Димитри Дмитриевич Оболенски

Автор Деница Петрова
Димитри Дмитриевич Оболенски Димитри Дмитриевич Оболенски

19.03/1.04.1918–23.12.2001

Филолог, историк, византолог, почетен член на Британската академия (1974), почетен професор на Оксфордския университет (1985), чуждестранен член в Отдела по история на Руската Академия на науките (1994).

Биография

Роден е на 19 март/1 април 1918 г. в Санкт Петербург в семейството на княз Дмитрий Александрович Оболенски и графиня Мария Павловна Шувалова, потомци на древни дворянски фамилии. Избухналата в Русия революция принуждава семейството да емигрира, когато детето е на една година. През 1919 г. през Крим те заминават за Англия и се установяват в графство Кент. Дмитрий Александрович се развежда със съпругата и се връща в родината си, за да се включи в гражданската война. През 1922 г. Мария Павловна сключва брак с граф Андрей Толстой. През 1923 г. графът получава работа в банка в Ница и семейството заминава за Франция. Димитри посещава руски лицей, в който обучението се води на родния му език. През 1929 г. Толстой започва работа в застрахователна компания в Париж и се налага отново да се преместят. Оболенски е изпратен в Англия, в частното училище „Линчмер“ в Истборн, директор на което е бившият гувернант в семейството на Толстой Гари Гилбърт. През 1931 г. младежът се връща във Франция и продължава обучението си в колежа „Пастьор“ в Ньой сюр Сен.

През 1937 г. Димитри Оболенски кандидатства в Тринити колидж в университета „Кеймбридж“. Резултатът от приемните му изпити е толкова висок, че той получава максималната възможна стипендия от 100 фунта. Първоначално избира за своя специалност философията, но скоро променя решението си и започва да изучава руски и френски език.

През 1939 г. избухва Втората световна война и много от студентите се записват в армията. Оболенски също иска да замине на фронта, дори преминава подготвителен курс, но не отива на бойното поле – получил офицерско звание, той става ръководител на военната подготовка на руските студенти.

През 1940 г. Димитри Оболенски се дипломира като бакалавър по руски и френски език и започва работа в отдел „Ръкописи“ на Британския музей, където има възможност да се запознае с богатата колекция от славянски ръкописи. Негова преподавателка в Кеймбридж е Елизабет (Елисавета) Хил, също рускиня, ръководител на Катедрата по славянски изследвания. Под нейно ръководство той започва проучване за богомилството на Балканите, по което работи година и половина. През 1942 г. представя разработката си в университета, за да кандидатства за стипендия. За задълбочената си работа е избран за фелоу (научен сътрудник) в „Тринити“. През 1943 г. получава докторска степен. От 1946 до 1948 г. води лекции по славистика.

През 1949 г. Оболенски е поканен да преподава руски език и руска и балканска средновековна история в Оксфорд. През 1950 г. е избран за научен сътрудник в колежа „Крайст чърч“, а през 1961 г. става професор по руска и балканска история. 

Оболенски пътува и участва в множество научни форуми, включително англо-руска конференция в Москва през 1960 г. Една година той работи в музея „Дъмбъртън Оукс“, Вашингтон. Проучва колекцията от византийски ръкописи и има възможност да се запознае с видни византолози, като Йоан Мейендорф и Игор Шевченко.

През 1966 г. Оболенски е секретар на XIII Международен конгрес по византийски изследвания, който се провежда в Оксфорд. През 1974 г. е избран за почетен член на Британската академия, а през 1984 г. е удостоен с рицарско звание. През 1985 г. става почетен професор на Оксфордския университет. През 1988 г. ученият посещава СССР като делегат на Поместния събор на Руската православна църква по случай 1000-годишнината от кръщението на русите. През 1994 г. е избран за чуждестранен член в Отдела по история на Руската Академия на науките. Участва  в съставянето на поредицата The New Cambridge Medieval History. Умира на 23 декември 2001 г. в Оксфорд.

Основна част от работата си Димитри Оболенски посвещава на Византийската империя и нейното политическо, културно и религиозно влияние върху народите в Югоизточна Европа. Той е автор на концепцията за т.нар. Византийска общност. В общността влизат държавите, които са приели християнството от Константинополската църква. През Средновековието, а и по-късно, те образуват една религиозна и културна общност, ръководят се от общи норми, основани на римо-византийското право, имат общи литературни и художествени критерии, повлияни от византийската литература и изкуство. В рамките на общността съществува йерархия, начело на която е Византия. След османското нашествие и превземането на Константинопол през 1453 г. значението на Византийската общност намалява, а център на православието става Руската империя.

 

Съчинения

  • The Byzantine Commonwealth: Eastern Europe, 500–1453. London 1974. (Византийское содружество нации. Москва 1998; Византийската общност: Източна Европа 500–1453 г. София 2001).
  • The Bogomils. Cambridge 1948.
  • The Penguin Book of Russian Verse. London 1962.
  • The Christian Centuries. Vol. 2. The Middle Ages. Cambridge 1969.
  • The Byzantine Inheritance of Eastern Europe. 1982.
  • Six Byzantine Portraits. Oxford 1988.
  • The Russian chronicles: A thousand years that changed the world: from the beginnings of the land of Rus to the new revolution of glasnost today. London 1990.
  • Byzantium and the Slavs. 1994.

За него

  • Шестаков В.П. Русские в Британских университетах. Опыт интеллектуальной истории и культурного обмена. СПб. 2009, 253–260.
  • Franklin, S. Sir Dimitri Obolensky. – Proceedings of the American Philosophical Society, 148, 2004, 145–149.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP