Статия

Роден в Москва, където завършва гимназия и Словесното отделение на Московския университет със защита на магистърска теза на тема „За произхода на Русия“, в която защитава т.нар. норманска теория (1825). Секретар (1825) и председател на (1860 – 1866) на „Обществото на любителите на руската словесност“, член (1825), секретар и председател на „Обществото за руска история и древност“ (1875), председател на Московския славянски благотворителен комитет (1861) – организации, чиято дейност е свързана със славянството и панславянската идея. От 1825 г. М. П. Погодин е преподавател в Катедрата по руска история при Московския университет, където по-късно е избран за редовен професор (1833) и за ръководител на Катедрата (1835–1844).

Още като студент проявява научен интерес към ранната славянска културна история. Превежда на руски книгата на Й. Добровски, посветена на Кирил и Методий, в приложение към която помества откритата от него Азбучна молитва (1825); друг негов превод е първият том от старославянската граматика на Добровски (1833). През следващите десетилетия предприема редица пътешествия из Русия, Европа и Близкия изток, по време на които посещава университетски центрове, библиотеки и манастири и се запознава с работата на руски и чуждестранни учени слависти. През 1844 г. той се отказва от академичната си кариера, но до края на живота си се занимава с изучаването на средновековната руска и славянска история и книжнина и издава списания и брошури с такава насоченост. Погодин проявява специален интерес към живота и делото на Кирил и Методий и по повод на 1000-годишнината от създаването на славянската азбука издава юбилеен научен сборник (1865), в който за пръв път са публикувани важни кирило-методиевски извори и са поместени ценни за науката изследвания на видни руски слависти.

С подкрепата на Погодин в Русия излизат множество книги, свързани със славянската история и филология. Той подпомага с идеи и материали изследванията на видни руски слависти като П. С. Билярски, А. Ф. Бичков, О. М. Бодянски, Ю. И. Венелин, В. И. Григорович, Н. С. Тихонравов, В. М. Ундолски и др. Обширната кореспонденция, която поддържа с известните европейски учени Я. Колар, Й. Копитар, П. Миклошич, В. Караджич, П. Шафарик и др., съдържа ценна информация за историята на славистиката. Той е в тесни връзки с българските възрожденски деятели Найден Геров, Сава Филаретов, Спиридон Палаузов, Райко Жинзифов и др., проявява интерес към българската колония в Одеса, печата във в. „Москвитянин“ материали за живота на българите в Османската империя.

Погодин е известен и със своята забележителна колекция от ръкописи, старопечатни книги и други исторически ценности – икони, монети, щампи, гравюри, съдове, печати и др. Той събира колекцията си при своите пътувания из Русия и чужбина – северните руски и балканските манастири, Киев, Одеса, Лвов, Виена, Пеща, Белград и др., където купува или разменя нови руски издания на богослужебни книги срещу ръкописи и старопечатни издания. Натрупаните за няколко десетилетия активна събираческа дейност повече от 2000 ръкописа и 800 старопечатни книги привличат мнозина изследователи, които откриват широко поле за своите проучвания върху средновековните славянски книжовни езици и литератури. За Погодин и учените от неговия кръг ръкописите от колекцията са не само предмет на колекционерска страст, а и материали, чрез изучаването на които руските изследователи доказват на дело интереса си към славяните (Иванова 1981: 11–12).  През 1852 г. колекцията на М. Погодин е откупена от император Николай I за руската държава, като ръкописите и старопечатните книги са предадени в Публичната библиотека (дн. Руската национална библиотека) в Санкт Петербург, където се съхраняват и до днес.

Съчинения

• Нечто о святых изобретателях славянской грамоты Кирилле и Мефодие. – Славянский архив, 1826, 4, 348–357.
• Нестор, историческо-критическое рассуждение о начале русских летописей. Москва, 1839.
• Образцы славяно-русского древлеписания. Москва, 1840.
• Исследования, замечания и лекции о русской истории. Т. 1–7. Москва, 1846–1856.
• О месте погребения князя Дмитрия Михайловича Пожарского. Москва, 1852.
• Норманский период русской истории. Москва, 1859.
• Письма и статьи о политике России в отношении славянских народов и Западной Европы. Москва, 1860. (Русский заграничный сборник. Ч. 4. Тетрадь 2–4.)
• Речь, произнесенная в заседании Московского Общества любителей российской словесности, 11 мая 1863 года, в память о св. Кирилле и Мефодие. – В: кирилло-Мефодиевский сборник. В память о совершившимся тысячелетии славянской письменности и христианства в России. Москва, 865, 81–144.
• Николай Михайлович Карамзин, по его сочинениям, письмам и отзывам современников. Материалы для биографии, с примечаниями и объяснениями. Москва, 1866
• Древняя русская история, до монгольского ига. Т. 1–3. Москва, 1871.
• Собрание статей, писем и речей по поводу Славянского вопроса. Москва, 1878.

За него

• Письма к М. П. Погодину из славянских земель (1835–1861). С предисловием и примечаниями Н. Попова. Т. 1–3. Москва, 1879–1880.
• Барсуков, Н. П. Жизнь и труды М. П. Погодина. Т. 1–22. Санкт-Петербург, 1888–1910.
• Попруженко, М. Г. Памяти М. П. Погодина (Из заметок по истории Болгарского возрождения). – В: Сборник в чест на Васил Н. Златарски по случай 30-годишната му научна и професорска дейност. София, 1925, 277–289.
• Козьменко, И. В. Архив М. П. Погодина. – Записки Отдела рукописей. Государственная публичная библиотека им. В. И. Ленина, 11, 1950, 39–54.
• Иванова, Кл. Български, сръбски и молдо-влахийски кирилски ръкописи в сбирката на М. П. Погодин. София, 1981.
• Иванова, Кл. Погодин, Михаил Петрович. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. София, 2003, 173–176.
• Павленко, Н. И. Михаил Погодин: Жизнь и творчество. Москва, 2003.
• Погодин, Михаил Петрович. – В: Википедия – свободная энциклопедия