Бдински сборник

Автор Мая Петрова-Танева
Факсимилно издание на Бдинския сборник (Лондон 1972). Факсимилно издание на Бдинския сборник (Лондон 1972).

1360 г.

Сборник от жития на жени-светици, поръчан през 1360 г. от видинската царица Анна, запазен в препис от началото на XV в.

Статия

Ръкописът, известен под това име, се пази в Университетската библиотека в гр. Гент, Белгия, под сигнатура MS 408. През 1852 г. става част от ръкописната сбирка на Гентския университет, след като през 1818 г. е закупен на търг от барон Жул дьо Сен-Женуа (1813–1867). По-ранната съдба на книгата е неизвестна. В научно обращение тя е въведена от руския йезуит Иван Мартинов, който през 1882 г. обнародва нейно кратко описание, бележки върху палеографските и езиковите ѝ характеристики, както и няколко извадки от нея (Мартынов 1882). Кодексът има две издания – фототипно (Лондон 1972) и дипломатическо (Брюж 1973), в момента се подготвя електронно издание; вж. също Sels, Stern 2012; Sels 2013), а висококачествени дигитални копия са достъпни на сайта на Гентската библиотека.

Информация за възникването на книгата дава нейният колофон (л. 242r). Според него тя е поръчана през 1360 г. от Анна, съпруга на цар Иван Срацимир (1356 – 1396), а появата ѝ съвпада с отделянето на северозападна България с център Бдин (дн. Видин) от Търново. Датировката от колофона е поставена под въпрос – анализът на водните знаци, на палеографските и на кодикологическите особености на гентския ръкопис показва, че той е копие от сборника на царица Анна, направено през първото десетилетие на XV в. и съхранило, заедно с корпуса на включените текстове, препис от оригиналния колофон (Petrova 2001). В сегашния си вид кодексът има 242 листа, като отделни страници са загубени. Написан е с безюсов едноеров правопис (само ь), характерни са смесването на ы и и, немотивирането удвояване на гласните и, а и о.

Макар и запазен в по-късен препис, Бдинският сборник е важен извор за политическата и културна история на България и Балканите през втората половина на XIV в. Особено ценен за палеославистиката обаче го прави неговият състав – дванадесет подбрани пространни дометафрастови агиографски наратива (мъчения и жития) за жени-светици: Мария, племенницата на Аврамий от Кидун; Теодора Александрийска; Текла; Параскева Римска; Варвара; Марина; Таисия блудница; Ефросина Александрийска; Юлиания; Мария Египетска; и Евпраксия. Към тях е присъединен текст, наречен „Слово за блажената царица Теофана“, представляващ компилация от четири синаксарни четива, взети от близки календарни дати (за св. Теофана, съпруга на император Лъв VI Мъдри (886‒912); за сестрите мъченици Агапия, Хиония и Ирина; за св. Теодотия и чедата ѝ; и за св. Евгения); при тяхното обединяване всички разделителни знаци, отбелязва¬щи началата и краищата им (заглавия, червенослов, инициали, нов ред и пр.) са били внимателно премахнати, така че се създава погрешно впечатление за единен текст. Сборникът завършва със „Слово за светите места в Йерусалим“, което изрежда най-важните обекти за поклонение в и около свещения за християните град.

Гентският ръкопис провокира научни дирения в няколко посоки. Неговите най-ранни изследователи го разглеждат като превод от непознат гръцки оригинал. Ключова за разбирането на сборника се оказва статията на Хелмут Кайперт (Keipert 1975), който за първи път доказва, че сборникът е съставен от вече съществуващи славянски преводи, извлечени от различни по вид ръкописи. Това насочва усилията към установяване на текстовата история на отделните четива при съпоставката им с други техни славянски преписи и към търсене на подходящи гръцки съответствия (Петрова 1996; Petrova 2001; Штерн 2013; Милтенов 2013; Stern 2015; Stern 2016а; Stern 2016b; и др.). Специален интерес предизвиква „Словото за светите места в Йерусалим“ – един от редките примери за проскинитарии в южнославянската книжнина (Martinov 1884; Seemann 1976; Гюрова 1990; Petrova, Angusheva 1995; Велинова 2008; Гардзанити 2016 и др.). Не малък брой публикации са посветени на принципите на подбор на включените текстове и вътрешната структура на кодекса (Карагеоргиева, Бояджиев 1996; Petrova 1996; Георгиева 1998; Ангушева 1998; Stern 2016), както и на чисто езиковите особености на гентския ръкопис (Добрев 1991; Стемпняк-Минчева 1985; Стемпняк-Минчева 1987 и др.). Макар и относително ранни, преводите на включените в Бдинския сборник текстове не са синхронни. При съпоставката им с други славянски преписи всички те разкриват множество специфични разночетения, пропуски, несъответствия и грешки. Кои от тях се дължат на перото на съставителя на книгата на царица Анна и кои – на нейния по-късен преписвач, засега е невъзможно да се установи.

По своя състав и проблематика Бдинският сборник може да бъде съпоставен с малък брой дошли до нас византийски и славянски тематични сбирки от жития на жени-светици (за византийските вж. Ehrhard 1952; Rapp 1996; за славянските вж. Ангушева 1998; Петрова 1999; Петрова 2009; Stern 2016). За съжаление, колофонът не дава информация за неговото конкретно предназначение и предполагаема аудитория. По въпроса са изказвани различни предположения. Гентският кодекс не прилича нито по размер, нито по обем и оформление на големите руски агиографски сборници с женски жития (понякога включващи до 30 текста за жени-светици), често съпътствани от приписки, изтъкващи ползата от тези четива за монахините (Петрова 2009). Повечето изследователи свързват появата на неговия оригинал със съдбата на майката на цар Иван Срацимир – бившата търновска царица Теодора, изгонена от Търново от своя съпруг и принудително затворена в манастир, най-вероятно в района на Видин. Основание за това предположение е фактът, че в сборника са поместени два текста, посветени на нейните небесни покровителки – св. Теодора, чието име тя носи по рождение, и св. Теофана – името, което избира да носи „в ангелски образ“ (Dujčev 1972: vi‒vii; Voordeckers 1973: 37; Андреев 1987: 117‒118; Карагеоргиева, Бояджиев 1996; Георгиева 1998: 259; Stern 2016; Петрова 2018 и др.). Ив. Дуйчев смята, че чрез съставянето на Бдинския сборник близкото до царица Теодора видинско царско семейство изразява своята подкрепа към нея и търси начин за нейната реабилитация (Dujčev 1972: vi‒vii). Ако първообразът на Бдинския сборник е бил лично притежание на царица Анна (т.е. е бил част от видинската царска библиотека) или е бил персонален дар за нейната свекърва царица Теодора, той вероятно е бил (поне в първоначалния етап от своето съществуване) предназначен за индивидуално четене и е имал за цел да предостави на жените от управляващата фамилия благочестиви модели за подражание. Като най-близък типологически паралел в този случай може да бъде посочен руският сборник P.II.A.30 (Санкт Петербург, Библиотека на Академията на науките), принадлежал на семейството на цар Петър I Велики (1682‒1725) и съдържащ само жития на жени-светици, с част от които са съименни бабата, майката и четирите сестри на владетеля (Петрова 2009). Данните за книги, поръчвани през XIV‒XV в. от знатни дами от южнославянската аристокрация, не могат да дадат сигурен отговор на въпроса дали те са били за лична употреба (четени самостоятелно в дома или в килията), или са били дарявани на покровителствани от тях манастирски центрове, за да бъдат използвани в богослужението или на манастирската трапеза (Гагова 2010: 182‒204). Според Дитер Щерн Бдинският сборник има смесена функция ‒ текстовете в него са специално подбрани с оглед на личността на бившата търновска царица Теодора, така че да изграждат мрежа от значими (и значещи) за нея имена и мотиви, превръщайки го по този начин в персонализирана настолна книга (vademecum); в същото време обаче ръкописът трябва да се разглежда като своеобразна нейна „духовна зестра“, която манастирът, където е пребивавала, очевидно щял да наследи след смъртта ѝ (Stern 2016).

Издания

  • Bdinski Zbornik. Ghent Slavonic Ms 408, A. D. 1360. Facsimile edition. Ed. I. Dujčev. London, 1972.
  • Bdinski Zbornik. An Old-Slavonic Menologium of Women Saints (Ghent University Library Ms. 408, A.D. 1360). Ed. J. L. Scharpe, F. Vyncke. Brugge, 1973.

Изследвания

  • Belyakova 2015: Belyakova, T. The Role and Image of the Holy Land in Accounts of Medieval Female Pilgrims. ‒ Croatica Christiana Periodica, 75, 2015, 1–15.
  • Dimitrova, Margaret. Mary of Egypt in medieval Slavic Literacy. Byzantinoslavica 56, 1995, 3, 617–623.
  • Dimitrova, Margaret. The Vita Mariae Aegyptiacae in medieval and early modern Bulgarian literature. Annual of Medieval Studies at CEU 1993–1994. Budapest, 1995, 108–125.
  • Dujčev 1972: Dujčev, I. Preface. ‒ In: Bdinski Zbornik. Ghent Slavonic Ms 408, A.D. 1360, facsimile edition. Ed. by Ivan Dujčev. London, 1972, i‒xiii.
  • Ehrhard 1952: Ehrhard, A. Textsammlungen für Feste weiblicher Heiliger. ‒ In: Ehrhard, A. Überlieferung und Bestand der hagiographischen und homiletischen Literatur der griechischen Kirche von den Anfängen bis zum Ende des 16. Jahrhunderts. 3. Berlin–Leipzig, 1952, 906‒915.
  • Keipert 1975: Keipert, H. Zur Parallelüberlieferung des ‘Bdinski Sbornik’ (Codex Gand 408). – Analecta Bollandiana, 95, 1975, 3‒4, 269‒289.
  • Martinov 1884: Martinov, I. Récit sur les lieux saints de Jérusalem: traduit d'un texte slavon du XIVe siècle. – Archiv de l’Orient latin 2, 1884, 2, 389–393.
  • Petrova 1996: Petrova, М. The Bdinski Sbornik: A Case Study. – Otium. Časopis za povijest svakodnevnice, 4, 1996, 1–2, 1–11.
  • Petrova 2001: Petrova, M. Житиѥ и жизⸯнь прѣпо(д)бниѥ Ѳаисиѥ in Medieval Slavic Literature. – В: Словенско средновековно наслење. Зборник посвеђен професору ћорЂу Трифуновиђу. Београд, 2001, 425–436.
  • Petrova, Angusheva 1995: Petrova, M, A. Angusheva. The Description of the Holy Places in the Bdinski Sbornik. – In: Annual of Medieval Studies at the CEU, 1993–1994, Budapest, 1995, 163–179.
  • Petrova-Taneva 2001: Petrova-Taneva, M. The Ghent Manuscript of the Bdinski Zbornik: the Original or a Copy? – Slavica Gandensia, 28, 2001, 115–144.
  • Rapp 1996: Rapp, C. Figures of Female Sanctity: Byzantine Edifying Manuscripts and Their Audience. – Dumbarton Oaks Papers, 50, 1996, 313‒344.
  • Seemann 1976: Seemann, K.-D. Die altrussische Wallfahrtsliteratur: Theorie und Geschichte eines literarischen Genres. München, 1976, 196‒198.
  • Sels 2013: Sels, L. Early Slavic Hagiography Translation in the Vidin Miscellany. – Comparative Oriental Manuscript Studies Newsletter, 5, 2013, 37‒40.
  • Sels, Stern 2012: Sels, L, D. Stern. Preparing a Digital Edition of the Bdisnki Sbornik. – В: Преоткриване: Супрасълски сборник, старобългарски паметник от X век. София, 2012, 355‒367.
  • Stern 2015: Stern, Dieter. Studien zum Bdinskij Sbornik: die slavische Erzählung des Abraham von Qidun und seiner Nichte Maria und ihre griechische Vorlage. – Cyrillomethodianum: Studies on the History of Greek-Slavic Relations, 20, 2015, 257–287.
  • Stern 2016: Stern, Dieter. Personalisierte Buchproduktion und Lektüre in der Slavia orthodoxa: der Bdinski Sbornik als persönliches Vademecum. – Die Welt der Slaven, 61, 2016, 1, 12–37.
  • Stern 2016a: Stern, D. Translations as text redactions: observations on hagiographic translations (Taken from the Bdinski Sbornik). – In: Traduzioni e rapporti interculturali degli Slavi con il mondo circostante. Milano, 2016 (Slavica Ambrosiana 6), 23–41.
  • Stern 2016b: Stern, D. Slavonic Double Translations of Byzantine Hagiographic Texts: The Life of St Eupraxia. – Cyrillomethodianum: Studies on the History of Greek-Slavic Relations, 21, 2016, 21–51.
  • Stern 2016c: Stern, D. The Double Life of St Eupraxia in Slavic. – В: Vis et sapientia : Studia in honorem Anisavae Miltenova. Нови извори, интерпретации и подходи в медиевистиката. София, 2016, 493–513.
  • Voordeckers 1964: Voordeckers, E. Het Bulgaarse oudslavische Hs. 408 in de Universiteitsbibliotheek te Gent. Orientalia Gandensia 1, 1964, 63–73.
  • Voordeckers 1964а: Voordeckers, E. Le cod. Gandaviensis (slavicus) 408. Analecta Bollandiana 82, 1964, 171–182.
  • Voordeckers 1973. Voordeckers, E. Introduction. – In: Bdinski Zbornik. An Old-Slavonic Menologium of Women Saints, A. D. 1360. Ed. J. L. Scharpé, F. Vyncke. Bruges, 1973, 11–40.
  • Ангушева 1998: Ангушева-Тиханова, А. По следите на един изчезнал жанр (Към типологията на „Женските сборници“. – В: Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова. София, 1998, 282–290.
  • Андреев 1987: Андреев, Й. Две бележки около личността на цар Иван Срацимир. ‒ ГСУ. Център за Славяно-византийски проучвания, 1, 1987, 115‒118.
  • Велинова 2008: Велинова, В. Описания Иерусалима и святых мест в средневековой литературе южных славян ‒ функциональные и типологические аспекты. – In: The Holy Land and the manuscript legacy of Slavs. Jerusalem–Sofia, 2008 (Jews and Slavs 20), 109‒124.
  • Гагова 2010: Гагова, Н. Владетели и книги: Участието на южнославянския владетел в производството и употребата на книги през Средновековието (IX‒XV в.): рецепцията на византийския модел. София, 2010, 182‒204.
  • Гардзанити 2016: Гардзанити, М. Слово о местах святых в Иерусалиме. Значение и функция паломнической литературы в Бдинском сборнике. – В: Старобългарска литература, 53‒54, 2016, 169‒184.
  • Георгиева 1998: Георгиева, Н. Съставителската концепция на Бдинския сборник, образованите владетелски съпруги и техните книги. – В: Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова. София, 1998, 258–281.
  • Георгиева, Петрова 1999: Георгиева, Н., М. Петрова. Коя е светородната царица Анна от Бдинския сборник?– В: Светогорска обител Зограф. Т. 3. София, 1999, 257–264.
  • Гюрова 1990: Гюрова, Св. Словото за светите места в Бдинския сборник. (Текстологично проучване). ‒ Старобългарска литература, 22, 1990, 64‒89.
  • Добрев 1991: Добрев, Ив. Рашката писменост и българският правопис през Средновековието. – В: Кирило-методиевски студии. Т. 8. София, 1991, 216–252.
  • Карагеоргиева, Бояджиев 1996: Карагеоргиева, С., А. Бояджиев. Царица Анна и Бдинският сборник. – Минало, 3, 1996, 4, 27–34.
  • Лалева, Т. Бдински сборник. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Велико Търново, 2003, 61–62.
  • Мартынов 1882: Бдинский сборник 1360 г.: рукопись Гентской библиотеки. Сообщил Ив. Мартынов (Памятники древней письменности и искусства 14/23). Санкт-Петербург, 1982.
  • Милтернов 2013: Милтенов, Я. Conversio Taisiae (BHG 1696) в славянската ръкописна традиция. – В: Светци и свети места на Балканите: материали от международната конференция, София, 14‒16 юни 2012 : Т. 1. Филология. Археография. Текстология (старобългарска литература 47). София, 2013, 46‒59.
  • Петрова 1996: Петрова, М. Към въпроса за южнославянските преводи на житието на мъченица Параскева/Петка Римлянка. – Palaeobulgarica, 20, 1996, 2, 83–109.Петрова 1999: Петрова, М. Славянски сборници от материчен тип: състав, произход и особености. – Старобългарска литература, 31, 1999, 66–83.
  • Петрова 2003: Петрова-Танева, М. Бдинският сборник: изследване на една средновековна българска книга (История, типология и състав). Автореферат на дисертация за присъждане на научната и образователна степен „доктор“. Централноевропейски университет, Факултет по средновековни изследвания. Будапеща, 2003.
  • Петрова 2009: Петрова, М. Жени и книги: за „женските“ сборници и модели на поведение във Византия и Slavia Orthodoxa. – In: Homo Byzantinus? Cофия, 2009, 137–151.
  • Петрова 2018: Петрова-Танева, М. „Помощница на царете“: света императрица Теофана в южнославянската традиция. София, 2018.
  • Стемпняк-Минчева 1895: Стемпняк-Минчева, В. За някои балканизми в Бдинския сборник – старобългарски паметник от XIV век. ‒ В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 2: История на българския език. София, 1987, 169–173.
  • Стемпняк-Минчева 1896: В. Стемпняк-Минчева. За особеностите на някои глаголни форми в „Описанието на светите места“, поместено в Бдинския сборник от 1360 г. – Palaeobulgarica, 9, 1985, 2, 116–119.
  • Штерн 2013: Штерн, Д. Изучая источники Бдинского сборника: Слово об Авраамии Кидунском и его племяннице Марии. ‒ В: Светци и свети места на Балканите : материали от международната конференция, София, 14‒16 юни 2012 : Т. 1. Филология. Археография. Текстология. София, 2013 (Старобългарска литература 47), 74–91.

 

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP