Георгий Дмитриевич Гачев

Автор Румяна Дамянова
Георгий Дмитриевич Гачев Георгий Дмитриевич Гачев

 1.05.1929–23.03.2008

Руски учен от български произход, теоретик и литературовед, изследовател на литературните и културните явления и процеси на Българското възраждане и на българската менталност.

 

Статия

Георгий Д. Гачев е потомък на български възрожденски род от град Брацигово. Баща му, Димитър Гачев, е естетик и музиковед. След като става политически емигрант през 20-те години на ХХ в. напуска България и заминава за Русия; жени се за М. С. Брук – музиковедка и преподавателка по музика. Димитър Гачев е репресиран от сталинския режим и изпратен в лагера в Колима през 1945 г. В Москва през 1929 г. се ражда Георгий Гачев, завършва гимназиално образование през 1946 г. Студент е по славянска, а по-късно и по романо-германска филология във Филологическия факултет на Московския университет „М. Ломоносов“ (1946–1952). След завършването става учител в Брянск, преподава руски и английски език, и руска литература (1952–1954).

Постъпва като аспирант в Института за световна литература „Максим Горки“ (1954–1957), става младши научен сътрудник (1957–1961). Участва в колектива, подготвил тритомника „Теория литературы. Основные проблемы в историческом освещении“ (1962) и това дава насока на бъдещите му научни занимания. Известно време работи като шлосер и автомонтьор в българо-молдавското село Твардица (1961), става матрос в Черноморското параходство (1962–1963). Продължава научната си работа в Института за световна литература през 1963–1972. Дисертацията, с която става кандидат на филологическите науки, е озаглавена „Ускоренное развитие литературы (на материале болгарской литературы первой половины 19 века)“ (1959) и претърпява две издания в Москва (1964, 1989); преведена е на български през 1979 г.(второ изд. 2002). Избран е за член на Съюза на руските писатели (1965). Работи като младши научен сътрудник в Института по история на естествознанието и техниката при РАН (1972–1985). През 1983 г. защитава дисертация за степента „доктор на филологическите науки“ с труд на тема „Развитие художественного образа в литературе“. Работата на Г. Гачев в Института по история на естествознанието и техниката култивира интерес у него към взаимните влияния между хуманитарните и природните науки, провокира наблюденията му върху културните приоритети в развитието на обществото. От 1985 г. до деня на своята трагична гибел работи в Института по славянознание при РАН. През 1994 г. е избран за член-кореспондент в Академията на естествените науки. Става старши и водещ научен сътрудник в Института за славянознание (1986–2008). Получава високи национални и научни признания в България: академичната награда „Паисий Хилендарски“ (1980), присъдено му е званието „доктор хонорис кауза“ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (2004) и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2006), носител е на Почетния знак „Професор Марин Дринов“ на Българската академия на науките (2006).

Научното присъствие на Георгий Д. Гачев в академичния живот на България е значително. Той е канен и се отзовава на множество научни форуми – конгреси, конференции, семинари. Участва в Първия международен конгрес по българистика (1981) в София с доклад „Архетипове в поезията на Христо Ботев“, в Международния балканистичен конгрес в София (1986) с доклад „Балканският Космо-Психо-Логос“, в Международната конференция, организирана от Института за литература през 1998 г. по случай 120 години от рождението на Пейо Яворов, с доклад „Лора и Яворов“ и други. Когато през 2006 г. стартира българо-руският проект на Института за литература при БАН и Института по славянознание при РАН „България и Русия (XVIII–XXв.) – представи и реалност“, с ръководител от българска страна Р. Дамянова, Г. Д. Гачев стана ръководител на проекта от руска страна. През 2007 г. в София се провежда двудневна българо-руска конференция по темата на проекта със заглавие „България и Русия (XVIII–XXв.) – взаимопознание“, на която Гачев представя свързващите звена в дълголетните българо-руски културни и литературни контакти. В резултат на този форум е съставен сборник с текстове (със заглавието на конференцията) и отпечатан през 2010 г. в Москва. В него Георгий Гачев участва с изследването „Образ болгарина у „западника“ Тургенева и „славянофила“ Леонтьева“, с въвеждащ текст като ръководител на проекта от руска страна „О многогласии в науке (вместо предисловия)“ и като редактор и съставител на сборника. Сборникът излиза две години след неговата смърт и редколегията включва един раздел „Памяти Георгия Дмитриевича Гачева“, в който със статии и спомени участват 8 български учени, а целият представителен том – колективен труд на български и руски учени – е посветен на неговата памет. За отношението на българската културна и научна общественост говори и фактът, че по случай 100 годишнината от рождението на Димитър Гачев, в Руския културно-информационен център в София е проведена паметна вечер с доклади на философи, специалисти по естетика, музиковеди, литературоведи. Направено е и премиерно представяне на новоизлязлата книга на Димитър Гачев „Писма от оня свят“, чийто съставител и автор на встъпителната статия „Възпаметяване за бащите“ е Г. Д. Гачев. В предговора към книгата той изрича мисълта: “Димитър Гачев е „жив мост“ (така би ми се искало да го кажа)... между руската и българската култура“.

Георгий Д. Гачев – свободомислещ интелектуалец и задълбочен изследовател на художествените явления – разгръща своя изследователски талант в няколко области на хуманитарното знание: литературознание, философия, културология, есеистика. Неговата ерудиция, съчетана с изследователски усет за динамиката на процесите, както и с проницателно вглеждане в спецификата на литературните явления и изяви на творческата личност през периода на Българското възраждане – създава основополагащи за българската хуманитарна наука изследвания. Първият труд на Георгий Гачев, който преобръща основни тези в българското литературознание, е концептуалният поглед върху процесите на Българското възраждане – „Ускоренное развитие литературы“ (1964), допълнено и разширено за изданието през 1979 г. в България като „Ускорено развитие на културата“. Върху материал от българското литературно и културно Възраждане през XVIII и XIX в., Гачев създава теория за българския литературен развой. За да обясни спецификата на възрожденските процеси, Гачев изгражда новаторска концепция за промените в мисловността и масовото съзнание през този период, обособявайки няколко основни равнища на съзнание: фолклорно-епическо, религиозно-разсъдъчно, художествено. Той проследява динамиката на скока от фолклорно-религиозното мислене, през навлизащото ново, видяно от него като „новост в архаиката“ с анализ на мястото в културата между двата века – XVIII и XIX в. (Й. Кърчовски и К. Пейчинович) и появата на творческата личност с изразено художествено виждане и отразяване на действителността – през две призми: „писател по неволя“ за Неофит Бозвели и „поет по призвание“ за Найден Геров. Построявайки своята концепция, Г. Д. Гачев разглежда българското литературно развитие съотнесено с европейския културен и литературен модел, въвежда понятията „забавено“ и „ускорено“ развитие, разглежда публицистиката като „моноформа на литературата“, за да проследи динамиката на преобразуванията, настъпили в българското мислене в резултат на активното „втурване“ към навлизащото ново и намерили отражение в новоизграждащата се култура. Така в книгата му се утвърждават като водещи проблемите на синкретизма на българската литература – синкретично мислене и съзнание, тяхното преодоляване и появата на естетическото съзнание чрез ускоряване на възрожденските процеси. В допълненото през 1979 г. българско издание Гачев продължава размишленията върху спецификата и своеобразността на българския литературен развой, въвеждайки концепта „Бероновият комплекс“. Теорията на Георгий Гачев поражда нееднозначни реакции в българската наука, те варират в широката амплитуда от възторга до отричане и критичен прочит. Такива са концептуалният труд на Б. Ничев „Увод в южонославянския реализъм“ (1971), създаден като оттласкване от концептуалния труд на Гачев, критическото възприемане на теорията му в статии на Ст. Таринска и В. Смоховска, предговорът на Петър Динеков към българското издание на труда (1979) и др. Българската литературноисторическа наука за Възраждането в немалка степен започва да се съизмерва в опозицията „преди-след“ книгата на Г. Д. Гачев.
Траен интерес в научното дело на Георгий Гачев пораждат въпросите за формиране на художественото съзнание, поставени още в монографията „Жизнь художественного сознания“ (1972), а също и кръг от проблеми за движенията и формирането на художествените форми, с обособяване на различията между тях в труда „Съдържателност на художествените форми. Епос. Лирика. Театър“ (София, 1982). През 1988 г. излиза в България един том „Панорама на световната литература (История на художествения образ)“, където той проследява еволюцията на пораждане и развитие на художественото съзнание и „възникване на художествения образ“, обединявайки труда върху художественото съзнание с монографията от 1981 г. „Образ в русской культуре“. Гачев проследява еволюцията на художественото съзнание в отделни водещи образци на световната литература, изследва европейските течения – класицизъм, сантиментализъм, реализъм – и тяхната проекция в европейската литературна традиция; включва в книгата като отделен раздел „Образът в руската художествена литература“ и „Национално-исторически характер на руската литература“. Този теоретико-исторически труд завършва с обобщаващата глава „Литературно-художествената ситуация на ХХ век“– базисен теоретичен текст върху философското осмисляне на литературната еволюция с парадоксалното въвеждащо твърдение: „Пълнотата при осветляването на литературния процес е желателна, но уви, непостижима“.

Литературоведската подготовка в научния подход на Г. Гачев се съчетава с философски промисъл за историята на идеите не само през различни епохи, но и през призмата на различни народи. На тези глобални проблеми той посвещава десетилетия от своя живот и мащабни изследвания на националните образи на света – техния „Космо-Психо-Логос“. С тази теоретична поредица – „Национальные образы мира“ – Г. Гачев се оформя като един от ярките мислители на ХХ век, навлизайки в необяснимото пространство на човешкия дух. С присъщия му философски скептицизъм, но и с мащабната волност на изследователския си дух, Георгий Гачев преодолява граници и зависимости, преобръща представи и концепции за изградени национални специфики, търсейки техния философски и културологичен образ. През триадата „Космо-Психо-Логос“ той проследява криволиците на народностните тежнения до тяхното сублимиране в идея за нация. Българският образ на света е видян от Гачев – „По Христо Ботев“– подзаглавие на основния труд „Българският Космо-Психо-Логос“ (2006). Той обосновава своя избор, заявявайки, че се съсредоточава върху „личността и поезията на Христо Ботев, който е най-ярката еманация на българския гений“. Георгий Гачев осъществява своите “интелектуални странствания“ из далечните земи, анализирайки психология и мислене, а в книгата „Америка глазами славян“ и през пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“. Мислител концептуалист, Гачев създава литературоведски и културологични изследователски опуси – сам ги определя като „екзистенциална културология“– в които се разкриват мащабите на един философски мислещ ум и чувствителността на една богата духовна култура.

Библиография

Съчинения:

  • Ускореннное развитие литературы. Москва, 1964. Ускореното развитие на културата София, 1979 (второ изд. 2003).
  • Жизнь художественного сознания. Москва, 1972.
  • Образ в русской культуре. Москва, 1981.
  • Съдържателност на художествените форми. Епос, лирика, театър. София, 1982. Национальные образы мира. Москва, 1988.
  • Панорама на световната литература (история на художествения образ). София, 1988.
  • Национальные образы мира. Космо–Психо–Логос. Москва, 1995, (второ изд. 2007).
  • Национальные образы мира. Америка в сравнении с Россией и Славянством. Москва, 1997.
  • Творчеството в живота и културата. София, 1998.
  • Ментальности народов мира. Москва, 2003, (второ изд. 2008).
  • Писма от оня свят. Димитър Гачев. Съст. Г. Гачев. София, 2003.
  • Българският Космо-Психо-Логос. По Христо Ботев. София, 2006.
  • Национальные образы мира. Болгария в сравнении с Россией (опыт экзистенциального литературоведения). Москва, 2007.
  • Национальные образы мира. Эллада, Германия, Франция: опыт экзистенциальной культурологии. Москва, 2008.
  • Образы Божества в культуре. Национальные варианты. Москва, 2013.

За него

  • Анчев, П. Ускореното развитие на културата. – Литературна мисъл, 1, 1980.
  • Горанов, К. Историзъм и теория на литературата – Предговор към Гачев Г. Панорама на световната литература. София, 1988.
  • Динеков, П. Забележителен научен труд – Предговор към Гачев. Г. Ускореното развитие на културата. София, 1979.
  • Жечев, Т. Опит за теоретична история на българската литература. – В: Жечев. Т. Критически погледи. София, 1975, 285–298.
  • Ничев, Б. Естетическо съзнание и художествен развой. (Преходът от фолклорно към нефолклорно изкуство). – Проблеми на изкуството, 1971, № 4.
  • Ничев, Б. . Увод в южнославянския реализъм. С. 1971.
  • Памяти Георгия Дмитриевича Гачева – В сб.: Болгария и Россия (XVIII–XXвв.) – взаимопознание, Москва, 2010, 408–452.
  • Смоховска, В. Бележки върху на Г. Гачев „Ускоренное развитие литературы“ – Литературна мисъл, 4, 1965.
  • Таринска, Ст. Ускорено развитие и литературен процес. – Литературна история, 1, 1977.
  • Топалов, К. Нашият учител – мярката за нещата. – В сб.: Спомени и размисли за Петър Динеков. 100 години от рождението му. София, 2010, 143–147.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

Проект SESDiva направлен на создание виртуального музея письменной культуры по отношению к социальной, культурной, идеологической и религиозной среде и связям между южными и восточными славянами (с XI до начала XX в.).

Продолжительность: 2018-2020 гг.
Программа: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОДРОБНЕЕ ERA.Net RUS Plus


TOP