Rumyana Pavlova

Written by Радослава Станкова
Rumyana Pavlova Rumyana Pavlova

1933–2011

Български русист, медиевист, езиковед и общественик, посветил живота си на българо-руските езикови и културни контакти.

Статия

Румяна Павлова е родена на 8 май 1933 г. в с. Горно Спанчево, Благоевградско.

Завършва средно образование в Ловеч (1951) и след това българска и руска филология в Софийския университет (1956). Била е гимназиална учителка в София (1957–1962). През 1963 г. е назначена за преподавател в Първа катедра по руски език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и по-късно започва задочна аспирантура (1966–1970) в Института по славянознание и балканистика към АН на СССР в Москва, с научен ръководител Е. В. Чешко и научен консултант С. Б. Бернштейн. През 1971 г. защитава кандидатска дисертация на тема „Сопоставительное исследование конструкций с предлогами причинного значения в болгарском и русском современных литературных языках“. Аспирантурата ѝ в Москва създава у нея интерес към сравнителното славянско езикознание. Специализирала е в Москва, Ленинград, Киев, Берлин и Белград. От 1975 г. е избрана за доцент, а от 1981 г. е професор в Софийския университет, където чете курсове по историческа граматика на руския език, руска диалектология и спецкурсове по българо-руските езикови и културни взаимоотношения.

В периода от 1976 до 1979 г. е заместник декан на Факултета по славянски филологии на СУ. Ръководител е на секция „Руски език“ в Научно-изследователския институт за руски език и литература (1977–1981) и на Езиково-текстологичната лаборатория за проучване на старобългарски текстове (1981–1991) към СУ. Член е на различни научни съвети и множество редакционни колегии, между които Годишник на СУ, списанията Език и литература, Съпоставително езикознание и др.

През 1990 г. защитава дисертация на тема „Петър Черноризец“ за научната степен доктор на филологическите науки, а след това е преподавател и в Нов български университет, където е директор на програма „Славистика“.

Дълги години проф. Павлова се занимава с творчеството и личността на старобългарския писател Петър Черноризец и прави първото комплексно изследване на книжовното дело и личността му. Издава за пръв път творбите му в пълен обем, с превод и коментар на съвременен български език. За книгата си „Петър Черноризец. Старобългарски писател от Х в.“ (изд. 1994 г.), получава голямата награда на БАН „Свети Кирил и Методий“ за 1996 г.

Носител е и на орден „Св. Кирил и Методий“ І ст. (1983) и на почетен знак със синя лента на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (2003). Като гост-преподавател на Хумболтовия университет в Берлин (1984–1985) проф. Павлова чете лекции по история на руския и на българския език, по сравнителна граматика на славянските езици и спецкурс по старобългарски език за аспиранти и асистенти. В Славистичния институт в Кьолнския университет е гост-професор от 1989–1990 и 1991–1995 г. Чете лекции по история на руско-българските езикови връзки, история и историческа граматика на българския книжовен език, синтаксис на съвременния български книжовен език, история на българската ръкописна книжнина, българска диалектология и др. Отделни лекции е изнасяла в Москва, Санкт Петербург, Киев, Варшава, Хале, Вюрцбург, Магдебург, Краков, Одеса и другаде. Международната ѝ дейност е свързана и с участието ѝ в Международния комитет на славистите (1984–1988), с ръководството на съвместни научни проекти с университетите във Варшава, Краков и Трондхайм, с участие в международни конгреси, симпозиуми и конференции по славистика, русистика и българистика. Обществената ѝ дейност е свързана с Дружеството на русистите в България, на което тя е председател от 1986 до 1991 г. и вицепрезидент на МАПРЯЛ (Международна асоциация на преподавателите по руски език и литература). През 2001 г. като главен редактор възстановява списанието „Болгарская русистика“ и популяризира българо-руските културни контакти през вековете.

След тежко боледуване проф. дфн Румяна Павлова умира на 29 юни 2011 г. в София. Румяна Павлова е автор на 10 книги и на над 120 научни статии. Научните ѝ интереси са разностранни. В началото те са в областта на съвременния руски език, но впоследствие палеославистиката става основна област за нейните изследвания – езиковедски, текстологични, археографски, палеографски и теоретични.

Публикациите ѝ са свързани с българо-руските езикови и книжовни контакти, с разпространението на руски ръкописи и оригинални текстове сред южните славяни през Средновековието. В областта на нейните научни интереси са преводите в България и Киевска Русия и тяхното разпространение в православната славянска книжнина. Археографските и текстологическите проучвания на средновековните писмени паметници, както и тяхното издаване са сред приоритетите на изследователката. Тя поставя въпроса за изследването на древноруските ръкописи като източник за историята на старобългарския език и предлага методика за изучаването на лексиката на двата езика.

От съпоставителния исторически синтаксис Румяна Павлова се насочва към историята на българския и руския език в книгата си „Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи“ (1979). Системно представените езикови различия между старобългарския и староруския език в тази книга се превръщат в добра основа за решаване на някои спорни въпроси за произхода на старите славянски преводи от гръцки. В тази книга е подложен на критика терминът „първо южнославянско влияние“, като за културно-историческите и езикови факти от периода Х–ХІ в. се предлага да се говори за „българско книжовно влияние“. Идеята, че руските преписи на старобългарските паметници са важен източник за историята на българския език и че благодарение на руските преписи познаваме произведения на старобългарски автори, оригиналите, на които са безвъзвратно изчезнали, дава важен тласък в развитието на българската медиевистика.

Тази проблематика се превръща в основна задача на колегите ѝ от Езиково-текстологичната лаборатория в СУ, която обединява специалисти от областта на палеославистиката и византинистиката. Плод на научно-изследователската работа в Лабораторията са лексикална картотека на древноруските ръкописи от ХІ в., тритомно издание на Симеоновия изборник от 1073 г., подготовка за издание на 16 слова на Григорий Богослов, редица авторски публикации и електронен корпус на древноруските ръкописи от ХІ в.

Комплексният подход към един писмен паметник и изследването на всички негови преписи дава добри научни резултати в работата на проф. Павлова. Движението на руски писмени паметници към България изследователката отнася към ХІІ в. Проучването на проложните жития на някои руски светци в Простия (нестишен) пролог насочва вниманието ѝ върху мястото и времето на първоначалния превод на този писмен паметник. Тя стига до извода, че отделни русизми се откриват в единствено в проложните жития на някои руски светци (Борис и Глеб, Олга), докато в преведените от гръцки език текстове подобно явление не се забелязва, което е показателно, че поддържаната от руски учени хипотеза за руски превод не е издържана за Простия пролог. Така проучванията на историческата лексикология се поставят в основата на изследванията на славянските преводи през Средновековието. Някои резултати от проучванията ѝ в тази насока са изложени в увода на изданието (в съавторство с Веселка Желязкова) „Станиславов (Лесновски) пролог от 1330 г.“ (1999 г.). Те илюстрират мястото на старобългарската книжовна традиция в староруската книжнина.

Друг голям текст, върху който проф. Румяна Павлова работи над 10 години е съчинението Пандекти на късновизантийския автор Никон Черногорец. Този текст има три превода в славянска среда. Изследователката убедително аргументира тезата за българския произход на третия превод (често обявяван в научната литература за сръбски), поставя под съмнение и тезата за староруски произход на първия превод. Дългогодишната й работа с този текст и неговите преписи завършва с двутомно издание (в съавторство със Събка Богданова), отпечатано в Германия – Die Pandekten des Nikon vom Schwarzen Berge (Nikon Černogorec) in der ältesten slawischen Übersetzung. (T. 1–2, Frankfurt am Main, 2000).

В Германия е издадена и последната ѝ книга – Восточно славянские святые в южно-славянской письменности ХІІІ–ХІV вв./ Ostslavische Heilige in südslavischen Kanontexten der Slavia Orthodoxa im 13.–14. Jahrhundert (Martin-Luther-Universität Halle-Wittenberg, 2008). В нея намират отражение дългогодишните изследвания на Румяна Павлова върху Пролога. Поставя се проблемът за руските жития и памети в южнославянските нестишни пролози. В книгата се обръща внимание на факта, че отбелязването на някои източнославянски светци и внасянето им в месецословите е в резултат на каноничен акт от началото на ХIII в., с който на Балканите е осъществена редакция на южнославянските календари. Събраният и систематизиран материал е много полезен за бъдещите изследователите при работата им върху славянския култов пласт в Простия пролог. Книгата представлява справочник с данни за множество славянски светци – репертоарът на източно-славянски светци в южнославянските ръкописи, българските светци, покоровители на столицата Търново и сръбските светци от ХІІІ в. Категорично е заключението на авторката, че анализът на четивата за руските памети в състава на обикновения Пролог и на т.нар. „русизми“ поставят под съмнение източнославянския характер на превода, който всъщност е старобългарски и вероятно още по времето на цар Петър е преведена негова ранна редакция. Р. Павлова опровергава широко разпространената в палеославистиката хипотеза, че обикновеният Пролог в достигналите до нас южнославянски ръкописи е преписан от източнославянски източник. Тази хипотеза се основава на два факта: първо, че в южнославянските преписи на обикновения Пролог има памети за храмови киевски празници и имена на източнославянски светци и второ, че там се срещат лексикални русизми. Материалът обаче показва, че в южнославянските преписи на Пролога няма памети за киевски храмови празници. Картината на прослава на киевски светци в двете традиции на обикновения Пролог не потвърждава мнението за някакво буквално преписване. В южнославянските ръкописни пролози са се запазили отделни русизми само в някои жития на източнославянски светци.

Библиография на трудовете на проф. Павлова е публикувана в юбилеен сборник в нейна чест Slavia Orthodoxa. Език и култура (2003) и в сп. Език и литература, кн. 1–2, 2013, 193–194.

Библиография

Книги

  • Болгаро-русские и русско-болгарские языковые связи. С., Изд. Народна просвета, 1979.
  • Текст на Симеоновия сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). – В: Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т. 1, Изследвания и текст. С., БАН, 1991, 191–725 (в съавт. с Цв. Ралева и Ц. Досева).
  • Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т. 2. Речник-индекс. С., БАН, 1993 (в съавт. със С. Богданова, В. Вълчанов, Ц. Досева, С. Иванов, Цв. Ралева, В. Христова, П. Янева).
  • Петър Черноризец. Старобългарски писател от Х в. С., БАН, 1994 (= Кирило-Методиевски студии, кн. 9).
  • Станиславов (Лесновски) пролог от 1330 г. Велико Търново, Изд. Фабер, 1999 (в съавт. с В. Желязкова).
  • Pandekten des Nikon vom Schwarzen Berge (Nikon Černogorec) in der ältesten slawischen Übersetzung. T. 1–2, Frankfurt am Main, 2000 (= Vergleichende Studien zu den slavischen Sprachen und Literaturen, 6), (в съавт. със С. Богданова).
  • Восточно славянские святые в южно-славянской письменности ХІІІ–ХІV вв./ Ostslavische Heilige in südslavischen Kanontexten der Slavia Orthodoxa im 13.–14. Jahrhundert. Martin-Luther-Universität, Halle (Saale), 2008 (hrsg. von Swetlana Mengel).

Статии и студии:

  • Конструкции, выражающие отношение причины в древнеболгарском языке. – Годишник на Софийския университет. Факултет по славянски филологии. Т. 63, С., 1970, 69–146.
  • О принципах русско-болгарской сопоставительной грамматики. – В: Теория и практика создания учебников и учебных пособий по русскому языку. С., 1973, 106–113.
  • Неизвестен ръкопис с подписа на българския патриарх Теодосий Търновски. – Език и литература, 30/2, 1975, 25–38.
  • О некоторых вопросах исследования древнерусского синтаксиса ХІ–ХІV вв. (Предложно-падежные конструкции). – Болгарская русистика, 1, 1975, 34–38.
  • Русские рукописи Народной библиотеки им. Ивана Вазова в Пловдиве. – Болгарская русистика, 5, 1976, 22–26.
  • Вопросы преподавания исторической грамматики русского языка в Болгарии. – Болгарская русистика, 6, 1976, 25–27.
  • Вопросы исследования древнерусского синтаксиса ХІ–ХІV вв. – В: Славянска филология, Т. 15, Доклади и статии за VІІІ международен конгрес на славистите. С., 1978, 231–242.
  • Пергаменные рукописи Библиотеки Академии наук СССР. – Болгарская русистика, 1, 1978, 76–79.
  • Среднеболгарская псалтырь ХІІІ в. – Археографический ежегодник за 1977 год, АН СССР, М., 1978, 253–258.
  • Три рукописи четырнадцатого века с подписью болгарского патриарха Феодосия. – В: Славистични изследвания. кн. 4. Сборник посветен на VІІІ международен конгрес на славистите. С., 1978, 127–142.
  • Староболгарский литературный язык на Руси. – Болгарская русистика, 6, 1979, 34–48.
  • Учительные слова Петра Черноризца. – Palaeobulgarica/ Старобългаристика, ІІІ/4, 1979, 51–63.
  • Историческите лингвистични дисциплини в подготовката на филолозите-русисти. – Руски и западни езици, 1, 1980, 8–13.
  • К вопросу о русском языковом влиянии в Болгарии. – Русский язык в школе, 6, 1980, 65–71.
  • Нов Владимирски летописец. – Език и литература, 5, 1980, 1–11.
  • Руските и съветски учени за древните културни и езикови българо-руски контакти (Х–ХІ в.). – Руски и западни езици, 6, 1980, 2–10.
  • Староруските писмени паметници за историята на българския език. – Български език, 30/4, 1980, 305–314.
  • Вековни езикови взаимодействия между българи и руси. – Съпоставително езикознание, 6 ,1981, № 3–5, 42–50.
  • Древните българо-руски книжовни и езикови връзки. – В: Българистика и българисти. Статии и изследвания.Българистиката в чужбина. Портрети на българисти. С., 1981, 101–106.
  • Към въпроса за книжовното наследство на Петър Черноризец. – Старобългарска литература, 9, 1981, 76–79.
  • Петър Черноризец в старобългарската литература. – Руски и западни езици, 2, 1981, 6–10.
  • Значението на староруската книжнина за изучаване историята на българския език. – В: Първи международен конгрес по българистика. Доклади. Симпозиум по кирило-методиевистика и старобългаристика. С., 1982, 321–330.
  • Некоторые проблемы изучения языковых взаимодействий болгар и русских (ІХ–ХІV вв.). – Славянска филология. Доклади и статии за ІХ международен конгрес на славистите. Т. 17. Езикознание. С., 1983, 33–44.
  • Некоторые проблемы изучения языковых взаимодействий болгар и русских. – В: ІХ Международный съезд славистов. Резюме докладов и письменных сообщений. М., 1983, 52–53.
  • Още един непознат среднобългарски ръкопис. – Език и литература, 5, 1983, 23–31.
  • Неотбелязано съчинение в Берлинския сборник. – Palaeobulgarica/ Старобългаристика, ІХ/2, 1985, 120–121.
  • Словото на Петър Черноризец за богатите и бедните в руската книжнина. – В: Кирило-методиевите традиции в славянските езици. Първи полско-български сборник. С., 1985, 126–143.
  • Der Schriftsteller Peter Černorizec im altbulgarischen Srifttum. – In: Festschrift für Wolfgang Gesemann. München, 1986, 203–211 (= Beiträge zur Bulgaristik, 1).
  • Творчеството на Петър Черноризец като продължение на Кирило-Методиевото дело в България. – В: Кирило-Методиевски студии, кн. 4, С., 1987, 311–314.
  • Некоторые проблемы изучения болгарско-восточнославянских языковых контактов. – Болгарская русистика, 2, 1988, 10–17.
  • Пандекты Никона Черноризца в славянской письменности. – В: Славянска филология, Т. 19, Доклади и статии за Х Международен конгрес на славистите. С., 1988, 99–116.
  • Сведения о Борисе и Глебе в южно-славянской письменности ХІІІ–ХІV вв. – Palaeobulgarica/ Старобългаристика, ХІІ/4, 26–40.
  • Слово Петра Черноризца о посте и молитве, о церковном чине и уставе. – В: Tradycije Cyryla i Metodego w językach i literaturach slowiańskich. Drugi tom polsko-bulgarski. Warszawa, 1988, 107–119.
  • Вопросы изучения древнеболгарского литературного языка в Киевской Руси в начальный период ее християнизации. – Die slawischen Sprachen, 19, 1989, 89–99.
  • Въпроси на редакциите на старобългарския език. – Във: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Кирило-методиевистика. Симпозиум. С., 1989, 125–130.
  • Жития княгини Ольги в южнославянских рукописях ХІІІ–ХІV вв. – Болгарская русистика, 5, 1989, 42–53.
  • Ранните староруски ръкописи в историята на българския език. – Годишник на Софийския университет. Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“. Т. 83 (3), 1989, 157–162.
  • Функционирование русского языка и его лингвистические проблемы. – Болгарская русистика, 6, 1990, 20–35 ( в съавторство с В. Г. Костомаров, Л. Н. Григорьева, Г. В. Хруслов, А. Местайоки, А. Е. Супрун).
  • Източнославянски езикови особености в Изборника от 1073 г. – В: Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т. 1, Изследвания и текст. С., 1991, 148–161.
  • За творчеството на Петър Черноризец. – Старобългарска литература, 25–26, 1991, 73–84.
  • Климентови ли са „Поучение за спасението на душата“ и „Слово за душевната полза“? – Език и литература, 2, 1991, 10–33.
  • О методима описа књиге пролог (на материјалу пролога из Вукове збирке и других збирка). – Међународни славистички центар. Београд, Панчево, Нови Сад, Тршић, 11–16. 9. 1990. Научни састанак слависта у Вукове дане. Београд, 20/2, 1991, 427–432.
  • Житие Феодосия Печорского в южнославянских рукописях ХІІІ–ХІV вв. – Palaeobulgarica/ Старобългаристика, ХVІ/2, 1992, 50–67.
  • Пандекти. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. С., 1992, 317–318.
  • Жития русских святых в южнославянских рукописях ХІІІ–ХІV вв. – В: Славянска филология, Т. 21, Доклади и статии за ХІ Международен конгрес на славистите. С., 1993, 92–105.
  • За историята на произведенията на Никон Черногорец в славянската писменост. – В: Търновска книжовна школа. Т. 6. Българска литература и изкуство от търновския период в историята на православния свят. Велико Търново, 1999, 203–220.
  • Нова научна хипотеза за Петър Черноризец. – Български писател, 1, № 29, 1994.
  • Пролог Рс 705 от Народната библиотека на Сърбия в Белград. – Palaeobulgarica/ Старобългаристика, ХХ/2, 1996, 110–128.
  • Култът към източнославянските светци и православните южни славяни. – Старобългарска литература, 32, 2001, 45–62.
  • За руско-българските контакти през ХV-ХVІ век. – В: Образ и слово. Εικονα και Λογος. Юбилеен сборник по случай 60-годишнината на проф. Аксиния Джурова. С., 2004, 299–304 (= Studia Slavico-Byzantina et Mediaevalia Europensia. Vol. VIII)
  • Культ святого великого князя Мстислава у южных славян (Материалы). – В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. Материали от Международна научна конференция. Велико Търново, 13-14 декември 2002 г. Велико Търново, 2004, 72–91 (същото в Рукописная книга Древней Руси и славянских стран: от кодикологии к текстологии. Санкт-Петербург, 2004, 76–94).
  • Проложното житие на светите братя Кирил и Методий. – Български език, 3, 2005, 12–16.
  • За значението на ръкопис РНБ Соф. 1324. – В: Нѣсть ѹеникъ надъ ѹителемь своимь. Сборник в чест на проф. д.ф.н. Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. С., 2005, 253–262.
  • Неотбелязани славянски творби в ръкописа Хлуд 189. – Във: Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина. С., 2005, 199–208 (= Старобългарска литература, 33–34).
  • О русско-болгарских культурных связях в первые два столетия турецкого ига. – Болгарская русистика, 1–2, 2005, 9–12.
  • Восточнославянская служба святым Борису-Роману и Глебу-Давиду у южных славян. – В: Реката на времето. Сборник в памет на проф. Людмила Боева (1934 – 2001). Река времен. Сборник статей памяти проф. Людмилы Боевой (1934 – 2001). С., 2007, 96–101.
  • Славянските светци в южнославянските преписи на обикновения Пролог. – В: Средновековието в огледалото на един филолог. Сборник в чест на Светлина Николова. С., 2009, 215–227. (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 18)
  • Химнографска прослава на източнославянските светци Борис-Роман и Глеб-Давид в писмеността на южните православни славяни. – В: Пѣнїе мало Геѡргию. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. д.ф.н. Георги Попов. С., 2010, 160–166.
  • Раля Михайловна Цейтлин (90 години от рождението ѝ). – Palaeobulgarica/ Старобългаристика, ХХХІV/1, 2010, 85–89 (в съавторство с Ц. Досева).

За нея

  • Богданова, С., Цв. Ралева, Румяна Павлова на шейсет години. – Съпоставително езикознание, 18, 1993, 2, 95–98.
  • Богданова, С., Цв. Ралева, Библиография на трудовете на Румяна Павлова. –Съпоставително езикознание, 18, 1993, 2, 98–102.
  • Ралева, Цв. Румяна Павлова на 65 години. – Palaeobulgarica/ Старобългаристика, ХХІІ/2, 1998, 121–125.
  • Богданова, С. Павлова, Румяна Цветанова (8.V.1933) – В: Кирило-Методиевска енциклопедия, Т. 3, С., 2003, 29–33.
  • Станков, Р. Пътят на учения (Румяна Павлова на 75 години). – Palaeobulgarica/ Старобългаристика, ХХХІІ/2, 2008, 116–121.
  • Станков, Р. IN MEMORIAM Румяна Павлова (8.V.1933–29.VІ.2011). – Palaeobulgarica/ Старобългаристика, ХХХ/4, 2011, 81–82.
  • Ралева, Ц. In memoriam За проф. Румяна Павлова с тъга в сърцето. – Език и литература, 3–4, 2012, 203–205.
  • Slavia Orthodoxa. Език и култура, Сборник в чест на проф. дфн Румяна Павлова. Състав. и ред. С. Богданова, Ц. Досева, В. Желязкова, Цв. Ралева, Р. Станков (състав. и предговор). Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2003, 420 с.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP