Docho Lekov

Written by Андриана Спасова
Docho Lekov Docho Lekov

October 11, 1928–May 03, 2003

Literary scholar, Professor of Bulgarian Revival Period Literature, Doctor of Philology, one of the most prominent specialists in the field of literature and culture of the Bulgarian Revival. His research has made a significant contribution to the discovery of new fields in the creative and social activities of the Revival Period writers.


He was born in Yambol, where he received his primary and secondary education.

He graduated Bulgarian Philology at Sofia University of St Kliment Ohridski (1953). He has been a teacher in Grudovo and Slivnitsa for two years. From 1956 he began his academic and professional career at the Institute of Literature at the Bulgarian Academy of Sciences, where he worked for more than three decades (1959–1993). He was initially a doctoral student in Revival Period literature, later he subsequently held scientific positions as a literary associate (1959–), a scholar associate (1961–), Senior Research Fellow, II grade (1974–), scientific secretary (1974–1976) and head of Literature of the Bulgarian Revival Section (1983–1989). He defended a PhD doctorate on the subject Проблеми на реализма в българската белетристика през Възраждането [Problems of Realism in Bulgarian Fiction during the Revival Period] (1966), and with the dissertation on Писател–творба–възприемател през Българското възраждане [Writer–Creator–Perceptor during the Bulgarian Revival Period] he became Doctor of Philology Sciences (1988). As a professor of Revival Period literature, he lectured at Paisiy Hilendarski University of Plovdiv and at Sofia University of St Kliment Ohridski. The authoritative figure of D. Lekov was a centre of attraction in the scientific field – he was director of studies of graduates and PhD students; he headed a scientific circle, participated in various committees and specialized councils; he was in the management of the Union of Scientists, the Scientific Council of St St Cyril and Methodius National Library, member of the General Assembly of the Bulgarian Academy of Sciences, and chairman of the Philological Commission at the Higher Education Commission.

From the late 1950s to the late 1990s, D. Lekov devoted himself to textology, receptive aesthetics, literary history, archival heritage, and the socio-cultural problems of the Bulgarian Revival Period. D. Lekov’s contribution to Bulgarian humanities is evidenced by his numerous scientific activities and research on the writers of the Bulgarian National Revival Period, Lyuben Karavelov, Vasil Drumev, Dobri Chintulov, Rayko Zhinzifov, Vasil Aprilov, Nesho Bonchev, Dimitar and Konstantin Miladinovi, Radi Kolesov, to mention but a few. Prof. D. Lekov built and substantiated his concepts of literary-historical and literary-sociological issues of the Revival Perio with copious factual and critically meaningful material. The research of D. Lekov have a fundamental place in contemporary literary field: through his monographs, studies, articles, textbooks, national and international contributions, as well as through the creation and editing of books, the author showed high erudition, meticulous precision and creative innovative thought with modern interpretations.

With his first book Проблеми на българската белетристика през Възраждането [Problems of Bulgarian Fiction during the Revival Period] (1970), D. Lekov stated his scientific interests in Revival Period literature, highlighting the place of translations and Bulgarianisation in the development of original Bulgarian fiction, and emphasizing the decisive influence of Russian fiction writers on the works of L. Karavelov, V. Drumev, I. Blaskov, et al. The monograph also traces the connection between modernity and literature, the folklore in the development of fiction, the peculiarities of the artistic language and style of the fiction writer, the image of the hero, and the social influence on the work of art.

The book Литература, общество, култура. Литературно-социологически и литературно-исторически проблеми на Българското възраждане [Literature, Society, Culture. Literary-Sociological and Literary-Historical Issues of the Bulgarian Revival Period] (1982) showed D. Lekov’s academic professionalism on the background of modern literary studies. The author thoroughly examined the issues of literary generations and centres, the formation of the Revival Period readership taste, the socialization of literature and the function of the Community Culture Clubs [chitalishta], schools, societies and its popularisation.

The literary historian placed an emphasis on the role of the Russian cultural and literary centres during the Revival Period, with Odessa as the most important one, being connected with the reformation and democratisation of secular education in the Bulgarian lands and with the introduction of new ideas and genres in Bulgarian literature. Odessa was a centre with an indisputable contribution to the Bulgarian cultural and social life, with some of the Bulgarian patrons such as V. Aprilov, N. Palauzov, N. Toshkov living in the city, and the Odessa Bulgarian Board of Trustees being established here. It was no coincidence that some of the prominent Revival Period writers had graduated from the Richelieu Lyceum (nowadays the Novorussky University), Ivan Bogorov, Nayden Gerov, Nikolai and Spiridon Palauzov, Dimitar Mutev, Sava Filaretov and others, who in the 1940s set up the first Bulgarian literary circle. In 1862 Literary Dociety was created with the purpose to compile and publish textbooks for all Bulgarian schools. Moscow had been another attraction centre for Bulgarian youth in Russia where famous Revival Period writers Lyuben and Petko Karavelov, Rayko Zhinzifov, Konstantin Miladinov, Marin Drinov, N. Bonchev, V. Popovich lived in the late 1850s and 1870s. In 1857, they founded the Moscow Bulgarian Company, which partly assumed the functions of the Odessa Bulgarian Board of Trustees.

D. Lekov’s research was directed at Bulgarian Revival Period writers, whose works were created abroad – at Bulgarian spiritual hubs such as Constantinople, Odessa, Moscow, Bucharest, and Braila. In this direction were his works Писател – творба – възприемател през Българското възраждане [Writer–Creator–Perceptor during the Bulgarian Revival Period] (1988) and Български възрожденски литературни и културни средища в чужбина. Проблеми. Представители. Прояви [Bulgarian Revival Period Literary and Cultural Centres Abroad. Problems. Representatives. Events] (1999), which fit into the then modern problematic and thematic directions of receptive aesthetics and criticism in European literary studies, forming the trinities of writer–creation–perceiver and literature–society–culture. The two volumes of the Българска възрожденска литература. Проблеми, жанрове, творци [Bulgarian Revival Period Literature. Issues, Genres, Creators] (1988) have been a cornerstone for pupils, students, and lecturers. They cover the multifaceted image of the Revival Period – issues of literature, journalism, periodicals, drama, literary criticism, translation literature, and the interaction of folklore and literature. To this end, the author used a comprehensive approach, encompassing literary-historical, literary-sociological, and theoretical approaches in the context of epoch and environment, of traditions, readership, and the connection with the past and present.

A valuable contribution to Bulgarian humanities is D. Lekov’s research on archival funds and private correspondence, and the collection and editing of a number of more and less well-known Revival Period authors, such as the books Из архива на Любен Каравелов [From Lyuben Karavelov’s Archives] (1964), Райко Жинзифов. Публицистика [Rayko Zhinzifov. Journalism] (1964), Литературен архив. Из архива на Васил Друмев (Климент Търновски) [Literary Archives. From the Archives of Vasil Drumev (Kliment of Tarnovo)] (1973), Литературен архив. Т. VI. Неофит Рилски. Приписки в библиотеката му [Literary Archives. Vol. VI. Neofit of Rila. Notes in his library] (1976), Родолюбивий и благоразумний народе българский. Книга първа. 1806–1865 [Patriotic and prudent Bulgarian people. Book One. 1806–1865] (1992), Ръкописните учебници на Добри Чинтулов [The Handwritten Textbooks of Dobri Chintulov] (1987), and Тодор Пеев. Съчинения [Todor Peev. Writings] (1976), to mention but a few.

For his contribution to Revival Period science, D. Lekov received two prestigious awards – the BAS Prize for Literary Studies for his book Писател–творба–възприемател през Българското възраждане [Writer–Creator–Perceptor during the Bulgarian Revival Period], and the Golden Diana Award, Yambol for his entire creativity and on the occasion of his 70th anniversary. The celebration of the 70th anniversary resulted in a conference and a published collection, Revival Period Text. Interpretations on the Literature and Culture of the Bulgarian Revival Period'(1998). On the occasion of the 90th anniversary of the birth of Prof. D. Lekov, the annual Collegium on Revival Literature was held at the Institute for Literature at the Bulgarian Academy of Sciences on the topic From Literary History to the Perceptor of the Revival Period Text (2018). In the late 1980s, under the scientific guidance of D. Lekov the idea of creating an encyclopaedia emerged, Bulgarian Revival Period, Literature. Periodic Press. Literary Life. Cultural Centres, which was finally implemented in 2014 and once again asserted the name of one of the most respected researchers of Bulgarian literature.



  • Проблеми на българската белетристика през Възраждането. Отг. ред. Петър Динеков. София, БАН, 1970.
  • Васил Друмев. Живот и дело. София, Наука и изкуство, 1976.
  • Любен Каравелов. София, Народна просвета, 1977.
  • Тодор Пеев. Страници от живота и съдбата на един възрожденец. София, ОФ, 1978.
  • Райко Жинзифов. Литературно-критически очерк. София, Български писател, 1979.
  • Литература, общество, култура. Литературно-социологически и литературно-исторически проблеми на Българското възраждане. София, Народна просвета, 1982. (2 доп. и прераб. изд., Пловдив, Макрос, 2000, 1996).
  • Ради Иванов Колесов. Биографичен очерк. София, Народна просвета, 1983.
  • Писател – творба – възприемател през Българското възраждане. София, Народна просвета, 1988.
  • Любен Каравелов – творецът, гражданинът, съвременникът. Пловдив, Макрос 2001, 1998.
  • Български възрожденски литературни и културни средища в чужбина. Проблеми. Представители. Прояви. София, Св. Климент Охридски, 1999.
  • Възрожденски процеси и творци в Южна Тракия и Македония. София, Народно читалище Св. София; Гражданско дружество Критика, 2001.
  • История на литературата и на възприемателя през Българското възраждане. Т. 1–2. София, Св. Климент Охридски, 2003–2005.
  • Вечното в българската възрожденска литература. София, Ариадна, 2008.


  • Българска възрожденска литература. Проблеми, жанрове, творци. Учебник за студенти-филолози. Т. 1–2. София, Наука и изкуство, 1988. (2. изд. УИ Св. Климент Охридски, 1993).

Studia and articles

  • Архивното наследство на Любен Каравелов / Дочо Леков, Цвета Унджиева. – Литературна мисъл, 1959, № 2, 102–110.
  • Любен Каравелов и западното просветителство. – Известия на института Хр. Ботев, 3, 1959, 61–92.
  • Неизвестни страници из архивното наследство на Любен Каравелов. – Литературна мисъл, 1960, № 5, 102–113.
  • Българската преводна белетристика и „побългаряването" през Възраждането. – Литературна мисъл, 1967, № 1, 77–94.
  • Фолклорът и формирането на българската белетристика през Възраждането. – В: Фолклор и литература. Изследвания и статии. София, 1968, 69–88.
  • Проблеми на българската литература на страниците на „Периодическо списание" (1870–1876). – Литературна мисъл, 1869, № 4, 157–167.
  • Забравен възрожденски книжовник. – Литературна мисъл, 1970, № 1, 101–116.
  • Първообразът на „Моето пътуване по Стара планина" (от Панайот Хитов). – Литературна мисъл, 1970, № 3, 127–128.
  • Българското книжовно дружество и проблемите на фолклора. – В: Проблеми на българския фолклор, Т. 1. София, 1972, 399–407.
  • Въпроси на фолклора в ръководствата по словесност през Възраждането. – Литературна мисъл, 1972, № 5, 108–113.
  • „Елементарна словесност в два курса" от Тодор Шишков и нейният оригинал. – Известия на Института за литература, № 21, 1972, 119–125.
  • Тодор Пеев – непознат възрожденски книжовник. – В: Тодор Пеев. Сборник. Етрополе, Народен музей, 1972, 27–45.
  • От декламацията и диалога до „Иванко". [Предг.] – В: Българска възрожденска драма. София, Български писател, 1973, 5–15; (2. изд. 1976; 3. изд. 1978; 4. изд. 1982; 5. изд. 1985).
  • Романтизмът в българската фолклористика. – Славянска филология. Т. 14. София, 1973, 139–158.
  • Страници от ръкописното наследство на Васил Друмев. – В: Из архива на Васил Друмев-Климент Търновски. Т. 5. София, 1973, 5–11.
  • Чинтулов и народното творчество. – Литературна мисъл, 1973, № 3, 93–107.
  • Ролята на атрибуцията при изясняването на идейно-творческите позиции на българските писатели през Възраждането. – Литературна мисъл, 1977, № 2, 108–116.
  • По някои спорни и безспорни въпроси в творчеството на Добри Чинтулов. – В: Проблеми на новата българска литература. Сб. в чест на 80-год. на Георги Цанев. София, Изд. на БАН, Институт за литература, 1978, 30–52.
  • Станка Николица – Спасо Еленина. – Литературна история, 2, 1978, 49–59.
  • Преводите в литературния и обществения живот през Възраждането. – Литературна история, 5, 1979, 36–54.
  • Райко Жинзифов. – В: Творци на българската литература. Т. 1. София, 1980, 404–417.
  • Непознатият Чинтулов. – В: Българистика и българисти. Статии и изследвания. Състав. Боян Кастелов, Владимир Симеонов. София, 1981, 153–158.
  • Преводът в живота, борбите, в творческия свят на българите през Възраждането. – В: Преводът и българската култура. София, 1981, 36–60.
  • За литературните поколения през Възраждането. – Литературна мисъл, 1982, № 1, 30–55.
  • Възрожденският предговор и проблемите на литературната култура. – Литературна мисъл, 1984, № 3, 57–70.
  • Литературносоциологические и литературноисторические проблемы Болгарского возрождения. – Bulgarian Historical Review, 1984, № 4, 9–31.
  • Българската литература в сборника на Н. В. Гербел „Поэзия славян". – Език и литература, 1985, № 5, 1–10.
  • Васил Д. Стоянов – популяризатор и исследователь болгарской литературы и культуры вЧехии. – Bulgarian Historical Review, 1986, № 3, 70–77.
  • Риториките в книжовния живот през Възраждането. – Литературна мисъл, 1986, № 3, 26–42.
  • Българският възрожденски читател като интерпретатор и възприемател на текста. – Литературна мисъл, 1987, № 10, 3–17.
  • Личен документ и литературоведска концепция. (По наблюдения и материали от бълг. възрожденска литература) – В: Личните документи като исторически извори. Отг. ред. Кънчо Георгиев. София, 1987, 132–136.
  • Сборникът на Миладинови в историята на българската литература и култура. – Български език и литература, 1987, № 3, 2–11.
  • Слушателят, читателят и зрителят на Българското възраждане. – В: Втори международен конгрес по българистика. Т. 11. София, 1987, 338–345.
  • Диалогът „творец - възприемател" в текста и чрез текста [във възрожденската ни литература]. – Литературна мисъл, 1988, № 5, 23–34.
  • За три обявени, но необнародвани превода на Христо Ботев. – Език и литература, 1988, № 1, 21–27.
  • История на читателя и история на литературата. – Български език и литература, 1988, № 1, 16–21.
  • Историята на Паисий – нов момент във взаимоотношенията писател, читател и слушател. – Език и литература, 1988, № 2, 11–17.
  • Каравелов като социолог в белетристиката си. – В: Критика, естетика, народопсихология. Юбил. сб. в чест на Ефрем Каранфилов. София, 1988, 71–82.
  • Неизвестные переводы Добри Чинтулова с русского языка. – Болгарский русист, 1988, № 1, 23–30.
  • Априлов и Одеският литературен кръг. – В: Васил Априлов и българската възрожденска култура: Сб. с изследвания по случай 200 г. от рождението му. Габрово, Център за априловедение, 1990, 9–22.
  • Васил Д. Стоянов и Райко Жинзифов – представители на две български литературни и културни средища в чужбина. – Литературна мисъл, 1990, № 1, 47–53. [Също и в: Prace z dejin slavistyky, 14. Univerzita Karlova. Praha, 1990, 79–94.]
  • Текстология и рецептивна естетика. – Литературна мисъл, 1990, № 9, 49–54.
  • Възприемателят в историята на българската възрожденска литература. – В: Жанр и възприемател през Възраждането. В. Търново, Великотърновски унив. Св. Св. Кирил и Методий, 1991, 5–13.
  • Диалогът Друмев – Войников. – В: Васил Друмев-Климент Търновски в културната и политическа история на България. Юбилeeн сборник. Отг. ред. Дочо Леков. Шумен, ВПИ Константин Преславски, 1992, 59–66.
  • Слушателят през Българското възраждане. – В: Култура и общество. Т. 1. Ред. кол. Бойка Соколова и др. София, БАН, 1992, 53–74.
  • Българската литературна интелигенция през Възраждането и проблемът Русия – Западна Европа. – Литературна мисъл, 1993, № 3, 103–111.
  • Българският писател през Възраждането в диалог с читателя от славянските страни. – Славянска филология. Т. 21. София, 1993, 134–141.
  • Неофит Бозвели в диалог с поколенията през Възраждането. – В: Неофит Бозвели и българската литература. Под ред. на Георги Димов, Стефана Таринска. София, БАН, 1993, 12–18.
  • Typologie des Autors und des Rezipienten zur Zeit der bulgarishen Wiedergeburt. – In: Sudosteuropaische Popular literatur im 19. und 20. Jahrhundert. Munchen, 1993, 227–238.
  • Букурещ – център на нова генерация в българската литература. – В: Българската църква и училището в Букурещ. Науч. ред. Благовест Нягулов и др. София, Култ.–просв. център Васил Априлов, 1994, 79–97.
  • Общественикът, творецът, човекът Тодор Пеев. – В: Тодор Пеев. Научни изследвания. София, Библиотека 48, 1994, 7–16.
  • Периодика и литература. – В: Печат и литература. 150 г. българска журналистика. София, Св. Климент Охридски, 1994, 9–17.
  • Творецът Каравелов в диалог със сръбското общество. – В: Култура и общество. Т. 2. Ред. Марин Жечев и др. София, 1994, 99–113.
  • Творческата история и съдба на една възрожденска трагедия. – В: Тодор Пеев. Научни изследвания. София, Библиотека 48, 1994, 118–125.
  • Фотинов – строител на българската национална литературна култура. – В: Печат и литература 150 г. българска журналистика. София, Св. Климент Охридски, 1994, 118–125.
  • „Брата бугарин" и сръбската читателска общност. – В: Представата за „Другия" на Балканите. [Сб. докл. от интердисциплинарна конф.] / Ред. Надя Данова и др. София, 1995, 151–155.
  • Диалогът Ботев – Петко Славейков. – В: Ненаситният ловец. Сб. в чест на 70 год. от рождението на проф. д-р Зденек Урбан. Състав. Величко Тодоров. София, 1995, 64–73.
  • Творец и религия през Българското възраждане. – Български език и литература, 1998, № 1, 28–34.
  • Академик Петър Динеков – изследовател и популяризатор на българската възрожденска литература. – Възрожденски писатели. Петър Николов Динеков. Състав Андрей Андреев. София, З. Стоянов 2007, 674–686.

About Docho Lekov

  • Генов, Г. Сборник с литературно-историческа и общоисторическа стойност. – Известия на държавните архиви. 1975, № 29.
  • Дамянова, Р. [Ред. и Съст.]. Възрожденският текст. Прочити на литературата и културата на Българското възраждане. В чест на 70-годишнината на проф. Дочо Леков. София, ИК „Сребърен лъв", 1998.
  • Дамянова, Р. Дочо Леков (1928–2003). Възрожденската наука загуби своя доайен! – Български език и литература, № 3, 2003; Електронно списание LiterNet, 09. 01. 2004. Достп. на:
  • Дамянова, Р. [Отг. Ред. и Съст.]. Енциклопедия Българско възраждане. Литература. Периодичен печат. Литературен живот. Културни средища. По идея и под ръководството на проф. д.ф.н. Дочо Леков. Съст. Ст. Таринска, С. Бакърджиева-Лекова, Н. Капралова, К. Михайлов. София, Проф. Марин Дринов, 2014, Т. 1.
  • Димитров, Г. Проблеми на българската белетристика през Възраждането. – Читалище, № 6, 1971.
  • Димитров, П. Проблеми на възрожденската белетристика. – Пламък, № 1, 1971.
  • Димов, П. Нов значителен труд за книжовния живот през епохата на Българското национално възраждане. – Литературна мисъл, № 5, 1989.
  • Дудевски, Хр. Ръкописните учебници на Добри Чинтулов. – Литературна мисъл, № 6, 1988.
  • Кузманова, К. С възрожденски патос. – Език и литература, № 6, 1984, 121–122.
  • Младенова, М. [Състав.]; Николова, Юл. [Предг.] Дочо Леков. Био-библиография. Сливен, Жажда, 1999.
  • Парпулова, Л. Необходимо и ценно изследване. – Септември, № 9, 1970.
  • Правдомирова, Д., Никифорова, М. Дочо Леков. Библиография. – В: сб. Възрожденският текст. Прочити на литературата и културата на Българското възраждане. В чест на 70-годишнината на проф. Дочо Леков. Ред и съст. Румяна Дамянова. София, ИК „Сребърен лъв", 1998, 381–414.
  • Радев, Ив. Леков, Дочо Николов. – В: Енциклопедия на българската възрожденска литература. Ред. Ив. Радев. Велико Търново, Абагар, 1997, 414–415.
  • Состримски, И. Българската възрожденска литература. Проблеми, жанрове, творци. – Литературна мисъл, № 1, 1989.
  • Сестримски, Ив. Нов труд за Добри Чинтулов. – Читалище, № 5, 1988.
  • Станева, К. Класически академичен проект. – Култура, 2003 –
  • Таринска, Ст. Една традиционна и различна литературна история на Възраждането. – Електронно списание LiterNet, 16.05.2006, № 5 (78). Достп. на:
  • Тодоров, И. Литература, общество, култура. Литературно-социологически и литературно-исторически проблеми на Българското възраждане. – Литературна мисъл, № 10, 1984.
  • Топалов, К. Проблеми на възрожденската белетристика. – Литературна мисъл, № 4, 1970.
  • Топалов, К. Отзив за Д. Леков “Литература и национална идентичност”. – Българистика/ Bulgarica, № 9, 2004.
  • Цветкова, М. 70-годишният юбилей на проф. Дочо Леков. – Български език и литература, 2000, № 3–4, 121–123; Електронно списание LiterNet, 25.06.2000, № 6 (7). Достп. на:


SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects