Статия

Книжното тяло обхваща IX + 374 л. хартия; 205x150 мм, изписани със среден нов полуустав.  Подвързията е дъски с орнаментирана кожа. Език: новобългарски с диалектни елементи; правопис: опростен, едноеров, безюсов; забелязват се някои сърбизми и русизми, които са под влияние на източниците на сборника. Украсата е изключително богата: полихромни заставки и инициали в балкански стил и множество миниатюри (30), илюстриращи съдържанието. На първите листове са поместени два автопортрета на писача. На л. IVб-VІа е поместено предисловие към преправката на Паисиевата история, което поп Пунчо е представил от свое име. На първия форзац е отбелязано името на писача и мястото на създаването на ръкописа. Има приписка от 1814 г. за освещаването на храма „Св. Георги“ в с. Длагошевци (Дългошевци, Ломско, дн. Замфир) от игумена на Зографския манастир Доротей по времето на владиката Паисий (Видински). Книгата се е съхранявала в семейството на свещеника. Днес се пази в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София, № 693.

Богатото съдържание се състои от 69 текста, сред които има и апокрифи – разказа за Адам и Ева и Йоан Богослов, Слово за Рождество Христово, за св. Пантелеймон, за библейския Йов и други. Включен е препис на апокрифа Слово за лъжливия Антихрист, безбожния Сатанаил, как го плени архангел Михаил, воевода на всички ангели, който следва по-ранна традиция, както и няколко молитви за ангела-хранител, обичайно принадлежащи към амулетите. От повествователните съчинения е включен Разказ за цар Александър, извлечение от средновековния роман за Александър (Сръбска Александрия). Няколко слова са почерпени от превода на Съкровище на Дамаскин Студит (за Успението на Йоан Богослов, за погребението на Господа и за слизането в ада; за св. Димитър Солунски с описание на 9-то му чудо; за светите лечители-безсребърници Козма и Дамян; за първата неделя на Великия пост). Друг кръг произведения възхождат към източник, идентичен с руския пролог – разказ за рождеството на св. Йоан Кръстител; разказ за евангелист Лука, който взел дясната ръка от мощите на св. Йоан Кръстител и я отнесъл в Антиохия; слово на пророк Захарий към немилостивите князе; проложно житие на мъченица Рипсимия; проложно житие за мъченик Гаведий, за мъченица Рипсимия, за мъченица Теодота и др. Някои патерични разкази също отвеждат към руските печатни пролози, които са подбрани от съставителя с оглед укрепване на християнската вяра. В колофона поп Пунчо отбелязва, че сред източниците на сборника е бил „царски пролог“ – и сам той именува сборника „пролог“ (382б). Общо произведенията с източник печатните пролози са повече от 30 на брой сравнени с московското издание от 1735 г. (Атанасов 1986: 145–146). Важно място заема преправката на Паисиевата „История славянобългарска“, наред със слова и поучения от Йоан Богослов, Йоан Златоуст и др., молитви, чудеса, разкази, жития. Поп Пунчо включва житието на Петка Търновска и Първото проложно житие на Иван Рилски. Компилативният подход на автора личи в повестта за цар Асен Стари и за московския цар Петър.

Авторовото присъствие в целия сборник е много силно подчертано, понеже авторът често говори от свое име и за себе си. На заглавната страница е написано обръщение към читателя, в което се казва: „Кой прочете това свещенное писание предь саборь и добре имь да известить да разумеють и они да прословуть име Божие – защо са глупави люде като овци, кога не имать пастире… А ти, читателю, прочитай и накажи [напътствай] – христиани и ти да получиш прощение греховь от милостивого Бога… Но, о, братия мои, возлюблени читатели, не мойте мене грешнаго проклинати, но Бог да наставит братство всем вам. И благословете ме недостойнаго, понеже не от млого учение написах, ни от млого ортография, но от млого книголюбие и ревност, от сердци мое написах“. Авторът често добавя различни интерполации: напр. обръщението на Паисий към родоотстъпниците поп Пунчо откроил със специално заглавие, поставено от него – „Ненавистник свои родом“. Намесата на съставителя личи и в някои чисто житейски съвети – как да се оре и сее земята, как да се улови пчелен рояк, как да се отглежда лозе, как да се отнася мъжът към жена си и децата и пр.

Оригиналната Повесть ради Московского цара Петра, що го нарицают москале Буро – е творба за покръстването на русите с компилативен характер, единствено известна в нашата литература (героят притежава характеристиките на Петър Велики, 1672–1725). Сред изворите на произведението е руската летописна традиция (разказът за изпитването на различните вери от киевския княз Владимир Светославович), вероятно Киево-Печерския Синопсис, в който събитията около покръстването на русите представляват преработка на Повесть временных лет (Банков 1975). Текстът съдържа исторически факти, смесени с авторски разсъждения и политическата позиция на автора – според него русите, като единородни с българите, ще освободят братята си от „проклетите агаряни“. Книгата е пример за индивидуалните литературни изяви на книжовниците от ХVІІ и ХVІІІ в. Много от тях не са традиционни преписвачи, а автори на компилации с творчески подход към изворите. Сборникът на поп Пунчо е ценен извор за българо-руските книжовни отношения през Късното средновековие. Съставителят е имал намерения да го отпечата, но не успява.

Библиография

• Ангелов, Б. Ст. Из старата българска, руска и сръбска литература. Кн. 1. София, 1958, 105–107.
• Ангелов, Б. Ст. Стари славянски текстове. IV. Български разказ за покръстването на русите. – Известия на института за българска литература, 6, 1958, 251–259.
• Ангелов, Б. Ст. Съвременници на Паисий. Т. 2. София, 1964, 149–167.
• Арнаудов, Михаил. Книжовници на XVIII век, съвременници на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. – Духовна култура, София, 1965, № 3, 19–20.
• Атанасов, П. Поп Пунчо и московските печатни пролози. – В: Българо-руски литературни връзки през ХVІІ и ХVІІІ в. София, 1986, 115–146 (обр. 32, 64,65, 67, 69, 70, 72, 73, 74, 76, 78, 80, 81).
• Банков, Т. Един български разказ от XVIII в. – Литературна мисъл, № 3, 1975, 111–117.
• Гергова, Ив. Поп Пунчо от село Мокреш – виден представител на нашата ранна възрожденска култура. – В: От Тимок до Искър. Изследвания и материали (= Регионални проучвания на
• българския фолклор. Т. I. София, 1989, 29–39.
• Караджова, Д. Влиянието на руската и украинската печатна книга върху оформлението и украсата на българските ръкописи от втората половина на XVIII и началото на XIX в. –
• Библиотекознание, библиография, книгознание, 2, 1992, с. 143, 147.
• Кожухаров, Ст. Неизвестно произведение на старобългарската поезия. – Старобългарска литература, 1, 1971, с. 291.
• Лвовна, Е. Българско възрожденско изкуство. София, 1978, с. 91.
• Милтенова, А. Апокрифът за борбата на Архангел Михаил със Сатанаил в две редакции. – Старобългарска литература, 9, 1981, 98–113.
• Николова, Светлина. Патеричните разкази в българската средновековна литература. – София, 1980, 78–79.
• Петканова, Д. (съст.) Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. С, 1992, с. 418.
• Стоянов, М. Украса на славянските ръкописи в България. София, 1973, с. 228.
• Христова, Б. и др. Бележки на българските книжовници. Т. 2. XVI–XVIII век. София, 2004, № 467.
• Христова, Б., Д. Караджова, А. Икономова. Български ръкописи от XI до XVIII век запазени в България : Своден каталог. Т. 1. София : Народна библиотека Кирил и Методий, 1982, № 694.
• Христова, Б.. и др. (Съст.) Апокрифно християнство. Апокрифна и гадателна книжнина по балканските земи, запазена във фондовете на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, София, 1999, № 29, 20–21, прил. 8.
• Цонев, Б. Един български книжовник от края на XVIII век. Поп Пунчо от с. Мокреш. – Училищен преглед, 22, 1923, 1–10.
• Цонев, Б. Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Т. I. София, 1910, 284–306.
• Ŝaur, V. Pop Puncovsbornik kak islocnik istoriko-dialektologiceskih issledovanij. Praha, 1970.