Василий Николаевич Нечитайлов

Автор Радостин Русев
Василий Николаевич Нечитайлов Василий Николаевич Нечитайлов

29.07(11.08).1886–12.08.1980

Руски художник, литератор, фолклорист и преводач, емигрант от „първата вълна” в България, Франция и Италия.

Статия

Роден на 29 юли (11 август) 1886 г. в село Бобриково, Луганска област, Украйна, в многодетното семейство на учител в църковно училище. В родното му село преминават само първите му седем години, после семейството му се премества в Ростов на Дон, където доскоро се смяташе, че е и роден. Изучава изобразително изкуство –отначало в Москва, а после и в Художествената академия в Санкт Петербург.

Първата му и единствена книга, Иран. Легенды и миниатюры (1919), съдържа персийски легенди и предания, събирани по време на военната му служба на Персийския фронт през Първата световна война.

От стихотворенията му, най-ранно известно от които е О, Грузия, прощай…, написано през 1914 г., е запазена твърде малка част.

След краха на Бялото движение емигрира през Константинопол в България през 1920 г.

Учителства в гимназията на малкото градче Трън, където събира, записва и превежда устно народно творчество. Подготвя за печат сборника Песни южных славян, почти завършен към края на 1923 г. (с предговор на Евгений Чириков), който така и остава непубликуван. Част от обработените няколкостотин народни песни от Югозападна България (около двеста от тях, продиктувани му само от седемдесетгодишната баба Главановска от Трън) все пак са отпечатани в Прага, в две от най-престижните руски емигрантски списания – „Русская мысль“ и „Воля России“.

Двайсет народни песни съдържа публикацията в „Русская мысль“ (1922, кн IV), озаглавена Песни южных славян: Гиацинт и роза; Раз пошла в виноградник Мария, Стано-Яно, ты – красное яблоко; Царь и сокол; Воскликнула девица, в цветнике гуляя; Отчего так Белиград белеет?; Петрице, милая Петрице!; Донка и пастух; Гей ты красавица-девица; Всю ночь ходил, – добычи не было; Во Будиме-граде – бой великий; Страстной любовью горю я; Гей, ты красавица, гей ты чудесная; Дойна-девица город строила;  Девица, да молодец об заклад побилис;  Девица и соловейМонах и дева; Соловей; Яна. Оттук надолу почти до края ми беше изключен track changes

Други 12 са публикувани във „Воля России“ през 1925 (бр. IV и бр. IX–X). Публикациите са озаглавени съответно Народные песни балканских славян и Старо-болгарские песни.

Първата публикация включва народните песни Если б знал ты, мой милый, да ведал; Пейчин-войвода; Уж как пал гуман в селе, во поле; Перстень; Молодая моя девица; Инче воевода; Раде и Яна; Гюрга-русалка; Царь и царица;  а втората – Сивый сокол; Милош и чума; и Юнак Богдан.

За относително краткото си пребиваване в България В. Нечитайлов оставя и други достатъчно видими следи. Освен изложба в софийската Художествена галерия, представяща го като художник, ученик на Михаил. Нестеров (1923), не могат да останат незабелязани и няколко негови публикации в руския емигрантски вестник „Свободная речь“, свързани с краеведските му интереси и издирванията му по български фолклор – очерците Над Янтрой (№ 22, 14 ян. 1922) и В стране идиллий (Очерки Болгарии) (№ 29, 4 фев. 1922), както и етюдът Россия в болгарских народных песнях (№ 52, 4 апр. 1922).

Напуска България през 1925 г. и се установява във Франция. От 1936 г. до края на дългия си живот живее и твори като художник в Италия. Сред най-известните му картини са Пьета (1947), представена през 1950 г. на Международната изложба на религиозното изкуство във Ватикана и придобита от папа Пий XII за Ватиканските музеи (днес се намира в посолството на Светия престол в Коста Рика), Чудесный лов (Призвание апостола) (1950–1955, 250 х 350 см), посветена на апостол Андрей Първозвани, нарисувана специално за входната стена на катедралния храм в Амалфи, в криптата на който почиват мощите на апостола, Мадонна Иммаколата (Непорочно зачатую или Амальфитанская Мадонна (1958) – за църквата на Амалфитанската семинария, Рождество Христово (1964, 230 х 370 см) и Благовещение (1960-те) – за Руската католическа църква „Св. Антоний“ в Рим, многофигурните композиции Прибытие иконы богоматери в Позитано (1955–1958, 250 х 350 см) и Коронование [иконы] Девы Марии (1960–1963, 250 х 350 см) – за храма в Позитано и др.

Известен е и със своето хоби – пчеларството.

Умира в Амалфи през 1980 г.

Заслужава голямо признание за своята издирвателска и събирателска работа, свързана с българския фолклор. Благодарение на него и на такива като него руски емигранти-творци в България (Константин Балмонт, Александър Митрофанович Фьодоров, Андрей Грабар) българската култура, литература, фолклор и изкуство намират застъпници, които с посредничеството на език като руския ги представят пред света.

 

Съчинения

  • Иран. Легенды и миниатюры. Туапсе, Т.Д. Л.Л. Андрейс и К-о, 1919.
  • Над Янтрой. – Свободная речь, № 22, 14 ян. 1922.
  • В стране идиллий (Очерки Болгарии). – Свободная речь, № 29, 4 фев. 1922.
  • Россия в болгарских народных песнях. – Свободная речь, № 52, 4 апр. 1922.
  • Песни южных славян. – Русская мысль, Прага, 1922, кн IV.
  • Народные песни балканских славян. – Воля России, Прага, 1925, вып. IV.
  • Старо-болгарские песни. – Воля России, Прага, 1925, вып. IX-X.

За него

  • Нечитайлов, Ю., Талалай, М. Русский дон Базилио. Судьба и наследие В. Н. Нечитайлова. Москва, Старая Басманная, 2014, 196 с.
  • Талалай, М. Русский дон Базилио. Художник из Италии Василий Нечитайлов. – Истина и Жизнь, 2004, № 9, 48–51.
  • Талалай, М. „Эрмитаж” в Средиземноморье: Художник Василий Нечитайлов и его окружение. – В: Русское зарубежье. Кн. 3. Санкт Петербург, 2004, 345–348.
  • Талалай, М. Нечитайлов, Василий Николаевич. – В: Католическая энциклопедия. Т. 3. Москва, Научная книга, 2007, 808–809.
  • Нечитайлов, Ю. Нечитайлов Василий Николаевич. (ползван на 29.11.2019)
  • Василий Нечитайлов: дон Базилио с Нахаловки. (ползван на 29.11.2019)

Илюстрации 1, 2, 3, 7, 8, 9 и 10 са от книгата „Русский дон Базилио. Судьба и наследие В. Н. Нечитайлова” с любезното съгласие на авторите Ю. Нечитайлов и М. Талалай.

 

Галерия със снимки

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP