Константин Дмитриевич Балмонт

Автор Радостин Русев
Константин Дмитриевич Балмонт Константин Дмитриевич Балмонт

03(15).06.1867 – 23.12.1942

Руски поет-символист, прозаик, критик, есеист, преводач на български народни песни и на българска поезия.

Биография

Роден на 3 (15) юни 1867 г. в село Гумнищи Шуйски уезд Владимирска губерния (сега Ивановска област) в небогато дворянско семейство. Няма яснота откъде произлиза особената фамилия – дали от изменената украинска фамилия Баламут, или е шотландска. Ударението ѝ в рода му е било на първата сричка, писателят обаче го пренася върху втората. Умира на 23 декември 1942 г. по време на четене на негови стихове в приюта „Русский дом“ край Париж, устроен от Майка Мария. Погребан е в гробището в Нуази-ле-Гран, Франция.

За първи път публикува стихотворения през 1885 г. в петербургското списание „Живописное обозрение“. Първият му сборник с поезия („Сборник стихотворений“) е издаден със собствени средства през 1890 г. в Ярославъл. Силно разочарован от не особено радушното му приемане и от роднини, и от литературна критика, дебютиращият поет унищожава почти целия тираж, прави и опит за самоубийство. Утвърждава се в руската поезия със стихосбирката „Под северным небом (элегии, стансы, сонеты)“ (1894), а „Горящие здания. Лирика современной души“ (1900) и „Будем как Солнце. Книга символов“ (1903) го изпращат на нейния връх.

През юни 1920 г. напуска съветска Русия легално, с официално разрешение на съветското правителство за половин година, но повече не се завръща, остава до края на живота си в Париж.
И в емиграция творческата му енергия не намалява – от около 50 негови съчинения не по-малко от 20 излизат през този период (последен e сборникът „Светослужение“, 1937).
Преводаческите му занимания са от 1887–1889 г., когато превежда немски и френски автори, след това продължава с Х. Ибсен и Г. Брандес (1892), превежда също трудове по история на скандинавската (1894) и италианската (1895–1897) литература, издава и два тома с преводи на Едгар Алън По (1895), известни са и преводите му на П. Шели (1903–1904), от испански на народни песни и пиесите на П. Калдерон. Негов е и първият превод на руски език на класическата грузинска поема на Шота Руставели „Витяз в тигрова кожа“ (1933). За половин век литературна дейност оставя преводи от около 30 езика, в това число славянски, балтийски, индийски, санскрит и т.н.

Патриархът на руския символизъм и забележителен творец от руската емиграция К. Д. Балмонт е запален тълкувател и преводач на български народни песни и на българска поезия. Интересът към тях го довежда за известно време в България през 1929 г. Предисторията на това посещение е свързана с публикуването на няколко негови превода на български народни песни в авторитетното парижко емигрантско списание „Последние новости“. Забелязало посоката на творческите увлечения на поета, Славянското дружество в България му изпраща един сборник с народни песни (т. I на литературната христоматия на Б. Ангелов и М. Арнаудов) и стихосбирки на българските поети П. П. Славейков и Ем. Попдимитров. От този момент той, по собственото му признание, е привлечен трайно от „истински съблазнителната мисъл: да предава в звучни руски стихове звучните стихове на български поети“. Балмонт отговаря с писмо (18.Х.1928 г.) от Капбретон, Франция, където по това време живее и твори: „Аз наистина съм пленен от българското народно творчество. Песни, приказки, пословици, всичко това ме мами и над него усърдно ще поработя. Хубаво е да се работи там, където гори огън, от него е и топло и светло, и радостно [...] От българската поезия засега се увличам от Вазов, Ботев, Пенчо Славейков. Между новите силно впечатление прави Яворов. Твърде музикален е Лилиев [...] Бих бил много щастлив да видя в български превод поне едно томче от моите стихотворения [...] Ще дойда в България непременно“ (К. Балмонт за българската поезия. – Славянски глас, 4, 1928, 156).

Само след по-малко от година К. Балмонт действително идва и прекарва в България по-голямата част от м. май. Покрай основната си цел – събирането на материали за предстоящи трудове, той участва и в тържествено събрание на Славянското дружество, за чийто почетен член бива избран, успява да напише и няколко нови стихотворения, които чете по време на трите си лекции, изнесени пред столичната публика: за литовската народна поезия; за българската и сърбохърватската поезия; за собственото си поетично творчество.

Наблюденията и преводите на К. Балмонт са събрани в два забележителни сборника, издадени от българското Министерство на народната просвета през 1930 г.
Първият, „Соучастие душ“, включва значителна част от неговите изследвания върху народното и поетическо творчество на българите и другите славяни, както и множество преводи на стихотворения, народни песни и приказки. Със самостоятелни очерци са представени н неколцина съвременни български автори в областта на поезията, към която Балмонт не крие своите пристрастия. Измежду тях като „най-непосредствен, непроизволно-мелодичен и тънко-чувствителен като току-що разтворено пролетно цвете“ (с. 94), той откроява Ем. Попдимитров. Лириката на Н. Ракитин. „поета на прозрачните стихове, непосредствени като повея на вятъра“ (с. 100), пък му се вижда изключително близка за руското възприятие с чувството към родната земя и непосредственото съприкосновение с природата; много от стиховете на този поет той поставя наравно с руската поезия, която намира за най-добрата в света. Високо оценява и Н. Лилиев – като художник импресионист и изящен виртуоз, уверявайки, че стиховете му много леко се поместват в руски превод, че книги като „Лунни петна“ или „Птици в нощта“, прекрасни образци на музикалната поезия, го сродяват с руските поети, възприели за основно положение на своето художествено творчество музиката като достоверен ключ за духовното прозрение. Преведените в този сборник четири стихотворения на Н. Лилиев („Поле глухое“, „Вечер“, „Серебряные линии“, „В далекой степи“) според Балмонт са „изплетени от лунна светлина, струнна напевност и трепет на душа, пронизана от ясновидението на духа“ (с. 106).

Истинска скъпоценност представлява и другата книга на К. Балмонт – „Золотой сноп болгарской поэзии. Народные песни“. В огледалото на руската реч тук е отразена част от богатото българско фолклорно творчество – над 100 песни, покриващи твърде широк диапазон от теми и настроения, излъчващи ту езически опиянения,. ту жизнеността, волността и труда на народните хора, ту домашните радости или пък мрачните страни на българския бит. С този свой труд, по думите на автора на предговора Ем. Попдимитров, руският поет „е изковал златна огърлица, която с тънкото си майсторство може да пробуди удивлението и у русина, и у чуждоземеца“ (с. 5). За преводите, прочитите и интерпретациите на Балмонт може да се кажат само най-добри думи – пречупени през неговата уникална емоционална призма и образно-поетична система, българските народни песни или стихотворенията на съвременни поети не само запазват своя неподправен дух, а получават и допълнително очарование.

Съчинения

Поезия

  • Сборник стихотворений. Ярославль, 1890.
  • Под северным небом (элегии, стансы, сонеты). Санкт-Петербург, 1894.
  • Горящие здания. Лирика современной души. Москва, 1900.
  • Будем как солнце. Книга символов. Москва, 1903.
  • Стихотворения. Москва, 1906.
  • Песни мстителя. Париж, 1907.
  • Зовы древности. Санкт-Петербург, 1908.
  • Зарево зорь. Москва, 1912.
  • Звенья. Избранные стихи. Москва, 1912.
  • Белый Зодчий. Таинство четырех светильников. Санкт-Петербург, 1914.
  • Полное собрание стихов: В 10 т. Москва, Скорпион, 1907–1914.
  • Ясень. Видение Древа. Москва, 1916.
  • Сонеты Солнца, Меда и Луны. Песни миров. Москва, 1917.
  • Перстень. Москва, 1920.
  • Семь поэм. Москва, 1920.
  • Дар земле. Париж, 1921.
  • Марево. Париж, 1922.
  • Песня рабочего молота. Москва, 1922.
  • Моё — Ей. Россия. Прага, 1924.
  • В раздвинутой дали. Поэма о России. Белград, 1929.
  • Северное сияние. Стихи о Литве и Руси. Париж, 1931.
  • Голубая подкова. Стихи о Сибири. США, 1935.
  • Светослужение. 1936. Август. 1937. Январь. Стихи. Харбин, 1937.
  • Стихотворения. Ленинград, 1969.
  • Избранное. Стихотворения. Переводы. Статьи. Москва, 1983.
  • Светлый час. Стихотворения и переводы. Москва, 1992.
  • Где мой дом. Стихотворения, художественная проза, статьи, очерки, письма. Москва, 1992.
  • Собрание сочинений: В 7 т. Москва, Книговек, 2010.

Произведения в проза

  • Горные вершины. Сборник статей. Москва, 1904.
  • Белые зарницы. Санкт-Петербург, 1908.
  • Змеиные цветы. Путевые письма из Мексики. Москва, 1910.
  • Морское свечение. Санкт-Петербург, 1910.
  • Край Озириса. Египетские очерки. Москва, 1914.
  • Поэзия как волшебство. Москва, 1916.
  • Революционер я или нет. Москва, 1918.
  • Воздушный путь. Рассказы. Берлин, 1923.
  • Под новым серпом. Берлин, 1923.
  • Где мой дом. Очерки. 1920–1923. Прага, 1924.
  • Автобиографическая проза. Москва,2001.

За него

  • Азадовский, К. Бальмонт Константин Дмитриевич. – Русские писатели. 1800–1917: Биографический словарь. Т. 1. Москва, 1989.
  • Аничков, Е. Константин Дмитриевич Бальмонт. – Русская литература XX века: 1890–1910 / Под ред. С. А. Венгерова. Т. 1. Москва, 2000.
  • Анненский, И. Бальмонт-лирик. – Анненский, И. Избранные произведения. Ленинград, 1988.
  • Балтрушайтис, Ю. О внутреннем пути К. Бальмонта. – Заветы. 1914, № 6.
  • Белый А. Бальмонт. – Белый А. Луг зеленый. Москва, 1910.
  • Блок, А. Бальмонт; Будем как Солнце. Только Любовь; Литургия красоты; О лирике. – Блок, А. Собрание сочинений: В 8 т. Т. 5. Москва; Ленинград, 1963.
  • Будникова, Л. Творчество К. Д. Бальмонта в контексте русской синкретической культуры конца XIX — начала XX века. Челябинск, 2006.
  • Зайцев, Б. О Бальмонте. – Современные записки, 1936. № 61.
  • Иванов, Вяч. К. Д. Бальмонт. – Речь, 1912, 14 марта.
  • Иванов, Вяч. О лиризме Бальмонта. – Аполлон, 1912, № 3–4.
  • Корецкая, И. Константин Бальмонт. – Русская литература рубежа веков (1890-е — начало 1920-х годов). Москва, 2000.
  • Куприяновский, П. Бàльмонт или Бальмòнт. – Литературная газета, 1992, 19 августа.
  • Куприяновский, П., Молчанова, Н. „Поэт с утренней душой“: Жизнь, творчество, судьба Константина Бальмонта. Москва, 2003.
  • Куприяновский, П., Молчанова, Н. К. Д. Бальмонт и его литературное окружение. Воронеж, 2004.
  • Молчанова, Н. Поэзия К. Д. Бальмонта 1890-х — 1910-х годов: Проблемы творческой эволюции. Москва, 2002.
  • Молчанова, Н. „Всю жизнь хочу создать из света, звука…“ Вопросы поэтики лирики К. Д. Бальмонта. Воронеж, 2011.

 

 

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP