Найден Геров Хаджидобревич

Автор Андриана Спасова
Найден Геров Найден Геров

23.02.1823–9.10.1900

Български учител, писател, поет, преводач, езиковед, фолклорист, общественик.

Статия

Найден Геров е роден в Копривщица. Син на килийния учител хаджи Геро Добревич Мушек (1775–1864), прототип на хаджи Генчо от Каравеловата повест „Българи от старо време“ (1867). Брат на учителя Константин Геров (1832–1863) и на Ивана Герова (1869–1935), първата българска учителка в Девическото училище в Копривщица. Вуйчо на Рада Гугова-Киркович (1848–1941), писателка, преводачка от руски, дългогодишна учителка и директорка.

Първоначално си образование Найден Геров получава в килийното копривщенско училище при баща си. На 11 г. заминава за Пловдив и учи в гръцкото училище (1834–1837). След това става ученик (1837–1839) на едни от ключовите възрожденски просветители – Неофит Рилски. През 1839 г. той го препоръчва като отличен възпитаник и е приет в Ришьолевски лицей в Одеса (1839–1845) с издръжката на вуйчо си Христо Стойкович. Н. Геров подава заявление (1840) да изучава допълнително руски език. Изучва административни, финансови и стопански науки. Завършва камерния отдел на лицея с дисертация върху приготвянето на различните видове стъкло. По време на студентските си години Н. Геров започва да събира материали и да работи върху най-значимото си книжовно дело – „Речник на блъгарский язик с тълкувание речити на блъгарский и на руски“ (1895–1904). В продължение на пет десетилетия (1845–1895) възрожденецът полага усилия за написването, попълването и издаването на петтомния тълковен речник.
Успоредно с непосредствените си учебни занимания, Н. Геров установява трайни контакти с българските емигранти в Одеса – един от основните културни и просветни центрове през Българското възраждане. През 40-те и 50-те години на XIX век Н. Геров заедно с Д. Чинтулов, Ив. Богоров, Ел. Мутева, Д. Мутев, З. Княжески, и др. сформират Одеския литературен кръг. Домът на Мутеви започва да функционира и като първия български литературен салон. Още през 1840 г. Н. Геров взима уроци от Димитър и Христо Мутеви и от 1841–1842 г. са датирани първите му любовно-сантиментални стихотворения. Те са посветени на една „посестрима“ и „сънародница“, вероятно става дума за 12-годишната Ел. Мутева. През 40-те години на XIX век в салона на Мутеви се състои и първият негласен литературен конкурс по зададена тема: преклонението пред Бог. В резултат на това предизвикателство се появяват две стихотворения, запазени в архива на Н. Геров – поетичната му творба „Ода Богу“ (Ф. 22, а. е. 589, л. 16, 72–73) и стихотворението на Ел. Мутева „Бог“, което печели конкурса.

Афинитетът към поезията у Геров се заражда от запознаването му с руските класически произведения на Державин, Пушкин, Крилов, Хомяков. В библиотеката на първия новобългарски поет се откриват различни теоретични трудове („Пиитика“, „Частная риторика Кошанского“, „Общая риторика Кошанского“), лексикографски, исторически и други съчинения (Леков 1988: 187). Проблемът за същността на българската поезия отвежда към приемствеността ѝ с руските поетични образци и българския фолклор. В книгата си „О зародышѣ новой болгарской литературы“ Юрий Венелин поставя проблема за художествените средства за изразяване на български език (Венелин 1838: 47). Именно това е конкретният повод за написването на първата новобългарска поема „Стоян и Рада“ (1845). Чрез нея Геров въвежда за първи път в новобългарската поезия силаботоническото стихосложение с добре спазена ямбична стъпка – ново и непознато за възрожденската даскалска поезия стихосложение.

След завършване на Ришельовския лицей Н. Геров приема руско поданство и през 1846 г. се завръща в Копривщица. Тук той създава едно от първите български двукласни училища, в което и преподава (1846–1850). По това време съставя и първия български учебник по физика (1849), въвеждайки непозната досега физическа терминология. Въпреки че представлява обемист завършен труд, обещаната втора част на „Извод от физика“ остава само в ръкопис (Ф. 22, оп. I, а. е. 612, 1–283). През 1850 г. става учител в Епархийското училище в Пловдив, наречено по негова инициатива „Св. св. Кирил и Методий“. Н. Геров има заслуга за първото отпразнуване в България на 11 май като ден на славянската писменост. Училищните предмети застъпват голяма част от непубликуваните Герови учебници – „Българска словесност“, „Всеобща история“, „Българска история“, „Физика“, „Търговски познания“, „Геометрия“, „Счетоводство“, „Френски език“, „Анатомия“ и др. Един от Геровите съвременници – К. Моравенов (1812–1882) споделя, че започва да учи родния си език едва на 45-годишна възраст „без учител, водим само от г-н Н. Геровата граматика“ (Стоянов, Кодов 1971: 145; Цойнска 2001: 35).

По време на Кримската война (1853–1856) като руски поданик е принуден да замине за Санкт Петербург, а учителството предава на брат си Константин Геров и на пловдивския книжовник Йоаким Груев. От 1857 г. е назначен за руски вицеконсул в Пловдив, където две десетилетия до 1877 г. активно развива обществено-политическа и културно-просветна дейност. Пътува до Букурещ, Виена, Прага. Създава множество връзки с представители на славистичната наука, от които получава ценни съчинения – от Ал. Хилфердинг, Ив. Аксаков, В. Теплов, М. Погодин, П. Прайс, И.. Срезенски, А. Хомяков. Повечето от книгите са „с автографи и са истинска библиографска рядкост“ (Стоянов 1963: 38–39). Участва в дейността на Одеското българско настоятелство и на Добродетелната дружина. След Освобождението Н. Геров е губернатор на Свищов (1879), дописен (1881) и почтен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН, 1884). Умира в Пловдив (1900).

В архива на Н. Геров се съхраняват многобройни доклади, записки и рапорти, които разкриват ангажираността на възрожденеца във връзка с утвърждаването на българския църковен въпрос и противопоставянето на гръцката национална доктрина. В тази насока Н. Геров намира начин да издаде не само религиозни помагала, но и критически статии с ясно изразен политически характер, каквато е книгата „Няколко мисли за българския език..“ (1852) като явна полемика срещу идеологическата пропаганда на списание „Босфорски телеграф“ – орган на гърцизма. В книгата си „Писма от България“ (1854), писана в Одеса и включваща 4 писма до Н. Х. Палаузов, Н. Геров поставя българския въпрос като централен, запознавайки читателя с българската действителността. По-рано Геровите писма са преведени от Палаузов и публикувани в „Одесски вестник“, а част от тях намират място и в „Санктпетербургские ведомости“. Книгата „Писма от България“ повтаря модела на „Письма из Болгарии“ (1833, Москва) от В. Гр. Тепляков, а с нея „Найден Геров създава образец за литературни писма в българската книжнина“ (Дамянова 1995: 95). Написаните, но не публикувани Герови писма до приятелите си в Одеса се възприемат за начало на пътеписния жанр в българската литература.
Възрожденецът отпечатва множество филологически, педагогически и критически статии, отзиви, дописки в българските периодични издания. В „Цариградски вестник“ (1850–1853) публикува „Полемична бележка за книги и статии на А. П. Гранитски и др.“ (№ 88, 1859) и отзив за географията на Ив. Богоров (№ 53, 1851) с псевдоним Млъчан; статията „Болгарски училища“ (№ 57, 1851), споменатата поредица от полемични текстове „Няколко мисли за блъгарский язик и за образованието у блъгарите“ (№ 68–79, 1852). Сътрудничи и на вестниците „Българска пчела“ (1864), „Македония“, в който пише историческата статия „Поп Богомил, първий подвижник между българите“ (№ 48, 1869), на в. „Век“, на сп. „Читалище“, където обнародва критическия текст „Учение от г-на М. Дринова на новобългарската азбука“ (№ 10, 1874) и др.

С подкрепата на Н. Геров много български младежи получават възможност да учат в Русия. Голяма част от рапортите на Геров са до началствата му – до руския генерален консул в Одрин, до руската дипломатическа мисия в Константинопол и до Азиатския департамент във външното министерство в Санкт Петербург. Геровите донесения са свързани с най-различни молби от видни общественици, книжовници, църковни служители. Така например художникът Ст. Доспевски и поетът Д. Чинтулов се обръщат към Н. Геров с желание да приемат руско поданство като защита от турската власт. Най-често молбите са отправени от необходимостта за доставка на църковни и учебни книги или за материално подпомагане на българските училища. Не само сънародниците, но и чуждестранни учени се обръщат към Геров с молба за предоставяне на сведения за ръкописи. На молбата на руския славист Ал. Гилфердинг иска „выписки из некоторых рукописей Рильского манастыря“, Геров му изпращам цял пакет (Ф. 22, а. е. 537). Руският книжовник Гр. Ширяев моли за преписи от житията на славянските първоучители Кирил и Методий (Гергова 2014: 29).

Възрожденският просветител има значителни заслуги в изграждането на новобългарския книжовен език, за развитието на българското и славянското езикознание. Началото на петтомния речник „Блъгарски речник: Свезка I. A–Влека“ е отпечатан като приложение в Санкт Петербург към „Известия на Императорската академия на науките“ през 1857 г., а година по-рано са публикувани и предоставените от Геров „Болгарские народные песни“. Замислен още през 1845 г., речникът започва да се реализира едва 1895 г., когато излиза и първата част (А до Д) в Пловдив. За разлика от първите три тома, последните два излизат след смъртта на Н. Геров с помощта на неговия племенник Тодор Панчев, който издава и „Допълнение на българския речник от Н. Геров“ (1908). В първия том е поместена и известната програмна статия „Правописанието на блъгарский язик“, в която са застъпени основните езикови постулати на Пловдивската езикова и правописна школа, чиито основоположници са Н. Геров и Й. Груев. Съставен е въз основа на различните български говори, има 70000 диалектни думи и руски преводи на българските думи. Като примери към отделни лексикални единици са систематизирани към 5975 откъси от народни песни, 15500 пословици, клетви, гатанки, 4300 фразеологични изрази. Описани са календарни и семейни празници. Изброяването на многобройни народни песни представлява и „своеобразен указател на съществуващите народни мотиви“ (Николова 1994: 228). Освен интересен като практическо пособие, речникът е ценен писмен паметник за българската наука – за лексикографията и за историческото проучване на езика.


Съчинения

  • Няколко думи за преводът на Математическата география на г. Ивана А. Богоева, написани от Найдена Герова. Одеса, 1842.
  • Начала на християнското учение или кратка священа история и кратък катехизис. Преведени от руският на българският язик. Одеса, 1843; II изд. Белград, 1851.
  • Стоян и Рада. Стихотворение на Найдена Герова. Одеса, 1845.
  • Извод от физика, написан от Найдена Герова. Ч. 1, Белград. Белград, 1849.
  • Няколко мисли за блъгарский язик и за образованието у блъгарити. Написано по повод на укорителний член въз блъгарити, напечатани в 108, 109, 110, и 111 броеве на дневник „Босфорский телеграф“. Цариград, 1852. [Първоначално текстът е отпечатан в Цариградски вестник, г. B, 68–79, 2 януари – 22 март 1852].
  • Письма из Болгарии. Писаныя Н. Г. Превод с болгарскаго (Н. Палаузова). Одеса, 1854.
  • Блъгарски речник. Свезка I. А – влека. Санкт Петербург, 1856.
  • Болгарския народныя песни, сообщенныя Н. Геровным. Из „Памятков“, печатаемых при Известиях II-го отделения Импер. Акадамии наук, I, 5. Санкт Петербург, 1856.
  • Поп Богомил, първий подвижник между българите (живший в IX-то столетие). Цариград, 1869 [Първоначално текстът е отпечатан в Македония, г. III, 46, 25 октомври 1869].
  • Едно правило от правописанието на блъгарский язик. Вена, 1872.
  • Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и на руски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров. Пловдив. Ч. 1–5., 1895–1904.
  • Допълнение на българския речник на Найден Геров. Под ред. на Т. Панчев. Пловдив, 1908.
  • Българска възрожденска поезия. Съст., ред. и предг. К. Топалов, София, 1980, 112–158.
  • Възрожденски пътеписи. Подбор, ред. и предг. Св. Гюрова, София, 1969, 58–90.
  • Документи за българската история. Архив на Найден Геров. Том I (1857–1870) и Том II (1871–1876). Под ред. на М. Г. Попруженко. София, 1931–1932.
  • Из архивата на Найден Геров. Писма, доклади и материали за възраждането на българския народ. Кореспонденция с частни лица (ИАНГ). Кн. 1–2. Под ред. на Т. Панчев. София, 1911–1914.
  • Речник на българския език. Фототипно издание. София, 1975–1978.
  • БИА – НБКМ. Ф. 22 (Личен фонд на Найден Геров), оп. I–II.
  • НА – БАН Ф. 18к (Личен фонд на Найден Геров).

За него

  • Аретов, Н. Диалогът на Българското възраждане с чуждите култури в един мотив от творчеството на Добри Чинтулов и Найден Геров. – Език и литература, 1993, 3–4, 38–47.
  • Арнаудов, М. Найден Геров и наченките на българската поезия в XIX в. – Училищен преглед, 1923, 10, 719–740.
  • Венелин, Ю. О зародышѣ новой болгарской литературы. Москва, 1838.
  • Венедиктов, Гр. К. О создании грамматики и словаря как предпосылке формирования единого болгарского литературного языка в эпоху Возрождения. – В: Славянские культуры в эпоху формирования и развития славянских наций XVIII–XIX вв. Москва, 1978, 137–141.
  • Гачев, Г. Ускореното развитие на културата. София, 2003.
  • Георгиев, Е. Найден Геров. Книга за него и неговото време. София, 1972.
  • Генчев, Н. Възрожденският Пловдив. Пловдив, 1981, 511 с.
  • Гергова, А. Найден Геров – възрожденски и следосвобожденски радетел на българската книжовност и на родната ни реч. – Библиотека, 260 години книжнина, наука и култура, 21, 2014, 1, 23–37
  • Груев, Й. Моите Спомени, Пловдив, 1906.
  • Дамянова, Р. Руската епистоларна и поетическа традиция и Одеският литературен кръжец. – Литературна мисъл, 1983, 5, 43–57.
  • Дринов, М. О болгаро-русском словаре Н. Герова. Санкт Петербург, 1896.
  • Иванов, Ив. Найден Герови проектът за създаване на централно българско училище през 1856–1857 г. – В: Йоаким Груев – просветителят и общественикът. Ред. Сл. Керемидчиева, П. Бъркалова. Копривщица, 2018, 214–234.
  • Кирилова, А. Найден Геров – един български интелектуалец между Русия и Османската империя в подкрепа на движението за национална просвета (1857–1877). – Исторически преглед, 2009, 1–2, 48–76.
  • Киркович, Р. Спомени. София, 1927.
  • Конев, И. Първата редакция на стихотворението „Есен“ от Найден Геров. – Известия на Института за литература, 5, 1957, 525–526.
  • Константинов, Г. Найден Геров. – В: Български писатели. Т. 2. София, 1929.
  • Кръстева, М. Геров препис на История славянобългарска. Първо фототипно издание. Пловдив, 2012.
  • Кювлиева-Мишайкова, В., Л. Крумова-Цветкова, и др. Найден Геров в историята на българската наука и култура. Материали от Националната конференция с международно участие, 13–15 ноември 2000. София, 2002.
  • Лавров, П. А. Отзыв о сочинении „Найдена Герова: Речник на блъгарскъй язък чяст 1–5“ и Т. Панчева: „Дополнение на блъгарския речник от Н. Геров“. Санкт Петербург, 1914.
  • Лаптев, Е. А. Найден Геров – российский дипломат в 50 – 70-е годы XIX века. [Дисертация]. Уфа, 2011.
  • Леков, Д. Найден Геров – първият новобългарски поет. – В: Българска възрожденска литература. Проблеми, жанрове, творци. Том 1. София, 1988, 179–191.
  • Либератос, А. Възрожденският Пловдив. Трансформация, хегемония, национализъм. София, 2020.
  • Налбантова, Ел. Найден Геров Хаджидобревич. – В: Енциклопедия на българската възрожденска литература. Ред. Ив. Радев. В. Търново, Абагар, 1997, 188–190.
  • Николова, Ю. Творчеството на Найден Геров и началото на модерната литература. – В: Литература и Възраждане. Пловдив, 1994, 224–246.
  • Панчев, Т. Найден Геров. Сто години от рождението му. 1823–1923. Къси черти от живота и дейността му. София, 1923.
  • Пенева-Запрянова, Н. Непубликувани писма до Найден Геров. – Известия на НБКМ, 20 (26), 1992, 353–381.
  • Попруженко М. Г. Из архивата на Найден Геров. София. 1911. – Журнал Министерства народного просвещения, 1913, 10, 385–389.
  • Пундев, В. Първи стихотворци. Съст. В. Пундев. София, 1925.
  • Сафронова, Е. В. Найден Геров и Россия. [Дисертация]. Воронеж, 1996.
  • Стоилов, А. П. Ръкописната фолклорна сбирка на Найден Геров. – В: Сборник в памет на Луи Леже (1843–1923). София, 1925.
  • Стоянов, М. Дейността на Найден Геров като руски консул в Пловдив. – Исторически преглед, 1949/50, 4–5, 589–595.
  • Стоянов, М. Ръкописната сбирка на Найден Геров. По случай 140 години от рождението му. – Известия на Института за литература, XVI, 1965, 135–146.
  • Тодоров, Ил. Първият опит за създаване на оригинална българска драма. – Литературна мисъл, 1976, 1, 139–142.
  • Узунова, Е. Историята на един новонамерен ръкопис (Хилендарският препис на житието на Йоаким Осоговски-Сарандапорски от 1789 г.). – Старобългаристика, 20, 1996, 2, 3–42.
  • Унджиева, Цв. Найден Геров. – В: Енциклопедия Българско възраждане. Гл. ред. Р. Дамянова. София, 2014, 217–219.
  • Цойнска, Р. За граматиката на Найден Геров. – Българска реч, 2001, VII, 2, 35–37.
  • Шахаран, М. Способы передачи реалий на русском языке в словаре Найдена Герова. – Acta Univ. Szegediensis, 1985, 17, 243–246.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP