Mihail Georgievich Popruzhenko

Written by Ана Стойкова
Mihail Georgievich Popruzhenko Mihail Georgievich Popruzhenko

25.07.1866–30.03.1944

Руски и български филолог-славист, историк и палеограф, професор в Софийския университет и член на Българската академия на науките. 

Биография


Роден е в Одеса. Завършва славянска филология в Новоросийския университет (1888). През 1899 г. защитава докторат на тема „Синодик царя Борила“ в Харковския университет. От 1891 до 1917 г. е професор по славянска филология в Одеския университет. След болшевишката революция през 1917 г. той напуска Одеса и през 1919 г. се установява в София, България. През 1920 г. до края на живота си Попруженко е редовен професор по история на руската литература при Катедрата по славянски литератури в Софийския университет. Член е на Българския археологически институт (1938), на Македонския научен институт (1936), на Славянското дружество в България, чуждестранен член (1934) на Славянския институт в Прага.

М. Попруженко работи в областта на кирилометодиевистиката, на старобългарската литература и на литературата и историята на Българското възраждане. Проявава траен интерес към проблеми, свързани с богомилството и антибогомилските съчинения. Той е пръв издател на Бориловия синодик (1928), един от най-важните извори за историята на богомилството, който публикува по двата основни преписа – Палаузовския и Дриновския, като ги придружава с изследване и коментар. Проявява траен интерес към старобългарския писател от Х в. Презвитер Козма и неговото съчнение „Беседа против богомилите“, на които посвещава редица статии и монографичен труд (1936). Отделни публикации Попруженко посвещава на проблеми, свързани с глаголическата азбука и с историята кирило-методиевските проучвания. Като член на Кирило-Методиевската комисия при БАН той съставя (заедно със Ст. Романски) „Репертоар но кирилските извори за живота и дейността на Кирил и Методий“ (1935). Негов важен принос е допълнението и подготовката за печат на кирило-методиевската библиография на Г. Илински (1934) и издирването и издаването (заедно със Ст. Романски) на библиографски материали по кирилометодиевистика (1935, 1942).

Научните му занимания, свързани с Българското Възраждане, са посветени на видни български и руски дейци на книжовността от тази епоха – Васил Априлов, Юрий Венелин, Найден Геров, Марин Дринов, Михаил Погодин и др. Негова заслуга е подготовката и издаването на пълните събрани съчинения на Виктор И. Григорович (Одеса, 1916), които са свързани до голяма степен с кирило-методиевската проблематика. Занимава се с историята на българските книжовни дейци, живели и работили в Русия по време на Възраждането, като отделя специално внимание на Одеса като център на българската емиграция. Попруженко подготвя и „История на България“, която остава непубликувана.

Съчинения

  • Из истории литературной деятельности в Болгарии и Сербии в XV в. Одесса, 1894.
  • Материали за историята на възраждането на българския народ. Пловдив, 1900.
  • Материалы для истории славянских колоний в России. Одесса, 1902.
  • Ю. И. Венелин и неговото значение в историята на българското Възраждане. София, 1903.
  • Абагар. Из истории возрождения болгарското народа. Санкт-Петербург, 1906.
  • М. С. Дринов – очерк из истории возрождения болгарското народа. Харьков, 1908.
  • Козма Пресвитер. – Известия Русского Археологического Института в Константинополе, 15, 1911, 124–205.
  • Участие Одессы в возрождении народа болгарского. Одесса, 1912.
  • Към въпроса за ролята на славянството в световната история. София, 1920.
  • Из истории религиозных движений в Болгарии в XIV в. – Slavia, 7, 1928, 536–548.
  • Синодик царя Борила. София, 1928.
  • Документи за българската история. Т. 1–2. София, 1930–1932.
  • Из историята на старобългарската проповедническа литература. – Български преглед, 1, 1930, 3, 245–353.
  • Козма Пресвитер и новгородские еретики XV в. – В: Сборник в чест на проф. Л. Милетич за седемдесетгодишнината от рождението му (1863–1933). София, 1933, 321–332.
  • Илинский, Г. А. Опыт систематической Кирилло-Мефодьевской библиографии. Под редакцией и с дополнениями М. Г. Попруженка и Ст. М. Романского. София, 1934.
  • Библиографски преглед на славянските кирилски източници за живота и дейността на Кирила и Методия. София, 1935 (в съавт. със Ст. Романски).
  • Козма Пресвитер, болгарский писатель Х века. София, 1936.
  • Ватрослав Ягич и българознанието. – Родина, 1, 1939, 1, 134–136.
  • България и Киевска Русь. Родна, 1, 1939, 3, 25–31.
  • Кирилометодиевска библиография за 1934–1940 год. София, 1942 (в съавт. със Ст. Романски).

За него

  • Алманах на Софийския университет „Св. Климент Охрдски“. Животописни и книгописни сведения за преподаватели. София, 1940, 499–501.
  • 100 години БАН. 1869–1969. Т. 1. София, 1969.
  • Митряев, А. И. – В: Славяноведение в дореволюционной России. Биобиблиографический словарь. Москва, 1979, 278–279.
  • Любенова, Л. Руски учени-хуманитаристи в България в периода между двете световни войни. – В: Славянска филология. Т. 21. София, 1993, 352–359.
  • Любенова, Л. Славянофилството в творчеството на Михаил Попруженко. – В: Славянската взаимност – минало и съвременност. Славянски летописи. Т. 1. София, 1994, 90–99.
  • Любенова, Л. Непубликувана „История на България“ от Михаил Попруженко (1866–1944). – Родина, 3, 1997, 1-2, 253–260.
  • Милтенова, А., К. Минкова. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. София, 2003, 215–219.
  • Стойкова, А. – В: Чуждестранна българистика през ХХ век. Енциклопедичен справочник. София, 2008, 432–433.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP