Статия

Граф Н.П. Румянцев е роден в Санкт Петербург и произлиза от старинния дворянски род Румянцеви. Син е на известния пълководец от XVIII в. генерал-фелдмаршал П.А. Румянцев-Задунайски, внук – на съратника на Петър I А.И. Румянцев, правнук – на известния държавен деец от XVII в. Артамон Матвеев.

Получава домашно образование. От 1772 г. е камер-юнкер. През 1774–1776 г. заедно с брат си Сергей пътува из Европа: посещава Германия, Швейцария, Италия, слуша курс лекции в Лайденския университет (Нидерландия), среща се с Волтер. През 1776–1781 г. служи при престолонаследника Павел Петрович, получава високото придворно звание „камерхер“ (1779). През 1781–1795 г. е на дипломатическа работа във Франкфурт на Майн. Отстоява интересите на славянството в Европа, за което получава първата си държавна награда – ордена „Св. Владимир“ втора степен. За мисията си в г. Кобленц при братята на екзекутирания френски крал Людовик XVI е награден с орден „Св. Александър Невски“. Изпълнява редица (включително и матримониални) поръчения на руската императрица, за което е наричан „очи и уши на Екатерина II“.

Румянцев заема ключови държавни постове в първите десетилетие и половина на XIX в. – един напрегнат за Русия исторически период. Той е директор на Департамента по водни комуникации и член на Експедицията по строителство на пътища (1801–1810), министър на търговията (1802–1810), министър на външните работи (1808–1814), председател на Държавния съвет и Комитета на министрите (1810–1812). Опитен дипломат, той сключва важни за Русия договори – Фридрихсхамския (1809), в резултат на който Финландия влиза в състава на Империята като автономно княжество; Петербургския съюзен договор с Швеция (1812); Еребруския с Великобритания (1812); Великолукския с Испания (1812). Заради големия дипломатически успех от подписването на Фридрихсхамския договор през 1809 г. получава висшия граждански чин „държавен канцлер“ (еквивалент на генерал-адмирал във флота и на генерал-фелдмаршал в армията).

Румянцев е „трагична и романтична фигура в политическата история на Русия“ (В.А. Лопатников). Полага усилия държавата да не бъде въвлечена в разорителните европейски войни и лобира за приятелски отношения с Наполеон: не случайно девизът на герба му е non solum armis (не само с оръжие). Френското нападение през 1812 г. го съкрушава – получава инсулт, вследствие на който губи слуха си. През 1814 г. излиза в отставка по собствено желание (с пожизнено запазване на званието) и се оттегля от политическия живот. Не се възползва от пенсията си – дава я за издръжка на военните инвалиди.

Един от големите акционери в Руско-американската компания, Румянцев съдейства за разширяване на руското влияние в басейна на Тихия океан и в Северна Америка.

Със собствени средства субсидира първото околосветско плаване на И. Ф. Крузенщерн и Ю. Ф. Лисянски с корабите „Нева“ и „Надежда“, околосветската морска експедиция с кораба „Рюрик“ под командването на О. Е. Коцебу.

Румянцев е един от най-образованите хора на своето време. Знае френски, английски, немски езици. Запълва свободното си време с изучаване на френска, немска и английска литература, с политически и исторически науки, с библиография. Почетен член е на Свободното икономическо дружество (Вольное экономическое общество), на Императорската академия на науките, Пруската и Мюнхенската академии на науките, на Краковския университет. Член е на над двадесет научни дружества, сред които Дружеството за история и руски древности (Общество истории и древностей российских – ОИДР) в Москва – първото научно историческо дружество в Руската империя за изучаване и публикуване на документи по руска история.

Интересът на Н. П. Румянцев към Средновековието и староруската книжнина датира от младини. По време на дипломатическата служба във Франкфурт той събира сведения за славяните, за руско-немските отношения през XI в. През 90-те г. на XVIII в. вече се ползва с репутацията на познавач на материалната и духовната култура на миналото. Инициатор е на създадената през май 1811 г. Комисия по печатане на държавни грамоти и договори (Комиссия печатания государственных грамот и договоров) към Московския архив на Министерството на външните работи – научно учреждение за издаване на документи по външната и вътрешната политика на Русия, което действа до 1917 г.

Граф Румянцев е известен колекционер, събрал уникални по качество, количество и систематизация колекции с етнографски, археологически, нумизматични и минералогични материали, Оставя след себе си огромна сбирка от около 700 старинни ръкописи (често със собственоръчен надпис „Да се пази като очите“), грамоти, 28 хиляди книги, 104 инкунабули от XVI–XVII в., няколко стотици старинни географски карти. Събраните от него материали бързо влизат в научен оборот: той уведомява изследователите за придобиването на онези ръкописи, които са им били необходими за научна работа, предоставя им богатата си библиотека. След смъртта на графа, през 1828 г. в петербургския му дворец е открит Румянцевският музей. По-късно той е преместен в Москва в дома на Пашков (Пашков дом) и дълго време е единственият общодостъпен музей там. През 1924 г. библиотеката на музея става основа за новосъздадената Държавна библиотека на СССР, сега Руска държавна библиотека

Днес фонд 256 с фондодържател Н. П. Румянцев в Руската държавна библиотека (РГБ), който се намира в Научно-изследователския отдел за ръкописи, съдържа 1249 архивни единици. В него се пазят уникалните ръкописи: украсен Шестоднев на Йоан, Екзарх Български (ХVI в.), орнаментиран Златоуст (ХVI в.), Лествица на Йоан Лествичник (XII в.), копие на Изборника от 1073 г., направено от академика по живопис А. Ратшин по поръчка на графа.

С името на графа-меценат се свързва създаденият и субсидиран от него Румянцевски кръжок. Този първи в Русия научен археографски център, наричан още „Румянцевска академия“, обединява блестяща плеяда от учени, оглавили по-късно научните търсения в областта на лингвистиката, историята, палеографията, кодикологията. Сред тях се открояват имената на Н. Н. Бантиш-Каменски, П. М. Строев, К. Ф. Калайдович, П. И. Кьопен, Ф. И. Круг, Х. Д. Френ, А. Х. Востоков, И. И. Григорович, Н. С. Арцибашев, митрополит Евгений (Болховитинов), Н. М. Карамзин, А. Ф. Малиновски и др. Румянцев организира издирването на старинни ръкописи в Русия и чужбина, финансира издаването и научното им изследване. С негови средства са отпечатани около 40 научни издания – паметници по история на Русия и славянските народи. Сред тях са Собрание Государственных Грамот и Договоров (1813–1828, включващо повече от 1000 документа от XIII–XVII вв., засягащи практически всички най-интересни събития от средновековната руска история), Древние российские стихотворения, собранные Киршею Даниловым (1818), Памятники Российской словесности XII в. (1821), Белорусский архив древних грамот (1824). Само през 1813 г. Румянцев предава на Академията на науките 25 хиляди рубли за издаването на руски летописи. Той е меценат от особен тип: поема финансирането на онези области от хуманитаристиката, за които държавата не може да отдели някакви по-значителни средства (В. А. Лопатников).

Румянцев умира в Петербург през 1826 г. Според волята му е погребан в Гомел – едно от многобройните му имения. Графът-меценат влага огромни средства в градостроителството и благоустройството на днес втория по големина град в Беларус, в европейския профил на икономиката на региона. Построява няколко завода и фабрики, подготвя селското население за нови занаяти и професии, открива гимназия и първото в Руската империя ланкастерско училище, приют, аптека. Построява православния храм „Св.св. Петър и Павел“, където до 1917 г. се е намирал саркофагът с тялото му, и католическа катедрала. Проявява завидна религиозна толерантност, като съдейства за укрепване на местната старообрядческата община, както и издигането на синагога.

През 1913 г. е създадено Дружество на приятелите на Румянцевския музей (Общество друзей Румянцевского музея), което спомага за попълването на музейните фондове чрез дарения. От 1992 г в Руската държавна библиотека действа Румянцевско дружество на приятелите на библиотеката. В памет на Н. П. Румянцев пак там се провеждат ежегодни Румянцевски четения. Румянцевски четения се провеждат и в г. Гомел.

Документи и съчинения (избрано)

• Граф Н. П. Румянцев и наука его времени. Том 1: Переписка Н. П. Румянцева и академика Ф. И. Круга. М., 2017.
• Из переписки графа Н. П. Румянцева: Материалы для истории слав. филологии. Варшава, 1909.
• Копия письма Е. И. В. Великого князя Николая Павловича к государственному канцлеру графу Н. П. Румянцеву (и ответ Румянцева) – Вестник Европы, 1816, Ч. 87, № 11.
• Лопатников, В. А. Канцлер Румянцев: Время и служение. М., 2010 – [онлайн]. [прегледан 18.05. 2020]. https://biography.wikireading.ru/210924. В приложенията (от https://biography.wikireading.ru/210931 до https://biography.wikireading.ru/210937) са публикувани административни текстове на Н. П. Румянцев.
• Переписка государственного канцлера графа Н. П. Румянцева с московскими учёными: Ко дню пятидесятилетнего юбилея Румянцевского музея. М., 1882.
• Чечулин Н. Д. Из переписки канцлера графа Н. П. Румянцева. СПб., 1893.

За него (избрано)

• Залесский, К. А. Румянцев Николай Петрович – [онлайн]. [прегледан 03.05. 2020]. https://w.histrf.ru/articles/article/show/rumiantsiev_nikolai_pietrovich
• Ивановский А. Д. Государственный канцлер граф Н. П. Румянцев. Биографический очерк. СПб., 1871.
• Информационный бюллетень Библиотечной Ассамблеи Евразии. Вып. 12. Н. П. Румянцев и славянская культура. Библ. Ассамблея Евразии, Российская государственная библиотека. М., 2000.
• Коваль, Л. М. Дело и имя графа Николая Петровича Румянцева. – Вестник Библиотечной Ассамблеи Евразии, 2003, № 1, 25–28.
• Лопатников, В. А. Канцлер Румянцев: Время и служение. М., 2010 – [онлайн]. [прегледан 18.05. 2020]. https://biography.wikireading.ru/210924
• Николай Петрович Румянцев. [онлайн]. [прегледан 11.05. 2020]. http://ptiburdukov.ru/Справочник/Биографии/Румянцев_Николай_Петрович
• Николай Петрович Румянцев: жизнь и деятельность (1754–1826): Библиографический указатель книг, статей из сборников, журналов, газет на русском языке. М., 2001. – [онлайн]. [прегледан 17.05. 2020]. https://olden.rsl.ru/ru/s3/s331/s122/s1223366/
• Старчевский А. В. О заслугах гр. Румянцева, оказанных отечественной Истории. СПб.,1846.
• Полтавская Е. И. Румянцев Николай Петрович. – В: Великие люди – библиотекари: от А до Я. Сост. Е.И. Полтавская; Под ред. Ю.Н. Столярова. М. 2005. [онлайн]. [прегледан 10.05. 2020]. https://www.booksite.ru/fulltext/vel/iki/yel/udi/29.htm
• Россолов М. М. Канцлер Румянцев-Гомельский. М., 2006.
• Сараскина Л. И. Граф Н. П. Румянцев и его время. М., 2003.