Виктор Иванович Григорович

Автор Деница Петрова
Виктор Иванович Григорович Виктор Иванович Григорович

30.04/12.05.1815–19.12.1876

Славист, филолог, историк, пръв декан на Историко-филологическия факултет на Одеския университет (1865-1876), член-кореспондент на Петербургската Академия на науките (1851), почетен член на Московския университет (1876).

Биография

Роден е на 30 април/12 май 1815 г. в гр. Балта, Подолска губерния, в семейството на чиновник. Баща му е украинец, а майка му полякиня католичка и в семейството се говори предимно полски език. Григорович учи в манастирско училище към Василианския орден в Уман. На 15-годишна възраст постъпва във филологическото отделение на Философския факултет на Харковския университет. След дипломирането си през 1834 г. учи философия и класическа филология в Дерптския университет. От 1839 г. преподава в новооткритата Катедра по славистика в Казанския университет. През 1841 г. публикува първото си научно изследване „Краткое обозрение славянских литератур“. През 1843 г. получава магистърска степен по словянска филология за труда си „Опыт изложения литературы словян в ее главнейших эпохах“.

За да събере материали за проучванията си, през 1844 г. Виктор Григорович започва обиколка в славянските земи в европейските части на Османската империя, на Балканите и в Центална Европа по маршрута Одеса – Константинопол – Солун – Света гора – Охрид – София – Шипка – Габрово – Търново и т.н. Планирайки пътешествието си, той се опира на опита на П. И. Кепер и Ю. И. Венелин, консултира се с М. П. Погодин и О. М. Бодянски. Основната му цел е да се запознае с паметници на славянската писменост, съхранени в манастирските библиотеки, и да опознае историята на южните славяни. Григорович е първият учен, който има възможност да изследва вътрешността на българските земи и да издирва ръкописи. Пътешествието му продължава до 1847 г. Той открива и пренася в Руската империя около 60 славянски ръкописа, сред които са Рилските глаголически листове, Охридското евангелие, Мариинското еванглеие, Хлудовския псалтир, Слепченския апостол, Душановия законник, Хрониката на Михаил Мокса. Резултатите от проучването си Григорович представя в публикациите „Изыскания о славянских апостолах, произведенныя в странах Европейской Турции“ (1847) и „Очерк путешествия по Европейской Турции“ (1848). „Очеркът“ е обобщение на събрания материал, с който руските учени искат да се запознаят възможно най-скоро, и не представя в пълнота резултатите от работата на Григорович. Авторът не е доволен от книгата и подготвя второ допълнено издание, но не успява да го осъществи. Публикацията му съдържа не само информация за намерени от него ръкописи, но и описания на редица български градове, както и подробни сведения за миналото, бита и фолклора на християните в Османската империя.
През 1848 г. В. Григорович е назначен като преподавател в Московския университет на мястото на Осип Бодянски, но година по-късно се завръща в Казан, където преподава до 1864 г. През 1854-1856 г. той води лекции и в Казанската духовна академия. През 1851 г. е избран за член-кореспондент на Отдела за руски език и словесност на Петербургската Академия на науките.
Григорович проявява интерес към историята на Византия и славянските народи. През 1859 г. публикува проучването си „О Сербии в её отношении к соседним державам в XIV–XV вв.“, в което разглежда историята на сърбите и на балканските народи в процеса на османското завоевание. В приложенията Григорович обнародва хрониката на Михаил Мокса от 1620 г. (РГБ, ф. 87, № 64), българския по произход Хилендарски летопис от ХV в. (ОГНБ № 10/36) с разночетения по Габаревския от ХVI в. (ОГНБ № 415), други ръкописи, както и няколко грамоти и писма.

През 1863 г. Казанският университет присъжда на Виктор Григорович докторска степен по славянска филология без защита на дисертация. Не след дълго той напуска работа. През 1865 г. Ришельовският лицей в Одеса е преобразуван в Новорусийски университет (дн. Одески национален университет) и Григорович става професор в него. Той е първият декан на Историко-филологическия факултет. През 1876 г. подава оставка и се премества в Елизаветинград, където умира внезапно на 19/31 декември същата година.

Още при основаването на Одеския университет Виктор Григорович прави голямо дарение – научни публикации в областта на славистиката, старопечатни книги и по-голямата част от ръкописите, които е събрал при обиколката си в славянските земи. Дарението му се съхранява в университетската библиотека под името „Отдел по славянска филология на професор В. И. Григорович“, а през 30-те години на ХХ в. е предадено в Одеската национална библиотека „М. Горки“. Друга част от ръкописите му са предадени от братята му в Ръкописния отдел на Румянцевския музей през 1877 г. Днес те се съхраняват във Ф. 87 на Руската държавна библиотека в Москва. Фондът съдържа 71 ръкописа от ХI–XVIII в., по-голямата част от които са с български и сръбски произход. Архивът на В. Григорович от 405 единици – автобиографични, научни и педагогически материали, съставлява Ф. 86 на същата библиотека. Част от документите са предадени заедно с ръкописите, а други са дарени през 1889 г. от Ф. И. Успенски.

Виктор Григорович с право нарича себе си „скромен хамалин, носещ науката“. Той смята, че при изучаването на Византия и славянските народи трябва да се обръща внимание не само на езика и литературата им, но и на тяхната история. Григорович е автор на над 50 научни публикации.

Той е един от първите руски учен, които имат възможност да осъществят пътуване в българските земи. Той е и първият руски изследовател, който обръща специално внимание на българската средновековна книжнина, и още преди пътуването си в българските земи преподава български език. До края на живота си той остава свързан с България. Поддържа кореспонденция с образовани българи като Димитър Миладинов, Любен Каравелов и Спиридон Палаузов. Григорович е сред основоположниците на науката славянска филология в Русия, принадлежи към първото поколение руски слависти заедно с О. М. Бодянски, И. И. Срезневски и П. И. Прайс. Неговото пътешествие с цел проучване на славянски ръкописи и изследванията му върху славянския език и литература бележат важен етап в развитието на палеославистиката.

Съчинения

  • Опыт изложения литературы словен в ее главнейших эпохах. Казань, 1843.
  • Изыскания о славянских апостолах, произведенные в странах Европейской Турции. Санкт Петербург, 1847.
  • Очерк путешествия по Европейской Турции. Москва, 1848.
  • Статьи, касающиеся древнеславянского языка. Казань, 1852.
  • Описание четвероевангелия, писанного глаголицей. – Известия Академии Наук, II отд., II, 242, 1852.
  • О Сербии в ее отношении к соседним державам в XIV–XV вв. 1859.
  • Послание русского митрополита Иоанна II. – Ученые записки II отделения Академии наук, I, 1854.
  • Древнеславянский памятник, дополняющий житие святых апостолов Кирилла и Мефодия. Казань, 1862.
  • Как выражались отношения константинопольской церкви к окрестным северным народам в начале Х в. Одесса, 1866.
  • Значение взаимности словянской в русском споре о старине и преобразованиях. Одесса, 1870.
  • Из летописи науки славянской. – Записки Новороссийского университета, VI, 1871.
  • Я. А. Коменский, славянский педагог-реалист XVIII в. Одесса, 1871.
  • Записка об археологическом исследовании Днестровского побережья. Одесса, 1874.
  • Об участии сербов в наших общественных отношениях. – Записки Новороссийского университета, XXI, 1876.

За него

  • В. И. Григорович и развитие славяноведения в России. Мматериалы «круглого стола» с международным участием, посвященного 200-летию со дня рождения ученого, Казань, 10 апреля 2015 г. Казань, 2015.
  • Кирпичников А. И. В. И. Григорович и его значение в истории русской науки. – Исторический вестник, Т. 50, 1892, 755–763.
  • Успенский, Ф. И. Воспоминания о В. И. Григоровича. Одесса, 1890.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP