Ivan Yonchev Snegarov

Written by Деница Петрова
Иван Снегаров Иван Снегаров

1883–1971

Български историк, архивист, археограф, преподавател в Духовната академия в София, Директор на Института за българска история и на Архивния институт при БАН. Посвещава редица изследвания на руско-българските книжовни и културни връзки.

Статия

Роден е на 18 октомври 1883 г. в Охрид, тогава в рамките на Османската империя. Баща му Йончо Снегар е занаятчия, умира преди раждането на сина си. Майка му Диаманда е православна албанка. Учи в гръцкото класно училище в родния си град, но през 1895 г. по собствено желание се премества в българското училище „Св. Климент“, където се обучава до 1898 г. За няколко месеца работи в Тулча, Румъния и е чирак в Охрид. Получава стипендия и от 1900 до 1906 г. учи в Цариградската духовна семинария. През 1902 г. той става член на училищния кръжок на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След като завършва, за кратко е учител в Енидже Вардар, а през 1907 г. започва работа като публицист във вестник „Вести“, издание на Българската екзархия. След като успява да получи стипендия от Синода на Руската православна църква, през 1908 г. постъпва в Киевската духовна семинария. В Киев се пробужда интересът му към историята. Дипломира се през 1912 г. със степен „кандидат на богословските науки“ върху историята на Охридската архиепископия. През 1912 г. се завръща в Цариград и става учител в Духовната семинария. Преподава в Педагогическото училище в Сяр; учителства в Солунската мъжка гимназия, в гимназията в Ямбол и Софийската семинария. През 1914 г. става редактор на „Църковен вестник“. В периода 1916–1918 г. е журналист в Скопие; това е времето, в което целенасочено изучава историята и географията на района. През 1919 г. става главен редактор на религиозното списание „Народен страж“. През 1920–1923 г. е редактор на вестник „Автономна Македония“. Снегаров е сред учредителите на Македонския научен институт, а от 1939 г. е част от неговото ръководство. Сътрудник е на изданието на института „Македонски преглед“, като от 1939 до 1943 г. е негов редактор.

През 1926 г. е назначен за извънреден професор в Богословския факултет на Софийския университет. Води лекционни курсове по История на християнската Църква, История на Българската църква и История на съвременните православни славянски църкви. Четири пъти е избиран за декан. През 1950 г. факултетът е преобразуван в Духовна академия, подчинена на Св. Синод. Снегаров става ръководител на Катедрата по църковна история. Преподава там до пенсионирането си през 1956 г. През 1933 г. става професор и редовен член на Българската академия на науките, а през 1943 г. става академик. Директор на Института за българска история при БАН от основаването му през 1947 г. до 1950 г. През 1950–1951 г. е директор на новосъздадения Архивен институт при БАН. През 1958 г. е награден с орден „Кирил и Методий“ I ст.
Автор е на повече от 160 научни публикации, посветени на историята на България през Средновековието, Османския период и Възраждането. Най-значимият му и популярен труд е „История на Охридската архиепископия“ в два тома. В първия том той проследява историята на Архиепископията от основаването й до падането на българските земи под османска власт, а във втория – до преминаването й към диоцеза на Цариградската патриаршия през 1767 г.

През 1950 г. Снегаров публикува монографията „Духовно-културни връзки между България и Русия през средните векове“, която е сред най-важните трудове, посветени на българо-руските културни отношения. Авторът разглежда най-ранните извори за връзката между двата народа, като обръща внимание и на косвените сведения. Такава е Тверската летопис, в която покръстването на българските земи е описано като хронологична граница на епоха. Според Снегаров това е доказателство, че към 1534 г., когато е създадена Тверската летопис, в Русия българската литература е била широко разпространена. Снегаров подробно разглежда разпространението на житията на Кирил и Методий в руската книжнина, творбите на Климент Охридски, съобщава данни и за почитането на св. Иван Рилски. Според изследователя обменът на книги се извършвал главно от духовници – българи, отиващи в Русия, и руси, преминаващи през България на път за Константинопол или за Света гора.

През 1953 г. излиза от печат книгата му „Културни и политически връзки между България и Русия през XVI–XVIII в.“, която е своеобразно продължение на предишната монография. В нея има специална глава за културно-просветните и книжовни връзки. Снегаров обръща внимание на появата на руски редакции на български съчинения, като Разказа за българската царкиня Персика, Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак и др. Интересни са наблюденията му за разпространението на житията на Кирил и Методий, което продължава и през този период. Той отбелязва, че в Макариевите чети-минеи е включено Похвално слово за Кирил от Климент Охридски, а Дмитрий Ростовски съставя житие на Солунските братя въз основа на по-рани творби. Изтъква, че именно делото на Кирил и Методий обединява българите и русите чрез общия славянски език. Обръща специално внимание на навлизането в руски старопечатни книги на честването на български и сръбски светци. Като пример той посочва Великия часослов, в който се споменават сръбският архиепископ Арсений, св. Симеон Сръбски (Стефан Неманя), Кирил и Методий, св. Иван Рилски и св. Георги Софийски. Според него руските книжовници оценяват създаването на славянската писменост като „животворно начало на културния живот в Русия“, а първите преводи на Евангелието са подготовка за цялостното покръстване на русите. Според автора именно това е причината през XVI–XVIII в. в Русия да се превеждат творби на старобългарски писатели като Черноризец Храбър, Климент Охридски и Йоан Екзарх.

Библиография

Монографии

  • Охридската патриаршия. (Нейният произход, граници и епархии). София, 1919.
  • История на Охридската Архиепископия.Том 1. От основаването й до завладяването на Балканския полуостров от турците. София, 1924.
  • История на Охридската архиепископия – патриаршия. От падането й под турците до нейното унищожение (1394–1767). София, 1932.
  • Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. София, 1937.
  • Кратка история на съвременните православни църкви: Българска, Руска и Сръбска: Т. 1 – 2. София, 1944–1946.
  • Духовно–културни връзки между България и Русия през средните векове. София, 1950.
  • Културни и политически връзки между България и Русия през XVI–XVIII в. София, 1953.
  • Турското владичество пречка на културното развитие на българския народ и другите балкански народи. София, 1958.
  • Принос към биографията на Райно Попович. София, 1959.

Студии и статии

  • Българският първоучител Св. Климент Охридски – живот и дейност. – Годишник на Богословския факултет, ІV (1927–1928), 219–334.
  • Град Охрид (исторически очерк). – Македонски преглед, год. ІV, 1928, кн. 1– 3.
  • Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата. – Църковен архив, 1929, кн. 3–5.
  • Из арбанашките старопечатни книги в Софийската народна библиотека. – Списание на БАН, LXI (1937), 141–176.
  • Унищожението на охридската архиепископия. – Годишник на Богословския факултет, ІІІ (1926–1927), 113–138.
  • Нов препис на кодекса на охридската архиепископия. – Годишник на Богословския факултет, VІІІ (1930–1931), 227–306.
  • Поглед към изворите на св. Никола Софийски. – Годишник на Богословския факултет, (1931–32), 1–74.
  • Учредяването на българската православна църква. – Македонски преглед, VІІ (1932), 1, 1–40.
  • Из арбанашките старопечатни книги в Софийската народна библиотека. – Списание на БАН, LXI (1937), 141–176.
  • Скопската епархия. Исторически очерк и възражения върху съчинението на проф. Р. Груич “Скопска митрополия” (Скопие 1935). – Годишник на Богословския факултет, ХV (1937–1938), 1–132; ХVІ (1938–1939), 1–184.
  • Георги Кастриота-Скендерберг (1405–1468 г.) и отношението на Дебър и Охрид към освободителната му борба. – Исторически преглед, 1968, 2, 60–65.

 

За него

  • Алманах на Софийския университет. София, 1928, с. 68.
  • Ангелов, Д. Научното дело на академик Иван Снегаров. – Известия на Института за история, Т. 14–15, 1964, 5–25.
  • Ковачев, М. По-важни трудове и статии на академик Иван Снегаров. – Известия на Института за история, Т. 14–15, 1964, 27–35.
  • Христов, Д. Иван Снегаров – жизнен път и историописно творчество. – Годишник на Софийския университет, ИФ, 101, 2008, 243–268.
  • Чолов, П. Български историци, биографично-библиографски справочник. 1. изд. София, 1981, с. 353; 2. изд. София, 1999, с. 258.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP