Тодор Николов Шишков

Автор Андриана Спасова
Тодор Николов Шишков Тодор Николов Шишков

27.05.1833–15.07.1896

Български книжовник, просветител и виден общественик през Възраждането, автор на редица учебници, книги, статии, пиеси, с преводите си популяризира западноевропейската и руската литература.

Биография

 

Роден е в гр. Търново. Получава първоначалното си образование в родния си град в българско и гръцко училище до 1847 г. и в гр. Елена (1849–1851), където му преподават видните възрожденски учители и създатели на Търновската книжовноезикова и правописна школа Никола Михайловски (1818–1892) и Иван Момчилов (1819–1869). Продължава образованието си в Париж (1862–1865), където учи в престижните за времето си Версайския институт за учители, Сорбоната (Sorbonne) и Колеж дьо Франс (Collège de France). Запознава се със занимания на известните френски публицисти и писатели Емил дьо Жирарден (1806–1884), Едуар Рьоне Льофевр дьо Лабуле (1811–1883) и Ернест Ренан (1823–1892). По-късно слуша лекции по славянска филология в Прага (1866) със стипендия на един от първите меценати и енциклопедисти през XIX век и създател на първия български буквар (Буквар с различни поучения, 1824) д-р Петър Берон (1799–1871).

В две писма от 1863 г. до Иван Селимински (1799–1867) Т. Шишков споделя за книжовните си интереси и занимания – какви художествени и научни съчинения от френски чете, за издирването и събирането на материали за българското историческо и културно наследство (НБКМ-БИА, ф. 28, а.е. 1, л. 29–33). Популяризира идеите на руския славист Юрий Венелин (1802–1839) за издирването и събирането на българския фолклор. По време на престоя си в Париж Т. Шишков става кореспондент на руското списание „Колокол“, като сътрудничи на издателите му Александър Херцен (1812–1870) и Николай П. Огарьов (1813–1877), както и на чешкото издание „Чех“ (изд. от Йосиф Вацлав). По-късно по време на учителството си в Стара Загора френският възпитаник следи дейността на Херцен и Огарьов в Лондон и абонира читалището за „Полярна звезда“ и „Колокол“ (1860). В тези българо-руски отношения намират място и имената на Георги Раковски (1821–1867) и Георги Вълкович (1833–1892). През 1858 г. Раковски получава писмо от свой приятел в Киев с предложение да се намери някой да популяризира сред българите Херценовите издания, които да послужат за разрешаване на българския национален въпрос. Едва през 1862 г. д-р Вълкович отговаря в писмо на Раковски за откриването на подходящ за целта публицист, съгласен да пише в „Колокол“ и „Чех“. Сътрудничеството на Т. Шишков в руски периодични издания е израз на усилията му да привлече вниманието на европейската общественост към българския въпрос.

Дългогодишната учителската и просветна дейност на Т. Шишков започва в Калифарево, Търново (1851–1852), по-късно и в Стара Загора (1856–1861), след завръщането си от чужбина продължава да преподава в Сливен (1866–1869), отново в родния си град Търново (1869–1870, 1873–1877), а в началото на 70-те години на XIX век е директор на българското училище в Цариград (1871–1873). Основател е на училището в Стара Загора, управител и секретар на първото му настоятелство (1861). Организира едно от първите тържествени отбелязвания на Деня на светите братя Кирил и Методий и на славянската писменост. Обществено-политическата му ангажираност е свързана с оглавяването на борбата срещу униатството в Стара Загора, с поддържането на контакти с ръководители на църковно-националното движение.

В Търновското училище преподава български език, българска история, френски език, словесност, аритметика, физика, рисуване и пеене. Поради разногласията си с Анастас Гранитски (1825–1879) Шишков напуска училището и с разрешение от търновския мютесариф основава частно училище през 1870 г., където подготвя учениците от по-горен шести клас за по нататъшното им постъпване в чуждестранни университети. Просветната дейност на Т. Шишков спомага за изработването на училищен правилник за търновските училища (1874), относно дебата за откриване на духовно училище в Търново, провеждането на изпити за кандидати за Петропавловската семинария край Лясковец и др. За широката социална и културна дейност на Т. Шишков свидетелстват връзките му с Търновската община, женското дружество „Радост“, представители на търновските читалища и църкви.
След Освобождението Т. Шишков заема видни обществени и просветни длъжности – администратор с френски език на втория губернатор Драган Цанков (1828–1911), директор на Варненското училище (1879), прокурор във Варненски окръжен съд (1881), по-късно и в Шуменски, а през 1883 г. е преместен в Свищовски окръжен съд. По-късно става последователно окръжен училищен инспектор в Свищов (1884–1885), учител в русенската и варненската гимназии.

Целенасочената и разнопосочната учебникарска дейност на Т. Шишков свидетелства за съществените му заслуги към новобългарската просвета и приобщаването ѝ към европейските образователни модели. Съставя и издава редица учебни помагала, като „Малка енциклопедия или първоначални познания за децата“ (1857); „Първа храна на здравия човешки разум“ (1860); „Наръчен учебник за начална математика т ври курса“ (1869); „Начална българска граматика“ (1872); „Елементарна словесност в два курса“ (1873) и един от най-значителните му учебници, плод на 10-15-годишен труд, „История на българския народ“ (1873).

На страниците на Шишковото историческо помагало са изброени всички възможни учебници по българска история и всички исторически съчинения в пресата – срещат се имената на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Хр. Павлович, В. Априлов, Г. Раковски, Д. Душанов, Др. Цанков, Д. Войников, Др. Манчев, М. Дринов, Сп. Палаузов, П. Оджаков, Г. Кръстевич и други. В предисловието на „История на българския народ“ е припомнена фигурата на мецената енциклопедист д-р Петър Берон, както и за възможността за издирване на ценни и стари източници в две от най-големите библиотеки в Париж.

В учебника по история Т. Шишков споменава за своя препис на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски (1722–1773), в който са приложени рисунки на царе, светци и гербове на балканските народи, взети от „Стематографията“ на Христофор Жефарович (1690–1753). Като последовател на Н. Михайловски и Ив. Момчилов в студията си „За българската книга или за азбуката и правописанието на новобългарския език“ (Български книжици, 1859) Т. Шишков защитава идеите на Търновската книжовна школа за утвърждаване на новобългарския език и отхвърлянето на някои архаични езикови форми. Чрез преподаването си и учебните помагала по математика възрожденският книжовник пръв въвежда у нас десетичната система и решаването на задачите по тройното правило. Както учебниците, така и статиите и преводите на Т. Шишков са свързани с проблемите на училищното образование, българския правопис, общославянското значение на глаголицата.

Активно публикува статии, слова, стихотворения, критика за театрални постановки, художествени произведения, за събирането на български народни песни във възрожденския периодичен печат – „Цариградски вестник“, „Български книжици“, „България“, „Дунавски лебед“, „Време“, „Македония“, „Право“, Турция“, „Читалище“, „Зорница“, „Свободна България“ и др. Занимава се активно с преводаческа дейност, като преводите му се характеризират със специфичното за Възраждането побългаряване. От френски превежда „Малка енциклопедия“, от гръцки „Първа храна за здравия човешки ум“, от руски „Елементарна словесност в два курса“ (1873), като изрично отбелязва, че следва учебника на Николай Гаврилович Минин (1818–1861) „Учебная теория словесности“ (1861). В „Елементарна словестност“ авторът включва програмното стихотворение на Н. П. Огарьов „С това ще победим“, взето от списание „Колокол“. Много от примерите от руския учебник са заменени с български реалии от историята, литературата и фолклора.

Освен заниманията му с превод на учебникарска книжнина, Т. Шишков превежда художествени произведения („Остров Борнголм“, „Царството на поезията“ от Карамзин, турския разказ „Къз-куллеси“, „стихотворението „Пътник“ от Жуковски). Пише и две драматургични произведения – историческата драма „Велизарий“(1873), напомняща много на „Велизарий“ на К. Х. Траудцен по френския роман на Жан-Франсоа Мармонтел и комедията „Не ще може или Глезен Мирчо“ (1873) по подражание на руската комедия „Неодросль“ на Денис Фонвизин.

Немалко учебници и преводи на Т. Шишков остават неиздадени в ръкопис: „Алгебра“, „Геометрия“, „Начални уроци по физика“, „Малка физиология в две части“, „Зоология“, „Начала на козмографията“, „Начална етика“, „Скратение на френската граматика“, “Разговор българо-френски“, „Малък Робинзон“, „Чичева Томева колиба“ и др. Книжовната и обществена дейност на Т. Шишков допринасят за развитието и утвърждаването на българската възрожденска култура чрез създаването, съставянето, превеждането на редица учебници, публицистични и художествени съчинения.

Съчинения

  • Първа храна за здравият човешки разум, школска и домашна книга за децата. Цариград, 1860.
  • Наръчен учебник за начална математика в три курса. Виена, 1869.
  • Начална българска граматика. Цариград, 1872 (1880).
  • Елементарна словесност в два курса. Цариград, 1873.
  • История на българския народ. Цариград, 1873.
  • Велизарий. Цариград, 1873.
  • Не-ще може или Глезен Мирчо. Цариград, 1873.
  • Малка енциклопедия или първоначални познания за децата. Цариград, 1855, II и III изд., 1877.
  • Хубава Недялка или България под турско иго. Русе, 1881.
  • Сама китка. Стък I-II. Варна, 1891.

За него

  • Василев, А. Тремъ на Българското възраждане. София, Книпеграф, 1936, 73.
  • Велчев, В. Българският кореспондент на Херценовия „Колокол“. – Литературен фронт, бр. 5 от 31 ян. 1974.
  • Леков, Д. Въпроси на фолклора в ръководствата по словесност през Възраждането. – Литературна мисъл, 1972, кн.5, 108–113.
  • Леков, Д. „Елементарна словесност в два курса" от Тодор Шишков и нейният оригинал. – Известия на Института за литература, 1972, кн. 21, 119–125.
  • Метева, Е. Фонвизин у нас. – Годишник на Софийския държавен университет, ФФ, 1958, т. 2.
  • Първев, Хр. Създатели и творци на българското езикознание. София, Народна просвета, 1987, 342.
  • Радев, Ив. Скромно литературно наследство (150 год. от рожд. на Т. Шишков). – Сливенско дело, бр.6 на „Макове“ от 30 юни 1883.
  • Радев, Ив. Шишков, Тодор Николов. – В: Енциклопедия на българската възрожденска литература. Ред. Ив. Радев. Велико Търново, Абагар, 1997, 797–798.
  • Рец. за „Хубава Недялка“ – Наука, 1881, кн.6.
  • Русинов, Р. Книжовникът Тодор Шишков – радетел за Търновската книжовноезикова и правописна школа. – Проглас, бр. 1, 1993, 3–8.
  • Цанев, Д. Тодор Шишков. – В: Радетели за просвета и книжнина. Съставителство и редакция Н. Жечев, Ив. Сестримски. София, Народна просвета, 1986, 265–272.
  • Речник на българската литература. Т. 3. Ред. Г. Цанев. София, БАН, 1982, с. 609.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP