Васил Евстатиев Априлов

Автор Деница Петрова
Васил Евстатиев Априлов Васил Евстатиев Априлов

21.07.1789–2.10.1847

Български просветен и стопански деец, историк, писател, педадог, с изключителни заслуги в училищното дело.

Статия

Роден е в Габрово на 21 юли 1789 г. Баща му Евстатий е от влиятелен род, в който имало много хаджии и кметове. Братята му Христофор и Никифор са търговци в Москва. Васил е 11-годишен, когато баща му умира. Христофор го отвежда в Москва и го настанява в гръцко семейство, за да научи добре необходимия за търговската им работа гръцки език. През 1802 г. момчето постъпва в гимназия в Брашов, в която усвоява латински и немски език. След дипломирането си през 1807 г. по настояване на брат си започва да учи медицина във Виена. Паралелно с това взема уроци по френски и италиански език.

През 1809 г. Априлов се връща в Русия. През 1811 г. се премества в Одеса и започва работа при гръцкия търговец Маразли, чиято сестра е съпруга на Никифор. Брат му също се установява в града и двамата отварят собствена кантора. Търгуват със спиртни напитки, а по-късно с рафинирана захар. През 1828 г. Априлов ликвидира бизнеса и внася парите си в банка. Вероятно причина за решението му е мъчещата го от дълго време туберкулоза. По това време той е убеден гръкоман и член на гръцката колония в Одеса. През 1830 г. напуска настоятелството на гръцкото училище и заминава за Истанбул.

Скоро след завръщането си през 1831 г. В. Априлов прочита съчинението на Юрий Венелин „Древние и нынешние болгары в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам. Историко-критические изыскания.“ (Москва, 1829). Книгата предизвиква прелом у него, кара го да осъзнае своя български произход и да се посвети на развитието на просветата на българския народ. Като човек с високо образование, Априлов приема повишаването на грамотността като най-важно условие за националното и културното съвземане на сънародниците си. Той решава да открие училище в Габрово. Търси съдействие от друг габровец, преселил се в Одеса – Николай Палаузов, бащата на Спиридон Палаузов. Той му обещава по 2000 гроша на година за издръжка на училището. Априлов получава подкрепа и от братята Димитър и Константин Мустакови, габровски търговци в Букурещ. За пръв учител е поканен Неофит Рилски. Така през 1835 г. в Габрово е открито първото българско светско училище, съществуващо и днес под името Национална Априловска гимназия. През 1847 г. Васил Априлов посещава родния си град. На път за Одеса той умира от туберкулоза в Галац на 2 октомри същата година.

Последните години от живота си Васил Априлов посвещава на проучвания върху българската история. Един от основните проблеми, по които работи, е произходът на българите. Той споделя мнението на Й. Раич и Ю. Венелин, че прабългарите и славяните имат общ славянски корен. Използва разнообразни извори, но приема като най-съществен факта, че писмеността, създадена от братята Кирил и Методий е еднаква със съвременния български език. Като доказателство за тезата си той привежда употребата на юсов правопис и членна форма. Априлов поставя началото на научното направление в българската историография, свързано с живота и делото на Кирил и Методий. Той приема, че с приемането на християнството от Константинополската църква византийците спомогнали за създаването на българската писменост. Източното православие е правилен избор, въпреки че то води до неблагоприятно въздействие от страна на Византия върху институциите на Българската държава.

В. Априлов проявява интерес и към историята на България по време на управлението на Асеневци. Той обръща внимание и на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Обръща се към Неофит Рилски с поръчение да проучи ръкописи, съдържащи преписи на съчинението. Чрез Априлов в Русия се разпространяват преписи на Паисиевата история.

През 1841 г. в „Одеский вестник“ сръбският писател Димитрие Тирол публикува статията си „Несколько слов о том пишут ли сербы буквами своего изобретения“. Априлов не е съгласен с материала и в отговор публикува статията „Болгарские книжники“, в която доказва, че славянската азбука е българска и е създадена от българите Кирил и Методий. Той доразвива идеите си в брошурата „Болгарские книжники или какому славянскому племени собственнно принадлежит кирилловская азбука“, публикувана в Одеса през 1841 г. Априлов подчертава, че първите славянски богослужебни книги са преведени от българи на български език. Като доказателство за тезата си той привежда езика и съдържанието на редица ръкописи, сред които Остромировото евангелие (РНБ F.п.І.5) и Ватиканския препис на Манасиевата хроника (Cod. Vat. Slavo II).
През същата година Априлов публикува книгата „Денница ново-болгарскаго образования“, посветена на състоянието на българското учебно дело. Както обяснява в предговора, целта му е да запознае Русия с българския народ, който й е най-близък от славянските племена. В първия дял на книгата Априлов разглежда историята на българите от заселването им на Балканския полуостров до покоряването им от османците. Вторият дял е посветен на просветата и църковната организация в българските земи през Османския период. Авторът се обявява против „гръкоманията“ и изтъква, че българите трябва да получават образование в Русия, за да могат при завръщането си да наложат преподаването и богослужението на родния си език.

През следващата година в Петербург Априлов публикува „Дополнение к книге: Денница ново-болгарскаго образования“ (1842).

През 1847 г. в „Мисли за сегашното българско учение“ Васил Априлов разглежда необходимостта от въвеждане на общи правила за изграждане на български книжовен език. Според него новобългарският книжовен език трябва да се създаде не на базата на средновековния език – старобългарския (или църковнославянския), а на говоримия език. Той предлага да отпаднат някои букви от азбуката, за да се улесни ученето; да се употребяват повече членни форми; да се избягват чуждиците.

Най-същественият принос на Васил Априлов е публикуването на средновековни грамоти в книгата „Болгарския грамоты“ (1845). След много усилия той успява да се сдобие с препис на Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 г., изпратен му от Неофит Рилски. Прави литографии с уголемено изображение на златния печат към нея (неоригинален, добавен по-късно) и ги разпраща в българските земи. Архимандрит Анатолий му изпраща копия на фалшивата Калиманова грамота и Зографската грамота на цар Иван Александър от 1342 г. Монах от Киприяновския манастир в Бесарабия му предоставя препис на грамота на молдовския владетел Йоан Антиох Константин. Само една от грамотите печата по по-ранна публикация. Априлов публикува текстовете без ударения и надредни знаци, но превежда всички грамоти на руски език и добавя речник на неразбираемите думи. Включва изчерпателни обяснения, включващи исторически сведения, географски обяснения, палеографските особености на ръкописите. Книгата на Васил Априлов поставя началото на българското историческо изворознание и дипломатика.

Съчинения

  • Болгарские книжники или какому славянскому племени собственнно принадлежит кирилловская азбука. Одесса, 1841.
  • Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841
  • Дополнение к книге: Денница ново-болгарскаго образования. Санкт Петербург, 1842.
  • Болгарския граммоты собранныя, переведенныя на русский язык и объясненная. Одесса, 1845.
  • Мисли за сегашното българско учение. Одесса, 1847.

За него

  • Арнаудов, М. Васил Априлов. – В: Бибилотека „Български писател“. Т. 1. София 1929.
  • Арнаудов, М. Васил Априлов – живот, дейност, съвременници (1789–1847). София 1971.
  • Налбантова, Е. Васил Априлов – време и съвременници. Одеса 2004.

 

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP