Georgiy Dmitriecich Gachev

Written by Румяна Дамянова
Georgiy Dmitriecich Gachev Georgiy Dmitriecich Gachev

 1.05.1929–23.03.2008

Руски учен от български произход, теоретик и литературовед, изследовател на литературните и културните явления и процеси на Българското възраждане и на българската менталност.

 

Статия

Георгий Д. Гачев е потомък на български възрожденски род от град Брацигово. Баща му, Димитър Гачев, е естетик и музиковед. След като става политически емигрант през 20-те години на ХХ в. напуска България и заминава за Русия; жени се за М. С. Брук – музиковедка и преподавателка по музика. Димитър Гачев е репресиран от сталинския режим и изпратен в лагера в Колима през 1945 г. В Москва през 1929 г. се ражда Георгий Гачев, завършва гимназиално образование през 1946 г. Студент е по славянска, а по-късно и по романо-германска филология във Филологическия факултет на Московския университет „М. Ломоносов“ (1946–1952). След завършването става учител в Брянск, преподава руски и английски език, и руска литература (1952–1954).

Постъпва като аспирант в Института за световна литература „Максим Горки“ (1954–1957), става младши научен сътрудник (1957–1961). Участва в колектива, подготвил тритомника „Теория литературы. Основные проблемы в историческом освещении“ (1962) и това дава насока на бъдещите му научни занимания. Известно време работи като шлосер и автомонтьор в българо-молдавското село Твардица (1961), става матрос в Черноморското параходство (1962–1963). Продължава научната си работа в Института за световна литература през 1963–1972. Дисертацията, с която става кандидат на филологическите науки, е озаглавена „Ускоренное развитие литературы (на материале болгарской литературы первой половины 19 века)“ (1959) и претърпява две издания в Москва (1964, 1989); преведена е на български през 1979 г.(второ изд. 2002). Избран е за член на Съюза на руските писатели (1965). Работи като младши научен сътрудник в Института по история на естествознанието и техниката при РАН (1972–1985). През 1983 г. защитава дисертация за степента „доктор на филологическите науки“ с труд на тема „Развитие художественного образа в литературе“. Работата на Г. Гачев в Института по история на естествознанието и техниката култивира интерес у него към взаимните влияния между хуманитарните и природните науки, провокира наблюденията му върху културните приоритети в развитието на обществото. От 1985 г. до деня на своята трагична гибел работи в Института по славянознание при РАН. През 1994 г. е избран за член-кореспондент в Академията на естествените науки. Става старши и водещ научен сътрудник в Института за славянознание (1986–2008). Получава високи национални и научни признания в България: академичната награда „Паисий Хилендарски“ (1980), присъдено му е званието „доктор хонорис кауза“ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (2004) и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2006), носител е на Почетния знак „Професор Марин Дринов“ на Българската академия на науките (2006).

Научното присъствие на Георгий Д. Гачев в академичния живот на България е значително. Той е канен и се отзовава на множество научни форуми – конгреси, конференции, семинари. Участва в Първия международен конгрес по българистика (1981) в София с доклад „Архетипове в поезията на Христо Ботев“, в Международния балканистичен конгрес в София (1986) с доклад „Балканският Космо-Психо-Логос“, в Международната конференция, организирана от Института за литература през 1998 г. по случай 120 години от рождението на Пейо Яворов, с доклад „Лора и Яворов“ и други. Когато през 2006 г. стартира българо-руският проект на Института за литература при БАН и Института по славянознание при РАН „България и Русия (XVIII–XXв.) – представи и реалност“, с ръководител от българска страна Р. Дамянова, Г. Д. Гачев стана ръководител на проекта от руска страна. През 2007 г. в София се провежда двудневна българо-руска конференция по темата на проекта със заглавие „България и Русия (XVIII–XXв.) – взаимопознание“, на която Гачев представя свързващите звена в дълголетните българо-руски културни и литературни контакти. В резултат на този форум е съставен сборник с текстове (със заглавието на конференцията) и отпечатан през 2010 г. в Москва. В него Георгий Гачев участва с изследването „Образ болгарина у „западника“ Тургенева и „славянофила“ Леонтьева“, с въвеждащ текст като ръководител на проекта от руска страна „О многогласии в науке (вместо предисловия)“ и като редактор и съставител на сборника. Сборникът излиза две години след неговата смърт и редколегията включва един раздел „Памяти Георгия Дмитриевича Гачева“, в който със статии и спомени участват 8 български учени, а целият представителен том – колективен труд на български и руски учени – е посветен на неговата памет. За отношението на българската културна и научна общественост говори и фактът, че по случай 100 годишнината от рождението на Димитър Гачев, в Руския културно-информационен център в София е проведена паметна вечер с доклади на философи, специалисти по естетика, музиковеди, литературоведи. Направено е и премиерно представяне на новоизлязлата книга на Димитър Гачев „Писма от оня свят“, чийто съставител и автор на встъпителната статия „Възпаметяване за бащите“ е Г. Д. Гачев. В предговора към книгата той изрича мисълта: “Димитър Гачев е „жив мост“ (така би ми се искало да го кажа)... между руската и българската култура“.

Георгий Д. Гачев – свободомислещ интелектуалец и задълбочен изследовател на художествените явления – разгръща своя изследователски талант в няколко области на хуманитарното знание: литературознание, философия, културология, есеистика. Неговата ерудиция, съчетана с изследователски усет за динамиката на процесите, както и с проницателно вглеждане в спецификата на литературните явления и изяви на творческата личност през периода на Българското възраждане – създава основополагащи за българската хуманитарна наука изследвания. Първият труд на Георгий Гачев, който преобръща основни тези в българското литературознание, е концептуалният поглед върху процесите на Българското възраждане – „Ускоренное развитие литературы“ (1964), допълнено и разширено за изданието през 1979 г. в България като „Ускорено развитие на културата“. Върху материал от българското литературно и културно Възраждане през XVIII и XIX в., Гачев създава теория за българския литературен развой. За да обясни спецификата на възрожденските процеси, Гачев изгражда новаторска концепция за промените в мисловността и масовото съзнание през този период, обособявайки няколко основни равнища на съзнание: фолклорно-епическо, религиозно-разсъдъчно, художествено. Той проследява динамиката на скока от фолклорно-религиозното мислене, през навлизащото ново, видяно от него като „новост в архаиката“ с анализ на мястото в културата между двата века – XVIII и XIX в. (Й. Кърчовски и К. Пейчинович) и появата на творческата личност с изразено художествено виждане и отразяване на действителността – през две призми: „писател по неволя“ за Неофит Бозвели и „поет по призвание“ за Найден Геров. Построявайки своята концепция, Г. Д. Гачев разглежда българското литературно развитие съотнесено с европейския културен и литературен модел, въвежда понятията „забавено“ и „ускорено“ развитие, разглежда публицистиката като „моноформа на литературата“, за да проследи динамиката на преобразуванията, настъпили в българското мислене в резултат на активното „втурване“ към навлизащото ново и намерили отражение в новоизграждащата се култура. Така в книгата му се утвърждават като водещи проблемите на синкретизма на българската литература – синкретично мислене и съзнание, тяхното преодоляване и появата на естетическото съзнание чрез ускоряване на възрожденските процеси. В допълненото през 1979 г. българско издание Гачев продължава размишленията върху спецификата и своеобразността на българския литературен развой, въвеждайки концепта „Бероновият комплекс“. Теорията на Георгий Гачев поражда нееднозначни реакции в българската наука, те варират в широката амплитуда от възторга до отричане и критичен прочит. Такива са концептуалният труд на Б. Ничев „Увод в южонославянския реализъм“ (1971), създаден като оттласкване от концептуалния труд на Гачев, критическото възприемане на теорията му в статии на Ст. Таринска и В. Смоховска, предговорът на Петър Динеков към българското издание на труда (1979) и др. Българската литературноисторическа наука за Възраждането в немалка степен започва да се съизмерва в опозицията „преди-след“ книгата на Г. Д. Гачев.
Траен интерес в научното дело на Георгий Гачев пораждат въпросите за формиране на художественото съзнание, поставени още в монографията „Жизнь художественного сознания“ (1972), а също и кръг от проблеми за движенията и формирането на художествените форми, с обособяване на различията между тях в труда „Съдържателност на художествените форми. Епос. Лирика. Театър“ (София, 1982). През 1988 г. излиза в България един том „Панорама на световната литература (История на художествения образ)“, където той проследява еволюцията на пораждане и развитие на художественото съзнание и „възникване на художествения образ“, обединявайки труда върху художественото съзнание с монографията от 1981 г. „Образ в русской культуре“. Гачев проследява еволюцията на художественото съзнание в отделни водещи образци на световната литература, изследва европейските течения – класицизъм, сантиментализъм, реализъм – и тяхната проекция в европейската литературна традиция; включва в книгата като отделен раздел „Образът в руската художествена литература“ и „Национално-исторически характер на руската литература“. Този теоретико-исторически труд завършва с обобщаващата глава „Литературно-художествената ситуация на ХХ век“– базисен теоретичен текст върху философското осмисляне на литературната еволюция с парадоксалното въвеждащо твърдение: „Пълнотата при осветляването на литературния процес е желателна, но уви, непостижима“.

Литературоведската подготовка в научния подход на Г. Гачев се съчетава с философски промисъл за историята на идеите не само през различни епохи, но и през призмата на различни народи. На тези глобални проблеми той посвещава десетилетия от своя живот и мащабни изследвания на националните образи на света – техния „Космо-Психо-Логос“. С тази теоретична поредица – „Национальные образы мира“ – Г. Гачев се оформя като един от ярките мислители на ХХ век, навлизайки в необяснимото пространство на човешкия дух. С присъщия му философски скептицизъм, но и с мащабната волност на изследователския си дух, Георгий Гачев преодолява граници и зависимости, преобръща представи и концепции за изградени национални специфики, търсейки техния философски и културологичен образ. През триадата „Космо-Психо-Логос“ той проследява криволиците на народностните тежнения до тяхното сублимиране в идея за нация. Българският образ на света е видян от Гачев – „По Христо Ботев“– подзаглавие на основния труд „Българският Космо-Психо-Логос“ (2006). Той обосновава своя избор, заявявайки, че се съсредоточава върху „личността и поезията на Христо Ботев, който е най-ярката еманация на българския гений“. Георгий Гачев осъществява своите “интелектуални странствания“ из далечните земи, анализирайки психология и мислене, а в книгата „Америка глазами славян“ и през пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“. Мислител концептуалист, Гачев създава литературоведски и културологични изследователски опуси – сам ги определя като „екзистенциална културология“– в които се разкриват мащабите на един философски мислещ ум и чувствителността на една богата духовна култура.

Библиография

Съчинения:

  • Ускореннное развитие литературы. Москва, 1964. Ускореното развитие на културата София, 1979 (второ изд. 2003).
  • Жизнь художественного сознания. Москва, 1972.
  • Образ в русской культуре. Москва, 1981.
  • Съдържателност на художествените форми. Епос, лирика, театър. София, 1982. Национальные образы мира. Москва, 1988.
  • Панорама на световната литература (история на художествения образ). София, 1988.
  • Национальные образы мира. Космо–Психо–Логос. Москва, 1995, (второ изд. 2007).
  • Национальные образы мира. Америка в сравнении с Россией и Славянством. Москва, 1997.
  • Творчеството в живота и културата. София, 1998.
  • Ментальности народов мира. Москва, 2003, (второ изд. 2008).
  • Писма от оня свят. Димитър Гачев. Съст. Г. Гачев. София, 2003.
  • Българският Космо-Психо-Логос. По Христо Ботев. София, 2006.
  • Национальные образы мира. Болгария в сравнении с Россией (опыт экзистенциального литературоведения). Москва, 2007.
  • Национальные образы мира. Эллада, Германия, Франция: опыт экзистенциальной культурологии. Москва, 2008.
  • Образы Божества в культуре. Национальные варианты. Москва, 2013.

За него

  • Анчев, П. Ускореното развитие на културата. – Литературна мисъл, 1, 1980.
  • Горанов, К. Историзъм и теория на литературата – Предговор към Гачев Г. Панорама на световната литература. София, 1988.
  • Динеков, П. Забележителен научен труд – Предговор към Гачев. Г. Ускореното развитие на културата. София, 1979.
  • Жечев, Т. Опит за теоретична история на българската литература. – В: Жечев. Т. Критически погледи. София, 1975, 285–298.
  • Ничев, Б. Естетическо съзнание и художествен развой. (Преходът от фолклорно към нефолклорно изкуство). – Проблеми на изкуството, 1971, № 4.
  • Ничев, Б. . Увод в южнославянския реализъм. С. 1971.
  • Памяти Георгия Дмитриевича Гачева – В сб.: Болгария и Россия (XVIII–XXвв.) – взаимопознание, Москва, 2010, 408–452.
  • Смоховска, В. Бележки върху на Г. Гачев „Ускоренное развитие литературы“ – Литературна мисъл, 4, 1965.
  • Таринска, Ст. Ускорено развитие и литературен процес. – Литературна история, 1, 1977.
  • Топалов, К. Нашият учител – мярката за нещата. – В сб.: Спомени и размисли за Петър Динеков. 100 години от рождението му. София, 2010, 143–147.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP