Георги Стойков Раковски

Автор Деница Петрова
Георги Стойков Раковски Георги Стойков Раковски

1821–1867

Български революционен деец, историк, фолклорист, журналист, водеща фигура в Българското възраждане и освободителните борби.

Статия

Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) е роден през в Котел 1821 г. Баща му Стойко Попович е заможен търговец. Майка му Руска Мамарчева е сестра на революционния деец Георги Мамарчев – капитан в руската армия и участник в освобождението на Котел по време на Руско-турската война през 1828–1829 г. В чест на вуйчо си приема по-късно името Георги. Фамилията Раковски идва от названието на родното село на баща му, Раково.

През 1827 г. Раковски постъпва в местното килийно училище, където изучава и гръцки език. От 1834 до 1836 г. учи в Карлово при Райно Попович. През 1837 г. продължава обучението си във Великата народна школа в Куручешме – най-старото и най-престижно гръцко училище в Истанбул. Там младежът изучава философия, риторика, френски, латински, старогръцки, персийски и арабски език. Под влияние на Неофит Бозвели и Иларион Макариополски той се включва в борбата за църковна независимост. Раковски е сред създателите на „Македонското дружество“, чиято цел е освобождението на българите. През 1841 г. той заминава за Браила и под името Георги Македон работи като учител по френски и старогръцки език. Раковски е инициатор на т.нар. Втори Браилски бунт от 1842 г. След разкриването на заговора е осъден на смърт, но е гръцки поданик и е предаден на гръцкия консул в Букурещ, който го изпраща в Цариград. Гръцкият посланик му помага да избяга във Франция. В продължение на година и половина Раковски живее в Марсилия. Иска да продължи образованието си в Париж, но гръцкият консул не му оказва обещаната помощ.

През 1844 г. Георги Раковски се завръща в Котел. Той и баща му Стойко се включват в борбата между еснафите и чорбаджиите. Арестувани са и през 1845 г. са изпратени в затвор в Истанбул. Бащата е освободен през 1847 г., а синът през 1848 г. В следващите години Раковски работи като адвокат и търговец, започва да се занимава с литература.

След избухването на Кримската война Георги Раковски създава Тайно общество, което да подготви освобождението на българите с помощта на Русия. Членовете на Обществото стават преводачи в османската армия, но заговорът им е разкрит. Раковски е арестуван и отведен в Истанбул, но успява да избяга. През 1854 г. организира чета и прави неуспешен опит да се свърже с руските войски. След оттеглянето на руската армия той за кратко се укрива в Котел, а през 1855 г. емигрира в Букурещ.

През 1856 г. Георги Раковски се установява в Нови Сад, тогава в Австрия. Там публикува поемата си Предвестник Горского пътника и с подкрепата на сърбина Данило Медакович започва да издава вестник Българска дневница. Заради антиосманската му насоченост през 1857 г. вестникът е спрян, а Раковски е принуден да напусне страната. За кратко пребивава във влашките градове Галац и Яш. Съдейства на бесарабските българи да открият българска гимназия в Болград, като се застъпва пред молдовския княз Никола Богориди, негов съученик от Истанбул.

През 1858 г. той се установява в Одеса и става надзирател на българските ученици в Одеската семинария. Пребиваването му в Русия е периодът на неговата най-усилена книжовна и изследователска дейност. Предпоставка за това е възможността му да работи в богатата библиотека в града. В Одеса Раковски се запознава с видния руски славист Виктор Григорович и учения от български произход Спиридон Палаузов. С тяхната помощ и подкрепа той започва да проучва българската история, да събира факти и извори за обзор на отделни периоди от българската история и книжнина. Някои от трудовете му, написани в този период, са издадени едва след смъртта му. В Одеса са публикувани книгите му Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытие, языка, народопоколъние, стараго ни правление, славнаго ни прошествия и проч. (1859) и Ключъ българскаго языка (1880). Стремеж към многостранен исторически анализ е трудът Няколко речи о Асеню Първому, великому царю българскому и сину му Асеню Второму (1860), в който се засягат и моменти от руско-българските взаимоотношения от времето на Първото и Второто царство. През 1861 г. излиза анонимно, без място и година (по всяка вероятност в Букурещ) брошура под заглавие Преселение в Русия, или Руската убийственна политика за Българите (второ издание 1886 г.). Повод за нея е постигнатото споразумение между руското правителство и Високата Порта за преселването на българско население от Македония и от Видинския край в пределите на Южна Русия и размяната му с татарско и черкезко население. С думи и дела Раковски се опитва да спре пагубния процес на преселение.

През 1858 г. Раковски създава своя първи „План за освобождението на България“. Във връзка с обтегнатите отношения между Османската империя и Сръбското княжество през 1859 г. той се премества в Белград. През 1860 г. започва издаването на вестник Дунавски лебед. През 1861 г. пише Втори план за освобождението, а на следващата година създава Първата българска легия, в която влизат Васил Левски, Стефан Караджа, Ильо Марков и др. Легията участва в сблъсък с османския гарнизон, но е разпусната след нормализирането на отношенията между двете държави.

През 1863 г. Георги Раковски стига до идеята за съюз между всички християнски народи в рамките на Османската империя. Със съгласието на сръбското правителство заминава с дипломатическа мисия в Атина, но не среща подкрепа. Установява се в Букурещ, където издава вестник Будащност и списание Българска старина.

В края на 1866 г. той създава „Върховно народно българско гражданско началство“, а на 1 януари 1867 г. издава „Привременен закон за народните горски чети през 1867 лето“. Законът предвижда подготовката на общо въстание от централно ръководство начело на чети, които по даден сигнал ще преминат в България. През пролетта на 1867 г. Върховното началство изпраща в българските земи четите на Филип Тотю и на Панайот Хитов. На 9 октомври същата година Георги Раковски умира от туберкулоза. През 1885 г. тленните му останки са пренесени в София.

Георги Раковски е не само виден революционен деец, но и талантлив писател и историк. Интересите му към миналото и бита на българите датират от времето на обучението в Куручешме, но сериозните му научни занимания са свързани с двегодишния му престой в Русия. По време на пребиваването си в Нови Сад той планира да напише цялостна история на България и моли приятели и познати да му набавят материали. Раковски се сдобива с неизвестни ръкописи, част от които обнародва. Сред тях са откъс от житието на св. Петка, фрагменти от няколко евангелия, приписки на Йосиф Брадати. Негова главна заслуга е издирването и публикуването на български по произход исторически извори. Раковски се стреми да изучава и обяснява историческите събития въз основа на оригинални домашни извори.

Съчинения

  • Предвестник Горскаго пътника. Нови Сад 1856.
  • Горский пътник. Нови Сад 1857.
  • Показалец или Ръководство как да ся изискват и издирят най-стари черти нашего бития, язика, народопоколения, стараго ни правления, славнаго ни прошествия и проч. Одеса 1959.
  • Глас едного българина. Земун 1860.
  • Кратко разсъждение върху тъмния и лъжовния начяла, на коих е основана стара повестност европейских народов. Белград 1860.
  • Няколко речи о Асеню първому, великому царю българскому и сину му Асеню второму. Белград 1860.
  • Отговор на богословская гръцка брошура. Белград 1860.
  • Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите. Букурещ 1861.
  • Българский вероизповеден въпрос с фанариотите и голямая мечтайна идея панелинизма. Букурещ 1864.
  • Българска старина. Букурещ 1865.
  • Българските хайдути: тяхното начало и тяхната постоянна борба с турците от падения Българий до днешните времена. Букурещ 1867.

За него

  • Арнаудов, М. Георги Стойков Раковски. Живот, дело, идеи. София 1969.
  • Трайков, В. Георги Стойков Раковски. Биография. София 1974.
  • Христов, Хр. Раковски като историограф. – В: Георги Стойков Раковски. Възгледи, дейност и живот. Т. 1. София 1964, 163–188.

Галерия със снимки

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP