Константин Василиевич Мочулски

Автор Никола Р. Казански
Константин Василиевич Мочулски Константин Василиевич Мочулски

28.01.1892–21.03.1948

Руски литературовед, критик и философ.

Биография

Роден в Одеса. Син е на руския славист, професор в Новоросийския университет Василий Николаевич Мочулски. Завършва Петербургския университет (1914), където негови преподаватели са Д. Петров, В. Шишмарьов, Т. Браун, К. Тианде. След това започва работа в  Новоросийския университет – през 2016 г. е приват-доцент в Катедрата по западноевропейска литература, а през 2019 г. е избран за щатен доцент.
В България живее от 1920 г. Доцент в Софийския университет (1920–1922). Чете лекционни курсове за историята на френската комедия, за драматургията на Шекспир, за Хенрик Ибсен, върху творчеството на Петрарка и Данте. В Софийския университет допринася за развитието на руската филология и за задълбочаване познанията за руската литература. Професор в Сорбоната и в Свято-Сергиевския православен богословски институт в Париж (1924–1940). Трудовете му са преведени на много европейски езици. Умира във Комбо, Франция.
Могат да се определят три периода в живота и творчеството му: руски (1892-1919), български (1920-1922) и френски (1922-1948). Съмишленик на отец Сергей Булгаков. Задълбочен изследовател на творчеството на руските писатели, анализира философските мотиви и конотации в тяхното творчество. Публикува в „Златорог“ (1920), сп. „Русская мысль“ (1921), „Развигор“ (1921) и др. „Съвременната руска лирика“ е първата публикувана статия на К. Мочулски („Златарог“, 1920), а последната – „Образ России в русской поэзии“ („Славянский глас“, 1921). В нея замисълът е осмислянето на развитието на руската лирика през призмата на мотива за Родината. Значението на творбите на К. Мочулски е обогатяването на българското литературно пространство с нови теми, идеи и произведения. Най-ранните познания и прояви на „руския формализъм“ трябва да се свържат с неговото име (Манолакев 1997: 374). През 1925 г. е отпечатана статията „Съвременната българска проза“ (сп. Обществена мисъл“, преведена от френски). Това е важен факт, тъй като по това време не са известни други автори сред руската емиграция, които да пишат за българската литература.
 

Съчинения

  • Духовный путь Гоголя. Париж, 1934.
  • Великие русские писатели XIX в. Париж, 1939.
  • Достоевский : Жизнь и творчество. Париж, 1947.
  • Александр Блок. Париж, 1948.
  • Андрей Белый. Париж, 1955.

За него

  • Еп. Кассиан (Безобразов). Родословие духа (Памяти К. В. Мочульского).  – Православная мысль, 1949, № 7.Константин Василиевич Мочулски. – Алманах на Софийския университет, 1, София, 1988, с. 396.
  • Паламарчук П. Г. О Константине Мочульском и его книге „Духовный путь Гоголя“. – Вопросы литературы, 1989, № 11, 108—110.
  • Манолакев, Хр. Константин Мочулски в българския печат през 20-те години и споменът за "отказания спомен". - В: Човек и време. Сборник с научни изследвания в памет на Сабина Беляева, София: Издателство на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", 1997, 363-380.
  • Федякин С. Р. Творчество Константина Мочульского. – В: Мочульский К. В. Кризис воображения. Томск, 1999, 3–20.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP