Статии с етикет: славистика

1588

Этот памятник являлся основным сводом гражданских законов Великого княжества Литовского, Русского и Жемойтского – одного из крупнейших государственных образований в Европе того времени. Статут 1588 г. действовал вплоть до начала XIX в., и стал самым известным изданием из 5000 книг, изданных в Великом княжестве Литовском за всю его историю.

Публикувана в Културен обмен

1812–1880

Измаил Иванович Срезневский – один из основоположников российской славистики, славянорусской палеографии, диалектологии, учитель, воспитавший блестящее поколение славистов второй половины XIX в.

Публикувана в Съвременни автори

конец 1480-х гг. – после 1540 г.

Франциск Скорина – восточнославянский просветитель, гуманист, издатель, переводчик, библеист, доктор медицины, национальная гордость белорусского народа.

Публикувана в Културен обмен

1581

Памятник книжной культуры мирового значения, Ее в 1581 г. издал знаменитый русский и украинский первопечатник Иван Федоров в Остроге – имении князя К.К. Острожского. В своих изданиях к своему имени он прибавлял слово «Москвитин», т. е. является выходцем из Московского государства.

Публикувана в Културен обмен

1818 – 22.3 / 3.4.1882

Руски фабрикант и търговец, библиофил и колекционер.

7.10.1821 – 26.04.1894

Руски католик-йезуит, археолог и мисионер, противник на Руската православна църква, който цели да запознае западния читател с православната история и култура. Най-значимият автор и издател, писал на френски и латински за Източното православие, издирил ценни славянски паметници.

Публикувана в Съвременни автори

20.10./01.11.1838 – 28.02./13.03.1906

Български историк, филолог, славист, етнограф и фолклорист, обществен и политически деец, основоположник на редица институции в следосвобожденска България, руски възпитаник, обвързал голяма част от живота си с Русия.

Публикувана в Съвременни автори

11.10.1928–03.05.2003

Литературовед, професор по българска възрожденска литература, доктор на филологическите науки, един от най-изтъкнатите специалисти в областта на литературата и културата на Българското възраждане. Научните му изследвания имат съществен принос за разкриване на нови полета в творчеството и обществената дейност на възрожденските писатели.

Публикувана в Съвременни автори

30.07/11.08.1855-23.06/8.071905

Полихроний Сирку е роден на 30 юли/11 август 1855 г. в с. Страшени, Кишиневски уезд на Бесарабска губерния, в семейството на румънците Евгения Георгиева и Агапий Андреевич Сирку.

30.04/12.05.1815–19.12.1876

Славист, филолог, историк, пръв декан на Историко-филологическия факултет на Одеския университет (1865-1876), член-кореспондент на Петербургската Академия на науките (1851), почетен член на Московския университет (1876).

Страница 1 от 2
×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP