Статия

Роден е в Москва като един от шестимата синове на Иван Хлудов – старообрядец и замогнал се производител на текстилни изделия. След смъртта на бащата в 1834 г. дейността преминава в ръцете на А. Хлудов и трима от братята му. От 1845 до 1873 г. те основават редица процъфтяващи предприятия и се издигат като значителни индустриалци. През тези години Хлудов отделя много време и средства за обществена и благотворителна дейност – член е на Московския търговски съд, почетен член на Съвета на търговското училище, пръв председател на Московския борсов комитет, предводител на Московското търговско съсловие, един от учредителите на Московския художествено-промишлен музей. Освен тази си дейност, той финансира учебни заведения, болници, старопиталища, църкви. Член е на Московското археологическо общество и един от основателите на московския Румянцевски музей, чиято дейност подпомага нееднократно. За заслугите си е награден с орден „Св. Владимир“ 3-та степен. През 1874 г. се оттегля от предприемаческата си дейност и се отдава на своята колекционерска страст.

Без системно образование, но надарен с големи способности,  А. Хлудов се образова самостоятелно. Убеден старообрядец, той проявява интерес към старославянското средновековно наследство, като вниманието му привличат главно старообрядските ръкописи, първопечатните книги отпреди реформата на патриарх Никон и паметниците на старата руска литература. През 1860 г. придобива сбирката на старообрядеца А. Н. Озерски, която слага началото на неговата колекция. Скоро Хлудов става известен в Москва колекционер на ръкописи, стари книги и икони. Той успява да купи още две значителни сбирки – на търговеца А. И. Лобков и на етнографа и фолклорист А. Ф. Гилфердинг, а в събирателската си дейност редовно използва  услугите на известните московски книжари, като разчита и на своя личен библиотекар, старообрядеца И. В. Борисов.

Колекцията от ръкописи и старопечатни книги на Алексей Хлудов е описана по негова поръка от историка А. Попов през 1872 г. Малко по-късно, през 1875 г., е отпечатано и „Първо допълнение“ към неговия опис. За съжаление, подготвеното от М. Н. Сперански „Второ допълнение“ остава непубликувано.

Според описа от 1872 г. Хлудов притежава 361 ръкописа и 575 старопечатни книги от XV – XIX в. Ръкописите от сбирката са представени в осем раздела: 1) Книги от Светото писание; 2) Тълкувания на Светото писание; 3) Творения на отците на Църквата; 4) Каноническо право; 5) Богословски съчинения; 6) Богослужебни книги; 7) Църковно-исторически и литературни съчинения; 8) Полемически съчинения, свързани с разкола в Руската църква. Старопечатните книги от Хлудовата сбирка – краковските, пражките, венецианските и ранните руски издания, са ценно свидетелство за началото на славянското книгопечатане. По общо мнение обаче главната ценност на сбирката е т.нар. Хлудов псалтир – богато илюстриран гръцки ръкопис от средата на IX в. Той е донесен от известния славист В. И. Григорович от пътешествието му на Балканите в 1844–1847 г., а Хлудов го придобива като част от сбирката на Лобков. Към края на живота на А. Хлудов ръкописите в колекцията му наброяват 624, а старопечатните книги са 717.

Библиотеката на Хлудов се съхранявала в дома му в специално изградена, обезопасена срещу пожар зала, чийто таван е изрисуван от знаменития руски художник В. М. Васнецов. Макар че не е публична, библиотеката по това време е общодостъпна. Според завещанието на собственика след смъртта му през 1882 г. тя е предадена на московския Николски единоверчески (старообрядски) манастир. Веднага след това, пак според завещанието, ръкописите и книгите от сбирката са предоставени за четене и проучване. През 1917 г. те са пренесени в Държавния исторически музей (ГИМ) в Москва, където, с малки изключения, се съхраняват и днес.

Библиография

• Попов, А. Описание рукописей и каталог книг церковной печати библиотеки А. И. Хлудова. Москва, 1872.
• Попов, А. Первое прибавление к описанию рукописей и каталогу книг церковной печати библиотеки А. И. Хлудова. Москва, 1875.
• Лопарев, Х. М. Описание хлудовских рукописей. – Чтения в Обществе истории и древностей российских, 1887, 3, 2–18.
• Тихомиров, М. Н. Южнославянские и молдаво-валашские записи на рукописях Государственого исторического музея (Хлудовские и Уваровское собрания). – В: Тихомиров, М. Н. Исторические связи России со славянскими странами и Византией. Москва, 1969, 285–335.
• Щепкина М.В. Миниатюры Хлудовской Псалтыри. Греческий иллюстрированный кодекс IX века. Москва, 1977.
• Сперанский, М. Н. Второе прибавление к описанию рукописей А. И. Хлудова. Вступительная статья и подготовка к печати И. В. Левочкина. Москва, 1984 (71 с. машинопис).
• Куев, К. Български ръкописи в сбирката на А. И. Хлудов. – В: Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. Второ преработено и допълнено издание. София: Наука и изкуство, 1986, 84–96.
• Николова, Св., М. Йовчева, Т. Попова, Л. Тасева. Българското средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей в Москва. Каталог. София: КМНЦ: Програма Фар, 1999.
• Алексей Иванович Хлудов. – В: Википедия – свободная энциклопедия (ползвано на 15.12.2019).
• Алексей Иванович Хлудов (1818-1882): старообрядец, фабрикант, коллекционер. – В: ГПИБ России (Историческая библиотека), 5.02.2014. https://gpib.livejournal.com/29288.html (ползвано на 15.12.2019).