Анатолий Владимирович Бинецкий

Автор Радостин Русев
Анатолий Владимирович Бинецкий Анатолий Владимирович Бинецкий

01.09.1902 – след 1963

Руски писател и преводач емигрант, един от първите преподаватели по специалността Руска филология в Софийския университет.

Статия

Анатолий Владимирович Бинецкий е роден на 1 септември 1902 г., учи в гимназия в Киев (1917–1918). От август 1918 г. участва като доброволец в Бялото движение (във военни части под командването на ген. Л. Корнилов). Завършва руско военно училище в България (Александровското) през 1923 г., след което работи в мините в Перник, учи в Руската гимназия в Шумен (1926), а през 1927 г. заминава да следва в Прага. Завършва славянска филология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет през 1934 г.

Като автор на художествени текстове името му се среща в България през 1926 г. в четвъртия, който се оказва и последен, брой на руското емигрантско списание „Эос“, издавано от Американската гимназия в гр. Самоков. Там той е представен с две стихотворения – „Пятая весна“ и „Пророк“ (с. 5) – и с ескиза „В шахтах“ (с. 7-19), съдържащ лични спомени и разкриващ различни страни от живота на руските работници емигранти в гр. Перник, превърнат по онова време в своеобразен руски център (от 17 хиляди жители около 3 хиляди са руснаци, които имат руски театър с оперетно-драматична трупа, кино, 3 библиотеки, „Кръжок на руската национална младеж“).
Заявява се като талантлив и обещаващ млад писател след като е отличен в конкурс на престижното емигрантско литературно списание „Воля России“ (Париж) през 1928 г. за разказ на емигрантска тема.

Между 1928 и 1930 г. сътрудничи на излизащия в София руски емигрантски вестник „Голос“, където често публикува свои преводи на стихотворения от български поети (Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Елисавета Багряна, Eмануил Попдимитров, Никола Ракитин, Никола Фурнаджиев, Атанас Далчев, Дора Габe и др.), част от които влизат след няколко години и в неговата антология на съвременната българска лирика. Тук публикува и критически текст за Багряна – „Заметки о болгарских лириках: І. Елиз. Багряна“ (№ 225, 1930).

През 1937 г. прави опит да представи на руските читатели в емиграция по-новата българска поезия чрез своята „Маленькая антология современной болгарской лирики“.

Това е твърде скромно на вид издание (само 64 странички, малък формат), отпечатана в печатница „Рахвира“. В краткия си предговор съставителят преводач поясняява, че антологията му не претендира за пълнота, тъй като далеч не всички български лирици са представени в нея, тя има повече информационен характер – да запознае руското общество с българската лирика, създадена само след Първата световна война. Повече претенции предявява той в другата преследвана от него цел – чисто естетическата. Преводачът е посочил в предговора си, че споделя разбирането на Корней Чуковски за това, че един превод може да бъде сполучлив само тогава, когато се превеждат неща, които са в пълно съгласие с темперамента и настроенията на преводача. Следвайки именно този принцип, Бинецки е направил и своята подборка – с по няколко стихотворения в антологията са представени осем български поети: Елисавета Багряна – „Апрель“, „Видения“, „Потомок“, „Вихри“, „На даче“; Дора Габе – „Птицы“, „Каприз“, „Потерянная“, „Укажи мне путь…“ (бълг. „Отначало“); Атанас Далчев – „Обоз“ (бълг. „Коли“), „44, Аvenue du Main“, „Как печально мое возвращение…“, „В цвету, в волнующем полете…“; Димчо Дебелянов – „Черная песня“, „Молитва“; Емануил Попдимитров – „Ночной дождь“, „Буря“, „Молитвенник“, „Ночной путь“; Николай Лилиев – „Вечер погладит по струнам…“, „С пением птиц…“, „Кого зовешь, кого так молишь…“, „Посмотри, как трепещут…“, „Утро светлыми лучами…“, „Пьеро“, „Печаль ночная отразила“, „В слепую вечность лунный лук…“; Асен Разцветников – „Бродим над бездной по склонам…“, „Я над бездной повис…“, „Уснули бездны, горы и отроги…“; Мара Белчева – „У порога“ (бълг. „Стъбло и тиха гранка…“), „Шторы таинственной тьмой…“ (бълг. „Сива завеса лежи върху прозора…“).

След дългогодишна пауза името на Анатолий Бинецки отново се свързва с България, но вече в съвсем друго амплоа. Той е сред първите преподаватели по специалността Руска филология в Софийския университет, създадена през 1953 г. след разделянето на единната специалност Славянска филология в три самостоятелни специалности – Българска филология, Руска филология и Славянска филология. Според Алманаха на Софийския университет (1939–1988. А-З. София, 1988, с. 208–209) той е бил преподавател по руски език в Софийския университет (Факултет по славянски филологии) от 1951 до 1963 г.

Научните му интереси са в областта на методиката на преподаване на руски език и практиката на превода.

Съавтор е на един руско-български речник и пет учебника по руски език за студенти.

Съчинения

Речници

  • Руско-български речник. Под ред. на Е. Главнюков. София, Наука и изкуство, 1955, 336 с. (в съавт.).

Учебници

  • Русский язык. Хрестоматия-учебник для старших курсов русской филологии. Ч. 1. Под ред. М. Джанановой. София, Наука и изкуство, 1953, 308 с. (в съавт.).
  • Русский язык. Хрестоматия-учебник для старших курсов русской филологии. Ч. 2. Под ред. М. Джанановой. София, Наука и изкуство, 1955, 340 с. (в съавт.).
  • Русский язык. Хрестоматия-учебник для студентов III курса русской филологии. София, Наука и изкуство, 1960, 340 с. (в съавт.).
  • Грамматика современного русского языка для студентов русистов. София, Наука и изкуство, 1962, 331 с. (в съавт.). 2 изд. 1965.
  • Русский язык. Учебник-хрестоматия для студентов IV и V курсов русской филологии. София, Наука и изкуство, 1962, 330 с. (в съавт.).

Преводи

  • Маленькая антология современной болгарской лирики. София, Рахвира, 1937, 64 с.

За него

  • Алманах на Софийския университет „Климент Охридски“ 1939–1988, А-З. София, 1988, Университетско издателство „Климент Охридски“, 208–209.
  • Струве, Гл. Русская литература в изгнании. Опыт исторического обзора зарубежной литературы. Париж–Москва, 1996, с. 59.
  • Участники Белого движения в России: база данных. Сайт историка Сергея Владимировича Волкова. <http://swolkov.org/2_baza_beloe_dvizhenie/2_baza_beloe_dvizhenie_abc-01.htm> [ползван на 6.06.2019].
  • Виртуальный музей казачьего зарубежья. <http://museum.passion-don.org/би> [ползван на 6.06.2019].
  • Русев, Р. „Потомка“ на Елисавета Багряна в руски преводи (Марина Цветаева, Анатолий Бинецки). – В: Интерпретираме руската литература. Сборник в чест на 75-годишнината на проф. дфн Петко Троев. София: Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски“, 2018, с. 163-169.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP