Михаил Георгиевич Попруженко

Автор Ана Стойкова
Михаил Георгиевич Попруженко Михаил Георгиевич Попруженко

25.07.1866–30.03.1944

Руски и български филолог-славист, историк и палеограф, професор в Софийския университет и член на Българската академия на науките. 

Биография


Роден е в Одеса. Завършва славянска филология в Новоросийския университет (1888). През 1899 г. защитава докторат на тема „Синодик царя Борила“ в Харковския университет. От 1891 до 1917 г. е професор по славянска филология в Одеския университет. След болшевишката революция през 1917 г. той напуска Одеса и през 1919 г. се установява в София, България. През 1920 г. до края на живота си Попруженко е редовен професор по история на руската литература при Катедрата по славянски литератури в Софийския университет. Член е на Българския археологически институт (1938), на Македонския научен институт (1936), на Славянското дружество в България, чуждестранен член (1934) на Славянския институт в Прага.

М. Попруженко работи в областта на кирилометодиевистиката, на старобългарската литература и на литературата и историята на Българското възраждане. Проявава траен интерес към проблеми, свързани с богомилството и антибогомилските съчинения. Той е пръв издател на Бориловия синодик (1928), един от най-важните извори за историята на богомилството, който публикува по двата основни преписа – Палаузовския и Дриновския, като ги придружава с изследване и коментар. Проявява траен интерес към старобългарския писател от Х в. Презвитер Козма и неговото съчнение „Беседа против богомилите“, на които посвещава редица статии и монографичен труд (1936). Отделни публикации Попруженко посвещава на проблеми, свързани с глаголическата азбука и с историята кирило-методиевските проучвания. Като член на Кирило-Методиевската комисия при БАН той съставя (заедно със Ст. Романски) „Репертоар но кирилските извори за живота и дейността на Кирил и Методий“ (1935). Негов важен принос е допълнението и подготовката за печат на кирило-методиевската библиография на Г. Илински (1934) и издирването и издаването (заедно със Ст. Романски) на библиографски материали по кирилометодиевистика (1935, 1942).

Научните му занимания, свързани с Българското Възраждане, са посветени на видни български и руски дейци на книжовността от тази епоха – Васил Априлов, Юрий Венелин, Найден Геров, Марин Дринов, Михаил Погодин и др. Негова заслуга е подготовката и издаването на пълните събрани съчинения на Виктор И. Григорович (Одеса, 1916), които са свързани до голяма степен с кирило-методиевската проблематика. Занимава се с историята на българските книжовни дейци, живели и работили в Русия по време на Възраждането, като отделя специално внимание на Одеса като център на българската емиграция. Попруженко подготвя и „История на България“, която остава непубликувана.

Съчинения

  • Из истории литературной деятельности в Болгарии и Сербии в XV в. Одесса, 1894.
  • Материали за историята на възраждането на българския народ. Пловдив, 1900.
  • Материалы для истории славянских колоний в России. Одесса, 1902.
  • Ю. И. Венелин и неговото значение в историята на българското Възраждане. София, 1903.
  • Абагар. Из истории возрождения болгарското народа. Санкт-Петербург, 1906.
  • М. С. Дринов – очерк из истории возрождения болгарското народа. Харьков, 1908.
  • Козма Пресвитер. – Известия Русского Археологического Института в Константинополе, 15, 1911, 124–205.
  • Участие Одессы в возрождении народа болгарского. Одесса, 1912.
  • Към въпроса за ролята на славянството в световната история. София, 1920.
  • Из истории религиозных движений в Болгарии в XIV в. – Slavia, 7, 1928, 536–548.
  • Синодик царя Борила. София, 1928.
  • Документи за българската история. Т. 1–2. София, 1930–1932.
  • Из историята на старобългарската проповедническа литература. – Български преглед, 1, 1930, 3, 245–353.
  • Козма Пресвитер и новгородские еретики XV в. – В: Сборник в чест на проф. Л. Милетич за седемдесетгодишнината от рождението му (1863–1933). София, 1933, 321–332.
  • Илинский, Г. А. Опыт систематической Кирилло-Мефодьевской библиографии. Под редакцией и с дополнениями М. Г. Попруженка и Ст. М. Романского. София, 1934.
  • Библиографски преглед на славянските кирилски източници за живота и дейността на Кирила и Методия. София, 1935 (в съавт. със Ст. Романски).
  • Козма Пресвитер, болгарский писатель Х века. София, 1936.
  • Ватрослав Ягич и българознанието. – Родина, 1, 1939, 1, 134–136.
  • България и Киевска Русь. Родна, 1, 1939, 3, 25–31.
  • Кирилометодиевска библиография за 1934–1940 год. София, 1942 (в съавт. със Ст. Романски).

За него

  • Алманах на Софийския университет „Св. Климент Охрдски“. Животописни и книгописни сведения за преподаватели. София, 1940, 499–501.
  • 100 години БАН. 1869–1969. Т. 1. София, 1969.
  • Митряев, А. И. – В: Славяноведение в дореволюционной России. Биобиблиографический словарь. Москва, 1979, 278–279.
  • Любенова, Л. Руски учени-хуманитаристи в България в периода между двете световни войни. – В: Славянска филология. Т. 21. София, 1993, 352–359.
  • Любенова, Л. Славянофилството в творчеството на Михаил Попруженко. – В: Славянската взаимност – минало и съвременност. Славянски летописи. Т. 1. София, 1994, 90–99.
  • Любенова, Л. Непубликувана „История на България“ от Михаил Попруженко (1866–1944). – Родина, 3, 1997, 1-2, 253–260.
  • Милтенова, А., К. Минкова. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. София, 2003, 215–219.
  • Стойкова, А. – В: Чуждестранна българистика през ХХ век. Енциклопедичен справочник. София, 2008, 432–433.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP