Vsevolod Apostolov Nikolaev

Written by Деница Петрова
Vsevolod Apostolov Nikolaev Vsevolod Apostolov Nikolaev

09.10.1909–30.06.1987

Български историк от руски произход, медиевист, участвал в подготовката за издаване на латински и гръцки извори за българската история.

Статия

Всеволод Николаев е роден на 9 октомври 1909 г. в Смоленск, Русия. Майка му е рускиня, а баща му е българският композитор Апостол Николаев. През 1919 г. семейството се мести в България.

Николаев завършва френския католически колеж „Св. Августин” в Пловдив през 1929 г. Той е православен християнин, но по време на обучението си приема католицизма. През 1937 г. Николаев завършва дипломация в Политико-дипломатическия отдел на Свободния университет в София. През 1934 г. той е назначен като преводач в наскоро откритата съветска легация в столицата, но е уволнен само година по-късно по неясни причини. През 1937 г. работи за кратко в Трудовата повинност, след което преподава история в Руската смесена гимназия за нови езици, по-известна като Руския лицей, основана от Варвара Павловна Кузмина през 1932 г. През 1938–1939 учебна година Всеволод Николаев е учител по политическа икономия, руски, френски и немски език в Духовната семинария в Пловдив. През 1939 г. е уволнен. За кратко работи първо като данъчен агент, а после като домакин в Италианското представителство за внос на кинофилми „Сердика филм”.

Не след дълго Николаев заминава за Италия и специализира история в Понтификалния университет за източни науки в Рим, където през 1942 г. защитава докторска дисертация на тема „Рим и България през вековете”. От 1941 г. до завръщането си в България през 1943 г. преподава български език и история на българските монаси във Ватикана.

След като се връща в родината си, Николаев е мобилизиран и е изпратен в Общовойсковата болница в Ботевград. След края на Втората световна война за известен период от време той няма постоянна работа. През 1947 г. със съдействието на председателя на БАН Тодор Павлов Николаев е назначен за нещатен сътрудник в Института за българска история. През 1949 г. е избран за главен уредник на Института. Уволнен е, но скоро отново е възстановен на работа. Кариерата му се развива с бързи темпове: през 1950 г. става доцент, а през 1951 г. – професор, но сред колегите му се утвърждава мнението, че повечето му публикации са резултат от плагиатство и прикрито съавторство с по-компетентни специалисти.

През 1951 г. Николаев става доктор на науките с дисертация на тема „Феодалните отношения в България под византийско иго”. Той е член на научните съвети на Института за българска история и Етнографския институт. Председател е на Секцията по византология и ориенталистика, на Комисията за латински извори и Комисията за еврейски извори за българската история.

През 1957 г. Всеволод Николаев за втори път е уволнен от БАН с обвинение за фалшификация на документ. Той напуска България, установява се в Белгия и до 1959 г. преподава в университетите в Лувен и Ганд. През 1960 г. след кратък престой в Италия заминава за САЩ, където също се занимава с преподавателска дейност. Умира в Ню Йорк на 30 юни 1987 г.

Всеволод Николаев е автор на няколко монографии, свързани със средновековната история на България. Част от тях са извороведски проучвания. През 1947 г. Николаев публикува в превод на български език Хрониката на Жофруа дьо Вилардуен. През 1951 г. издава монографията „Феодални отношения в покорената от Византия България, отразени в писмата на Теофилакт Охридски, архиепископ Български”. Внимание заслужава и книгата „Водните знаци на Отоманската империя”, издадена също на руски и английски език.

Някои от тезите на Всеволод Николаев не се приемат от науката. Спорно е твърдението му, че Мадарският конник е ахеменидски, а не български паметник, и дворците в Плиска не са дело на българи. Това свое виждане той излага в монографията си от 1948 г. „Един паметник на ахеменидите в България: Мадарският конник – Цар Дарий I”.

През 1949 г. излиза книгата му „Славянобългарският фактор в християнизацията на Киевска Русия”. В нея той излага тезите, че Киевска Русия е покръстена не от византийците, а от българите, и че това е станало по време на управлението на българския цар Симеон (893–927). В изворите подобни сведения липсват. Николаев обяснява това по следния начин – варягите се съюзяват с гърците, които се настаняват в Киев и поемат контрола над руските летописи, а израз на съюза им е покръстването на Владимир І (980–1015). Така в резултат на „гръцка интерполация” (т.е. под гръцко влияние) сведенията за покръстването на русите от българите и свързаните с това събития са премахнати от изворите. Според Николаев ясно доказателство за това е сведението в Йоакимовската летопис, че цар Симеон изпраща в Русия свещеници и книги. Той тълкува едно от известията в Повесть временных лет в смисъл, че през 988 г. в руските земи се използва славянската азбука. Тезите на Николаев за покръстването на русите се приемат критично от науката и не се поддържат. 

Съчинения

Монографии

  • Потеклото на Асеновци и етническия характер на основаната от тях държава. София, 1944.
  • Хрониката на Жофруа дьо Виларден: Завладяването на Цариград. София, 1947.
  • Един паметник на ахеменидите в България: Мадарският конник – Цар Дарий I. София, 1948.
  • Славянобългарският фактор в християнизирането на Киевска Русия. София, 1949.
  • Феодални отношения в покорената от Византия България, отразени в писмата на Теофилакт Охридски, архиепископ Български. София, 1951.
  • Наблюдения на множество редки и забележителни неща, видени в Гърция, Азия, Юдея, Египет, Арабия и други чужди страни от Пиер Белон дьо Ман. София, 1953.
  • Водните знаци на Отоманската империя. Т. 1: Водните знаци в хартиите на средновековните български книгохранилища. София, 1954.
  • Характерът на минните предприятия и режимът на рударския труд в нашите земи през ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ в. София, 1954.

Студии и статии

  • Une charte lapidaire bulgare du IX-e siècle en langue latine. – Известия на Археологическия институт, 17, 1950, 132–145.
  • Един берат на султан Селим ІІІ за Лютичкия (Ортакьойския) митрополит Григорий от 1796 г. – Известия на Института за българска история, 3–4, 1951, 411–425.
  • Един феодален институт от XI век в нашите земи със специално предназначение: Манастирът на Григорий Бакуриани (Пакуриан) – средище на византийски прозелитизъм между пловдивските армено-павликяни. – Известия на Института за българска история, 1–2, 1951, 99–189.
  • Съдбата на Типика – устав на Григорий Бакуриани (Пакуриан) и неговото грузинско копие от Софийската народна библиотека. – Известия на Института за българска история, 1–2, 1951, 266–297.
  • Едно неизвестно просително послание на Бачковския манастир до свободните християнски народи от началото на XVIII век. – Известия на Института за българска история, 6, 1956, 527–544.

За него

  • Всеволод Апостолов Николаев. – В: Петдесет години Институт по история при БАН 1947–1997. София, 1999, 256–257.
  • Всеволод Апостолов Николаев. – В: Чолов, П. Български историци: Биографично–библиографски справочник. София, 2010, 220–221.
  • Проданов, Н. Малко известни български историци. Всеволод Николаев (1909–1987). – В: България, българите и Европа – мит, история, съвремие. 2008, 1, 197–218.

 

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP