Спиридон Николаев Палаузов

Автор Деница Петрова
„Век болгарского царя Симеона“ от Спиридон Палаузов „Век болгарского царя Симеона“ от Спиридон Палаузов

16.07.1818–17.08.1872

Български книжовник и просветен деец, историк, медиевист, действителен член на Императорското общество за история и старини в Москва (1846), действителен член на Одеското общество за история и старини (1862).

Статия

Pоден e в Одеса в семейството на българина Николай Палаузов, родом от Габрово, и гъркинята Феодосия. Учи при частен учител и в пансиона на В. Владимиров. На 14-годишна възраст постъпва в Ришельовския лицей. Учи две години във Висшия курс на лицея в неговото юридическо отделение. През 1840 г. с подкрепата на баща си Сп. Палаузов решава да продължи своето образование в Западна Европа. В продължение на 4 години той учи в университетите в Бон, Хайделберг и Мюнхен. През 1843 г. в Мюнхенския университет защитава дисертация по икономически науки, посветена на държавното стопанство на древните елини.

През 1844 г., на път за Османската империя, руският славист Виктор Григорович минава през Одеса. Ученият се среща с изтъкнати представители на българската колония в града, сред които е и Спиридон Палаузов. Тази среща оказва важно влияние върху формирането на научните интереси на младия изследовател и насочването му към славистиката. През същата година той заминава за Москва и слуша лекциите по славистика на Осип М. Бодянски в Историко-филологическия факултет на Московския университет. През 1845 г. получава докторска степен за превод на руски език с коментар на съчинението на Константин Багренородни „За управлението на империята“. През 1846 г. по предложение лично на О. М. Бодянски Палаузов е избран за действителен член на Императорското общество за история и старини в Москва.

Завръща се в Одеса, но за кратко – през 1846 г. е назначен в Азиатския департамент в Петербург. Там ученият има възможност да роботи в библиотеки и архиви, за което му помагат езиковите познания. Палаузов владее старогръцки, византийски гръцки, латински, италински, немски, френски и всички славянски езици. Поддържа контакти с изтъкнати руски учени, като преподавателя му О. М. Бодянски, В. Григорович, И. И. Срезневски. Тези фактори изиграват роля за окончателното ориентиране на Палаузов към славистиката и българската история. През 1851 г. публикува първото си значимо научно изследване „Ростислав Михайлович, русский удельны князь на Дунае в XIII веке“. На следващата година получава магистърска степен по славянска филология в Петербургския университет за монографията си „Век болгарското царя Смиеона“, която поставя началото на научно-критичното направление в българската историография. Книгата се състои от две части: исторически обзор и литературен преглед. В първата авторът разглежда историята на Българската държава от създаването й до управлението на цар Симеон (893–927). Втората част е първото изследване на културата и кнжнината през IX–X в. Разгледани са съчинения на Климент Охридски, Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Храбър. Палаузов въвежда понятието „Златен век“ за означаване на културното развитие в Сименовата епоха.

Един от най-значимите приноси на Спиридон Палаузов е въвеждането в научно обращение на препис на Синодика на цар Борил в препис от XIV в. Ръкописът е открит в Търново от Стоянчо (Стефан) Ахтар, който го предава на Н. Хр. Палаузов. През 1855 г. той дава ценния ръкопис на братовчед си. Днес кодексът, известен като Палаузов препис на Синодика, се съхранява в Националната библиотека в гр. София под № 289. Сп. Палаузов обнародва само откъсите, свързани с българската история, но това не намалява стойността на публикацията му.

През 1852 г., когато се очаква, че Палаузов ще стане преподавател в Петербургския университет, той решава да го напусне. От 1853 до 1855 г. работи към Отделението за литература и език на Академията на науките, като се занимава със съставянето на речник и граматика на славянските езици. Паралелно с това през 1852 г. той става чиновник със специални поръчения в Министерството на народната просвета. Спиридон Палаузов участва в организирането на първото светско българско училище в Габрово, създадено от Васил Априлов, т. нар. Априловска гимназия. По време на Кримската война (1853–1856) ученият е емисар в щаба на ген. Паскевич. Това му дава възможност да се запознае със славянски ръкописи, съхранявани в румънски манастири. Заедно с братовчед си Н. Хр. Палаузов, който е съветник в щаба на ген. Горчаков, той изготвя план за освобождение на българските земи с помощта на руските войски. За участието си във войната Палаузов получава Орден на св. Анна и бронзов медал с Андреевска лента.

След завръщането си в Петербург през 1855 г. Палаузов продължава проучванията си върху българската история, но се насочва към изучаване на периода XIII–XIV в. Занимава се и с темата за борбата на балканските народи против османското завоевание. Изучава също миналото на Сърбия, Румъния, Австрия, Унгария и Чехия. Той е назначен в Цензорния комитет, където отговаря за периодичния печат. Когато през 1858 г. допуска няколко смели статии, Палаузов е понижен в длъжност и не след дълго напуска. През 1861 г. постъпва на работа в Министерството на финансите. През 1868 г. ученият става член на руската Археографска комисия и работи и по изданието на Великите чети-минеи на митрополит Макарий. Палаузов е действителен член на Руското географско общество, Руското археологическо общество, Одеското общество за история и древност. Умира на 17.08.1872 г. в гр. Павловск, Петербургска губерния.

Спиридон Палаузов с право е смятан за основоположник на българската медиевистика. Получил солидна подготовка при О. М. Бодянски и И. И. Срезневски, той има възможност да се опре в своите изследвания на достиженията на руското изворознание. Неговите публикации са резултат от задълбочен анализ на изворите, до които той получава достъп благодарение на работата си в руските библиотеки и архиви. За съжаление част от проучванията му остават в ръкопис.
По предложение на братовчед му Н. Хр. Палаузов и със съдействието на Марин Дринов през 1879 г. Министерството на народното просвещение в България откупува библиотеката на Спиридон Палаузов. Тя включва 775 книги на френски, немски, руски, латински, гръцки, полски, чешки, италиански и български език, посветени на историята и фолклора на югоизточна Европа. Тези материали са едни от първите, постъпили в новосъздадената Народна библиотека в София (дн. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”).

Съчинения

  • Ростислав Михайлович, русский удельный князь на Дунае в ХIII веке. Санкт Петербург, 1851.
  • Век болгарского царя Симеона. Санкт Петербург, 1852.
  • Синодик царя Бориса. Москва 1855.
  • Юго-Восток Европы в XIV в. Санкт Петербург, 1857.
  • Уния в царуванието на Ивана Асеня. – Български книжици, 1858.
  • По вопросу о болгарском патриаршестве. Берлин 1860.
  • Ян Гуниади : Историческая характеристика. Санкт Петербург, 1860.
  • О религиозном движении в Болгарии. Санкт Петербург, 1861.
  • Венгрия в современных её отношениях к Австрии. Санкт Петербург, 1861.
  • Румынские господарства Молдавия и Валахия. Санкт Петербург, 1859.
  • Реформы и католическая реакция в Венгрии. Санкт Петербург, 1860.

За него

  • Велева М. Спиридон Н. Палаузов - историк на Югоизточна и Средна Европа. - В: Спиридон Палаузов. Избрани трудове. Т. 2. София 1977.
  • Гюзелев В., Хр. Коларов. Спиридон Палаузов. – В: Спиридон Палаузов. Избрани трудове. Т. 1, София 1974.
  • Цанев Д. Българската историческа книжнина през Възраждането, ХVІІІ – първата половина на ХІХ в. София 1989, 163-181.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP