Евдокия Георгиева Метева

Автор Радослава Илчева
Евдокия Георгиева Метева Евдокия Георгиева Метева

06.05. 1920 – 26.01. 2018

Български литературовед-русист и фолклорист, разработва проблеми, свързани с руско-българските литературни връзки и с художественото наследство на редица руски класици от XVIII и XIX век.

Статия

Родена е на 06.05. 1920 г. в София. През 1939 г. завършва Руската гимназия за нови езици, основана от В. П. Кузмина. Същата година постъпва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дипломира се през 1943 г. с първа специалност Романска (френска) филология и втора специалност Руски език. През 1953 г. завършва и специалността Руска филология. През 1964 г. защитава докторска дисертация на тема Некрасов в България. През 1968 г. се хабилитира като доцент по руска литература в Софийския университет с научния труд Руска и българска гражданска поезия – типология и взаимоотношения.

От 1950 г. преподавателската дейност на Е. Метева е свързана със Софийския университет – първоначално като преподавател по руски език. От 1953 г. е последователно асистент и доцент в Катедрата по руска литература. До пенсионирането си през 1980 г. води курсове по руски фолклор, стара руска литература и руска литература на XVIII век, руска класическа литература. Тя има особени заслуги за формирането на „Руски фолклор“ и „Стара руска литература“ като учебни дисциплини и за професионалното израстване на няколко поколения български русисти, реализирали се в различни сфери на образованието и науката у нас.

През периода 1972–1980 г. Е. Метева преподава руска литература и руски фолклор и в новооткрития тогава Шуменския педагогически институт (днес Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“). Тя е сред онези български учени, които изграждат научния и кадровия потенциал на авторитетното днес висше училище.

След оттеглянето си от активна преподавателска дейност Е. Метева продължава да бъде водеща фигура в академичната ни русистика – като изследовател на възлови литературоведски проблеми, автор на многобройни предговори към издания на произведения на руската класика, рецензент на дисертационни и хабилитационни трудове, съставител и редактор на научни сборници.

Научните интереси и приноси на Е. Метева са в различни сфери на българската литературоведска русистика. Тя е автор на единствения български учебник по руски фолклор, където, наред със спецификата на устното народно творчество на руския народ, са представени и паралели с българския фолклор. Учебникът и днес активно се използва при преподаването на тази учебна дисциплина в българските университети.

Е. Метева интерпретира важни проблеми, свързани с наследството и творческата лаборатория на редица руски класици от XVIII и XIX век. Много нейни студии и статии в тази насока продължават да са актуални с изследователската методика и изводите си.

Друга област на проучвателската дейност на Е. Метева е рецепцията на руската литература – общи тенденции, конкретни автори и произведения, проблеми на стихотворния превод. Заедно с И. Владова и Л. Любенов тя има голяма заслуга за появата на представителния за българската компаративистика том 2 Руска литература от поредицата Преводна рецепция на европейските литератури в България – като вдъхновител, съставител и автор. Освен на уводната статия (Руската литература в българското ѝ битие) към тома, Е. Метева е автор на 13 (от общо 52) статии, анализиращи както рецепцията на паметника от XII в. Слово за похода на Игор, така и рецепцията на отделни руски автори от XVIII – XX в.: от Н. М. Карамзин до А. А. Вознесенски.

Е. Метева е отличена е с множество награди за научната и преподавателската си дейност: Златна значка (1985) и две съюзни награди (1993, 2000) на Съюза на преводачите в България, орден „Кирил и Методий“ І-ва степен (1985), почетна грамота на Министерството на образованието на Руската федерация по случай 50-годишнината на Катедрата по руски език в Софийския университет, медал „А.С. Пушкин“ на Президиума на Международната асоциация на преподавателите по руски език и литература по случай нейната 75-годишнина и  50-годишната ѝ дейност като специалист по руски език и литература, Почетен знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента и др.

Съчинения

Книги

  • Русский фольклор. София, I издание, Изд. „Наука и изкуство”, 1982, 260; II допълнено издание, УИ „Св. Кл. Охридски”, 1991, 298.

Студии и статии (избрана библиография)

  • Фонвизин у нас. – Годишник на Софийския университет. Филологически факултет. Т. LIII, кн. 2, 1956–1957, 375–424.
  • Людмил Стоянов като преводач на древноруската национална поема „Слово о полку Игореве“. – В: Людмил Стоянов. Изследвания и статии за творчеството му. С., БАН, 1961, 291–316.
  • Иван Вазов и някои граждански традиции на руската литература. Иван Вазов и Некрасов. – Известия на Института за литература. Кн. XIII. С., 1962, 5–34.
  • Към въпроса за изграждане на художествения образ у Лев Толстой: Наташа Ростова – жизнен материал и литературен тип. – Годишник на Софийския университет. Филологически факултет. Кн. 1, Т. 59. 1965, 1–85.
  • Работа Толстого над образом Наташи Ростовой. – В: Л. Н. Толстой. Статьи и материалы. Ученые записки Горьковского государственного университета. Горький, 1966, 142–149.
  • Некрасов и българската литература. – Годишник на Софийския университет. Филологически факултет. Т. 51. 1967, 1–151.
  • Превод на литературни произведения с фоклорен стил от руски на български. – В: Изкуството на превода. С., 1969, 163–180.
  • Гуманизм русской классической литературы и проблема героя. – В: Научные доклады и сообщения. Сборник МАПРЯЛ. С., 1973, 12–29.
  • Пушкинское понимание поэта в литературной борьбе Болгарии. – В: А.С. Пушкин. Статьи и материалы. Ученые записки Горьковского государственного университета. Вып. 115. Горький, 1975, 72–83.
  • Типология болгарской и русской гражданской поэзии конца XIX-ого – первой четверти XX-ого века. – В: Русская и болгарская литература ХХ века. Типология и связи. М., 1982, 45–63.
  • Някои наблюдения върху преводите на руската стихотворна класика в България. – Литературна мисъл, 1983, кн. 9. 91–112.
  • Художествената функция на епитета при превод на поезия. – В: Езикови проблеми на превода. С., 1985. 161–175.
  • Естетическата функция на думата в римна позиция. – В: Езикови проблеми на превода. С., 1987. 164–175.
  • Драматичното творчество на Добри Войников и руската литература. – В: Добри Войников. Юбилейна сесия по повод 150-годишнината от рождението на Добри Войников. Пловдив, 1990. 73–94.
  • Ритмично-интонационното своеобразие на оригинала при превод на поезия. – Болгарская русистика, 1992, кн. 4. 16–24.
  • Пушкин и българската възрожденска интелигенция. – В: А. С. Пушкин и българската култура. С., 1999, 55–81.
  • Художествено време и пространство в малкия епичен жанр у Достоевски. – Studia Slavica.Сборник, посветен на 90-годишнината от рождението на проф. д-р Симеон Русакиев. Шумен, 2000. 11–17.
  • Руската литература в българското й преводно битие (с. 5–24); Очерци върху преводната рецепция на :“Слово за похода на Игор“ (с. 24–29), Н. М. Карамзин (с. 29–33), И. А. Крилов (с. 35–42), М. Ю. Лермонтов (с. 67–81), Ф. Н. Тютчев (с. 112–117), Н. А. Некрасов (с. 124–135), Ф. М. Достоевски (с. 147–161), С. Я. Надсон (с. 161–166), А. П. Чехов (с. 195–208), А. А. Ахматова (с. 263–269), М. И. Цветаева (285–290), С. Я. Маршак (343–349), А. А. Вознесенски (395–399). – В: Преводна рецепция на европейските литератури в България. Т. 2 Руска литература. С., Академично издатество „Проф. Марин Дринов“, 2001.
  • Поетика на пейзажа в лириката на Пушкин. – В: Четене на литературната критика. Сборник в чест на 60-тата годишнина на проф. Петко Троев. С., 2002. 24–30.
  • Чехов и българската култура – В: Диалози с Чехов. 100 години по-късно. Изд. „Факел“, С., 2004, 212–217.
  • Русские духовные стихи в их жанровой специфике – Болгарская русистика, 2005, 35–41.
  • Романтическая экспрессия и символика природы в поэзии Лермонтова. – В: 60 години руска филология в Софийския унивеситет. Сборник научни статии. С., 2006, 293–303.
  • Фолклорният интертекст в поемата на Лермонтов „Песен за цар Иван Грозни“ и българския му превод. – В: Реката на времето. Сборник статии в памет на проф. Людмила Боева (1931–2001). Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2007, 281–288.

За нея

  • Фортунатов, Н. Законы художественной типизации. – Вопросы литературы, 1965, № 12, 244–245. (Рецензия за: Метева, Е. Към въпроса за изграждането на художествения образ у Л. Н. Толстой: Наташа Ростова – жизнен материал и литературен тип. – Годишник на СУ, Филологически факултет. Кн. 1, Т. 59, 1965 (за 1965), 1–85).
  • Мончева, Л. Навременна и необходима книга. Евдокия Метева, Русский фольклор, София, “Наука и изкуство”, 1982, 260 с. – Език и литература, 1983, № 5, 102–104.
  • Боева Л. Юбилей Евдокии Метевой. – Болгарская русистика, 1995, № 1, 70–72.
  • Чекова И. Поглед към историята на преподаването на руски фолклор и етнология в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. – Болгарская русистика, № 1–2, 2010, 170–185.
  • Вачева А., Чекова И. In memoriam. Доц. д-р Евдокия Метева (6.05. 1920 – 26.01. 2018). – Болгарская русистика, 2018, № 1, 102–105.
  • Чекова И., Вачева А. In memoriam. Доц. д-р Евдокия Метева – като преподавателка, изследователка и наша учителка. – Чуждоезиково обучение. Foreign Language Teaching. Volume 45, Number 4, 2018, 374–378.

 

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP