Методий и покръстването на княз Борис

Автор Николай Желев
История славянобългарска История славянобългарска

Легендарният разказ за покръстването на българския владетел Борис-Михаил от св. Методий е известен по хрониката на Продължителя на Теофан (Х в.).

Статия

Съдържа сведението, че князът е поканил иконописец на име Методий да изпише двореца му. Иконописецът не изпълнява поръчаното и вместо ловни сцени изрисува Страшния съд. От гледката Борис-Михаил е уплашен и след красноречива проповед от страна на иконописеца, приема християнството. От гледна точка на историческа истинност „легендата за Методий, макар и привлекателна с вярата си в силата на изкуството, вероятно е недостоверна“ (Рънсиман, 1993: 91), тъй като се конкурира с друго легендарно обяснение за покръстването на българския владетел – неговата сестра се връща от плен и го убеждава да приеме християнството. Двете версии за българското покръстване са представени и в латинската традиция в труда „Календари на вселенската църква. Книга 3. Част 1: За светите славянски апостоли Кирил и Методий“ (Kalendaria Ecclesiae universae, 1755). Авторът, Йосиф Симоний Асемани (1687–1768) представя според изворите двете версии на покръстването, като отбелязва, че повече източници споделят историята с покръстената ханска сестра.

„История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски се смята за условно начало на Българското възраждане. Творбата е първата, защитаваща българската култура и език и представя величието на българите през отминалите векове. Разказът за покръстването присъства в „История славянобългарска“ с някои промени – името на Борис е изменено на Муртагон. При покръстителя Методий се явява разминаване. „В основната глава „Историческо събрание на българския народ“ покръстителят е назован „някой си Методия монах иконописец“. В главата „За славянските учители“, обаче този Методий се идентифицира с брата на Константин-Кирил“ (Аретов, 2006: 118). Това разминаване най-вероятно се дължи на различните източници, използвани от хилендарския монах, както и на вероятно недоглеждане. Историята с иконописеца Методий е почерпена от „Царството на славяните“ на бенедиктинския монах от рагузки (дубровнишки) произход Мавро Орбини (средата на ХVІ в.–1614).

„Царството на славяните“ на Мавро Орбини има за цел да обхване цялостната история на всички славяни – както тяхната обща история, така и историята на техните самостоятелни държави. Специално за българите е отделена самостоятелна глава. Историята за покръстването на иконописеца Методий присъства в историята на Орбини, но името на българския княз е отново подменено. Авторът слива владетелите Омуртаг и Борис, като действащото лице е Омуртаг. Въвежда мотива, че между римляните (така нарича авторът ромеите или византийците) и българите настъпва мир след покръстването на българския владетел. Едва при наследника на Омуртаг този мир е нарушен и се разкрива, че името, с което е известен сред българите владетелят покръстител, е Борис. Бенедиктинският монах съчетава историята на иконописеца Методий с историята за покръстената сестра на княз Борис, която го убеждава да приеме християнството. В редица български възрожденски истории (между които „История славянобългарска“) покръстването е акт, който се извършва няколко пъти. От първоначалното покръстване българите се отдръпват и стават отново езичници, за да бъдат върнати впоследствие във вярата.

Преди историите на Орбини и на Паисий разказът се явява и в „Жития на светиите“ на Димитрий Ростовски (1651–1709). В произведението на Ростовски „епизодът се вклинява в текста на житието [на Кирил и Методий] точно преди пристигането на Ростиславовите пратеници“ (Пенчев, 2016: 106) Интересно е, че „този епизод въобще не би трябвало да стои на това място“ (Пенчев, 2016: 106), тъй като авторът е използвал Пространното житие на Кирил, където такъв епизод липсва. Изглежда той е използвал и други източници.

Наред с историите съществува и литературен текст, създаден в словашка среда. Авторът на редица епоси Ян Холи (1785–1849) публикува „Кирило-Методиада“ през 1835 г. Представлява епически разказ, следващ художествения пример на класическите „Илиада“ и „Одисея“. В своите епоси Холи преследва две цели – да утвърди словашкия език, като показва, че на народен език може да се пише висока литература, и да утвърди словашката народност, следвайки примера на Вергилиевата „Енеида“, която има за цел да представи произхода на римляните. „Кирило-Методиада“ има за цел да представи епичността на покръстването на словаците. В произведението Великоморавия е възприемана както като чешка, така и като словашка държава. Тя е виждана като символ на общия произход на словаците и чехите, но въпреки това се развиват различни митологични сюжети за историческата държава. В наратива се преплита и покръстването на българите – на път за Великоморавия Кирил и Методий покръстват българския княз Борис. Източник на Холи по всяка вероятност не е „История славянобългарска“, а друго произведение. Представянето на кръщението на българския владетел има и друга цел – да покаже силата на словото, дадено на светите братя от Бог. Методът на изграждане на техните образи е близък до изграждането на образа на Ахил (древногръцкият герой е могъщ войн, защото е победил редица други в безброй битки). В „Кирило-Методиада“ е прокаран паралел между двубоя на Ахил и Хектор и Методий и княз Борис. Ахил побеждава, защото гръцките богове са на негова страна, докато Методий „побеждава“ Борис чрез своето слово, дадено му от Бога, и доброволното приемане на християнството. Във втора глава на произведението се разказва как пристигналия във Великоморавия Методий е покръстил българския владетел Борис. Холи е един от авторите, които изграждат словашкия класицизъм и черпи вдъхновение от поетиката на барока с цел да създаде по-жива картина на разказа за Методий, за да усети читателят въздействащия и убедителен ефект на описанието на Страшния съд.

В словашкия текст Методий претърпява значителна трансформация. В „Царството на славяните“ на Мавро Орбини той е просто иконописец, нает от българския владетел. В „История славянобългарска“ той е представен и като брат на Константин-Кирил, и като „някой си иконописец“. В „Кирило-Методиада“ той е братът на Методий, но не е иконописец. Той не убеждава чрез изрисувани образи на Страшния съд, а чрез силата на словото. В метода на убеждаване на покръстителя се откроява образното познание, християнската проповед чрез картини наред с образите, изграждани чрез словото, които вдъхновяват въображението на човека.

Библиография

  • Аретов, 2006: Аретов, Н. Национална митология и национална литература, Кралица Маб, София: 2006.
  • Асеманий, Й. Календари на вселенската църква. За светите славянски апостоли Кирил и Методий. София: Наука и изкуство, 1987
  • Пенчев, 2016: Пенчев, Б. Въздишката на Муртагон. Паисий и произходът на една историческа легенда – В: Култура, идентичности, съмнения. Сборник в чест на проф. д.ф.н. Николай Аретов. София: АИ „Проф. Марин Дринов”, 2016, 106-115.
  • Иванов, 1914: Иванов, Й. История славяноболгарская собрана и нареждена Паисиемъ Иеромонахомъ в лято 1762. София: Държавна печатница, 1914.
  • Ивaнов, Й. Български старини из Македония. София: Държавна печатница, 1908.
  • Рънсиман, 1993: Рънсиман, Й. История на Първото българско царство. София: Иван Вазов / Силует, 1993.
  • Мавро Орбини 2012: Мавро Орбини. Царството на славяните. София: Дамян Яков, 2012.
  • Čúzy 2004: Čúzy, L. a kolektív Panoráma slovenskej literatúry, zv. I, Slovenské pedagogické nakladeteľstvo, 2004.
  • Fordinálová 2003: Fordinálová, E. Ján Hollý (1785-1849), Bratislava: Veda, 2003.
  • Vojtech 2013: Vojtech, M. Cyrilo-Metodská tradícia v perspektíve obrodeneckého historizmu. Epos Jána Hollého Cirillo-Metodiada –In: Studia academica slovaca, Univerzita Komenského Bratislava, 2013.

 

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP