Владимир Алексеевич Мошин

Автор Радослава Станкова
Владимир Алексеевич Мошин Владимир Алексеевич Мошин

1894 –1987

Изворовед, историк, археограф, протойерей. В кръга на неговите интереси са славистиката, византинистиката, славянската и гръцката палеография. Един от най-ярките представители на руската емиграция в Югославия. Директор на Архива на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб. Основател и завеждащ на Археографското отделение на Народната библиотека в Белград. Основател на Университета в Скопие.

Статия

Владимир Мошин е роден на 9 октомври 1894 г. в Санкт-Петербург. Син е на писателя Алексей Мошин. Учил е в Историко-филологическия факултет на Санкт-Петербургския университет, когато постъпва през 1914 г. като доброволец на фронта по време на Първата световна война. През 1917–1918 г. продължава образованието си в Тбилиския университет и в Археологическия институт на Киевския университет (до 1920 г.). След евакуация от Крим емигрира в Кралство Югославия и първоначално работи като учител в град Копривница.

Дипломира се през 1922 г. в Белград, а през 1928 г. защитава докторска дисертация в Загребския университет с теза „Норманската колонизация в Източна Европа“. През периода от 1930–1932 г. преподава византология във Философския факултет на Университета в Скопие, а от 1932 до 1942 г. – в Белградския университет. До 1939 г. е член на колектива за издаване на гръцки извори за история към Сръбската кралска академия. В качеството си на такъв, заедно с Александър Соловьов и Георги Острогорски, извършва проучвания в Светогорските манастири. Преподава история в руската гимназия в Белград. През 1942 г. е ръкоположен за свещеник и служи в руската църква „Света Троица“ в Белград. След идването на съветските войски в Белград е арестуван, но скоро е освободен, след като приема съветско гражданство.

През 1947 г. се премества заедно с жена си, в Загреб, където се занимава с каталогизация и изучаване на славянските средновековни ръкописи. Организира и практически курсове по архивистика и палеография. Създава служба за консервация и реставрация в Архива на Хърватската академия на науките и изкуствата. Докато той е директор на Архива всички ръкописи в него са реставрирани и каталогизирани. По това време е причислен към клира на Загребската епархия на Сръбската православна църква и започва служение в църквата „Преображение Господне“. През 1952 г. получава протойерески чин от загребския митрополит.

През 1959 г. се оттегля от църквата заради научната си дейност. Връща се в Белград и шест години работи в Ръкописния отдел на Народната библиотека. Член е на Археографската комисия към министерството на културата на СР Сърбия (1959–1961 г.), а след това е ръководител на основаното от него Археографско отделение на Народната библиотека в Белград. Основната му задача е да организира систематичното описание на славянските ръкописи в Сърбия и останалите републики на СФРЮ. От 1964 до 1966 г. е редовен хоноруван професор в библиотекарската група на Филологическия факултет и води курсове по славянска палеография, история на илюстрациите, подвързии и водни знаци във Философския факултет в Белград.

През 1967 г. по политически причини е преместен в Скопие, където създава център за археографски изследвания, чете курс по палеография и подготвя описи на ръкописите на територията на Македония. От 1967 г. ръководи работата по издаването на четири тома Споменици за средновековната и поновата историја на Македонија. От 1971 до 1974 г. е редовен професор във Филологическия факултет на Университета в Скопие в катедрата по История на южните славяни. Избран е за академик на Македонската академия на науките. Починал е на 3 февруари 1987 г. в Скопие.

Научната дейност на Владимир Мошин е свързана с руската история, руско-южнославянските отношения и с византийско-славянските политически и културни връзки през Средновековието. Автор е на над 260 изследвания и няколко книги, посветени на научното описание на средновековните ръкописни книги. В статиите си той се занимава с научно описание на отделни колекции от средновековни кирилски ръкописи, с художественото оформление на книгите, с водните знаци на хартията. Професор Мошин оставя трайна следа в развитието на южнославянската палеография и археография.

Основните му интереси са в областта на славистиката и византинистиката. Изучава гръцките извори за сръбската средновековна история, в резултат на което издава, заедно с Александър Соловьов, през 1936 г. Грчке повеље српских владара, а през 1940 г. Акти братског сабора из Хиландара. Работи в областта на сръбската и византийската дипломатика, където решава проблеми свързани главно с датировката на определени грамоти. Резултат от работата му в светогорските манастири са две книги от 1940 г., свързани със сръбския манастир Хилендар Хиландарац Калиник, српски дипломата 14. века и Хиландарски игумани средњег века, в съавторство с Миодраг Пуркович. Занимава се и с историята на идването на руски монаси на Атон, с основаването и развитието на руския манастир Пантелеймон.

Организира описанието на средновековни славянски ръкописи в Белград, Загреб и Скопие, в резултат от което издава опис на ръкописите в Югославската академия на науките и изкуствата Ćirilski rukopisi Jugoslovenske akademije I – II (1952, 1955), където в увода дава подробни методологически указания за детайлно археографско описание на всеки ръкопис, които включват палеографски анализ, езикова редакция, описание на съдържанието, орнаментиката и подвързията на книга, и особено на водните знаци (като надежден белег за датировка на ръкописа).

Описва ръкописи и от органични манастирски сбирки – Морача, Грачаница, Печката патриаршия, Николяц, "Света Троица" в Плевля, Цетине, Кърк и др.; Копитаревата сбирка в Любляна и др. Събира материал за изготвяне на опис на сръбските ръкописи в манастира Савина и на ръкописната сбирка на Публичната библиотека в Ленинград. Едновременно с това издава значими средновековни писмени паметници като Душановия законик и Дуклянската летопис.

Основните научни приноси на Владимир Мошин са в издирване и издание на исторически извори, тяхната систематизация и проучване, което го прави и основоположник на съвременния археографски и палеографски анализ на южнославянските кирилски ръкописи.

През 2008 г. е издадена неговата автобиография – В. А. Мошин, Под теретом: аутобиографија (превод и коментари Несиба Палибрк-Сукић, Београд: Народна библиотека Србије; Панчево: Градска библиотека, 2008). Тя е намерена в архива на Сергей Троицки, с когото са били близки приятели. Днес се намира в частна колекционерска сбирка от стари документи и книги на Любомир Бошков, а фотокопие от ръкописа се пази в Градската библиотека в Панчево (в Панчево е била най-голямата колония от руски емигранти в Кралството на сърби, хървати и словенци). Книгата съдържа и пълна библиография на неговите трудове.

Библиография на неговите трудове е публикувана и в списанието Slovo 18–19 (1969) 146–154, в Зборник Владимира Мошина (1977) 7–16, в Археографски прилози 5 (1983) 75–77 и Н. Палибрк-Сукић, Библиографија радова Владимира Алексејевича Мошина, Сусрети библиографа у спомен на др Георгија Михаиловића 2008, Инђија 2010, 223–238.

Съчинения

  • Hipoteza Lamanskoga o hazarskoj misiji sv. Ćirila / V. Mošin – Jужнословенски филолог, VІ (Београд: Државна штампарија краљевине Срба, Хрвата и Словенаца, 1926–1927) 133–152.
  • Грчке повеље српских владара, издање текстова, превод и коментар од д-ра Александра Соловјева и д-ра Владимира Мошина, Београд: Српска краљевска академија, 1936. Fontes lingua Graeca conscripti, 1, Grčke povelje srpskih vladara, A. Solovjev, V. Mošin, Beograd, 1936.
  • Русские на Афоне и русско-византийские отношения в ХІ–ХІІ вв/ В. Мошин – Byzantinoslavica, IX (Praha, 1947) 54–85; Byzantinoslavica, XI (Praha, 1950).
  • Supplementa ad Acta Chilandari. A. Sovre, Ljubljana 1948, 1–90.
  • Vlastareva sintagma i Dušanov zakonik u Studeničkom “Otečniku”: povodom šestogodišnjice Dušanova zakonika. – Studenički palimpsest, Zagreb: Jugoslavenska akademija znanosti i umjetnosti, 1949.
  • Ljetopis popa Dukljanina: latinski tekst sa hrvatskim prijevodom i “Hrvatska kronika”, priredio, napisao uvod i komentar Dr. Vladimir Mošin; Hrvatski prijevod latinske redakcije: Stjepan Mencinger i Vjekoslav Stefanić, Zagreb: Matica Hrvatska, 1950.
  • Ljetopis popa Dukljanina: hrvatski prijevod latinske redakcije, Stjepan Mencinger i Vjekoslav Štefanić, priredio, napisao uvod i komentar Vladimir Mošin, Zagreb: Matica Hrvatska, 1950. Paštrovski spisak Dušanova zakonodavstva prema zagrebačkom rukopisu: Svetogorski protat/ Vladimir Mošin – Starine, 43 (Zagreb, 1951) 7–27.
  • Македонско Евангелие на поп Јована, приредил Владимир Мошин, Скопје: Институт за македонски јазик, 1954.
  • Filigranologija kao pomoćna histrorijska nauka. – Zbornik Historijskog instituta Jugoslavenske akademije, I (Zagreb, 1954) 25–93.
  • Ćirilski rukopisi Jugoslavenske akademije. I dio, Opis rukopisa, II dio, Reprodukcije. Zagreb, 1955.
  • Filigranes des XIIIe et XIVe ss/ par V. Mošin et M. Traljić, [Zagreb]: Académie Yougoslave des sciences et des beaux-arts, Institut d'histoire, 1957.
    Slavenska redakcija prologa Konstantina Mokisijskog u svjetlosti vizantijsko-slavenskih odnosa XII–XIII vijeka/ Vladimir Mošin – Zbornik Historijskog instituta Jugoslavenske akademije, II (Zagreb, 1959) 17–68.
  • O periodizaciji rusko-južnoslovenskih književnih veza. – Slovo, 12 (Zagreb, 1962) 13–130.
  • Водени знак „Круна за звездом и полумесецом“. В. Мошин и М. Гроздановић-Пајић. – Библиотекар, Београд: 1963, 11–22.
  • Metodološke bilješke o tipovima pisma u ćirilici. – Slovo, 15–16 (Zagreb, 1965) 150–182.
  • Палеографски албум на јужнословенското кирилско писмо. Скопје 1966.
  • Albums des filigranes, 1, Agneau pascal par Vladimir Mošin et Mira Grozdanović-Pajić, Beograd: Prosveta 1967.
  • Ћирилски рукописи у Повијесном музеју Хрватске, Копитарева збирка словенских рукописа и Цојсов ћирилски одломак у Љубљани. Опис јужнословенских ћирилских рукописа. т. 1. Уредник Димитрије Богдановић. Народна библиотека СР Србије. Београд: Српска књижевна задруга, 1971.
  • Ћирилски рукописи у повијесном музеју Хрватске, 2, Палеографски албум. Народна Библиотека СР Србије, Београд: Српска књижевна задруга, 1971.
  • Kopitarjeva zbirka slаvеnskih rokopisov in Zoisov cirilski fragment iz Narodne in univerzitetske knjižnice v Ljubljani = La collection des manuscrits slaves de Kopitar et le fragment cyrillique de Zois de la Bibliothèque nationale et universitaire de Ljubljana. Ljubljana: Slovenska akademija znanosti in umetnosti, 1971.
  • Словенските ракописи во Македонија, подготовил В. Мошин во соработка Л. Славева, С. Кроневска и Ј. Јакимова. кн. I–II. Скопје: Архив на Македонија, 1971.
  • XVII век како преломна епоха во историjата на литературното творештво во словенскиот свет. Реферати на македонските слависти за VII меѓународни славистички конгрес во Варшава. Скопjе: Институт за македонски jазик , 1973, 95–102.
  • Ancor Watermarks. Monumenta Chartae papyraceae historian illustrantia XIII. General Editor J. Simmons, Amsterdam: Paper publications society, 1973.
  • Grčke povelje srpskih vladara = Diplomata Graeca regum et imperatorum Serviae, A. Solovjev and V. A. Mošin, eds., London: Variorum Reprints, 1974.
  • Споменици за средновековната и поновата историја на Македонија, 1, Грамоти, записки и друга документарна граѓа за манастирите и црквите скопската област = Monuments relatifs à l'histoire médiévale et moderne de la Macédoine, уредник Владимир Мошин, Скопје [Финансирано од Заедницата за научни дејности и Архивот на Македонија], 1975.
  • Споменици за средновековната и поновата историја на Македонија. Том II. Македонија во рамките на меѓународните односи на Балканот во втората половина на XIII и првата половина на XIV век. Грамоти, меѓународни договори, извештаи на дипломати, мемоари и други сведоштвана на современиците. Уредник В. Мошин. Скопје, 1977 (предговор, 9–34).
  • Споменици за средновековната и поновата историја на Македонија. Том III. Грамоти, записи и друга документарна граѓа за манастирите и црквите во Полошката област и соседните краеви. Подготвиле Лидија Славева и Петар Миљковиќ-Пепек. Уредник Владимир Мошин. Скопје, 1980 (предговор 9–11).
  • Споменици за средновековната и поновата историја на Македонија. Том IV. Грамоти, записи и друга документарна граѓа за манастирите и црквите во Прилепската област. Подготовиле Владимир Мошин и Лидија Славева. Скопје, 1981 (предговор 7–18).
  • Споменици на средновековната и поновата историја на Македонија. Том 5, Македонија-стратегиска, економска и културна положба ; Михаил Псел како извор за историјата на македонскиот народ; „Летописот”на попот Дукљанин како извор на македонската средновековна историја и ишчезнатите месни имиња како извор за историјата на Македонија. Подготвиле: Михаило Апостолски, Љубинка Басотова, Олга Иванова, Елена Колева; уредници: Владимир Мошин, Лидија Славева, Прилеп: Институт за истражување на старословенската култура, 1988.
  • Хиландарски игумани средњега века/ Владимир А. Мошин, Миодраг Пурковић, приредила и допунила Мирjана Живоjиновић, Београд: Свети Синод Српске Православне Цркве, 1999.
  • Словенска палеографија. Приредил и превел од српски Сотир Голабовски, Скопје: Менора 2000.
  • Изабрани дела. Кн. 1–5. Приредил Ѓорѓи Поп-Атанасов, Скопје: Менора, 2002–2007.
  • Зборник средњовековних ћириличких повеља и писама Србије, Босне и Дубровника, књ. 1, 1186–1321. Приредили Владимир Мошин, Сима Ћирковић, Душан Синдик; редиговао Душан Синдик, Београд: Историјски институт, 2011.

За него

  • Štefanić, V. Vladimir Mošin. O 75 godini života. – Slovo, 18–19 (Zagreb, 1969) 146–154.
  • Русские писатели эмиграции: Биографические сведения и библиография их книг по богословию, религиозной философии, церковной истории и православной культуре: 1921–1972, Составитель Н. М. Зернов. Boston: G. K. Hall & Co., 1973.
  • Зборник Владимира Мошина, прир. Д. Богдановић, Б. Јовановић-Стипчевић, Ђ. Трифуновић, Београд: Савез библиотечких радника, Србије, 1977.
  • Nazor, A. In memoriam. Vladimir Mošin (9.X.1894 – 3.II.1987). – Slovo, 38 (Zagreb, 1988) 109–115.
  • Васиљев, Љ. Сећање на професора Владимира Мошина. – Археографски прилози, 10–11 (1988–1989) 283–286.
  • Живојиновић, М. Владимир Алексејевич Мошин – историчар Свете Горе. – В: Руска емиграција у српској култури XX века, Т. 1, Београд, 1994, 154–162.
  • Младеновић, А. Тридесет година постојања Археографског одељења Народне библиотеке Србије. – Археографски прилози, 13 (1991) 351–363.
  • Живоинович, М. Владимир Алексеевич Мошин как историк Афона. – В: Русская эмиграция в Югославии, Москва, 1996, 174–182.
  • Булатова, Р. В. Основатель югославской палеографической науки – В. А. Мошин. – В: Русская эмиграция в Югославии, Москва, 1996, 183–199.
  • Мошин, Владимир. – В: Eнциклопедија српске историографије, Београд, 1997, 523–524.
  • Стипчевић, Б. Поводом десет година од смрти Владимира Алексејевича Мошина. – Археографски прилози, 19 (1997) 291–295.
  • Русь и Южные славяне. Сборник статей к 100-летию со дня рождения В.А. Мошина (1894–1987), составитель и ответственный редактор В. М. Загребин, Санкт-Петрбург, 1998.
  • Косик, В. И. Воспоминания академика, протоиерея Владимира Мошина. – В: Русская церковь в Югославии (20-40-е гг. XX века). Москва, 2000.
  • Бондарева Е. А. Владимир Алексеевич Мошин (1894—1987). – В: История и историки: Историографический вестник. Москва: Наука, 2003, 293–310.
  • Поп-Атанасов, Ѓ. Владимир Алексеевич Мошин: животен пат и научно дело. Скопје, 2009.
  • Богдановић, Д. Археографско одељење Народне библиотеке СР Србије (новембар 1968). – Археографски прилози, 34 (2012) 157–189.
  • Пузовић, Л. Владимир Алесејевич Мошин (1894–1987). – Археографски прилози, 35, 2013, 211–223.

Галерия със снимки

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP