Неофит Хилендарски Бозвели

Автор Николай Желев
Неофит Хилендарски Бозвели Неофит Хилендарски Бозвели

1785–1848

Духовник, водач, деец за самостоятелна българска църква, писател.

Статия


Роден е вероятно през 1785 г. в Котел. В действителност се е подписвал Неофит Петров Котленец, а прякорът „Бозвели“ му е даден впоследствие. Предполага се, че е учил при Софроний Врачански, тъй като когато е бил дете, по това време все още поп Стойко е учителствал. Впоследствие постъпва в Хилендарския манастир, където се замонашава. Обикаля българските земи като таксидиот. Установява се в Свищов, където учителства около 20 години. Заедно с местния учител Емануил Васкидович съставят шесттомно „Славянобългарско детоводство“ (1835 г.).

През 1840 г. в Търновската епархия се надига голямо българско недоволство срещу владиката Панарет, като настояват пред патриаршията той да бъде сменен с Неофит Бозвели. Цариградската патриаршия сменя Панарет с Неофит Византиос, а за негов протосингел е назначен Неофит Бозвели. Много скоро след назнаначението Бозвели влиза в конфликт с новия владика и бива заточен на Атон, където прекарва 4 години.

През 1844 г. той отива в Цариград и продължава църковната борба. Запознава се с Иларион Макариополски (Стоян Михайловски) и двамата заедно работят всеотдайно. В работата си те се стремят да привлекат поляците в лицето на Михаил Чайковски (Садък паша). През 1845 г. упълномощени от местните българи в Цариград се явяват пред патриаршията с искане за въвеждане на някои реформи. Заради тези действия Патриаршията отново заточава Бозвели заедно с Макариополски в Света гора. По време на второто си заточение умира през 1848 г., недоживявайки да види създаването на Българската екзархия.

Наред с активното си участие в Църковната борба възрожденецът създава и редица произведения. Единственото публикувано приживе е „Славянското детоводство“ в съавторство с Емануил Васкидович. Съдържа 6 тома, като Боян Пенев смята, че в съавторство са писани само I, II, III и VI част, а IV и V част Бозвели съставя сам (Пенев, 1977: 559). Всяка част е самостоятелен учебник. Първа том е посветен на четенето и писането, дава възпитателни съвети и различни молитви. Втора част съдържа познания за петте чувства, Езопови басни, нравоучителни повести и др. Трета част се занимава със славянобългарската граматика. Четвърта част е учебник по аритметика, пета част – география и шеста част съдържа нравоучителни поучения и насоки как да се пише прилично. Подобно на редица други възрожденци Бозвели подробно обяснява нуждата от образование. Особено интересно е неговото размишление относно доброто у човека. Авторът споделя, че българите смятат, че и без образование човек си остава добър. Българският възрожденец отхвърля това твърдение, като се позовава на Аристотел, че хората не се раждат нито добри, нито зли, но добрите нрави се придобиват.

До нас са достигнали и няколко диалога от големия възрожденец, но тъй като не са били публикувани, е много трудно да се определи кога са написани. Най-известни между диалозите на Бозвели са „Мати Болгария“ и „Просвещений европейц“. Диалоговата жанрова форма е позната още от съчиненията на Платон. Тези на Бозвели имат за цел да представят положението, в което се намират българите, по какъв начин Цариградската патриаршия спомага за тяхното положение и с какви средства. Двата диалога имат двама общи герои в лицето на майка България и нейният син. В диалогът „Просвещений европейц“ се среща и трети герой – този на учителя на сина, който е наречен просто „просветен европеец“. Сюжетът и на двата диалога е подобен. Майка България, която се намира в изключително окаяно положение, не разбира защо нейните деца така страдат, а нейният син, който се е изучил в Европа, заедно със своя учител просветения европеец ѝ разкриват злодействата, които извършват гръцките духовници и българските чорбаджии. Решението се намира в образованието и в борбата срещу потисниците.

Пишейки своите диалози, Бозвели използва много интересен език. Той обича да съставя оригинални сложни думи като например – „бедноумърщевленное“, „бедноумърщевленное“, „коварноупотребляюще“, „захаросмесноядноотровно“ и др.

Обществената дейност на Неофит Бозвели изиграва голяма роля в създаването на самостоятелната българска църква. Тази голяма дейност ние дължим на неговата желязна воля, която не се прекланя пред създадените трудности. Творчеството му, макар и малко, ни дава възможност да усетим неговите вътрешни мисли и чувства.

Литература

  • Славеноболгарское детеводство. Крагуевац, 1835 (в съавт. с Емануил Васкидович).
  • Неофит Бозвели. Плач бедния мати Болгарии. 1846; София: Хемус, 1939.
  • Краткая священая история и священий катихизис... Первом преведени из елиноггреческаго диалекта, сочинени же на славяноболгарскаго и издани в ползу славяноболгарской юности от Неофита архимандрита Хилендарца, родом же котлянца. Част первая. В Белграде, у Княжеской типографии, 1835.
  • Краткое политическое землеописание за обучение на болгарското младенчество. Крагуевац, 1835 (в съавт. с Емануил Васкидович).
  • Неофит Бозвели. Съчинения. Подбор и ред. С. Таринска. София, 1968.

За него

  • Андрейчин, Л. Строители и ревнители на родния език: Пантеон, София: Наука и изкуство, 1982.
  • Арнаудов, М. Творци на българското възраждане, Т. 1-2, София: Наука и изкуство, 1969.
  • Арнаудов, М. Строители на българското духовно възраждане: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, София: Синодално книгоиздателство, 1954.
  • Пенев, Б. История на новата българска литература, Т. 1-4, София: Български писател, 1977.
  • Попгеоргиев, Й, Неофит Бозвели като борец за църковната ни свобода, Ст. Загора: Старозагорска мъжка гимназия Ив. Вазов, 1912.
  • Радев, И. Архим. Неофит Петров Котленец или все още непознатият Бозвели, София: ОРКП Мисъл, 2011.
  • Смоховска-Петрова, В. Неофит Бозвели и българският църковен въпрос (Нови данни из архивите на Адам Чарториски), София: Изд на БАН, 1964.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP