Ръкописни и машинописни списания на руската бяла емиграция в България

Автор Радостин Русев
списание Отрада списание Отрада

По различно време през периода 1920–1943 г. руски белоемигранти издават в България над 80 информационни, обществено-политически, литературни, военни и други периодични издания (списания, вестници, единични листове).

Статия

В това число влизат и няколко ръкописни и машинописни издания, които, макар и да принадлежат към един по-различен „жанр”, съвсем естественно се вписват в общия пейзаж и дообогатяват картината на руската емигрантска периодика. Запазили са се отделни екземпляри само от няколко ръкописни и машинописни списания, но може да се предполага, че са правени значително повече. Само от 1922 г. например са известни три такива списания: „Отрада”, „Глушитель“, „Компас”.

„Отрада” е машинописно издание (21 с., формат 21Х34 см.) на литературния кръжок на учениците от Руската гимназия в с. Долна Оряховица с редактор О. И. Буданова. Корицата му е оформена само с ръкописни букви, илюстрирано е с рисунки и скици.
Началният текст е стихотворение („Правда режет нам глаза…”) на Фьодор Мелников, един от четиримата поети и писатели, които ще основат през 1931 г. в София литературния вестник „Молодое слово”. Трите четиристишни строфи, от които то е съставено, са непринудено юношеско осмисляне на антонимията „истина–лъжа (ласкателство)”. Стихотворението изглежда някак по детски наивно, но ако някой очаква нещо подобно и по нататък в списанието, ще сбърка. А и ще бъде набързо опроверган, още със следващия материал – есето „Бред” (с. 2-4). То започва с щедро, живописно описание на лунна лятна вечер. Но следва внезапна смяна на тоналността, предизвикана от връщането към реалността и възобновяването на за миг притъпената неизлечима душевна болка от липсата на родината (такъв рязък преход се среща често в емигрантското литературно творчество, особено в лириката). Нататък предстои навлизане в доста по-дълбоки води: изповеди, размисли за съдбата на отечеството. За разлика от доста други подобни опити, в общия контекст този път те сякаш не звучат излишно приповдигнато и изкуствено. Автор на откровенията е 18-годишният Константин Илич Могутин, известен по-късно амузикален деец, който през ученическите си години има слабост и към литературното творчество, пише стихотворения и разкази.

Броят съдържа три кратки разказа. Разказът (с продължение) на Ф. Мелников „Странный человек“ (с. 5-10) започва непретенциозно с весела и безгрижна ученическа игра и показване на смелост един пред друг около железопътна линия, завършила с тежък инцидент, но прераства в разговор за смисъла на човешкия живот. Също инцидент, но безобиден в сравнение с описания от Ф. Мелников, лежи в основата на разказа „В дезинфекцию” (с. 10-11) от П. Бояр – премеждие на руски младеж, търсещ работа в Константинопол, но станал жертва на измама. Последният разказ в броя – Сорвалось” (с. 17-20) от К. Могутин – е за двама риболовци, гимназистка и семинарист, за любовните искри, припламващи между тях. Отличава се с непринуден, лек и духовит диалог.
„Протесты в XVII веке” (с. 13-16) е съчинение на историческа тема от О. Буданова – за външната и вътрешна политика на Московското царство, за метежите против царуването на Алексей Михайлович, в частност бунта на Степан Разин.

Няколко стихотворения, разпръснати из броя, доизграждат облика на това списание. Жаждата за знания, за живот, младежката самонадеяност и дързост срещу препятствията по „трънливия път на живота” са вдъхновили автора на стихотворението „Ни на что не хочу я роптать…” (с. 16) Ф. Мелников. „За родину” от К. Буданов (с. 12) е построено върху две противоположни чувства – храбростта на новобранеца, тръгващ на война с чувство за дълг към родината, и уплахата на неговите близки за живота му. Другото стихотворение от същия автор – „Воспоминания матери донских казаков“ (с. 21) – пък е тъжна история на майка, изпратила на война седемте си синове и посрещнала жив само единия от тях, представена от нейно име. Десетте стиха на стихотворението „Годы милы“ (с. 5) от В. Колесников са напоени само с песимизъм и отчаяние: С каждым днем все тают силы, / Каждый час печаль… / Друг. О, детство. Годы милы, / Что летите прочь вы вдаль. / Что так быстры, словно мысли / не ждете вы меня… / Иль не будет больше счастья, / И судьба так зла. / Жизнь полна невзгод, ненастья / Даль темна, глуха. „Терек” (с. 20) на В. Колесников звучи далеч по-различно – като обещание за скорошно завръщане по родните места и възраждане за нов живот на тъгуващата по своите синове родина: Но близок час… И верь, вернемся / К родным станицам, хуторам… / Быстрее Терек понесется, / Зажжется жизнь по уголкам.

Всички текстове в това списание с някаква особена лекота кореспондират помежду си, непринудено се събират във вътрешно единна цялост, която разкрива сложната гама от мисли, чувства и настроения у човека в изгнание, заставен по по-особен начин и в по-сложни условия да изживее прехода от детството към зрелостта.

„Глушитель“ е осемстранично изцяло забавно и хумористично ръкописно издание, правено от руски емигранти, участници в автокурс в гр. Ямбол през октомври 1922 г.

По страниците на трите му броя никъде не се срещат действителни имена. Като псевдоними служат специфични термини, свързани с устройството и експлоатацията на автомобила: „Редактор Конусов“, „Издатель Дисков“. Обилна автомобилна лексика се използва и в самите текстове.

Очевидно е, че в писането са полагани групови усилия, но е трудно с точност да се установи колко души са участвали (особено в № 2). Основният почерк, с който са написани повечето страници в № 1 и 3, е от окръглени букви, които почти неуловимо преливат една в друга. Съвсем друг почерк преобладава в № 2 – по-разкривен и некрасив, но по-лесен за разчитане заради увеличеното разстояние между буквите.

Списанието има своите „рубрики” – шеговити както всичко друго, безобидно закачливи: „Телеграммы“, „Хроника“, „Из журналов и газет“, „Наука и искусство“, „Почтовый ящик „Глушителя“, „Розыск“, „Объявления“ (обявите и рекламите дори са прилежно оформени в самостоятелни карета), „Театр и музыка“.

За характера и съдържанието на текстовете в тези рубрики може да се получи представа от следния: Москва 13 – Х (соб. кор.) Получено известие, что советское правительство заключило торговый договор с Болгарией. Главный продукт экспорта является коммунистическая литература, а импорта – белогвардейцы („телеграма“ в № 1, с. 4).

Кратки фейлетони – „Фельетон (из подслушанных разговоров в гараже)“ (№ 1, с. 2), „В камере мирового судьи“ (№ 3, с. 2), както и няколко забавни текста в стихове разнообразяват и допълват съдържанието на списанието.

Погледа на читателя спират и нескромни автореклами: „Читайте только „Глушитель“ (№ 1, с. 4); „Если вы газет ценитель, то читайте лишь „Глушитель“ (№ 1, с. 5); „Читайте „Глушитель“(№ 2, с. 3). Текст в рубриката „Объявления“ (№ 2, с. 8) гласи: „Принимается подписка на первый № „Глушителя“. Могу быть уверенным, что „Глушитель“ всем понравился“. Кулминацията на авторската самонадеяност и самоизтъкване, т.е. на чувството за хумор и самоирония, е в № 2.

Изданието се опитва да имитира истинските печатни издания, а заглавието му изкушава да се провери, дали в него не се крие и игра с името на някое руско емигрантско издание. Всъщност по същото време вестниците с имена като „Голос“, „Шопот“, „Вопль“ все още не излизат. Има обаче списание „Зарубежный клич” (клич – мощен, оглушителен възглас, зов, призив). Основна тема в него (освен животът във вонните лагери в Галиполи) е съдбата на руските бежанци в Константинопол. Един текст в забавната рубрика на „Глушитель“ „Телеграммы“ (№ 2, с. 2) доказва, че подобна игра вероятно все пак се е състояла: Константинополь. 20. Х. 3 000 беженцев из Советской России приняты на полное иждивание газеты „Глушитель“.

„Компас” е ежемесечно списание на софийския бой-гърл скаутски отряд в София. На корицата му има рисунка със сюжет от скаутски лагер и с типичните скаутски атрибути – палатка, огън, пилон със знаме. Девизът „Помни Россию” е изписан с главни печатни букви под рисунката върху корицата.

Първият текст в оцелелия 30-страничен брой (1922, № 9, редактор А. Янишевски) на това скаутско машинописно списание е „Новая задача русского скаутизма заграницей“ (с. 1-4). В него е формулирана трудната отговорна задача пред „растящото в чужди страни младо поколение на могъщия руски народ“ и в частност на руските скаути: развиване на детското творчество, и оттам – „съхраняване и по-нататъшно развитие на руската култура“. Независимо от тежките условия в последно време е констатиран силен стремеж към творчество – за по-малко от година сред сравнително немногочислените зад граница руски скаути се раждат две скаутски списания, съставени главно от техни творби. Авторът, името трудно се разчита (може би М. Гардкор, вероятно псевдоним), обаче е против ръкописните списания на малките скаутски единици – кръгът на техните читатели е прекалено ограничен, интересът към тях бързо спада, а авторите не получават поощрение. Ето защо за по-целесъобразно той намира привличането на скаутите към сътрудничество във вече съществуващите списания, които притежават по-широк читателски кръг – така не само се помага на списанието с приток на материали и разнообразяване на съдържанието му, но и, което е по-важно, се изгражда у скаута съзнание за отговорност за своята литературна работа.

Публикуваните в броя материали са от всякакво естество.

Няколко разказа описват истории или моменти от лагерния скаутски живот или са в духа на скаутизма: „Скаутский лагерь у с. Курило“ (с. 15-16); „Ленностная жизнь“ (с. 5-8); „Пусть торжествуют враги… Душа Египта жива“ (с. 10-12), продължение от предишния брой; под общо заглавие „Рассказы у костра“ – „Как люди нашли Великото духа“ (с. 18-19), превод от английски, с продължение. Заглавията на няколкото стихотворения подсещат, че и те не излизат от същата рамка: „Лес“ (с. 8-9) и „У моря“ (с. 9-10); „Скауты“ (с. 12), „У костра“ (с. 16-17).

Включен е и един методически материал, с продължение, „О подготовке начальников звеньев (патрульных). Практические советы скаутмастора“ (с. 4-5) – за значението на началника на звеното при организирането, обучението и възпитанието на скаутите.
Оформени са няколко рубрики. В „Критический обзор“ (с. 20-21) са представени скаутски издания – „Скауты“, „Белый медведь“ („журнал-газета русских скаутов Приморья“). Във „Вести отовсюду“ (с. 21-22) и „Местная жизнь“ “(с. 22) са публикувани скаутски вести в 1-2 изречения. Някои от тях съдържат цени сведения за живота на скаутските организации, други са малко значещи. В „Официальный отдел“ “(с. 22-25) се поместват скаутски заповеди. „Полезные советы“ (с. 25-26) е с практическа насоченост – съветва например как скаутите да си постелят за спане в палатката. В „Скаутские специальности“ (с. 26-27) са посочени критериите, които е длъжен да покрие скаутът, за да получи почетен знак за сигнализация, за пожарно дело и др. В „Спорт и игри” (с. 27-29) попадат съобщения за футболни турнири, описания на игри, дори и резултати от международни футболни срещи. В „Справочный отдел“ (с. 29-30) са поместени адреси на скаутски организации и техни представители в няколко страни.

Броят завършва с „Почтовый ящик „Компаса“ и „Анкета“ (заглавието е изписано на ръка), където се обявява конкурс за написване на пиеса от скаутския живот и се отправя молба към всички скаути и съпричастни на скаутизма да изпращат материали за списанието – статии, стихотворения, разкази, информация, рисунки, карикатури и др.

Освен че си поставя повече от амбициозна цел – да изгражда у подрастващите съзнание за отговорност, пред себе си, за своите постъпки и мисли, пред родината, списанието, както се вижда, е и твърде полезно за руските скаути, за които съдбата е определила да растат далеч от родината им.

Запазен е случаен брой (№ 7) от 12 юли 1925 г. на машинописно издание „Огонечек Малешенек” (50 с.), издавано от възпитаници на Сергиевского артилерийско училище в София.

Също случаен брой (№ 3) от 28 ноември 1936 г. е останал и от четиристраничен машинописен вестник „Голос Борьбы” – „ежемесечен независим орган на свободната национална мисъл по общественно-политически и културно-просветителски въпроси на зарубежието в г. София”.

От литературното списание „Еос” (1924-1926), излизало в Самоков, се знае за същствуването на илюстрираното машинописно списание „Вестник шуменского землячества”, подготвяно от възпитаници на руската шуменска гимназия. Според оскъдната информация за външния вид и целите на това издание, поместена там (Еос, 1924, № 2-3, с. 68-69), става въпрос за скромно, отпечатано на хектограф списание; което съдържа „ярко нахвърляни картини от гимназиалия живот” и има амбицията да сплоти възпитаниците на руската шуменска гимназия, да съдейства за тяхната материална взаимопомощ; да служи като свързващо звено между бивши съученици, разпръснати по целия свят – Париж, Прага, Сърбия, Америка.

Към тази категория издания се отнася и „Потешный”, орган на българския отдел на Руската организация на младите петровци, в неговия първоначален вариант. Това списание започва да излиза през 1937 г., но до февруари 1942 г. се печата на ротатор и се разпространява в съвсем ограничен брой екземпляри. Част от определящите облика на изданието публикации през този период от съществуването му с някои изменения се препечатват и в сдвоения първи (№ 25-26) брой за 1942 г. Проектът на списанието за неговата обновена пета годишнина включва същите пет отдела, които вече са се оформили до този момент: „Фронт националиста”, „Литературный отдел”, „Жизнь разведческая”, „Страничка Потешного” и „Для памяти”. „Потешный” има за приоритет литературно-художественото творчество, дава поле за литературна изява на млади таланти. За съжаление материалите за него се подбират най-вече в зависимост от това дали и доколко съответстват на поддържаната от издателите политическа платформа.

Периодиката на руската бяла емиграция в България представлява една твърде пъстра мозайка в идейно, тематично, жанрово и стилистично отношение. Тя ни оставя документален белег за един от най-драматичните епизоди в руската история и култура. В нея се отразява широкият спектър на обществено-политическите и социални идеи на руската емиграция. Чрез нея най-интензивно се съпреживява съдбата на Русия – тя е своеобразен свързващ мост между емигрантите и тяхната родина, спасителен отдушник за мъчителните емигрантски размисли. За руската емиграция периодиката е и едно от основните (ако не и най-важното) средства, чрез което тя изпълнява или поне опитва да изпълнява особената мисионерска роля, която сама е възложила върху себе си – да противодейства на нихилизма по отношение на духовните ценности в следреволюционна Русия, да съхранява и развива руското слово. Всичко това се отнася и за непретенциозните любителски ръкописни и машинописни издания, към които в никакъв случай не можем да се отнасяме снизходително и с пренебрежение. Те също са следствие и едно от множеството потвърждения на изключителната литературна свръхактивност на първата руска емиграция, повече от основателно смятана за духовен феномен.

Галерия със снимки

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP