Мария Димитрова Гургулова

Автор Радослава Илчева
Мария Димитрова Гургулова Мария Димитрова Гургулова

22.08. 1927 – 11.04. 2011

Български литературовед-русист, автор на интерпретации на руската литература и взаимоотношенията между руската и българската литература.

Статия

М. Гургулова е родена на 22.08. 1927 г. в г. Пловдив. Завършва Руска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1950 г. През 1958 г. постъпва в аспирантура (докторантура) в Московския държавен университет „М.В. Ломоносов“. През 1965 г. защитава дисертация на тема „Творчеството на В.М. Гаршин. Малкоизучени страни от творческия облик на писателя“. През 1974 г. се хабилитира като доцент по руска литература в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. От 1985 е професор по руска литература.
Въпреки че М. Гургулова през годините е преподавала руски език в Минно-геоложкия институт в София (днес Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски), била е главен редактор в издателство „Наука и изкуство“, директор на къща музей „П.К. Яворов“, нейната професионална реализация на първо място е свързана с ПУ „Паисий Хилендарски“. Тя има големи заслуги за създаването (през 1973 г.) и утвърждаването на специалността Руска филология в този авторитетен учебен и научен център – като дългогодишен преподавател по история на руската класическа литература на XIX в. и като ръководител на Катедрата по руски език и литература (1974-1983). Била е заместник-декан на Филологическия факултет (1976-1977) и заместник-ректор (1977-1979) на ПУ. От 1987 до пенсионирането си през 1992 г. работи в Института за литература – БАН. През периода 1990-1992 г. е ръководител на секция „Руска литература“. Била е хоноруван преподавател по руска литература на XIX в. в СУ „Св. Климент Охридски“ (1960-2007) и в Смолянския филиал на Пловдивския университет (1999-2001).

Научните интереси и приноси на М. Гургулова са в областта на руската литература на XIX в. и на българо-руските литературни отношения. Тя представи пред научната аудитория у нас и в чужбина творчеството на недостатъчно изследвания до средата на ХХ в. дори в съветското литературознание В.М. Гаршин, който, като участник в Руско-турската война от 1877-1878 г., е пряко свързан с новата българска история. И до днес нито едно изследване на творчество на този писател не минава без позоваване на монографията на проф. Гургулова „Творчеството на В.М. Гаршин“.

М. Гургулова е признат в литературоведските кръгове познавач и изследовател на литературното наследство на М. Ю. Лермонтов. Тя отделя специално внимание на въздействието на руския поет върху българската литература през различните етапи от развитието й, както и на творческите контакти на Д. Чинтулов, Хр. Ботев, П.Р. Славейков, Ив. Вазов, П. Славейков, П. Яворов и К. Христов с поезията му.

Единствена от българските литературоведи М. Гургулова участва със свои статии в престижната Лермонтова енциклопедия (1981). Тя е един от общо седемте чуждестранни автори в това издание.

За заслуги в областта на науката и просветата в средата на 80-те години на ХХ в. М. Гургулова е наградена с орден „Кирил и Методий“.

Съчинения

Книги

  • Творчеството на В.М. Гаршин. С., 1966. 220 с.
  • Лермонтов и българската литература. С., 1987. 224 с.

Студии и статии (избрана библиография)

  • Всеволод Михайлович Гаршин в България. – Литературна мисъл, 1965, № 4, с. 136 – 145.
  • Гаршин и Лермонтов (психологическая параллель). – В: Проблемы теории и истории литературы. Сборник статей, посвященный памяти профессора А.Н. Соколова. М., 1971, 270–280.
  • Восприятие творчества Лермонтова в Болгарии. – В: Русско-болгарские фольклорные и литературные связи. В двух томах. Т. 1. Л., 1976, 321–352.
  • К проблеме типологии художественного мышления Ф.М. Достоевского и В.М. Гаршина – Болгарская русистика, 1981, № 3. 16–26.
  • Гаршин В.М. (с. 100); Болгария (388-389); Яворов П. (642) – В: Лермонтовская энциклопедия. М., 1981.
  • Творческата индивидуалност на писателя и проблемите на сравнителното литературознание. – Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски“. Т. 29. Руска филология. 1988, № 2, 11–20.
  • Яворов и Русия. – Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски“. Т. 29. Руска филология. 1988, № 2, 21–50.
  • Тема „воскресения“ в рассказе В.М. Гаршина „Ночь“ и повести Л.Н. Толстого „Смерть Ивана Ильича“. – Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски“. Т. 29. Руска филология. 1988, № 2, 51–64.
  • О творческом контакте П. Р. Славейкова с поэзией Лермонтова. – Вопросы русской литературы (Львов), I, 1990, 131–139
  • К проблеме поэтики Гоголя и Гаршина. – В: Четене на литературната критика. Сборник в чест на 60-тата годишнина на проф. Петко Троев. С., 2002, 64–69.
  • Психологическая проза Лермонтова и Гаршина. – В: 60 години Руска филология в Софийския университет. Сборник научни статии./ Русская филология в Софийском университете. К 60-летию специальности. С., 2006, 229–236.

За нея (избрано)

  • Гургулова, Мария Димитрова. – В: 60 години Институт за литература. Юбилеен сборник 1948–2008. С., 2008, 348–349.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP