Боню Стоянов Ангелов

Автор Анисава Милтенова
Боню Стоянов Ангелов Боню Стоянов Ангелов

6.01.1915–26.10.1989

Филолог, литературовед и изворовед с изключителен принос в палеославистиката и литературата на Възраждането, изследовател на руско-българските и българо-руските литературни взаимоотношения.

Биография


Роден в с. Ягода, Старозагорско. Получава средно образование в смесената гимназия в Казанлък (1929–1934). Завършва като частен ученик в Стара Загора (1934), понеже е изключен от гимназията в Казанлък за участие в ученическа стачка. Следва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски„ (1934–1938). По време на следването си формира интересите си под непосредственото ръководство на професорите Й. Иванов, Ст. Романски, М. Г. Попруженко, Ст. Младенов, М. Арнаудов, П. Ников, и др. и на асистентите по това време Ив. Леков и К. Мирчев. През 1940–1945 г. Б. Ангелов е учител в Плевен, Карлово и Казанлък, където през 1944–1945 г. е назначен за директор на гимназията. През този период на страниците на сп. „Българска реч“ излизат първите публикации на бъдещия учен, които са посветени на творческото дело на старобългарските писатели. От тези няколко скромни очерка проличава, че той е определил професионалния си кръгозор – да проучва старата българска литература и славянската писмена култура.

От 1946 г. Б. Ангелов започва своята работа в Българската академия на науките – отначало в Института за български език, а през 1949 г. става един от основателите на Института за литература. Избран е за ст.н.с. в 1957 г., а за професор – в 1967 г. Зам. директор е на Института от 1974–1977 г. През 1983 г. му е присъдено званието „Заслужил деятел на науката“. Член е на редколегията на периодичното издание „Старобългарска литература“ (от основаването му през 1971 г.). Той отдава всичките си сили за системно изучаване на литературния процес през Средновековието и Възраждането, за изграждането на Института и на Секцията за българска литература до Освобождението – като национален център на славистиката и медиевистиката с международен престиж и значение. Той е инициатор за съставяне на „История на българската литература“ и e автор в т. І, посветен на средновековната литература.

Важното значение на делото на Б. Ангелов в съвременната медиевистика се дължи на неговите извороведски приноси – издирване и обнародване на неизвестни и неизползвани в науката книжовни паметници и обогатяване познанията за наследството на средновековните писатели с нови оригинални и преводни творби. Търсенията на учения са във връзка с възникналата в края на петдесетте и шетдесетте години необходимост за нов поглед върху старобългарската книжовност, който да се основава върху по-разнообразен и по-изчерпателен фактически материал, за да може тя да бъде осмислена не само в културноисторически план, но и от гледище на литературната теория и на спецификата на средновековното творчество.

Вниманието му привлича историята на празника за честване паметта на славянските просветители (1954), тема, която остава актуална до края на живота му. Посвещава редица изследвания на руско-българските и българо-руските книжовни връзки. Още първата по-обемна монография на Б. Ст. Ангелов – „Из старата българска, руска и сръбска литература“ (1. 1958) поставя началото на един мащабен замисъл, продължен в още две книги (2. 1967; 3. 1978), в който са включени извори от първостепенна важност за Кирило-Методиевото дело и за наследството на учениците и последователите на славянските пъвоучители, пренасянето му в Русия и неговото развитие там. Б. Ст. Ангелов участва в публикуването на съчиненията на св. Климент Охридски (1. 1970; 2. 1978; 3. 1973) съвместно с К. Куев, Хр. Кодов и Кл. Иванова, издирени в руски книгохранилища. Изданието е отличено с Кирило-Методиевска награда на БАН (1978) и има непреходна научна стойност. Обосновава мнението, че Климент е автор на първите славянски служби на Кирил и Методий, допуска Климентово авторство на редица химнографски творби, което е доказано по-късно в науката. Проследява отношението на видни възрожденски дейци към делото на св.св. Кирил и Методий – Паисий Хилендарски, Васил Априлов, Константин Фотинов, Георги С. Раковски, Марин Дринов, Любен Каравелов, Христо Богев и др. („Борба за делото на Кирил и Методий“, 1969).

Б. Ст. Ангелов е автор на задълбочени проучвания на руско-българските литературни връзки, събрани в три книги („Българо-руски литературни връзки през средновековието“, 1977; „Из историята на руско-българските литературни връзки (Х-XVIIІ в.)“, 1. 1972; 2. 1980), на руско-южнославянските връзки (1980) и на руско-балканските културни взаимоотношения (1982). Според него е дълг на славистичната наука да разкрие пътищата, характера, обема и значението на тези връзки. Определя две страни в процеса на взаимоотношенията: (1) „външна“, „механична“, която се наблюдава в пренасянето и разпространението на творби от едната литература в другата и обратно; (2) „творческа“ страна – творческо усвояване на идеи, знания, композиционни елементи, стилове. Характеризира приносите на руската славистична наука за разкриване на факти от най-ранния период на славянската писменост. Въвежда в обращение многобройни извори: разказът за покръстването на русите; краткото житие на митрополит Киприан, молитви на Кирил Туровски, текстове в прослава на светците Борис и Глеб и др. Специално място в делото му заемат изследванията на успоредиците между старобългарски съчинения и староруски литературни творби (1977), както и на влиянието на кирило-методиевата традиция върху староруски автори (1980). В кръга на научните му интереси е включено и класическото руско произведение „Слово о полку Игореве“ (1956; 1957; 1958; 1960; 1983). В резултат на многогодишните му проучвания в руските ръкописни сбирки на П. Сирку, А. Ф. Гилфердинг, В. Григорович, Ю. Венелин и др. изнася сведения за обема и характера на съхранените старобългарски ръкописи. Издирва и публикува произведения на митрополит Киприан, на Григорий Цаблак от времето на престоя им в Русия, разработва за пръв път цикъла разкази, в включени в Сказание за железния кръст. Неговите находки за първоначалното проникване на руската книга в българските земи в много отношения представляват открития, създавайки основа за по-нататъшни проучвания. Очерци за проникването на руски по произход съчинения и на руската първопечатна книга през късносредновековния период на Балканите са обнародвани още през 50-те години („Из историята на руското книжовно проникване у нас (XI–XIV).“ – Известия на Института за българска литература, 3, 1955, 37–65; „Начален период на проникване на руската книга в България.“ – Език и литература, 10, 1955, № 1-2, 118–125) и по-късно (Пионер на руското културно проникване между южните славяни. Книжовникът Тодор Врачански не е Теофан Рилски. – Литературна мисъл, 18, 1974, № 3, 119–124).

Проучванията на Б. Ст. Ангелов се нареждат сред първите сериозни опити през ХХ в. да се осветлят руско-българските и българо-руските книжовни връзки. Те остават непреходна следа в палеославистиката и в литературната история на началото на Новото време.

Съчинения

Книги

  • Из старата българска, руска и сръбска литература. 1. 1958; 2.1967; 3. София: БАН, 1978.
  • Съвременници на Паисий. 1. 1963; 2. София: БАН, 1964.
  • Борба за делото на Кирил и Методий. София: Наука и изкуство, 1969.
  • В зората на българската възрожденска литература. София: Народна просвета, 1969.
  • Климент Охридски. Събрани съчинения. 1. Поучения и слова. Съст. Б. Ст. Ангелов, К. М. Куев и Хр. Кодов. София, 1970; 2. Съст. Б. Ст. Ангелов, К. М. Куев, Хр. Кодов и Кл. Иванова. София: БАН, 1977; 3. Пространни жития на Кирил и Методий. Съст. Б. Ст. Ангелов, Хр. Кодов. София: БАН, 1973.
  • Из историята на руско-българските литературни връзки (Х–XVIIІ в.). 1. 1972 (2. изд. 1980); 2. София: Наука и изкуство, 1980.
  • Из историята на старобългарската и възрожденската литература. София: Наука и изкуство, 1977.
  • Руско-южнославянски книжовни връзки. София: БАН, 1980.
  • Старобългарски писатели. София: Народна просвета, 1981.
  • Старобългарско книжовно наследство. 1. София: Наука и изкуство, 1983.

Статии

  • Празникът на славянските просветители Кирил и Методий. Произход и развитие. – Известия на Института за българска история, 5, 1954,
  • Из историята на руското книжовно проникване у нас (XI—XIV). – Известия на Института за българска литература, 3, 1955, 37–65.
  • Начален период на проникване на руската книга в България. – Език и литература, 10, 1955, №1–2, 118–125.
  • Старославянски текстове. I. Нов препис на старобългарския разказ „Чудото с българина"; П. Разказ за пастиря, ухапан от змия; III. „Слово о полку Игореве" и някои южнославянски успоредици с него. – Известия на Института за българска литература, 3, 1955, 167–182.
  • Един опит на П. Р. Славейков за превод на „Слово о полку Игореве". – Език и литература, 11, 1956, 4, 307–309.
  • Из историята на руското културно влияние в България (XV—XVII в.). – Известия на института за българска история, 6, 1956, 291–325.
  • Материали за проникване на руската книга в България до XIV век. – Годишник на Българския библиографски институт, 4, 1956, 113–126.
  • Преглед на съчиненията върху руското книжовно проникване у нас през средните векове. – Известия на Държавната библиотека за 1954 г., 1956, 203–217.
  • „Слово о полку Игореве" и българската литература. – Труды Отдела древнерусской литературы, 12, 1956, 60–70.
  • К вопросу о начале русско-болгарских литературньк связей. – Труды Отдела древнерусской литературы, 14, 1958, 132–138.
  • „Слово о полку Игореве" и его оценка в Болгарии. – Труды Отдела древнерусской литературы, 15, 1958, 47–53.
  • Стари славянски текстове. IV. Български разказ за покръстването на русите. V. Разказ за възстановяването на българската и сръб­ска патриаршия; VI. Среднобългарски откъс из „Беседа против богомилите"; VII. Южнославянски препис на Сказанието за Куликовската битка. – Известия на Института за българска литература, 6, 1958, 251–276.
  • Някои въпроси из историята на старите славянски литератури. I. Към въпроса за взаимните връзки на старите славянски литера­тури; II. Към въпроса за второто южнославянско влияние в Ру­сия. – Литературна мисъл, 3, 1959, № 5, 128–138.
  • Стари славянски текстове. VIII. Откъслек из обширното житие на Кирила Философ; IX. Две неизвестни творби на Димитър Кантакузин; Х. Служба на Георги Софийски. – Известия на Института за българска литература, 8, 1959, 257–286.
  • Заметки о „Слово о полку Игореве". – Труды Отдела древнерусской литературы, 16, 1960, 50–59; същото на бълг. ез.: Бележки върху „Слово о полку Игореве". – В: Людмил Стоянов. Изследвания и статии за творчеството му. София, 1961, 333–338.
  • Стари славянски текстове. XI. Нова редакция на повестта за Иван Рилски; XII. Разказ за съдбата на човека. – Известия на Института за българска литература, 9, 1960, 247–268.
  • Из историята на литературните връзки между руси и южни славяни. – Литературна мисъл, 5, 1961, № 5, 163–168.
  • Материали за проникване на руската книга в България (XV–XVIII в.). – Известия на Народната библиотека и на Библиотеката на Софийския държавен университет, 1 (7), 1961, 262–273.
  • Из ръкописната сбирка на П. А. Сирку. – Известия на Народната библиотека, 3 (9) 1963, 61–73.
  • „История славеноболгарская" и руската славистична наука до Освобождението. – СФ, 4, 1963, 205–226.
  • Йосиф Флавий в южнославянских литературах. – Труды Отдела древнерусской литературы, 19, 1963, 255–261.
  • Три исторически разказа. 1. Сказание за разоряването на Атон от латините; 2. Завладяване на Цариград от турците; 3. Съчинения за падането на Турция. – Известия на Института за история, 14–15, 1964, 475–494.
  • Въпроси на художествеността, поетиката и литературната теория в старобългарската литература. – Литературна мисъл, 9, 1965, № 6, 106–117.
  • Няколко наблюдения върху книжовното дело на Климент Охридски. – В: Климент Охридски. Сб. от статии по случай 1050 г. от смъртта му. София, 1966, 79–105.
  • Из архива на В. И. Григорович (По случай 150 години от рождението му). – Известия на Научния архив, 3, 1966, 175–184.
  • Из архива на Юрий Иванович Венелин. – Известия на държавните архиви, 11/8, 1966, 180–188.
  • Венелин и нашите възрожденци. – Известия на Института за история, 18, 1967, 231–244.
  • Климент Охридски – автор на общи служби. – В: Константин-Кирил Философ. Юб. сб. по случай 1100 г. от смъртта му. София, 1969, 237–259.
  • За някои общи черти в развитието на старославянските литератури. – Литературна мисъл, 13, 1969, № 3, 51–61.
  • Извори за българската история в съветските архиви и библиотеки. – Исторически преглед, 25, 1969, № 5, 124–126.
  • Три страници из историята на българската литература. 1. Из историята на пространните жития на Кирил и Методий; 2. Неиз­вестен старобългарски разказ „Чудото с българина Климент"; З За оригинала на „Ода в чест на Софроний Врачански". – Литературна мисъл, 14, 1970, № 3, 129—138.
  • Извороведчески приноси. – Старобългарска литература, 1. 1971, 333–368.
  • Кириловият химн в чест на Климент Римски. – В: Константин-Кирил Философ. София: БАН, 1971, 255—269.
  • Сказание за железния кръст. – Старобългарска литература, 1. 1971, 121–155.
  • Пионер на руското културно проникване между южните славяни. Книжовникът Тодор Врачански не е Теофан Рилски. – Литературна мисъл, 18, 1974, № 3, 119–124.
  • Страници из историята на руско-българските връзки. – Векове, 4, 1975, №6, 70–71.
    Проникване на старобългарски съчинения в старата руска литература. – Старобългарска литература, 2, 1977, 20–45.
  • Кирил и Методий в старата руска литература (XI–XIV в.). – Старобългаристика, 4, 1980, № 4, 8–18.
  • Начальный период проникновения русской книги в средневековую Болгарию. – Българска реч, 7, 1980, № 5, 21–27.
  • Проникновение русской книги в средневековую Болгарию (XI–XIV вв.). – В: Русско-болгарские связи в области книжного дела. Москва, 1981, 36–45.

За него

  • Куев, К. Боню Ангелов. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. 1. 1985, София: БАН, 72–75.
  • Милтенова, А. Научното дело на Боню Ст. Ангелов. – В: Слово и вяра. Международна научна конференция: 90-години от рождението на проф. Боню Ст. Ангелов, 18-19 октомври 2004 г., Стара Загора. Велико Търново: ПИК, 2007, 13–19.

Галерия със снимки

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP