на българската литература се посочва „Монолог или мисли на владиката Иларион“. Творбата представлява монолог, представящ мислите на духовника. Основният мотив е посегателството върху българските книги и неприятелят- чужденец. Иларион е грък по произход и в неговите мисли се отразява напрежението на църковните борби. Хитрият грък, гледащ да навреди на българите, е типичен образ за възрожденската епоха. Той може да бъде проследен още в „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.

След Освобождението Васил Попович продължава с писателската си дейност. Вниманието на читателите привличат детските му стихотворения, които са събрани в стихосбирката „Детска гусла“ (1879). В предговора ѝ авторът определя четири изисквания, на които трябва да отговаря поезията за деца – да възпитава в нравствените добродетели на народа, да бъде съобразена с детската възраст, с душевния мир на малкия читател, да има достъпна тематика и да бъде създавана на разбираем и звучен език (Симеонов, 2005: 72). Най-обемното му произведение, повестта „Беше. Повест из разказите и дневника на моя учител“, е публикувана като подлистник на в. „Балкан“ през 1883 г.

Авторът се проявява и като художник, критик и лингвист с изследването „За звуковете. Конспект из етимологията на новобългарския език“. Българският литературен канон като цяло го отхвърля, но той намира място като един от първостроителите на българската литература.

Съчинения

  • Васил Попович. Съчинения. Съст. Н. Аретов. София, Кралица Маб, 2001.

За него

  • Аретов, Н. Васил Попович. Живот и творчество. София, Кралица Маб, 2000.
  • Аретов, Н. Българската литература от епохата на националното възраждане. София, Кралица Маб, 2009.
  • Симеонов, И. Творци и проблеми на литературата за деца. Пловдив, УИ: Паисий Хилендарски, 2005.
  • Силяновска-Новикова, Т. Васил Попович и началото на българското изкуствознание – Известия на Института за изобразителни изкуства, 1958, 2, 75–134.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP