Иван Йончев Снегаров

Автор Деница Петрова
Иван Снегаров Иван Снегаров

1883–1971

Български историк, архивист, археограф, преподавател в Духовната академия в София, Директор на Института за българска история и на Архивния институт при БАН. Посвещава редица изследвания на руско-българските книжовни и културни връзки.

Статия

Роден е на 18 октомври 1883 г. в Охрид, тогава в рамките на Османската империя. Баща му Йончо Снегар е занаятчия, умира преди раждането на сина си. Майка му Диаманда е православна албанка. Учи в гръцкото класно училище в родния си град, но през 1895 г. по собствено желание се премества в българското училище „Св. Климент“, където се обучава до 1898 г. За няколко месеца работи в Тулча, Румъния и е чирак в Охрид. Получава стипендия и от 1900 до 1906 г. учи в Цариградската духовна семинария. През 1902 г. той става член на училищния кръжок на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След като завършва, за кратко е учител в Енидже Вардар, а през 1907 г. започва работа като публицист във вестник „Вести“, издание на Българската екзархия. След като успява да получи стипендия от Синода на Руската православна църква, през 1908 г. постъпва в Киевската духовна семинария. В Киев се пробужда интересът му към историята. Дипломира се през 1912 г. със степен „кандидат на богословските науки“ върху историята на Охридската архиепископия. През 1912 г. се завръща в Цариград и става учител в Духовната семинария. Преподава в Педагогическото училище в Сяр; учителства в Солунската мъжка гимназия, в гимназията в Ямбол и Софийската семинария. През 1914 г. става редактор на „Църковен вестник“. В периода 1916–1918 г. е журналист в Скопие; това е времето, в което целенасочено изучава историята и географията на района. През 1919 г. става главен редактор на религиозното списание „Народен страж“. През 1920–1923 г. е редактор на вестник „Автономна Македония“. Снегаров е сред учредителите на Македонския научен институт, а от 1939 г. е част от неговото ръководство. Сътрудник е на изданието на института „Македонски преглед“, като от 1939 до 1943 г. е негов редактор.

През 1926 г. е назначен за извънреден професор в Богословския факултет на Софийския университет. Води лекционни курсове по История на християнската Църква, История на Българската църква и История на съвременните православни славянски църкви. Четири пъти е избиран за декан. През 1950 г. факултетът е преобразуван в Духовна академия, подчинена на Св. Синод. Снегаров става ръководител на Катедрата по църковна история. Преподава там до пенсионирането си през 1956 г. През 1933 г. става професор и редовен член на Българската академия на науките, а през 1943 г. става академик. Директор на Института за българска история при БАН от основаването му през 1947 г. до 1950 г. През 1950–1951 г. е директор на новосъздадения Архивен институт при БАН. През 1958 г. е награден с орден „Кирил и Методий“ I ст.
Автор е на повече от 160 научни публикации, посветени на историята на България през Средновековието, Османския период и Възраждането. Най-значимият му и популярен труд е „История на Охридската архиепископия“ в два тома. В първия том той проследява историята на Архиепископията от основаването й до падането на българските земи под османска власт, а във втория – до преминаването й към диоцеза на Цариградската патриаршия през 1767 г.

През 1950 г. Снегаров публикува монографията „Духовно-културни връзки между България и Русия през средните векове“, която е сред най-важните трудове, посветени на българо-руските културни отношения. Авторът разглежда най-ранните извори за връзката между двата народа, като обръща внимание и на косвените сведения. Такава е Тверската летопис, в която покръстването на българските земи е описано като хронологична граница на епоха. Според Снегаров това е доказателство, че към 1534 г., когато е създадена Тверската летопис, в Русия българската литература е била широко разпространена. Снегаров подробно разглежда разпространението на житията на Кирил и Методий в руската книжнина, творбите на Климент Охридски, съобщава данни и за почитането на св. Иван Рилски. Според изследователя обменът на книги се извършвал главно от духовници – българи, отиващи в Русия, и руси, преминаващи през България на път за Константинопол или за Света гора.

През 1953 г. излиза от печат книгата му „Културни и политически връзки между България и Русия през XVI–XVIII в.“, която е своеобразно продължение на предишната монография. В нея има специална глава за културно-просветните и книжовни връзки. Снегаров обръща внимание на появата на руски редакции на български съчинения, като Разказа за българската царкиня Персика, Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак и др. Интересни са наблюденията му за разпространението на житията на Кирил и Методий, което продължава и през този период. Той отбелязва, че в Макариевите чети-минеи е включено Похвално слово за Кирил от Климент Охридски, а Дмитрий Ростовски съставя житие на Солунските братя въз основа на по-рани творби. Изтъква, че именно делото на Кирил и Методий обединява българите и русите чрез общия славянски език. Обръща специално внимание на навлизането в руски старопечатни книги на честването на български и сръбски светци. Като пример той посочва Великия часослов, в който се споменават сръбският архиепископ Арсений, св. Симеон Сръбски (Стефан Неманя), Кирил и Методий, св. Иван Рилски и св. Георги Софийски. Според него руските книжовници оценяват създаването на славянската писменост като „животворно начало на културния живот в Русия“, а първите преводи на Евангелието са подготовка за цялостното покръстване на русите. Според автора именно това е причината през XVI–XVIII в. в Русия да се превеждат творби на старобългарски писатели като Черноризец Храбър, Климент Охридски и Йоан Екзарх.

Библиография

Монографии

  • Охридската патриаршия. (Нейният произход, граници и епархии). София, 1919.
  • История на Охридската Архиепископия.Том 1. От основаването й до завладяването на Балканския полуостров от турците. София, 1924.
  • История на Охридската архиепископия – патриаршия. От падането й под турците до нейното унищожение (1394–1767). София, 1932.
  • Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. София, 1937.
  • Кратка история на съвременните православни църкви: Българска, Руска и Сръбска: Т. 1 – 2. София, 1944–1946.
  • Духовно–културни връзки между България и Русия през средните векове. София, 1950.
  • Културни и политически връзки между България и Русия през XVI–XVIII в. София, 1953.
  • Турското владичество пречка на културното развитие на българския народ и другите балкански народи. София, 1958.
  • Принос към биографията на Райно Попович. София, 1959.

Студии и статии

  • Българският първоучител Св. Климент Охридски – живот и дейност. – Годишник на Богословския факултет, ІV (1927–1928), 219–334.
  • Град Охрид (исторически очерк). – Македонски преглед, год. ІV, 1928, кн. 1– 3.
  • Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата. – Църковен архив, 1929, кн. 3–5.
  • Из арбанашките старопечатни книги в Софийската народна библиотека. – Списание на БАН, LXI (1937), 141–176.
  • Унищожението на охридската архиепископия. – Годишник на Богословския факултет, ІІІ (1926–1927), 113–138.
  • Нов препис на кодекса на охридската архиепископия. – Годишник на Богословския факултет, VІІІ (1930–1931), 227–306.
  • Поглед към изворите на св. Никола Софийски. – Годишник на Богословския факултет, (1931–32), 1–74.
  • Учредяването на българската православна църква. – Македонски преглед, VІІ (1932), 1, 1–40.
  • Из арбанашките старопечатни книги в Софийската народна библиотека. – Списание на БАН, LXI (1937), 141–176.
  • Скопската епархия. Исторически очерк и възражения върху съчинението на проф. Р. Груич “Скопска митрополия” (Скопие 1935). – Годишник на Богословския факултет, ХV (1937–1938), 1–132; ХVІ (1938–1939), 1–184.
  • Георги Кастриота-Скендерберг (1405–1468 г.) и отношението на Дебър и Охрид към освободителната му борба. – Исторически преглед, 1968, 2, 60–65.

 

За него

  • Алманах на Софийския университет. София, 1928, с. 68.
  • Ангелов, Д. Научното дело на академик Иван Снегаров. – Известия на Института за история, Т. 14–15, 1964, 5–25.
  • Ковачев, М. По-важни трудове и статии на академик Иван Снегаров. – Известия на Института за история, Т. 14–15, 1964, 27–35.
  • Христов, Д. Иван Снегаров – жизнен път и историописно творчество. – Годишник на Софийския университет, ИФ, 101, 2008, 243–268.
  • Чолов, П. Български историци, биографично-библиографски справочник. 1. изд. София, 1981, с. 353; 2. изд. София, 1999, с. 258.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP