Биография

Член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1892),  действителен член на Руската академия на науките (1898) и академик на Петербургската художествена академия (1893).

Роден в с. Русская Халань, Новоосколски уезд, Курска губерния. В периода 1861–1865 г. учи в историко-филологическия факултет на Московския университет под ръководството на Фьодор Буслаев. След завършване на университета преподава в средни учебни заведения, включително и в Московското художествено училище. През 1873 г. защитава магистърска дисертация на тема „Паметник с харпии от Мала Азия и символиката на гръцкото изкуство“ в Московския университет. През 1876 г. защитава докторска дисертация на тема „История на византийското изкуство и на иконографията по миниатюри от гръцки ръкописи“.

През 1870 г. Кондаков е избран за доцент в Катедрата по история на изкуството в Новоросийския университет в Одеса (днес – Одески национален университет „И. И. Мечников“); от 1877 г. е професор в Новоросийския университет. От 1888 до 1897 г. е професор в Катедрата по история на изкуството на Санкт-Петербургския императорски университет, преподава също в Петербургските висши женски курсове. В периода 1888–1893 г. ръководи Отделението по изкуство на Средните векове и Ренесанса в Ермитажа.

Кондаков емигрира в Цариград през 1920 г., а после в София. През 1920–1922 г. чете лекции по средновековно изкуство и култура в Софийския университет и изучава паметниците на изкуството в България. В Одеса и София при него  се учат Николай Окунев и Андрей Грабар. От 1922 г. живее в Прага, където преподава в Карловия университет до смъртта си през 1925 г. Обединилият се около него кръг от млади учени, известен като Seminarium Kondakovianum, през 1931 г. е преобразуван в Археологически институт „Кондаков“.

Почетен член на БАН (1922). Почетен член на Славянското благотворително дружество в България (1924). Носител на българския орден „За гражданска заслуга“.

През 1895 г. заедно с Фьодор Успенски Кондаков основава Руския археологически институт в Константинопол, в чиито цели влиза и изследването на Македония. Той публикува своите проучвания в книгата „Македония. Археологическо пътешествие“ (1909), посветена на историята, археологията и етнографията на Македония. В нея, наред с описанието на археологическите паметници, Кондаков обнародва своите изследвания върху народната носия на македонските българи, главно върху нейната орнаментика и цветове. Той смята, че в етнографско отношение България се простира в Македония, включително до Охрид.

Трудовете на Кондаков съдържат богат фактически материал с важни изследвания за отношенията между византийското и древноруското изкуство, за развитието на различните иконографски типове. Той разработва метод за анализ и датировка на паметниците на средновековното изкуство. Изследва и археологически паметници по българските земи. Уникалното издание „Византийские эмали. Собрание А.В. Звенигородского. История и памятники византийской эмали“ (1892) се пази в Централната библиотека на БАН. То е подарено на Българската академия на науките от автора академик Н. П. Кондаков, който в периода 1919–1922 г. живее в България, професор е в Софийския университет и е чуждестранен член на БАН. Книгата е дар в знак на благодарност за оказаната му дълбока почит, особено внимание и сърдечно  гостоприемство в България.

Съчинения

• Византийские церкви и памятники Константинополя. Одеса, 1887.
• Русские древности в памятниках искусства. Санкт Петербург, 1889– 1897.
• Византийские эмали. Собрание А.В. Звенигородского. История и памятники византийской эмали. Санкт Петербург, 1892.
• О научных задачах истории древнерусского искусства. Санкт Петербург, 1899.
• Македония : Археологическое путешествие. Санкт Петербург, 1909.
• Иконография Богоматери. Т. 1–2. – Санкт Петербург, 1914.
• The Russian Icon. Oxford, 1927.
• Русская икона. Т. 1–4. Прага, 1928–1933.
• Очерки и заметки по истории средневекового искусства и культуры. Прага, 1929.
• Икони. София, 2009.
• Iconographie de la Mère de Dieu. Roma, 2011.

За него

• Лазарев В. Н., Никодим Павлович Кондаков (1844—1925). Москва, 1925. 
• Масленицин С., Академик Н. П. Кондаков. – Искусство, 1981, № 7, 62–67.
• Баринов Д. А., Ростовцев Е. А., Кондаков Никодим Павлович. – Биографика СПбГУ.
• Foletti, I.  From Byzantium to Holy Russia : Nikodim Kondakov (1844-1925) and the Invention of the Icon. Roma, 2017.