Димитър Николов Благоев

Автор Румяна Дамянова
Димитър Николов Благоев Димитър Николов Благоев

1840– 27.12.1875

Просветен деец на новобългарското образование, учител, книжовник, преводач.

Статия

Димитър Н. Благоев е роден в Самоков в бедно семейство. Известно време учи в Букурещ (до 1859 г.), но след смъртта на баща си заминава за Одеса, където, с подкрепата на Одеското българско настоятелство, започва да учи в Семинарията. Завършва я през 1865 г. На издръжка на Южнославянското благотворително възпитателно общество следва в Киевската духовна академия, която завършва през 1869 г. Там защитава дипломна работа на тема Исторический очерк воспитания у болгар за последнее столетие (съхранява се в ЦНБ АН Украйна, Отдел рукописей., дис. № 449). С висока ерудиция и информираност, а и с отношение към българската културна история дотогава, в този първи свой труд Д. Благоев коментира модерните насоки в образованието, в литературата и културата. Той развива идеите си за модерно образование, за ролята на учебните помагала, за принципите на преподаване.

Разглеждайки почти 100 години от българския литературен развой, поставя въпроса за началото на Българското възраждане, като го ситуира в края на XVIII в. Д. Благоев е първият българин през XIX век, който в дипломната си работа през същата 1869 г. прави периодизация на българското културно развитие и образователното дело, като определя два периода: I – до 30-те години на XIX в., II – до 60-те години. В нея той проследява отделните етапи на просветното дело, високо оценява „Рибния буквар“ на д-р П. Берон и ролята му за прохождащото модерно българско образование, като подчертава основното му качество, че е написан на „гладък, лесен за разбиране български език“.С богата си информираност за развоя на учебното дело, а също и за излезлите дотогава учебници и помагала, Д. Благоев се спира на учебниците и граматиките на Христаки Павлович, Неофит Рилски, Райно Попович, Иван Богоров, Сава Доброплодни и др. Почти година и половина по препоръка на Одеското настоятелство работи като учител в Комрат – българско селище в Бесарабия – където преподава български език и география. Сприятелява се с Васил И. Диамандиев, също учител в Комрат и бъдеща крупна фигура в българската културна история. Д. Благоев се завръща за кратко в Самоков, но не приема предложението на самоковските първенци да остане завинаги в родния си град. Приема поканата на пловдивските първенци и става учител в Пловдив, а по-късно и директор на Пловдивската гимназия (1871–1875). С дейността си на учител и педагог, с модерните си виждания за българската просвета, Д. Благоев, превръща град Пловдив в един от водещите педагогически центрове на новобългарското образование.

Димитър Н. Благоев въвежда за първи път педагогиката като специален учебен предмет в българското образование и е пръв преподавател по педагогика в новосъздадения през 1872 г.  шести клас. По негова идея в Пловдивската гимназия се създава ученическо дружество. Той получава и високо признание за работата си – през 1871 г. е избран за дописен член на Българското книжовно дружество (днес БАН).

            Първи в българските училища прилагат модерната в европейските учебни заведения „звучна метода“ руските възпитаници Йордан Ковачев през 1868 г. в Габровското училище, Райчо Каролев през 1871 г. в Габрово и Димитър Н. Благоев през 1871 г. в Пловдив. За интересите на Д. Н. Благоев към тази метода, още по времето на следването му в Киевската духовна академия, за желанието му да я изучи и приложи, пише един от изследователите на българо-руските връзки от XIX век К. Поглубко, потомък на бесарабски българин. А по-късно в. „Македония“ отбелязва, че Д. Благоев я въвежда в отделенията на взаимното училище към гимназията в Пловдив. За да усвоят учителите този нов метод на преподаване, Д. Благоев създава учителски събори през лятото, където подробно ги запознава с особеностите му.

Д. Благоев се грижи за разбирането и разпространението на звучната метода, като издава Буквар по нагледна и гласна метода и методическо ръководство за нейното преподаване. В предговора към своето Изяснение на Букваря по „нагледно-гласната метода“, излязло през 1874 г., той разкрива и източниците, които е ползвал: „много се спомогнах от новоиздадените на руски и чешки язици, по този дял книги, а най-много от букваря Наглядной азбуки (с. 4). Заслугите на Д. Благоев – за подема на учебното дело в Пловдив, за излизането на Буквара му, за цялата му активна педагогическа и просветителска дейност – са високо оценени от съвременниците. Излизат възторжени отзиви в авторитетни издания като сп. „Напредък“, в . „Македония“ (1871), в. „Право“ (1872), сп. „Книговище за прочитане“, в. „Славянин“. Изданието на Българското книжавно дружество „Периодическо списание“ препоръчва на учителите „ да се възползват както трябва от хубавия буквар на Благоева“ (1874, № 9-10, с. 203). Вестник „Напредък“ в брой 53 от 1875 г. съобщава за решението на Пловдивския учителски събор от 1874 г. този буквар да бъде въведен за първоначално обучение на децата, вместо „досегашния буквар по гласна метода, 1873, от Манчова“, което категорично утвърждава Буквара като водещо учебно помагало.

Букварът на Димитър Н. Благоев претърпява 20 издания, включен е и в публикувания в сп. „Училищен преглед“ през 1890 г. „Списък на учебниците, които се допущат за употребление в училищата в България“. Според М. Стоянов, спомага за „Священа история“ (1873, превод от руски език); Христо П. Марков съобщава, че Д. Благоев е превел и предал за издаване книга Свещена история. Има сведения, че той е автор и на учебник по география, а през 1872 г. с помощта на Н. Геров изисква книги с религиозно съдържание от Киевската духовна академия, които да се изучават в българските училища. Материали за Димитър Н. Благоев се съхраняват в НБКМ-БИА, ф. 577, а. е. 1, л.85–87; ф. 9, а.е.II A 8465, л. 1.

Съчинения

  • Кратко учебно земеописание. Съставено от К. Смирнов. Превел от 12 издание с малки изменения и допълнения Б. П. {= Д. Благоев и Хр. Павлов}, Виена, печатница на бълг. отделение Янко С. Ковачев и с-ие. 1874.

Част I . Общи познания на земеописанието, изчислително, естествено и гражданско;

Част II. Азия, Африка, Америка и Австралия в естествено, народоописателно и гражданско отношениие;

Част III . Европа в естествено, народоописателно и гражданско отношение. С притурка: Европейска Турция и Руската империя и едно наставление за как да се чертаят харти. С 4 харти навътре, 1 накрая и 12 за чъртание.

  • Изяснение на Букваря по „нагледно-гласната метода” (как по него да преподават родители и учители). Съставил Д. Благоев. Книжарница на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук, Велес, 1874, 18 с.
  • Буквар по нагледна и гласна метода с 212 образа извътре. Съставил Д. Благоев (за родителите и учителите има особна книга „Обяснение на букваря…). Издава книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук, Велес, 1875.

За него

  • Ванков, Н. История на учебното дело в България от край време до Освобождението. Ловеч, 1903.
  • Стоянов, М. Първите български буквари. – „Начално образование”, 1964, № 4.
  • Поглубко, К. Из исатории болгаро-российских культурных связей 40-70-х годов XIX в. (Болгария в учебных заведениях Одессы, Киева, Кишинева), 1976.
  • Генчев, Н. Възрожденският Пловдив. Пл., 1981.
  • Атанасов, Ж. Българските класни училища през Възраждането. – Годишник на СУ, 1982, Т. 75.
  • Бъчварова, Н. Възпитаници на южноруските училища и развитие на научните знания в България (XIX в.), С., 1989, 52–54.
  • Генчев, Н., Даскалова, Кр. Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия. С., 1988.
  • Здравкова, Ст. Българската възрожденска методичесака мисъл. Приносът на Д. Н. Благоев за развитието на началното образование (70–80-те години на XIX век). – Годишник на СУ, Ф-тет за подготовка на детски и начални учители. Т. 81, 1988, С., 1992, 38–270.
  • Челак, Е. Училищното дело и културно-просветният живот на българските преселници в Бесарабия (1856–1878). С, 1999, с. 181.
  • Енциклопедия „Българското възраждане. Литература. Периодичен печат. Литературен живот. Културни средища“, Т. 1, А–Й, 2014.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP