Захарий Княжески (псевд. на Жеко Петров Русев)

Автор Андриана Спасова
Захарий Княжески Захарий Княжески

1810–23.01.1877

Български възрожденски просветител, книжовник, преводач, фолклорист, учител. Един от първите български възпитаници на одеското образование през XIX век и участник на Одеския литературен кръг. Инициатор за развитието на модерното българско образование.

Статия

Жеко Петров Русев e роден в старозагорското село Пишмани (дн. Разкаяние). Първоначалното изучава грънчарство и сапунарство в Стара Загора, после продължава образованието си във В. Търново, в светогорските манастири, и двайсет и две годишен постъпва във взаимното училище в Габрово при Неофит Рилски. Неговата учителска и културно-просветна дейност се свързва с важни просвещенски центрове – Ст. Загора (1832), Габрово (1836–1837) и В. Търново (1838–1839), където открива взаимно училище. С подкрепата на В. Априлов и Н. Палаузов завършва Одеската духовна семинария (1839–1845) и взима презимето Княжески, с което става известен. Получава важни за по-нататъшното си развитие препоръки от руския историк, археолог и директор на Ришельовския лицей Николай Н. Мурзакевич (1806–1883) и по време на престоя си в Харков – от руския славист, преподавател и академик на Петербургската академия на науките проф. Измаил Ив. Срезневски (1812–1880).

Става един от първите български стипендианти и участници във формирането на първата българска литературна общност през 40-те години на XIX век – на Одеския литературен кръг (заедно с Добри Чинтулов, Иван Богоров, Найден Геров, Ботьо Петков, Елена Мутева и др. След като завършва образованието си, по време на пребиването си в Одеса и Санкт Петербург (1845–1847) събира от известни личности и институции книги и учебници, които изпраща в българските училища за преподаването на светски учебни дисциплини. След завръщането си от Русия (1847), отново е учител в Ст. Загора, където преподава славянска граматика, география, свещена история, руски език и др. Тук, заедно с възрожденските учителки Анастасия Михова Тошева (18.01.1837–1919) и племенницата му Александра Милкова (Михайлова), поставя началото на девическото образование с откриването на женско училище (1857) към метоха при църквата „Св. Димитър“. Освен до Русия осъществява пътувания до различни места по света – Сирия, Йерусалим, Северна Африка, Гърция, Сърбия, Влашко и Молдавия. От 1869 става драгоман (преводач) в руското консулство във В. Търново, а по-късно и в Русе. 

Възрожденският интелектуалец З. Княжески съдейства активно за развитието на учебното дело и на модернизацията на българското образование. За популяризирането на светските дисциплини многократно публикува известия в периодичния печат. На страниците на „Цариградски вестник“ З. Княжески за пореден път се обръща към своите „Любезни Соотечественици“, за да оповести за наличието на различни глобуси („Глобус небесен среден бой“, „Глобус земен среден бой“), географски карти („Генерална карта на Европа в един Лист составил Свешников“, „Генерална карта на петях части на света в 6 листа големи составил Лангер“ и др.), атласи и учебници („Географический Атлас с 64 листа составил Зуев“, „Учебний Атлас на 63 листа составен от Сидова“, “Учебний Географически Атлас составен по Дюфюра на 34 листа“, „Учебнии на свеобщата География с 41 листа составил Кузнецов“). Авторът предлага услугите си, като се ангажира да достави руските издания и пособия „от Одеса до Ески-Захра“ (дн. Стара Загора) на българската публика, за чиято цел му помага В. Ф. Одоевски (1804–1869). 

Както в това известие, така и в други публицистични изяви проличава характерният публицистичен патос и нестихващият ентусиазъм за достъпност до светската словесност, и едновременно с това песимизмът и разочарованието от липсата на съдействие за по-широка публичност на идеята: Аз като истински сотрудник за образованието юношеско, писах още тогава да ми обявят продавците как са продават тия учебни пособия, публикувах няколко пъти в Вестника Болгария, но както са вижда, тая публикация са сойрати за тва и никой неразуме как да са адресува за тия вещи (Цариграски вестник, 1961, бр. 19, 6 май, с. 4). Няколко години по-рано в рубриката „Книжевност“ на „Цариградски вестник“ З. Княжески пише поредното обявление в остър просвещенски тон в духа на Паисиевата реторика: Да не ви е мъчно да кажа още една неопровергаема истина, тя е следующата: „чи ний Българите за кефа си похарчуваме хиляди грошове за едине, гости и такъм, за лъджи манастири, Света гора и Божи гроб харчим с хиледи и не ни са свиня. Но ако би детето ни поиска 5 гроша за книга, минува месяц дорде да му дадем, или съвсем му недаваме и тъх детето ни остава на вечно сляпо, а за други работи харчиме безчетни пари“ (Цариградски вестник, бр. 27, 1 юли 1861, с. 4 [Л. Минкова неправилно посочва бр. 403, 1 ноем. 1858, с. 4 при перифразирането в цитата]).

Друга важна заслуга на З. Княжески подобно дейността на българските меценати и спомоществователи през XIX в. са усилията му за изпращане на 13 български стипендианти в руските висши учебни заведения с професионална ориентация за учители, лекари и акушери. През 1850 заминава за Одеса заедно с Ал. Михайлова и Ан. Тошева, които получават материалната подкрепа на руския философ и публицист Юрий Самарин (1819–1876).

Изследователките Цвета Унджиева и Л. С. Селиванова показват ценни сведения относно пребиваването на Захари Княжески в Петербург и Москва, запознаването му с представители на руската интелигенция (професори, писатели, общественици, публицисти), търсенето му на материална подкрепа и запознаването на руската общественост с българския въпрос за църковна и политическа независимост. В публикацията на Цв. Унджиева „Документи по Българското възраждане в съветските архиви (1962, с. 163–174) са обнародвани тринайсет писма на българския автор до руския критик, поет и професор в Петербургския университет П. А. Плетнев (1792–1865), руския историк и писател Михаил П. Погодин (1800–1875), руския славяновед, архивист, историк и професор в Московския университет Нил А. Попов (1833–1892), известния руски писател, превеждан през Българското възраждане Александър Ф. Велтман (1800–1870), Пьотър А. Плетньов и Д. Киркович. 

От своя страна Л. В. Селиванова в Новая страница болгаро-русско-украинских связей (Неизвесные факты о жизни Е. П. Гребенки и З. Княжеского) (1963, с. 187–211) открива нови писма на Захари Княжески до Владимир Ф. Одоевски и съответно от руския писател, музиковед, издател до украинския баснописец Евген Гребинка (1812–1848) с препоръка за българския възрожденец. Също така чрез тази кореспонденция са показани и руско-българските отношения през XIX в. – връзките на З. Княжески с руските общественици, писатели и едни от най-видните представители на руското славянознание А. С. Хомяков (1804–1860) и Ю. Ф. Самарин (1819–1876), с руския филолог и етнограф Арист А. Куник (1814–1899), с П. С. Билярски и др. Нови допълващи сведения за дейността на Захари Княжески ни разкрива изследователката Лиляна Минкова посредством любопитните писма между българския книжовник и един от първите руски слависти Осип М. Бодянски (1808–1877), както и споменатите вече препоръчителни писма от Н. Н. Мурзакевич и И. И. Срезенски до О. Бодянски (Минкова 1974: 125–126). Захари Княжески успява да осъществи учудващо богат списък от контакти в Русия, който проличава от кореспонденцията му – М. Погодин, О. Бодянски, В. Ф. Одоевски, Шевирьов, Раич, Н. Протасов, М. В. Толстой, П. Вяземски, Ал. Велтман, М. Загоскин, А. С. Хомяков, Н. Попов, Срезенски, С. Малцев, Н. Сушков, братята К. С. и И. С. Аксакови, Ю. Ф. Самарин и др.

Като публицист сътрудничи на руски и български периодични издания – „Журнал Министерства народного просвещении“ (1846–1847), „Цариградски вестник“ (1859, 1861), в. „Македония“ (1869) и в. „Напредък“ (1877). В „Журнал Министерства“ през 1846 публикува два материала, свързани с българския фолклор – Обичай болгар при сватбе, рождений и крещений детей и погребений (т. 3) и Болгарские поверия (Т. 52). 

Заслужава внимание и книжовната и издателска дейност на Захари Княжески, като едно от най-известните му съчинения е Введение в истории болгарских славян (1847). Книгата безспорно се вписва във възрожденската историография като част от усилията за утвърждаване и развитие на националната идея. Введение в истории болгарских славян носи руско заглавие, публикувана е в московската университетска печатница с подкрепата на О. Бодянски, но самата история на Захари Княжески е на български език и в нейния фокус е разказът за „дунавските славяни“ от VI в. до началото на османското владичество. Авторът подобно и на други български истории от XIX в. се позовава опосредствано на някои антични и византийски историописци – Плиний, Птолемей, Марцелин, Йорналд и др. В първата част на книгата си проличава афинитетът на З. Княжески към фолклористиката – отделя специално внимание на древните обичаи и вярвания. Вторият раздел се насочва към Славяните в сегашната България и по-нататък на юг, в Елада, Пелопонеса, Малая Азия и прочее (1–30), третият обхваща Историята на старото Българско царство (30–44), а последният е за Второто българско царство (44–52). В съответствие на изработването на самоидентификационен национален модел във Введение в истории болгарских славян значително място заемат фрагментите за времето на княз Борис и покръстването, за създаването на славянската азбука и делото на св. св. Кирил и Методий („начнали да са стараят за това, като Славяните гречески да имат св. Писание преведено на своят си язык (около 855) и един от тях Методия кръстил Бориса“, с. 39), за Златния век и заслугите на цар Симеон. В историята си З. Княжески се опира на словашкия славяновед Павел Шафарик (1795–1861), за да защити древния етногенезис на българите и принадлежността им към Европа.

В творчеството си възрожденският книжовник засяга въпросите на българския книжовен език и правопис. Като изявен пурист З. Княжески се стреми да отстрани залегналите турцизми, като на множество места поставя в скоби турския еквивалент – средства (тертипи), жертва (курбан), часовник (сахат), пепеляна вода (бурун сую). Л. Минкова разяснява, че в книгата си Совети за непраздни жени (1853) З. Княжески полага усилия при превеждането и разясняването на медицинска (латинска и друга) терминология. Авторът прибягва към турска или руска дума или разяснява термина описателно – температура (топлота), бездождие (сухо време), погодата (времето, атмосферата), апоплексия (дамла) и др. За книгата на З. Княжески Средства за предварвание за заравянието на мнимоумрелите или примрелите человеци (1858) и преведения от Т. Шишков през гръцки разказ на Едгар По под заглавие „Магнезизм и душеборци“ (Цариградски вестник, бр. 275–277, 5–19 май 1856) Н. Аретов насочва вниманието на изследователите към една съвсем различна и малко проучвана линия във възрожденската словесност – за серията „преводни „старховити“ творби, литературни или научнопопулярни“ и за „забележимия по това време интерес към тайнственото и страховитото“ (Аретов 1989: 36).

З. Княжески остава напълно отдаден на книжовната, публицистичната и обществената дейност, както сам заявява: Оставам до смерта ся без уморяване за общонародното просвещаване ваш соотечественик (Цариградски вестник, бр. 437, 27.06.1859, с. 4).

 

Съчинения

  • Кореньа на пиянството и каква полза принося на ония, що пият много. Превод от протестантската брошура „The tree of intemperance and the tree of temperance“. Смирне, типографии А. Дамианова, 1842.
  • Обичай болгар при сватбе, рождений и крещений детей и погребений. – Журнал Министерства народного просвещения, Т. 3, 1846, 65–83.
  • Введение в истории болгарских славян. Москва, Университетской типографии, 1847.
  • Болгарския поверия. – Журнал Министерства народного просвещения, Т. 52, 204–213.
  • Зерцало или Огледало християнское, което содержава мисли спасителни и увещания душеполезни и весма нужни за всякаго християнина, който желае да познай своето християнско живеяни и евангелската истина / Превели от славянский на българский язик с допълнение Афонско-зографскаго монастиря монах Нафанаил и брат его Захарий Княжеский 1844 года. – Москва, в Университетской типографии, 1847.
  • Совети за непраздни жени и правила как да постъпват с новорождените младенци, взети от сочиненията на славнаго Тисота, Николая Фуркроа и Салмада, сообразни със системата на воспитанието детско, която е предложена от г. Бюфона в Естествената история / Преведе от французки на руски К. Г., а от руски на български З. К. Цариград, типография Ц. вестника, 1853.
  • Средства за предварвание за заравянието на мнимоумрелите или примрелите человеци / Напечатано повелением рускаго министра внутренних дел в 1846 лято, а преведено от того язика на болгарски от Захария Княжеский. Цареград, В печатницата Царигр. вестника, 1858.
  • Практическо руководство за шелководството / Собрано и составено от Захария Княжеский. – Цариград: печатница Ц-го вестника и содружия, 1859.
  • Няколко слова като предисловие за шелководство.... – Цариградски вестник (Цариград), № 414, ян. 1859.
  • Известие. Шелководството от много.... [Покана за набиране спомоществуватели за „Практическо ръководство по шелководство“ от Захарий Княжески]. – Цариградски вестник (Цариград), ІХ, № 426, април 1859, с. 112.
  • Обявление. Високите чувства… [За набиране на абонати за ръководството по шелководство. Съдържа и рецензия за книгата] – Цариградски вестник (Цариград), ІХ, № 437, 27 юни 1859.
  • Известие. Любезние соотечественици, от много места ми писаха… [Ценоразпис на глобусите, географските карти и учебниците, които Княжески доставя от Русия и продава в България] – Цариградски вестник (Цариград), № 19, 6 май 1861.
  • Любородни мои соотечественици. Всякой от Вас... [Съобщение за намаляване на продажните цени на книгите на Захарий Княжески: „Средства за предварвание за заравянето на мнимоумрелите или примрелите человеци“ и „Практическо ръководство по шелководство“. Съдържа сведения за проекта на нова книга върху пчелите, лозата, виното, овцете, кравите и други домашни животни] – Цариградски вестник (Цариград), ХІ, № 27, 1 юли 1861.
  • Завист и правда. [Оправдание на Захарий Княжески за извършеното от него в Стара Загора. Подписано: ускореният трудолюбец Х. Захария П. Княжески] – Цариградски вестник (Цариград), ХІІ, № 5, 27 ян. 1862.
  • Мнение за българското правописание. Господине редакторе, според… [За приноса на Найден Геров, Никола Михайловски, Йоаким Груев и Христо Г. Данов за установяване на общ български правопис] – Македония (Цариград), ІІІ, № 10, 1 февруари 1869.
  • Завещание. Во славу... [Съдържа биографични данни и сведения за книгите, донесени от Княжески от Русия. Дата: Русчук, 20 септември 1871] – Напредък (Цариград), ХІ, № 125, 1 април 1877.
  • Письма к М. П. Погодину из словенских земель (1835–1861). – Москва, 1879 – 1880.
  • Материали за историята на българското възраждане . – Сборник НУНК, 1892, № VIII, 423–424. Писмо до Неофит Рилски в Габрово. Дата: Търново, 6 март 1839.
  • О, ветре северний. Стих. – В: Българска възрожденска поезия. София, 1980, с. 167.

За него

  • Аретов, Н. Делото на Захарий Княжески. – Език и литература, 1989, бр. 4, 32–39.
  • Генчев, Ст. Захари Княжески и студията му за семейните обичаи на българите – Векове, 1976, бр. 6.
  • Жечев, Н. Из дейността на Захари Княжески през 1846 г. – Известия на Националния селскостопански музей, 1980, бр. 4, 179–183.
  • Жечев, Н. Захари Княжески. – Славяни, г. XVI, 1960, бр. 9.
  • Институт литературоведения им. Т. Г. Шевченко АН УССР. – Ф.99, а. е. 91.
  • Илиев, Ат. Спомени за Захарий Княжески – В: Спомени. София: печ. П. Глушков, 1926, с. 26, 43, 429.
  • Койчева, В. „Аз българинът Захари Княжески“. – Септември, 1977, бр. 10.
  • Койчева, В. 175 години от рождението на Захарий Княжески. – Септември, 1985, бр. 6.
  • Минкова Л. Възрожденският просветител Захари Княжески. – Литературна мисъл, 1974, бр. 3, 125–134.
  • Минкова, Лиляна. Захари Княжески – един от първите. София, Фама, 2012.
  • Некролог за смъртта на Захарий Княжески. – Напредък (Цариград), ХІ, № 126, 8 април 1877, с. 494.
  • Панайотов, Д. Захария Княжески. – Утро, 1892, бр. 2–3.
  • Парижков, П. Пропагандистът на руската книга. – В: Сб. Възрожденски книжари, 1980, 266–271.
  • Петков, Г. Мутевски, Тонко Иванов. – В: Енциклопедия на българската възрожденска литература. Ред. Ив. Радев. В. Търново, Абагар, 1997, 401–402.
  • Русески, Г. П. Захарий Княжески. – В: Сборецъ изъ живота на български поотлични мъже: Книга за учители и народа. Ст. Загора, Знание, 1887, 90–92.
  • Селиванова, Л. В. Новая страница болгаро-русско-украинских связей (Неизвесные факты о жизни Е. П. Гребенки и З. Княжеского). – Известия. Народна библиотека и библиотека на Софисйкия държавен университет., т. III (IX), 1963, 187–211.
  • Спомени за Захарий Княжески – В: Из архива на Найден Геров. Писма, доклади и материали за Възраждането на българския народ. Кн. 2. София, БАН, 1914, 70–74.
  • Стефанов, В. Захари Княжески. София, Мед. и физкултура, 1978.
  • Топалов, К. (съст.) Българска възрожденска поезия. София, 1980, 167.
  • Топузов, Ив. И Сарафов, Ив. Предосвобожденски дейци за земеделска просвета. 1953, 37–52.
  • Тошева, Ан. Спомени за Захарий Княжески и помощта, която ѝ оказва, за да учи в Русия. – В: Автобиография (Животопис) на Анастасия М. Тошева, учредителка на първата българска Девическа V-то класна Гимназия въ Ст. Загора. Ст. Загора: Друж. акц. печ. Светлина, 1911, 4–10.
  • Унджиева, Цв. Захари Княжески. – В: Документи по Българското възраждане в съветските архиви. Известия на Института за литература, 1962, кн. XII, 163–174.
  • Ханчев, С. Стогодишнината на Захарий Княжески. – Литературен глас, бр. 559, 1942.
  • Цончев, П. Към историята на медицината в България преди Освобождението. – Ескулап, г. I, 1933, бр. 1–2.
  • Шишманов, Ив. Студии из областта на Българското възраждане. – Сб. БАН, 1916, кн. VI, 140–148.
  • Шишманов Ив. Избрани съчинения, Т. 1, С.: БАН, 1965, 245–254.

 

Галерия със снимки

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP