Полихроний Агапиевич Сирку

Автор Деница Петрова
Полихроний Агапиевич Сирку Полихроний Агапиевич Сирку

30.07/11.08.1855-23.06/8.071905

Полихроний Сирку е роден на 30 юли/11 август 1855 г. в с. Страшени, Кишиневски уезд на Бесарабска губерния, в семейството на румънците Евгения Георгиева и Агапий Андреевич Сирку.

Биография

Учи в енорийското училище към Киприяновския манастир, който е метох на българската Зографска обител на Света гора, и още като дете научава български и гръцки език. През 1866 г. в манастира момчето се среща с Георги Раковски.

Сирку учи в духовно училище и в семинарията в Кишинев. След дипломирането си през 1874 г. постъпва в Новорусийския (Одески) университет, където слуша лекции по славистика при Виктор Григорович. През същата година се записва в Историко-филологическия факултет на Санкт-Петербургския университет. През 1877 г. публикува в превод на руски език автобиографията на епископ Софроний Врачански. В последната година от обучението си написва съчинението „История христианства в Болгарии до князя Бориса и крещение болгарского народа“, за което получава златен медал. Дипломира се със степен „кандидат“ през 1878 г. Той е сред любимите студенти на Измаил Срезневски, на професионалното му изграждане повлияват също В. И. Ламански и И. В. Ягич. След дипломирането си Сирку остава в университета, за да се подготви за магистърски изпит в Катедрата по славяно-руска филология. Във връзка с научните си интереси в продължение на година и половина пътува в България, Източна Румелия и Румъния.

Проучванията му в България обхващат периода от септември 1878 г. до септември 1879 г. Той посещава Търново и околните селища, обхожда селата по поречието на р. Росица, след което се насочва към района на Тетевен, Троян и Етрополе. В София Сирку посещава Боянската църква, откъдето взема два фрагмента от пергаментни ръкописи от XIII–XIV в. Запознава се и с житието на св. Никола Нови Софийски. Следва обиколка на Западна България. Ученият разполага само с няколко дни, за да прегледа ръкописите в Рилския манастир, но има възможност да се срещне там с йеромонах Неофит Рилски. Сирку продължава обиколката си в Източна Румелия. В Пловдив отсяда в дома на книгоиздателя Драган Манчов. Посещава чепинските села и прави археологически разкопки в крепостта Цепина край с. Дорково, където открива два византийски мраморни релефа на апостолите Петър и Павел. Сирку предава находките на Императорското Руско археологическо дружество в Санкт-Петербург, откъдето попадат в Ермитажа. В Татар-Пазарджик (дн. Пазарджик) руският учен се запознава с книжаря Петър Мусевич-Бориков и учителя Христо Захариев, син на Стефан Захариев. Двамата българи предават на Сирку за временно ползване ръкописи, част от които са от сбирката на Ст. Захариев. Ученият занася манускриптите в Санкт-Петербург, по-нататъшната им съдба не е известна.

Пътуването му продължава през Стара Загора, Мъглиж, Жеравна, Котел, Шумен, Троян, Търново. Сдобива се с ценни ръкописи. В Жеравна получава фрагменти от постен триод от XIII в. (№ 4.5.14 и 4.5.14а в сбирката на Сирку), служебник от втората половина на XV в. (№ 13.3.2) и постен триод от първата половина на ХVI в. с приписка на епископ Софроний Врачански (№ 13.1.19) и служебник от втората половина на ХVI в. (№ 13.2.2). В Котел се сдобива с лист от руско пергаментно евангелие от XII в. (№ 4.5.22), влахо-молдовско евангелие от средата на ХVI в. (№ 13.1.1) и дамаскин от 1765 г., писан от Софроний Врачански (№ 13.5.18).

През есента на 1879 г. Полихроний Сирку се отправя към Букурещ и оттам се завръща в Русия. Научните му интереси са свързани с южнославянската писменост и културата на Влахия и Молдова. Познанията му по румънски, гръцки, български и някои западни езици улесняват неговата работа. През 1883 г. Сирку защитава дисертация на тема „Византийская повесть об убиении императора Никифора Фоки в старинном болгарском пересказе“ и става доцент. От 1884 г. чете лекции по румънски език и литература, а от 1886 г. преподава в Катедрата по славистика. През 1901 г. оглавява новооткритата Катедра по романски езици и възобновява лекциите си по румънски език. През 1885 г. излиза статията му „К истории литературы возрождения болгар“, посветена на Г. С. Раковски.
П. Сирку се посвещава не толкова на преподавателската работа, колкото на научната си дейност. В периода 1883–1894 г. той е младши помощник-библиотекар в славянския отдел на Първо руско отделение на Централната библиотека на Петербургската Академия на науките. Той работи по съставянето на нов каталог на славянския фонд и изработва фишове на български, сръбски и други славянски езици. През 1886 г. в библиотеката постъпва сбирката на Порфирий Успенски. Сирку описва архива му и подготвя за публикация негови трудове. През 1893 г. заради конфликт с колегите си той подава оставка.

Ученият продължава да чете лекции и пътува в командировки – в Далмация, Босна и Херцеговина през 1894 г., в Чехия през 1895 г., в Германия, Белгия, Англия и Австро-Унгария през 1896–1898 г., през 1899 г. посещава Буковина, Трансилвания, Сърбия и Хърватия. Сирку продължава работата си по кирлски ръкописи от влахо-молдовски произход. Той е сред първите учени, които проявяват интерес към славяно-молдавските ръкописи и влиянието на славянската култура във Влахия и Молдова.

Сирку посвещава по-нататъшната си работа на българската култура и книжнина през Късното средновековие. Проучва българския патриарх Евтимий и неговата книжовна дейност, работата на Търновската книжовна школа, развитието на исихазма в България. През 1890 г. издава житието на исихаста св. Ромил Видински. През 1891 г. Сирку получава магистърска степен по славянска филология за разработката си „Литургические труды патриарха Евфимия Терновского“, а през 1899 г. защитава докторска дисертация на тема „Время и жизнь патриарха Евфимия Терновского“. През 1890 г. публикува двете си разработки като книга в две части. През 1900 г. издава службата на Евтимий Търновски за царица Теофана.

Трудът му за патриарх Евтимий не е приет добре в научните среди. Друг удар са неуспешните му опити да получи професорско звание в Историко-филологическия факултет. През 1900–1902 г. П. Сирку развива заболяване на мозъка, уволнен е и постъпва в болница, където умира на 23 юни/8 юли 1905 г.

По време на пътуванията си в Източна Европа Сирку събира ценна колекция от ръкописи, която днес се съхранява в Ръкописния отдел на Библиотеката на Руската академия на науките. Това е една от малкото сбирки, формирани в резултат на целенасочено събиране на южнославянско и в частност българско книжовно наследство. Колекцията включва 84 български, руски, сръбски и румънски ръкописи, част от които са писани на пергамент. Откупена е през 1906 г. от вдовицата на Сирку. По описанието на ръкописите работят Г. А. Илински, В. И. Срезневски, А. И. Яцимирски и др. Българските учени също проявяват интерес към сбирката. През 60-те и 70-те години на ХХ в. Б. Ст. Ангелов и К. Куев имат възможност да работят с ръкописите. Пълен каталог прави Б. Христова през 1983 г. Авторката уточнява, че манускриптите всъщност са 82 на брой – 50 български, 9 сръбски, 15 влахо-молдовски славянски, 5 румънски и 3 руски. Българските кодекси са особено ценни с това, че в част от тях са запазени важни приписки с летописен характер. През 2012 г. са издадени писмата му и други документи, а в описанията на ръкописите са нанесени допълнителни уточнения.

Съчинения

  • Наши раскольники в Румынии и взгляд на них румынского общества. Ст. Петербург, 1880.
  • Заметки о сочинении отца Антонина: Поездка в Румелию. Ст. Петербург, 1880.
  • История светских сказаний, повестей и сказок в старинной болгарской литературе. Ст. Петербург, 1883.
  • Южнославянские наречия: Лекции, чит. студентам С.-Петерб. ун-та прив.-доц. П.А. Сырку. Ст. Петербург, 1889.
  • Монаха Григория Житие преподобного Ромила. Ст. Петербург, 1890.
  • К истории исправления книг в Болгарии в XIV веке. Ч. 1-2. Ст. Петербург, 1890.
  • Два слова о греко-болгарском церковном вопросе. Ст. Петербург, 1890.
  • Описание бумаг епископа Порфирия Успенского, пожертвованных им в Академию по завещанию. Ст. Петербург, 1891.
  • Из истории сношений русских с румынами. Ст. Петербург, 1896.
  • Рукописные проложные отрывки в собрании Шафарика. Ст. Петербург, 1896.
  • Старинная Чепинская крепость у с. Доркова и два византийские рельефа из Чепина (в Болгарии). Ст. Петербург, 1898.
  • Евфимия патриарха Терновского, Служба преп. Царице Феофании. Ст. Петербург, 1900.
  • Очерки из литературных сношений болгар и сербов в ХIV–ХVII веках. Житие св. Николая Новаго Софийскаго по единственной рукописи ХVI в. Ст. Петербург, 1901.
  • К вопросу о подлиннике поучений валашского господаря Иоанна Нягое к своему сыну Феодосию. Ст. Петербург, 1901.
  • Материалы для истории дипломатики и сфрагистики в Болгарии в XIII-XIV веках. Ст. Петербург, 1903.
  • Славянские и русские рукописи Британского музея в Лондоне. Посмертний труд П. А. Сырку, изд. под наблюдением и с предисловия А .И. Яцимирского. – Сборник Отделения русского языка и словесности Академии наук, Т. 84, № 4.
  • Из быта бессарабских румын. Ст. Петербург, 1914.

За него

  • Кенанов, Д. Полихроний Агапиевич Сирку (Сирков) – виден историк на старата българска литература. – Palaeobulgarica, 1985, № 3, 110–123.
  • Николов, А. Из кореспонденцията на П. А. Сирку с Хр. Попконстантинов. – Минало, 1997, № 3–4, 45–58.
  • Николов, А., Л. Герд. П. А. Сирку в България (1878–1879). София, 2012.

Галерия със снимки

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP