Васил Динчов Чолаков

Автор Андриана Спасова
Васил Динчов Чолаков Васил Динчов Чолаков

1828–23.11.1885

Български книжовник, фолклорист, етнограф, езиковед, издател, учител, библиограф, съставител на един от първите български народописни сборници, развива активна църковна дейност срещу фанариотството.

Статия

Роден е в Панагюрище в семейство на земевладелец. Първоначално учи в родния си град в „Общото школьо“ при учителя Кесарий Попвасилев от Казанлък, а след това става послушник и ученик на Неофит Рилски в Рилския манастир (1838–1843). Засвидетелствано е участието на В. Чолаков в преписите на Неофитовия ръкописен превод на Езоповите басни. Продължава образованието си в гръцкото училище в Пловдив (1844–1845) и живее в метоха на Бачковския манастир. По молба на възрожденския книжовник Захари Княжески през 1848 г. В. Чолаков е един от приетите кандидати в Киевската духовна семинария, която следва седем години до 1855. До голяма степен издръжката за образованието му е поета от Киевския митрополит Филарет (1837–1857) и панагюрската общност.

С препоръка на Киевския архимандрит Хрисан, покровител на много български студенти в Киевската семинария, през следващите две години (1856–1857) продължава обучението си в Московската духовна академия заедно с приятеля си Илия Христович. По време на пребиваването си в Москва В. Чолаков поддържа близки отношения с Константин Миладинов. Помага за издаването на известния сборник на братя Миладинови „Български народни песни“ (Загреб, 1861), като води непрекъсната кореспонденция за събиране на народни песни с възрожденските просветители Марин Дринов, Нешо Бончев и др. Още тук в периода 1857–1858 се появява интересът на панагюрския просветител към българското минало и народни обичаи. През 1857 се запознава с руски картограф и прави първите опити да създаде географска карта на българските земи, като отново пише писма до свой познати за събиране на сведения за населените места. В Москва е засвидетелствана и първата подготвяна за печат негова статия – „Как трябва да съдим за народното вярване, че погледът на очите може да бъде вредоносен? Суеверие ли е това или наистина бива урочасване?”, която разкрива и появилият се интерес у него към етнографията. Изпратена до Александър Екзарх за в. „Цариградски вестник“, е публикувана по-късно в сп. „Български книжици“ (1959, бр. 3).

В. Чолаков получава материална подкрепа от Славистичния благотворителен комитет в Москва за обикаляне и проучване фолклора на македонските, румънските и българските места. През 1859 г. преди да се завърне в Панагюрище, посещава Цариград, Кукуш, Полянин, Воден, Солун. Започва да развива просветна и културна дейност. Обиколката на много български културни средища (Плевен, Търново, Горна Оряховица, Стара Загора, Казанлък, Дупница, Самоков и др.) дава възможност на В. Чолаков както да набави разнообразни етнографски материали, ценни стари ръкописи и монети, така и да се запознае със състоянието на много български училища и църкви. При посещението си в манастира Добровец край румънския град Яш открива ръкописно евангелие на пергамент, датирано от XV в.

Установява се в Рилския манастир (1859–1863), където проучва и систематизира неговото книжовно богатство от старопечатни книги и ръкописни сбирки. Една част от тях е позната на някои слависти като Ю. Венелин, П. Шафарик, Ал. Гилфердинг, В. Григорович и др. Тук В. Чолаков открива два ръкописа – панигирици (като единият от тях е написан през 1479 г.), които съдържат оригинални пространни жития, поучителни слова, а също и посланията на патриарх Евтимий, негови жития и др. Един от основните приноси на В. Чолаков е съставеният цялостен „Каталог за съхранените в Рилския манастир ръкописни книги“, публикуван в сп. „Български книжици“ (1859, бр. 21). Друга важна публицистична дейност е „Пътуването на Василия Чолаков“ (в. България, 1859) – един от първите образци на българския възрожденски пътепис.

През 1863 г. В. Чолаков се прибира в родния си град и една година по-късно е назначен за главен учител по катихизис, свещена история и гръцки език във взаимното училище „Св. Троица“ (по-късно наименувано на американския мисионер д-р Алберт Лонг) на мястото на копривщенеца Найден Попстоилов. Васил Чолаков е един от учредителите на панагюрското читалище „Виделина“, чрез което успява да издаде своята книга „Описание на село Панагюрище“ (1866), която представлява първата история на Панагюрище. Трудът в много кратък и синтезиран вид дава сведение за града не само в географски, но и в исторически, стопански, антропологичен, социокултурен аспект. Ярко заявената ангажираност на възрожденския книжовник към просветата и образованието на българския народ като ефективен и важен начин за опазване на националната идентичност може да се улови в засегнатата тема за българските читалища: – „Ако продължават младите момци своите занятия със досегашното усърдие, то няма съмнение, че поменатото заведение [читалище] ще принесе големи ползи на всичкото Общество и ще извлече младите из дивото и грубо състояние, в което са ся намирали те и бащите им досега“ (с. 9).

Вдъхновен от ярките послания на руския фолклорист, филолог и учен Юрий Венелин, панагюрският книжовник обикаля българските земи близо десет години. Плод на неговите занимания са именно поместените в сборника на Димитър и Константин Миладинови около 100 записани песни от източнобългарските селища и най-вече от Панагюрище. За общото увлечение и призванието по събиране на фолклорни материали, както и за приятелството му с братя Миладинови свидетелства възпоменателната статия след смъртта им „Тъжен глас на един българин“ във в. „Позор“ (1862).

В периода 1873–1879 В. Чолаков отново пребивава в Рилския манастир. През 1875 г. получава монашеското име Константий, ръкоположен е за йеромонах и публикува в периодичния печат (вестниците „Напредък“ и „Век“) две свои проповеди срещу чуждата религиозна пропаганда. Продължава проучването на ръкописите в манастирската библиотека, държи проповеди против протестантството, изпраща дописки до цариградските български вестници по различни църковни и обществени въпроси. В края на 1879 г. се прибира в Панагюрище, където заедно с постоянните си занимания за издирване на фолклорни материали, се включва активно в обществения живот на града, съзира и критикува нередностите на местните управници, духовни лица и чорбаджии. След година тежко заболяване на 26 октомври почива и е погребан в двора на черквата „Св. Богородица“.

Най-емблематичният труд, с който В. Чолаков остава във възрожденската култура, е „Български народен сборник. Част I” (1872). За издаването й книжовникът успява да привлече над 1100 спомоществователи, което е значителен брой за издаването на възрожденска книга. Между спомоществователите са проф. Виктор Григорович, Панайот Волов, Иван Вазов, Нещо Бончев, Райко Жинзифов, Рафаил Попов, много читалища, женски дружества и манастири. Книгата излиза в 2500 бройки с 2500 литоснимки, изработени в Прага. Сбирката показва ново явление в българската фолклористика и етнография. Тя е богат източник не само на народни песни, но и народни обичаи и обреди (извършвани при раждане, годеж, сватба, смърт, различни празници от семеен характер и според народния календар), детски игри, баяния, гатанки, пословици, приказки и народни облекла, които са визуализирани. Етнографските материали са от различни български места: Панагюрище, Пазарджик, Свищов, Лясковец, Кюстендил, Търново, Копривщица, Клисура, Карлово, Железник (Стара Загора), София, Самоков, Нишко, Неврокопско, Смолянско, Радомирско и Карловско. Самият В. Чолаков признава за една от слабостите на сборника – липсата на единен правопис. Възрожденската критика оценява положително „Български народен сборник“, въпреки наличието на някои несъгласия.

Значението и ролята на Чолаковия сборник е съпоставимо с делото на братя Миладинови, възприемано е като естествено допълнение към техния сборник. Особен интерес се явява пространният предговор, който е своеобразна програма на панагюрския фолклорист. Началото започва с препратка към делфийската мисъл „Познай себе си!“, която мисъл става свойствена на просвещенските идеи през Българското възраждане и използвана антична реминисценция в много предговори: „Едно от най-потребните, а заедно и най-трудните неща на света е – да познае человек себе се. Знаещите себе си с всичките свои недодатки и достайнства, с всичките свои способности, Человек лесно може да постъпва така, както е по-добре, да се стреми към онова, което е полезно и възможно за него, и да заема такова положение, което му прилича. Но трудно и много трудно е да познае человек себе си“ (с. VII).

Съчинения

  • Описание на село Панагюрище. Цариград, 1866.
  • Православний глас против протестантският прозелитизъм в България. Русчук, 1869.
  • Наръчна книга за различието на протестантското учение от истините на православието, Виена, 1870.
  • Българский народен сборник: Част 1. Болград, 1872 (2. изд. 2004).

За него

  • Алексиев, Ал. Открита е фотография на възрожденеца Васил Чолаков. – Минало, 2014, кн. 2, 4–7.
  • Ангелов, В, Из отчета на славянския благотворителен комитет в Москва за 1858. – Годишник на НБКМ, София, 1923.
  • Аретов, Н. Между манастира и мегдана (Възрожденецът Васил Чолаков). – Литературна мисъл, 1989, кн. 6, с. 54–61.
  • Ат. П. Ш. Гробът на Васил Чолаков. – Периодическо списание, 1940, бр. 286.
  • Божилова, Р. Нови сведения за униатското движение в България. Писма на Васил Чолаков до Франьо Рачки (1861–1862 г.). – Известия на държавните архиви, 1993, кн. 65, 277–296.
  • Вакарелски, Хр. Васил Чолаков – Родна реч, 1939, кн. 4, 180–185.
  • Венедиктов, Г. К. Болгарский литературный язык эпохи Вoзрождения. Проблемы нормализации и выбора диалектной основы. Москва: Наука, 1990.
  • Гергова, А. Чолаков, Васил – Българска книга: Енциклопедия. София: Пенсофт, 2004, с. 477.
  • Иванов, Й. Рилска ръкописна сбирка – В: Св. Иван Рилски и неговият манастир. София: Царска придворна печатница, 1917, 120–128.
  • Климент Рилец архимандрит. Рилският манастир и Панагюрище. — В: Панагюрище и Панагюрският край в миналото. Т. 2, София: Наука и изкуство, 1961, 86–111.
  • Манев, А. Учебното дело в Панагюрище преди Освобождението. – В: Панагюрище и Панагюрско в миналото. Ред. Ел. Накова и Ел. Кръстева. София: Наука и изкуство, 1956, 247–268.
  • Милетич, Л. Родопските говори на български език. София: Изток – Запад, 2013.
  • Мицкова, М. Книжовната дейност на Васил Чолаков в контекста на диалектоложките проучвания през Възраждането. – Научни трудове на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, 2016, т. 54, Филология, 76–91.
  • Николов, Й. Васил Чолаков и протестантската пропаганда през Възраждането. – Исторически преглед, 1969, кн. 4, 89–102.
  • Радев, Р. Чолаков, Васил Дичев. – В: Енциклопедия на българската възрожденска литература. Ред. Ив. Радев. Велико Търново: Абагар, 1997, с. 793.
  • Рашков, В. Къде е починал Василий Чолаков. – Оборище, 1940, бр. 267.
  • Русев, Р. Васил Чолаков – книжовна дейност. – Известия на Института за литература, 1972, кн. 21, 145–151.
  • Спространов, Е. Едно писмо на Васил Чолаков до Неофит Рилски. – Периодическо списание, 1903, кн. 63.
  • Сугарев, Ат. Ролята на читалище „Виделина“ в обществения и културния живот на Панагюрище. – В: Панагюрище и Панагюрско в миналото. Ред. Ел. Накова и Ел. Кръстева. София: Наука и изкуство, 1956, 269–285.
  • Шишманов, Ив. Нови студии из областта на Българското възраждане. – Сборник БАН, кн. 21, 1926.
  • Шопов, П. Васил Д. Чолаков. Бележки за живота и дейността му с оглед на работата му като фолклорист и етнограф – Известия на Етнографския институт с музей, 1965, кн. 8, 263–292.
  • Чолаков, Васил Динчев. – Речник на българската литература. Гл. ред. Георги Цанев. София: БАН, 1976–1982, Т. 3, 593–594.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP