Дочо Николов Леков

Автор Андриана Спасова
Дочо Николов Леков Дочо Николов Леков

11.10.1928–03.05.2003

Литературовед, професор по българска възрожденска литература, доктор на филологическите науки, един от най-изтъкнатите специалисти в областта на литературата и културата на Българското възраждане. Научните му изследвания имат съществен принос за разкриване на нови полета в творчеството и обществената дейност на възрожденските писатели.

Биография

Роден е в Ямбол, където получава основно и гимназиално образование.

Завършва Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1953). Две години е учител в Грудово и Сливница. От 1956 г. започва неговият академичен и професионален път в Института за литература при БАН, където работи повече от три десетилетия (1959–1993) – първоначално е докторант по възрожденска литература, след това последователно заема научните длъжности литературен сътрудник (1959–), научен сътрудник (1961–), ст.н.с. II ст. (1974–), научен секретар (1974–1976) и ръководител на секцията „Литература на Българското възраждане“ (1983–1989). Защитава малък докторат на тема Проблеми на реализма в българската белетристика през Възраждането (1966), а с дисертацията на тема Писател–творба–възприемател през Българското възраждане става доктор на филологическите науки (1988). Като професор по възрожденска литература чете лекции в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Авторитетната фигура на Д. Леков е притегателен център в научното поле – ръководител на дипломанти, докторанти, на научен кръжок; участва в различни комисии и специализирани съвети, в ръководството на Съюза на учените, в научния съвет на НБКМ, член на ОС на БАН, председател на Филологическата комисия към ВАК.

От края на 50-те години до края на 90-те години на ХХ век Д. Леков се посвещава на текстологията, рецептивната естетика, литературната история, архивното наследство и социокултурните проблеми на Българското възраждане. За приноса на Д. Леков в българската хуманитаристика свидетелстват многобройните му научни занимания с възрожденските писатели – Любен Каравелов, Васил Друмев, Добри Чинтулов, Райко Жинзифов, Васил Априлов, Нешо Бончев, Димитър и Константин Миладинови, Ради Колесов и др. Проф. Д. Леков изгражда и обосновава своите концепти за литературно-историческите и литературно-социологическите въпроси на Възраждането с обилен фактологичен и критически осмислен материал. Възлово и основополагащо място в съвременното литературно поле заемат изследванията на Д. Леков: чрез своите монографии, студии, статии, учебници, национални и международни участия, както и чрез съставителството и редакцията на книги авторът показва висока ерудиция, скрупульозна прецизност и творческа иновативна мисъл с актуални интерпретации.

С първата си книга Проблеми на българската белетристика през Възраждането (1970) Д. Леков заявява своите научни интереси към възрожденската словесност, като откроява мястото на преводите и побългаряванията в развоя на оригиналната българска белетристика, и подчертава определящото влияние на руските белетристи върху творчеството на Л. Каравелов, В. Друмев, Ил. Блъсков и др. Монографията проследява още връзката съвременност и литература, фолклорът в развоя на белетристиката, особеностите на художествения език и стила на белетриста, образа на героя, общественото влияние върху художественото произведение.

Книгата Литература, общество, култура. Литературно-социологически и литературно-исторически проблеми на Българското възраждане (1982) показва академичния професионализъм на Д. Леков в духа на модерното литературознание. Авторът изчерпателно проучва въпросите за литературните поколения и средища, формирането на възрожденския читателски вкус, социализирането на литературата и функцията на читалищата, училищата, дружествата и нейното популяризиране.

Съществено място литературният историк отделя върху значението на руските културни и литературни средища през Възраждането, като за първостепенен определя Одеският, свързан с реформирането и демократизирането на светското образование по българските земи, с утвърждаването на нови идеи и жанрове в българската литература. Одеса се явява център с неоспорим принос в българския културен и обществен живот, като в града живеят едни от български меценати като В. Априлов, Н. Палаузов, Н. Тошков и тук е създадено Одеското българско настоятелство. Неслучайно едни от видните възрожденски книжовници завършват Ришельовския лицей (дн. Новоруский университет) – Иван Богоров, Найден Геров, Николай и Спиридон Палаузови, Димитър Мутев, Сава Филаретов и др., които през 40-те години на XIX век създават първия български литературен кръжец, а през 1862 г. се създава „Книжовно общество“, чиято цел е съставяне и издаване на учебници за всички български училища. Друг притегателен център за българската младеж в Русия е Москва, където от края на 50-те до 70-те години живеят известните възрожденски писатели Любен и Петко Каравелови, Райко Жинзифов, Константин Миладинов, Марин Дринов, Н. Бончев, В. Попович. През 1857 г. основават Московска българска дружина, която отчасти поема функциите на Одеското българско настоятелство.

Изследователският поглед на Д. Леков е насочен към българските книжовници през Възраждането, чиито творби са създадени в чужбина – в български духовни центрове като Цариград, Одеса, Москва, Букурещ, Браила. В тази насока са и трудовете – Писател – творба – възприемател през Българското възраждане (1988) и Български възрожденски литературни и културни средища в чужбина. Проблеми. Представители. Прояви (1999), които се вписват в актуалните за европейското литературознание проблемно-тематични насоки на рецептивната естетика и критика, оформяйки триединството „писател-творба-възприемател“ и „литература-общество-култура“. Христоматийните за ученици, студенти и преподаватели два тома Българска възрожденска литература. Проблеми, жанрове, творци (1988) обхващат многопластовия образ на Възраждането – въпросите на литературата, публицистиката, периодиката, драмата, литературната критика, преводната литература, взаимодействието фолклор и литература. За целта авторът използва комплексен подход, обхващайки литературноисторически, литературно-социологически, теоретически подходи в контекста на епоха и среда, на традиции, читателска публика, на връзката с миналото и настоящето.

Ценен влог в българската хуманитаристика са изследванията на Д. Леков на архивни фондове и частни кореспонденции, съставителството и редакцията на редица повече и по-малко известни възрожденски автори, като например книгите Из архива на Любен Каравелов (1964), Райко Жинзифов. Публицистика (1964), Литературен архив. Из архива на Васил Друмев (Климент Търновски) (1973), Литературен архив. Т. VI. Неофит Рилски. Приписки в библиотеката му (1976), Родолюбивий и благоразумний народе българский. Книга първа. 1806–1865 (1992), Ръкописните учебници на Добри Чинтулов (1987), Тодор Пеев. Съчинения (1976) и др.

За приноса във възрожденската наука Д. Леков получава две престижни награди – наградата на БАН за литературознание за книгата му Писател–творба–възприемател през Българското възраждане и наградата „Златна Диана“ – Ямбол за цялостно творчество и по случай 70-годишния му юбилей. Резултат от честването на 70-годишния юбилей е проведената конференция и издадения сборник „Възрожденският текст. Прочити на литературата и културата на Българското възраждане“ (1998). По случай 90-годишнината от рождението на проф. Д. Леков се провежда ежегодният Колегиум по възрожденска литература в Института за литература при БАН на тема „От литературната история към възприемателя на възрожденския текст“ (2018). Под научното ръководство на Д. Леков още в края на 80-те години на XX век възниква идеята за създаване на енциклопедия Българско възраждане. Литература. Периодичен печат. Литературен живот. Културни средища, която се реализира окончателно през 2014 г. и за пореден път реабилитира името на един от най-авторитетните изследователи на българската литература.

 

Съчинеия

Книги

  • Проблеми на българската белетристика през Възраждането. Отг. ред. Петър Динеков. София, БАН, 1970.
  • Васил Друмев. Живот и дело. София, Наука и изкуство, 1976.
  • Любен Каравелов. София, Народна просвета, 1977.
  • Тодор Пеев. Страници от живота и съдбата на един възрожденец. София, ОФ, 1978.
  • Райко Жинзифов. Литературно-критически очерк. София, Български писател, 1979.
  • Литература, общество, култура. Литературно-социологически и литературно-исторически проблеми на Българското възраждане. София, Народна просвета, 1982. (2 доп. и прераб. изд., Пловдив, Макрос, 2000, 1996).
  • Ради Иванов Колесов. Биографичен очерк. София, Народна просвета, 1983.
  • Писател – творба – възприемател през Българското възраждане. София, Народна просвета, 1988.
  • Любен Каравелов – творецът, гражданинът, съвременникът. Пловдив, Макрос 2001, 1998.
  • Български възрожденски литературни и културни средища в чужбина. Проблеми. Представители. Прояви. София, Св. Климент Охридски, 1999.
  • Възрожденски процеси и творци в Южна Тракия и Македония. София, Народно читалище Св. София; Гражданско дружество Критика, 2001.
  • История на литературата и на възприемателя през Българското възраждане. Т. 1–2. София, Св. Климент Охридски, 2003–2005.
  • Вечното в българската възрожденска литература. София, Ариадна, 2008.

Учебници

  • Българска възрожденска литература. Проблеми, жанрове, творци. Учебник за студенти-филолози. Т. 1–2. София, Наука и изкуство, 1988. (2. изд. УИ Св. Климент Охридски, 1993).

Студии, статии

  • Архивното наследство на Любен Каравелов / Дочо Леков, Цвета Унджиева. – Литературна мисъл, 1959, № 2, 102–110.
  • Любен Каравелов и западното просветителство. – Известия на института Хр. Ботев, 3, 1959, 61–92.
  • Неизвестни страници из архивното наследство на Любен Каравелов. – Литературна мисъл, 1960, № 5, 102–113.
  • Българската преводна белетристика и „побългаряването" през Възраждането. – Литературна мисъл, 1967, № 1, 77–94.
  • Фолклорът и формирането на българската белетристика през Възраждането. – В: Фолклор и литература. Изследвания и статии. София, 1968, 69–88.
  • Проблеми на българската литература на страниците на „Периодическо списание" (1870–1876). – Литературна мисъл, 1869, № 4, 157–167.
  • Забравен възрожденски книжовник. – Литературна мисъл, 1970, № 1, 101–116.
  • Първообразът на „Моето пътуване по Стара планина" (от Панайот Хитов). – Литературна мисъл, 1970, № 3, 127–128.
  • Българското книжовно дружество и проблемите на фолклора. – В: Проблеми на българския фолклор, Т. 1. София, 1972, 399–407.
  • Въпроси на фолклора в ръководствата по словесност през Възраждането. – Литературна мисъл, 1972, № 5, 108–113.
  • „Елементарна словесност в два курса" от Тодор Шишков и нейният оригинал. – Известия на Института за литература, № 21, 1972, 119–125.
  • Тодор Пеев – непознат възрожденски книжовник. – В: Тодор Пеев. Сборник. Етрополе, Народен музей, 1972, 27–45.
  • От декламацията и диалога до „Иванко". [Предг.] – В: Българска възрожденска драма. София, Български писател, 1973, 5–15; (2. изд. 1976; 3. изд. 1978; 4. изд. 1982; 5. изд. 1985).
  • Романтизмът в българската фолклористика. – Славянска филология. Т. 14. София, 1973, 139–158.
  • Страници от ръкописното наследство на Васил Друмев. – В: Из архива на Васил Друмев-Климент Търновски. Т. 5. София, 1973, 5–11.
  • Чинтулов и народното творчество. – Литературна мисъл, 1973, № 3, 93–107.
  • Ролята на атрибуцията при изясняването на идейно-творческите позиции на българските писатели през Възраждането. – Литературна мисъл, 1977, № 2, 108–116.
  • По някои спорни и безспорни въпроси в творчеството на Добри Чинтулов. – В: Проблеми на новата българска литература. Сб. в чест на 80-год. на Георги Цанев. София, Изд. на БАН, Институт за литература, 1978, 30–52.
  • Станка Николица – Спасо Еленина. – Литературна история, 2, 1978, 49–59.
  • Преводите в литературния и обществения живот през Възраждането. – Литературна история, 5, 1979, 36–54.
  • Райко Жинзифов. – В: Творци на българската литература. Т. 1. София, 1980, 404–417.
  • Непознатият Чинтулов. – В: Българистика и българисти. Статии и изследвания. Състав. Боян Кастелов, Владимир Симеонов. София, 1981, 153–158.
  • Преводът в живота, борбите, в творческия свят на българите през Възраждането. – В: Преводът и българската култура. София, 1981, 36–60.
  • За литературните поколения през Възраждането. – Литературна мисъл, 1982, № 1, 30–55.
  • Възрожденският предговор и проблемите на литературната култура. – Литературна мисъл, 1984, № 3, 57–70.
  • Литературносоциологические и литературноисторические проблемы Болгарского возрождения. – Bulgarian Historical Review, 1984, № 4, 9–31.
  • Българската литература в сборника на Н. В. Гербел „Поэзия славян". – Език и литература, 1985, № 5, 1–10.
  • Васил Д. Стоянов – популяризатор и исследователь болгарской литературы и культуры вЧехии. – Bulgarian Historical Review, 1986, № 3, 70–77.
  • Риториките в книжовния живот през Възраждането. – Литературна мисъл, 1986, № 3, 26–42.
  • Българският възрожденски читател като интерпретатор и възприемател на текста. – Литературна мисъл, 1987, № 10, 3–17.
  • Личен документ и литературоведска концепция. (По наблюдения и материали от бълг. възрожденска литература) – В: Личните документи като исторически извори. Отг. ред. Кънчо Георгиев. София, 1987, 132–136.
  • Сборникът на Миладинови в историята на българската литература и култура. – Български език и литература, 1987, № 3, 2–11.
  • Слушателят, читателят и зрителят на Българското възраждане. – В: Втори международен конгрес по българистика. Т. 11. София, 1987, 338–345.
  • Диалогът „творец - възприемател" в текста и чрез текста [във възрожденската ни литература]. – Литературна мисъл, 1988, № 5, 23–34.
  • За три обявени, но необнародвани превода на Христо Ботев. – Език и литература, 1988, № 1, 21–27.
  • История на читателя и история на литературата. – Български език и литература, 1988, № 1, 16–21.
  • Историята на Паисий – нов момент във взаимоотношенията писател, читател и слушател. – Език и литература, 1988, № 2, 11–17.
  • Каравелов като социолог в белетристиката си. – В: Критика, естетика, народопсихология. Юбил. сб. в чест на Ефрем Каранфилов. София, 1988, 71–82.
  • Неизвестные переводы Добри Чинтулова с русского языка. – Болгарский русист, 1988, № 1, 23–30.
  • Априлов и Одеският литературен кръг. – В: Васил Априлов и българската възрожденска култура: Сб. с изследвания по случай 200 г. от рождението му. Габрово, Център за априловедение, 1990, 9–22.
  • Васил Д. Стоянов и Райко Жинзифов – представители на две български литературни и културни средища в чужбина. – Литературна мисъл, 1990, № 1, 47–53. [Също и в: Prace z dejin slavistyky, 14. Univerzita Karlova. Praha, 1990, 79–94.]
  • Текстология и рецептивна естетика. – Литературна мисъл, 1990, № 9, 49–54.
  • Възприемателят в историята на българската възрожденска литература. – В: Жанр и възприемател през Възраждането. В. Търново, Великотърновски унив. Св. Св. Кирил и Методий, 1991, 5–13.
  • Диалогът Друмев – Войников. – В: Васил Друмев-Климент Търновски в културната и политическа история на България. Юбилeeн сборник. Отг. ред. Дочо Леков. Шумен, ВПИ Константин Преславски, 1992, 59–66.
  • Слушателят през Българското възраждане. – В: Култура и общество. Т. 1. Ред. кол. Бойка Соколова и др. София, БАН, 1992, 53–74.
  • Българската литературна интелигенция през Възраждането и проблемът Русия – Западна Европа. – Литературна мисъл, 1993, № 3, 103–111.
  • Българският писател през Възраждането в диалог с читателя от славянските страни. – Славянска филология. Т. 21. София, 1993, 134–141.
  • Неофит Бозвели в диалог с поколенията през Възраждането. – В: Неофит Бозвели и българската литература. Под ред. на Георги Димов, Стефана Таринска. София, БАН, 1993, 12–18.
  • Typologie des Autors und des Rezipienten zur Zeit der bulgarishen Wiedergeburt. – In: Sudosteuropaische Popular literatur im 19. und 20. Jahrhundert. Munchen, 1993, 227–238.
  • Букурещ – център на нова генерация в българската литература. – В: Българската църква и училището в Букурещ. Науч. ред. Благовест Нягулов и др. София, Култ.–просв. център Васил Априлов, 1994, 79–97.
  • Общественикът, творецът, човекът Тодор Пеев. – В: Тодор Пеев. Научни изследвания. София, Библиотека 48, 1994, 7–16.
  • Периодика и литература. – В: Печат и литература. 150 г. българска журналистика. София, Св. Климент Охридски, 1994, 9–17.
  • Творецът Каравелов в диалог със сръбското общество. – В: Култура и общество. Т. 2. Ред. Марин Жечев и др. София, 1994, 99–113.
  • Творческата история и съдба на една възрожденска трагедия. – В: Тодор Пеев. Научни изследвания. София, Библиотека 48, 1994, 118–125.
  • Фотинов – строител на българската национална литературна култура. – В: Печат и литература 150 г. българска журналистика. София, Св. Климент Охридски, 1994, 118–125.
  • „Брата бугарин" и сръбската читателска общност. – В: Представата за „Другия" на Балканите. [Сб. докл. от интердисциплинарна конф.] / Ред. Надя Данова и др. София, 1995, 151–155.
  • Диалогът Ботев – Петко Славейков. – В: Ненаситният ловец. Сб. в чест на 70 год. от рождението на проф. д-р Зденек Урбан. Състав. Величко Тодоров. София, 1995, 64–73.
  • Творец и религия през Българското възраждане. – Български език и литература, 1998, № 1, 28–34.
  • Академик Петър Динеков – изследовател и популяризатор на българската възрожденска литература. – Възрожденски писатели. Петър Николов Динеков. Състав Андрей Андреев. София, З. Стоянов 2007, 674–686.

За него

  • Генов, Г. Сборник с литературно-историческа и общоисторическа стойност. – Известия на държавните архиви. 1975, № 29.
  • Дамянова, Р. [Ред. и Съст.]. Възрожденският текст. Прочити на литературата и културата на Българското възраждане. В чест на 70-годишнината на проф. Дочо Леков. София, ИК „Сребърен лъв", 1998.
  • Дамянова, Р. Дочо Леков (1928–2003). Възрожденската наука загуби своя доайен! – Български език и литература, № 3, 2003; Електронно списание LiterNet, 09. 01. 2004. Достп. на: https://liternet.bg/publish10/rdamianova/dlekov.htm
  • Дамянова, Р. [Отг. Ред. и Съст.]. Енциклопедия Българско възраждане. Литература. Периодичен печат. Литературен живот. Културни средища. По идея и под ръководството на проф. д.ф.н. Дочо Леков. Съст. Ст. Таринска, С. Бакърджиева-Лекова, Н. Капралова, К. Михайлов. София, Проф. Марин Дринов, 2014, Т. 1.
  • Димитров, Г. Проблеми на българската белетристика през Възраждането. – Читалище, № 6, 1971.
  • Димитров, П. Проблеми на възрожденската белетристика. – Пламък, № 1, 1971.
  • Димов, П. Нов значителен труд за книжовния живот през епохата на Българското национално възраждане. – Литературна мисъл, № 5, 1989.
  • Дудевски, Хр. Ръкописните учебници на Добри Чинтулов. – Литературна мисъл, № 6, 1988.
  • Кузманова, К. С възрожденски патос. – Език и литература, № 6, 1984, 121–122.
  • Младенова, М. [Състав.]; Николова, Юл. [Предг.] Дочо Леков. Био-библиография. Сливен, Жажда, 1999.
  • Парпулова, Л. Необходимо и ценно изследване. – Септември, № 9, 1970.
  • Правдомирова, Д., Никифорова, М. Дочо Леков. Библиография. – В: сб. Възрожденският текст. Прочити на литературата и културата на Българското възраждане. В чест на 70-годишнината на проф. Дочо Леков. Ред и съст. Румяна Дамянова. София, ИК „Сребърен лъв", 1998, 381–414.
  • Радев, Ив. Леков, Дочо Николов. – В: Енциклопедия на българската възрожденска литература. Ред. Ив. Радев. Велико Търново, Абагар, 1997, 414–415.
  • Состримски, И. Българската възрожденска литература. Проблеми, жанрове, творци. – Литературна мисъл, № 1, 1989.
  • Сестримски, Ив. Нов труд за Добри Чинтулов. – Читалище, № 5, 1988.
  • Станева, К. Класически академичен проект. – Култура, 2003 – http://www.kultura.bg/media/my_html/2332/c-history.htm
  • Таринска, Ст. Една традиционна и различна литературна история на Възраждането. – Електронно списание LiterNet, 16.05.2006, № 5 (78). Достп. на: https://liternet.bg/publish17/s_tarinska/d_lekov.htm
  • Тодоров, И. Литература, общество, култура. Литературно-социологически и литературно-исторически проблеми на Българското възраждане. – Литературна мисъл, № 10, 1984.
  • Топалов, К. Проблеми на възрожденската белетристика. – Литературна мисъл, № 4, 1970.
  • Топалов, К. Отзив за Д. Леков “Литература и национална идентичност”. – Българистика/ Bulgarica, № 9, 2004.
  • Цветкова, М. 70-годишният юбилей на проф. Дочо Леков. – Български език и литература, 2000, № 3–4, 121–123; Електронно списание LiterNet, 25.06.2000, № 6 (7). Достп. на: https://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/dlekov.htm#1

Галерия със снимки

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP