Райко Жинзифов

Автор Николай Желев
Райко Жинзифов Райко Жинзифов

15.02.1839–15.02.1877

Български поет и публицист, радетел за славянско единство.

Статия

Райко (Ксенофонт) Йоанов е роден е във Велес в семейството на учител по гръцки, от когото получава първите си уроци. Впоследствие е помощник-учител на Димитър Миладинов, който му препоръчва да смени името си от гръцкото Ксенофонт на Райко. С помощта на Миладинов се записва в Херсонската гимназия в Одеса. Контактува и с Раковски, към когото има огромно уважение. Впоследствие се премества в Москва, където е приет в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Завършва го през 1984 г. Впоследствие е преподавател по гръцки език в редица московски гимназии. Член е на Славянския комитет и е сътрудник в Етнографския отдел при Императорското дружество на любителите на естествознанието, антропологията и етнографията. Автор е на редица публикации в български и руски издания, между които е и поемата „Кървава кошуля“ (1868/1869 г. във в. „Народност“), отпечатана по-късно като самостоятелно издание в Браила (1870). Умира в Москва на 38 години.

Преводач е на български на редица славянски исторически паметници като „Слово о полку Игореве“, оказалият се мистификация „Краледворски ръкопис“ и др. Сред публицистиката му се откроява посветената на празника 11 май статия под заглавие „По поводу тысячелетней годовщины св. Кирилла и Мефодия“ (День бр. 18 4.V.1863, стр. 17–18). В нея авторът акцентира на общославянския характер на делото на двамата братя, представяйки го като символ на единството на славяните. В името на този символ той призовава русите, българите и сърбите да отпразнуват заедно делото на светите братя. На тази тема са посветени още няколко публикации и речта на Жинзифов на Славянския конгрес в Москва (май, 1887).

Проблематичното му присъствие в литературното пространство се забелязва още докато е жив и публикува в Москва. Тогава Любен Каравелов изразява своята отрицателна оценка за неговото творчество, като стига дори и до иронизиране, наричайки Жинзифов „поет на Славянското дружество„. Един от недостатъците на неговото творчество за тогавашните възрожденци е Жинзифовият език. Роден във Велес, той пише на български на базата на локално македонско наречие. Подобен е случаят и с Григор Пърличев, чийто превод на поемата „Илиада“ е критикуван от Нешо Бончев и други възрожденци, напр. Христо Ботев. В историите на литературата Григор Пърличев и братя Миладинови често се оказват засенчващи Жинзифов, когато се оценява литературното наследство от Възраждането. Пример за това е отсъствието му от двутомника „Първи възрожденци“ на Михаил Арнаудов. „След Освобождението отношението към Жинзифов като книжовник е противоречиво“ (Леков: 1979: 5). Роля в пренебрегването на Жинзифов изиграва Пенчо Славейков „Оценката на Славейков независимо от своята декларативност дълго време действуваше със силата на „ембарго“ върху делото на един заслужил български патриот и книжовник“ (Леков: 1979: 38). В някаква степен забравата му е доказателство и за негативната оценка на Боян Пенев за поезията на Жинзифов, за когото той е „незначителен“ (Пенев:1977: 471), въпреки че отразява неговата голяма преводаческа и публицистична дейност.

Може би повече от всеки друг български възрожденец Жинзифов се отдава най-много на приобщаването на българите към славянството. Причина за нетипичния му мироглед (на фона на другите възрожденци) се дължи на жизнената му съдба. Роден във Велес, той до края на живота си живее в Москва, където се намира в руска среда и под руско влияние. „Живеещ далеч от родината и родните традиции, възрожденецът чувства опастността от загубване на националната си идентичност и несъзнателно (но и по лични мотиви, не само като резултат от външно въздействие) се предпазва поне от третата – „европаизма“, съзнателно търси изконното във фолклора и стародавните народни нрави (Аретов: 1995: 124). Интересът му към фолклорното наследство – както българско, така и славянско се дължи на познанството му с Димитър Миладинов. Нетипичният му мироглед се отразява и в неговото поетическо творчество, което поставя под съмнение една от основите на Българското възраждане (а и на периода на възраждането сред другите славяни) – науката и образованието. Изразеното съмнение не е само срещу европейската цивилизация, но и срещу науката, която се превръща не в средство за излизане от тежкото положение на поробените народи, а се явява негова причина. Типичен пример за развенчаването на науката е стихотворението „Безсоница“.

Най-известното произведение на автора – поемата „Кървава кошуля“ е типично за епохата произведение, вписващо се в модела „нещастна фамилия“ (по термина на Николай Аретов). Мотивът „нещастна фамилия“ проследява живота на едно българско семейство и сполетяващите ги трагедии, причинени им от турци. Мотивът е в основата на първите белетристични произведения като „Откъс от разказите на моята майка. Разходка до лозето“ на Васил Попович, „Войвода“ на Каравелов и „Нещастна фамилия“ на Васил Друмев. В „Кървава кошуля“ той е преработен в стихотворна форма. Боян Пенев го определя като „стихотворен разказ“. Основен недостатък, над който се спират всички критици е, че авторът често се отклонява от основната тема. Произведението започва с въвеждане на Крали Марко, но впоследствие той изпада от наратива, който се пренася към разказаното от една баба. Подобно на произведенията на В. Попович, Л. Каравелов и В. Друмев Жинзифов изрично твърди, че разказаната история е съвсем истинска и не е плод на въображение.

Въпреки негативната рецепция през епохата на Възраждането и след Освобождението постепенно към творчеството на Жинзифов се появява интерес и води до неговата реабилитация. След негативната оценка на П. Славейков Антон Страшимиров преосмисля оценката му и извежда силните страни на „Кървава кошуля„. По-късно за различни аспекти на неговото творчество са посветени редица анализи. Дочо Леков посвещава монография на възрожденския деец. Различността и нетипичността на творчеството и на мирогледа на Жинзифов му предопределят специфично място сред другите възрожденски дейци в една епоха, когато общославянската идея е водеща за част от тях. Това ни позволява да допълним нашите познания и представи за идейните движения през XIX в.

Съчинения

  • Избрани творения. София, 1939
  • Публицистика. 1, 2. София, 1964
  • Съчинения. София, 1969

За него

  • Аретов, Николай. Българското възраждане и Европа, , София: Кралица Маб, 1995
  • Жерев, Стоян. Езикът на Райко Жинзифов, София: изд. на БАН, 1979
  • История литератур западных и южных славян. Москва: изд. Индрик, 1997
  • Ихчиев, Любен. Райко Ксенофонт Жинзифов : Живот и лит. Дейност, Кюстендил : Пилев, 1913
  • Кирилова, Антоанета. Из взаимоотношенията на Райко Жинзифов с българи в Румъния и Южна Русия (60-те - 70-те години на XIX в.) – Исторически преглед : научно-популярно историческо списание, 2006, бр. 3-4
  • Конев, Илия: Психологизмът на Райко Жинзифов : 160 г. от рождението на поета – Български писател, 23 фев. 1999,
  • Леков, Дочо. Райко Жинзифов. Литературно-критически очерк, София: Български писател, 1979
  • Милтенова, А. Жинзифов, Райко. – Кирило-Методиевска енциклопения. 1. София: Изд. на БАН, 1985, 687–689
  • Никитов, Никола. Райко Жинзифов, София : Ново у-ще, 1938
  • Парашкевов, Петър. Митико-фолклорни пластове в поезията на Райко Жинзифов – Струма : списание за литература, изкуство и култура, 1993, бр. 2
  • Пенев, Боян. История на новата българска литература, София: Български писател, 1977, Т. 3
  • Смолянинова, М. Райко Жинзифов в Русия – Македонски преглед, списание за наука, литература и културен живот, 1999, бр. 1
  • Станева, Катя. Поетическият свят на Райко Жинзифов – Език и литература, списание за общодостъпно разглеждане на езика, литературата и народния бит, 1992, бр. 2
  • Чернокожев, Николай. Жинзифов между Ксенофон(т) и Райко – Литературата : издание за литературна история и теория на университетското Вазово общество, 1999, бр. 1

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP