Всеволод Апостолов Николаев

Автор Деница Петрова
Всеволод Апостолов Николаев Всеволод Апостолов Николаев

09.10.1909–30.06.1987

Български историк от руски произход, медиевист, участвал в подготовката за издаване на латински и гръцки извори за българската история.

Статия

Всеволод Николаев е роден на 9 октомври 1909 г. в Смоленск, Русия. Майка му е рускиня, а баща му е българският композитор Апостол Николаев. През 1919 г. семейството се мести в България.

Николаев завършва френския католически колеж „Св. Августин” в Пловдив през 1929 г. Той е православен християнин, но по време на обучението си приема католицизма. През 1937 г. Николаев завършва дипломация в Политико-дипломатическия отдел на Свободния университет в София. През 1934 г. той е назначен като преводач в наскоро откритата съветска легация в столицата, но е уволнен само година по-късно по неясни причини. През 1937 г. работи за кратко в Трудовата повинност, след което преподава история в Руската смесена гимназия за нови езици, по-известна като Руския лицей, основана от Варвара Павловна Кузмина през 1932 г. През 1938–1939 учебна година Всеволод Николаев е учител по политическа икономия, руски, френски и немски език в Духовната семинария в Пловдив. През 1939 г. е уволнен. За кратко работи първо като данъчен агент, а после като домакин в Италианското представителство за внос на кинофилми „Сердика филм”.

Не след дълго Николаев заминава за Италия и специализира история в Понтификалния университет за източни науки в Рим, където през 1942 г. защитава докторска дисертация на тема „Рим и България през вековете”. От 1941 г. до завръщането си в България през 1943 г. преподава български език и история на българските монаси във Ватикана.

След като се връща в родината си, Николаев е мобилизиран и е изпратен в Общовойсковата болница в Ботевград. След края на Втората световна война за известен период от време той няма постоянна работа. През 1947 г. със съдействието на председателя на БАН Тодор Павлов Николаев е назначен за нещатен сътрудник в Института за българска история. През 1949 г. е избран за главен уредник на Института. Уволнен е, но скоро отново е възстановен на работа. Кариерата му се развива с бързи темпове: през 1950 г. става доцент, а през 1951 г. – професор, но сред колегите му се утвърждава мнението, че повечето му публикации са резултат от плагиатство и прикрито съавторство с по-компетентни специалисти.

През 1951 г. Николаев става доктор на науките с дисертация на тема „Феодалните отношения в България под византийско иго”. Той е член на научните съвети на Института за българска история и Етнографския институт. Председател е на Секцията по византология и ориенталистика, на Комисията за латински извори и Комисията за еврейски извори за българската история.

През 1957 г. Всеволод Николаев за втори път е уволнен от БАН с обвинение за фалшификация на документ. Той напуска България, установява се в Белгия и до 1959 г. преподава в университетите в Лувен и Ганд. През 1960 г. след кратък престой в Италия заминава за САЩ, където също се занимава с преподавателска дейност. Умира в Ню Йорк на 30 юни 1987 г.

Всеволод Николаев е автор на няколко монографии, свързани със средновековната история на България. Част от тях са извороведски проучвания. През 1947 г. Николаев публикува в превод на български език Хрониката на Жофруа дьо Вилардуен. През 1951 г. издава монографията „Феодални отношения в покорената от Византия България, отразени в писмата на Теофилакт Охридски, архиепископ Български”. Внимание заслужава и книгата „Водните знаци на Отоманската империя”, издадена също на руски и английски език.

Някои от тезите на Всеволод Николаев не се приемат от науката. Спорно е твърдението му, че Мадарският конник е ахеменидски, а не български паметник, и дворците в Плиска не са дело на българи. Това свое виждане той излага в монографията си от 1948 г. „Един паметник на ахеменидите в България: Мадарският конник – Цар Дарий I”.

През 1949 г. излиза книгата му „Славянобългарският фактор в християнизацията на Киевска Русия”. В нея той излага тезите, че Киевска Русия е покръстена не от византийците, а от българите, и че това е станало по време на управлението на българския цар Симеон (893–927). В изворите подобни сведения липсват. Николаев обяснява това по следния начин – варягите се съюзяват с гърците, които се настаняват в Киев и поемат контрола над руските летописи, а израз на съюза им е покръстването на Владимир І (980–1015). Така в резултат на „гръцка интерполация” (т.е. под гръцко влияние) сведенията за покръстването на русите от българите и свързаните с това събития са премахнати от изворите. Според Николаев ясно доказателство за това е сведението в Йоакимовската летопис, че цар Симеон изпраща в Русия свещеници и книги. Той тълкува едно от известията в Повесть временных лет в смисъл, че през 988 г. в руските земи се използва славянската азбука. Тезите на Николаев за покръстването на русите се приемат критично от науката и не се поддържат. 

Съчинения

Монографии

  • Потеклото на Асеновци и етническия характер на основаната от тях държава. София, 1944.
  • Хрониката на Жофруа дьо Виларден: Завладяването на Цариград. София, 1947.
  • Един паметник на ахеменидите в България: Мадарският конник – Цар Дарий I. София, 1948.
  • Славянобългарският фактор в християнизирането на Киевска Русия. София, 1949.
  • Феодални отношения в покорената от Византия България, отразени в писмата на Теофилакт Охридски, архиепископ Български. София, 1951.
  • Наблюдения на множество редки и забележителни неща, видени в Гърция, Азия, Юдея, Египет, Арабия и други чужди страни от Пиер Белон дьо Ман. София, 1953.
  • Водните знаци на Отоманската империя. Т. 1: Водните знаци в хартиите на средновековните български книгохранилища. София, 1954.
  • Характерът на минните предприятия и режимът на рударския труд в нашите земи през ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ в. София, 1954.

Студии и статии

  • Une charte lapidaire bulgare du IX-e siècle en langue latine. – Известия на Археологическия институт, 17, 1950, 132–145.
  • Един берат на султан Селим ІІІ за Лютичкия (Ортакьойския) митрополит Григорий от 1796 г. – Известия на Института за българска история, 3–4, 1951, 411–425.
  • Един феодален институт от XI век в нашите земи със специално предназначение: Манастирът на Григорий Бакуриани (Пакуриан) – средище на византийски прозелитизъм между пловдивските армено-павликяни. – Известия на Института за българска история, 1–2, 1951, 99–189.
  • Съдбата на Типика – устав на Григорий Бакуриани (Пакуриан) и неговото грузинско копие от Софийската народна библиотека. – Известия на Института за българска история, 1–2, 1951, 266–297.
  • Едно неизвестно просително послание на Бачковския манастир до свободните християнски народи от началото на XVIII век. – Известия на Института за българска история, 6, 1956, 527–544.

За него

  • Всеволод Апостолов Николаев. – В: Петдесет години Институт по история при БАН 1947–1997. София, 1999, 256–257.
  • Всеволод Апостолов Николаев. – В: Чолов, П. Български историци: Биографично–библиографски справочник. София, 2010, 220–221.
  • Проданов, Н. Малко известни български историци. Всеволод Николаев (1909–1987). – В: България, българите и Европа – мит, история, съвремие. 2008, 1, 197–218.

 

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP